Те паднаха и го целунаха на едно място

Тъмни субекти се опитаха да отклонят Бокочовека от правата вяра и току го тласкаха да седне под Дървото Боцхи, да седи там, доде му присветне, и да се въплъти в някой си Буда. Той се ядоса страшно и рече: – Вие, каскети смачкани, си мислите, че сте Ме хванали за шлифера, а не сте достойни дори черното под педикюра Ми да остържете! Скъсани са ви прашките, лейки продънени, а флашките ви миришат на стари партенки. Вие, папки недоносени, не знаете, че Дървото на просветлението и познанието у нас се нарича… Ела тука бе, Цецоу!

Показаха Му някакви свитъци, в които името Му бе изопачено и делата Му – описани в грях.
– Знаете ли какво правя с тия хартишки Аз!? – прогърмя Бокочовека. – С тия хартишки Аз ходя до едно място, наречено „50 нюанса кафяво“. И пак ще ви кажа, че имам една вяра и един Аз. Не съм Буда, не съм и будала. Защото е писано, тикви чугунени, в Книгата на книгите е записано: „Ти трябва да имаш място вън от стана, дето да ходиш за себе си; освен оръжието си трябва да имаш лопатка; и кога да клекнеш вън от стана, изкопай с нея яма и пак зарови с нея поганта“**. После и Цецо с багера не може да изрови туй, що е погребано навеки! В началото бе словото, в края е лопатката. Слово, което е от кал и помия родено, пак на пръст ще да стане!

***
– Ecce Homo! Ecce Homo! – надигна се глъчка сред блудниците.
Наобиколиха Го човечета с тефтерчета и зачакаха Откровение, че да си надраскат манускриптите и да разпръснат словото Му по света и у нас.
– Да си говорим откровено – каза им Бокочовека. – Това, което са направили като злоупотреба с вярата Ми, Аз мога да ви го спретна на всички, които стоите днес тук. Това, което на Мен са направили, Аз мога да унищожа само с блясъка в очите Си. А на вас мога да спретна такъв медиен апокалипсис***, че небето над главите ви празни ще се сгъне на свитък! Червеи гърчави! Има ли у нас папка и служба, която дългата Ми ръка не може да пипне?! Отворете каквото щете свещено писание – тестаменти и тестимониуми – Аз съм ги писал и пренаписал! Идете в архивите, плъхове книжни, тестиси нулуси – Аз оттам се връщам!
После взе да сочи фигурките поотделно:
– На тебе шти пратя мор по проектите!… На тебе шти дам една конкретна свобода на словото!… Тебе ште стегам в кръста и шти набивам гвоздеите!… Тебе ште причакат с една тръба по тъмно!… А на тебе, алена букво, шти сцепя мозъка като Червено море!…
И човечетата паднаха в нозете му, па го целунаха, юдите, на едно място.

Евангелие от Йоан Бокослов*

* Иво Балев

В. Сега

** Пета книга Моисеева, 23:12-13

*** Апокалипсис (от гръцки) = откровение

Колаж: Владимир Дойчинов