Солнцевският удар

За солнцевската групировка знаят всички. Това е не само най-знаменитата в Русия криминална общност, но и най-могъщата. Правоохранителната система вече отдавна се е примирила с това, че да се бори с нея е безполезно. Всякакви, дори и най – плахите намерения, свършват, не успели дори да започнат както трябва. Солнцевските са по-силни от милицията и прокуратурата; по-силни са даже от ФСО – Федералната служба за охрана, нищо, че на това ведомство е доверена безопасността на висшите лица на държавата. Безпрецедентният скандал, случил се не толкова отдавна в Подмосковието, доказва това по-добре от всякакви думи.

Обстоятелствата по тази история се пазят в най-строга тайна, по разбираеми причини не е изгодно те да бъдат разгласявани за никого –

нито за прокуратурата, нито за МВР, нито още повече за солнцевските. Покровителите на групировката направиха всичко, за да спасят от сигурен затвор един от лидерите на солнцевските – Александър Аверин по прякор Авера-младши. Даже след задържането, този човек безпрепятствено беше пуснат на свобода, популярно обяснявайки на милиционерите, кой е той -“гнусотии”, “кучки” и “негодяи” бяха в неговия монолог най-невинните епитети. А за да проилюстрира нагледно казаното, Аверин направо в кабинета на следователя разби служебния принтер и, въпреки това, точно от там вечерта беше пуснат.

Осакатеният от него човек – впрочем, офицер от кремълската охрана – току що напусна болницата. Строшеният милицейски принтер е изписан от баланса на подмосковното ГУВР (Главно управление на вътрешните работи) като негоден за възстановяване …

Тази история започна съвсем неотдавна, в един от летните подмосковни вечери … Макар, че – не, тя започва, разбира се много по-рано, преди около двадесетина години, когато едва зародилата се солнцевска ОПГ * ( * ОПГ – организирана престъпна групировка) започна да се превръща в най-мощната, влиятелна сила, да се справи с която за правоохранителната машина се оказа не по силите. Много пъти са се опитвали да привлекат лидерите на групировката под криминална отговорност, но неизменно всички обвинения по магичен начин се разпадаха и те излизаха на свобода с гордо вдигната глава.

Така се случи и с героя на нашия разказ Александър Аверин, по-известен в определени среди с прякора Саша-Авера или Авера-младши. През 1989 година Аверин също бил арестуван по обвинение за изнудване, но това дело срещу него се оказа скоро прекратено. За своя прякор, както и

за високото положение в групировката, Авера – младши изцяло е задължен на по-големия си брат Виктор Аверин,

който още в благословените съветски времена работел заедно със Сергей Михайлов ( Михас) – келнер в ресторант “Севастопол”. В многочислените книги и публикации, посветени на историята на солнцевските, Виктор Аверин е наречен един от бащите-основатели на общността. Има там не малко интересни неща и за брат му Александър. А значи, това, което се е случило в онази лятна подмосковна вечер – това не е началото на нашата история, а само нейното напълно логично продължение; един от поредните етапи от славния път на солнцевската ОПГ …

… В ресторант “Лидия” добре познавали тази весела компания. Тя често идвала тук, без да се притеснява нито за маниерите, нито за средствата. Пък и от кого наистина биха могли да се страхуват? Не от обслужващите или от посетителите в края на краищата. Смешно, наистина.

Малкото градче Московский в Ленинския район на Подмосковието, където, собствено, и се намира “Лидия”, от незапомнени времена се счита за зона на влияние на солнцевските.

А следователно, предводителят на тази шумна компания Александър Аверин се чувствал тук не гост, а пълноправен стопанин. Уви, майорът от ФСО Анатолий Трофименко научил това прекалено късно …В онази вечер Трофименко заедно с жена си наминал да вечеря в “Лидия”, който се намирал в съседство с дома му. Денят бил петъчен, краят на работната седмица. Само дето да си почине по човешки на майора не му се удало. На недалечна маса се веселяла шумна компания.

Те били около осем човека, болшинството като на подбор здрави, късо подстригани.

Те седели вече отдавна, а затова вече били прилично подпийнали, с всички произтичащи от това последствия. След поредната чашка вниманието на компанията се превключило към съседната маса, където седели две мили момичета. Отначало всичко вървяло напълно пристойно, за съседките били вдигнати няколко превзети тоста, изпратени били като подарък две бутилки шампанско. Но госпожиците, ако ще да се спукаш, не желаели да обърнат внимание на галантните кавалери. Такова пренебрежение много обидило компанията. Най-много се възмущавал нейният предводител – мъж на средни години с измъчено от нарзан * лице (*нарзан – еталонна артезианска минерална вода от Кавказ, официално се бутилира и продава като лечебна от 1894 година, наричат я “жива вода”, главният извор се намира в Кисловодск (Ставрополски край на РФ) на 800 м над морското равнище в Северокавказките планини; в случая – иронията е, че не може “живата вода” да измъчи лицето на персонажа). Отчаял се да получи взаимност, предводителят решил да мине от думи към действие. Без излишни разговори той се пльоснал на масата на девойките, а когато те, разбира се, се възмутили, хванал едната за косата и започнал да я учи на ум-разум: да и извива ръцете и да я души. Нещастната крещяла толкова силно, че нейните вопли надвикали даже ресторантския оркестър. Но напразно викала тя за помощ – и гостите, и келнерите се правели, че нищо не забелязват. И само на един човек се оказало че му пука – на майора от ФСО Анатолий Трофименко … Искам да обясня: аз възпроизвеждам събитията от онази вечер не от нечий разказ.

