Как остаряхте, д-р Кеворкян
Д-р Кеворкян,
В ролята на жив паметник на журналистическите науки възпитавахте, че едни остаряват като катедрали, а други като галоши. Докато Ви слушахме, не забелязахме (или само се правехме), че Вие остаряхте като ченге. Съществуването на третия вариант на старостта досега не беше признаван официално. Но се оказа, че за него са запазени писмени сведения.
По Вашата рецепта досега журналистиката трябваше да се произвежда с претенциите за историчност. Днес за нея е по-добре да се продава като салам. На чийто етикет добре са описани съставките. Нарича се право на информираност на клиента. Който трябва да знае за лайната под ноктите както на колбасаря, така и на всеки друг, от когото купува нещо.
Ако ни бяхте продали салам с останки от преработени форми на живот, щяхме да ви го върнем обратно. И да претендираме за обезщетение – например за друга марка салам. Но за Вашия продукт трудно можем да направим рекламация. На касата ще ни отрежат – „Яжте си салама. Или го яжте, или го дайте на кучетата.” Което е ужасно шибан избор.
Тъй като вече не искаме да ядем продукта „Кеворкян”. Но и леко ни е жал да го хвърлим на кучетата. Не знаем какво да правим. И вероятно ще постъпим глупаво. Възможността за по-умен избор ни я отнехте Вие, д-р Кеворкян. Ако по-рано ни бяхте запознали с Димитър, можехме и да Ви разберем – трябвало е, нямало е как, нещо подобно.
Тогава доброволно щяхме да калкулираме доверието и риска от взаимоотношенията с Вашата марка – продължаваме да я купуваме или бяхме дотук. Изборът ни в момента обаче прилича на натрапен. Заради което трудно може да бъде умен. И въпреки че нямаме причина, се чувстваме леко неудобно. Като хора, случайно станали свидетели на превръщането на катедралата в галош. Почти бяхме повярвали в правилното остаряване. И трябваше да подменим мита за катедралата с истината за ченгето.
Убийствено двусмислено вече звучи и другата Ви любима реплика, д-р Кеворкян – „Аз съм лихвар на славата си.” Прилича на самоирония на стар циник, издигнал миналото си в култ и паднал от върха на собствения си паметник. Само защото е пропуснал да доразкаже цялото си минало. Което обезсмисля всичките му претенции за VIP място в историята на журналистиката.
Нейният основен принцип за търсене на истината не може да бъде спазван само наполовина. Както с биографията си не можеш да се гордееш само наполовина. А негеройските моменти да премълчаваш с години. В един момент след години тяхната тайна ще ти осигури усещането за преебаност. Чувствате ли се преебан, д-р Кеворкян? От системата, в която участвахте и чиито наследници Ви използваха като евтин донос. За да отклонят вниманието от смърдящия си задник, останал без европейски пари за WC хартия.
Моето поколение не разбира много от Държавна сигурност. Но със сигурност е по-компетентно от предишното за значението на бранда. И отскоро не намира марката „Кеворкян” за модерна, с която да поискаш да се идентифицираш. Дори Азис от хетеросексуална TV гледна точка изглежда по-симпатичен. Може да е педераст, но е показно горд с различния си задник.
А не само в случай че го разкрият. Тъжно е, че старата гвардия на журналистиката избра съдбата си да изчезне като пръдня с претенцията на свеж въздух. След която остава единствено спомен със спорен мирис. Доскоро старците разбойници строяха приживе своя пантеон. Карайки ни се всеки път, когато забравяхме да поднесем цветя. Днес приличат на евтин бронз, който носим към вторични суровини. И много съжаляваме. За журналистиката, която да беше остаряла поне като галош, вместо като ченге. Съжаляваме и за себе си, че сме били наивни и прости като галоши.
Приемете текста като рекламация на разочарован клиент, д-р Кеворкян. Чието право на информираност е било потъпкано. Ако бяхте разказали предварително за Димитър, заглавието можеше да е „Бог да Ви поживи, д-р Кеворкян” (по Вонегът). И човешкият инстинкт да бъде реабилитиран дори с алибито на хуманността. Каквато се приписва на Джак Кеворкян.
Популярният като д-р Смърт, помогнал на много неизлечимо болни да умрат, е убивал заради каузата „право да умреш”. И заради антисоц правилото, че клиентът винаги има право. Което Вие не спазихте, евтаназирайки собствения си мит, без да сте хуманен към самия себе си. Легендата вече не е истинска. Но дългогодишните потребители без право на информираност имат поне правото на въпроса – Как остаряхте, д-р Кеворкян?
Калин Руменов
В. “Новинар”