В “Лидия” имало монтирани видео-камери, които детайлно от различни точки са фиксирали всичко случващо се.

Този запис го имам на разположение, както го има и в материалите на криминалното дело. На него за съжаление отсъства звук, но и така всичко е ясно. Ето, Трофименко става от своята маса и се насочва към скандалджията. Ето, между тях се завързва кратка свада. Майорът е по-висок от своя събеседник с цяла глава и е два пъти по-широк в плещите – в президентската охрана мижитурки не вземат. Но за това пък той е сам, а побъркалите се от безнаказаност и водка хулигани са осем, и това ще придаде на техния главатар особена увереност. За недостъпните девойки той отдавна вече е забравил. Цялото му внимание е обърнато сега към нахалника, който – как е възможно! – се е осмелил да се противопостави на солнцевската шайка: сега ние ще ти обясним, кой си ти и къде ти е мястото. Вечерта явно престанала да е сладостно-скучна. Виждайки на къде отиват нещата, жената на Трофименко вече се насочва към изхода, но главатарят не се укротява. Той крещи след отдалечаващият се офицер всичко, което мисли за него и за неговата рода, и нервите на офицера не издържат: “Я да излезем да си поговорим по мъжки”. По-нататък събитията започват да напомнят сцени от американски уестърн. Дотичалият до майора скандалджия с размах му забива един в челюстта. Трофименко пада, веднага скача, но за този миг на помощ е успяла да дотича цялата глутница. Като мухи те за облепили майора от всички страни. Той се опитва да се отбранява, разхвърля нападащите в разни страни, но силите са прекалено неравни: седем срещу един. В ход влиза всичко което е под ръка – столове, бутилки, прибори.

Както после се изясни, една от бутилките с водка я счупили в главата на Трофименко.

Семейната вечеря завършила за Трофименко със спешна хоспитализация в ЦКБ * (*ЦКБ – Централна клинична болница), където той пролежал повече от месец. Само изброяването на получените телесни повреди в съдебно-медицинската експертиза заема 14 точки: сътресение на мозъка, счупвания на външната стена на дясната орбита и на скуловата кост (по-просто казано – на черепа), двата крака, многочислени натъртвания, кръвотечения и синини – даже на очните клепачи. По принцип, той все пак леко се е отървал, защото озверялата банда е можела да го убие.

Към момента, когато на мястото на произшествието пристигнал милицейския отряд, престъпниците вече отдавна ги нямало. Впрочем, изобщо не било трудно те да бъдат идентифицирани. Главния подстрекател, както вие вече, вероятно, се досетихте, бил не някой друг, а солнцевският авторитет Александър Аверин. Всички прочие участници били редови членове на групировката, така наречените “лехота” (съвременен жаргон, който означава – дребни риби).

След три дни от следственото управление при УВР* (* УВР – Управление на вътрешните работи) на Ленинския район било възбудено углавно дело: част втора от член 213 на УК на РФ (Углавният кодекс на Руската федерация) – хулиганство, извършено от група лица по предварителна уговорка”. Останало малкото – да се намерят и да бъдат задържани престъпниците. Но тъкмо това и се оказало най-трудното. За да бъдат разкрити покровителите на всяка престъпна групировка, не е необходимо да се провеждат никакви оперативни комбинации, да се внедрява агентура, да се изкарват на показ. Необходимо е само всичко на всичко: да бъде задържан поне за половин ден един от лидерите на ОПГ и да се изчака обратната реакция. Уверявам ви, тя ще надмине всички очаквания. Кой само не позвънил на милицейско-прокурорските началници от най-различни нива, щом било възбудено делото за ресторантския побой:

за Авера-младши ходатайствали депутати от Държавната дума ( в това число даже един вице-спикер ), сътрудници от ФСБ, самите милицейски и прокурорски чинове.

“С всеки се случва, – снизходително обяснявали тези доброволни адвокати. – Попрепил мъжа повечко, поскарал се в кръчмата. Защо да му трошим живота заради това?”. Знам, че ураган от подобни обаждания връхлетял и първите лица от ФСО, на тук вече всякакви договорки били безсилни.

Ако спецслужбата, призвана да охранява живота и здравето на висшето ръководство на страната, не е в състояние да защити собствения си офицер, грош и е цената. Собствено, ако Трофименко не беше сътрудник на ФСО, нямаше да има никакво углавно дело изобщо. В най-добрия случай на потърпевшия щяха да му подхвърлят за лекарства някоя друга хилядарка, поуплашвайки го за всеки случай. Всеки има семейство, има роднини, а на всички охрана не можеш да им осигуриш. Но тук ситуацията била различна. Никой не се решавал да влиза в конфликт с толкова влиятелно ведомство, още повече, че ръководството на ФСО в твърда форма призовало да се намерят и да се накажат виновниците. При това покровителите на солнцевските решили да постъпят по-хитро – да не ритат срещу ръжена, а полекичка на сложат на това дело спирачка. Нека се уталожат страстите, а после ще видим. Това не са просто мои празни измислици. Такъв извод явно произтича от материалите по углавно дело 128218. Даже най-повърхностният анализ е достатъчен, за да се види: никой и не се е канил да търси заподозрените, да доказва тяхната вина.

Въпреки, че личностите на болшинството от нападателите били установени, кой знае защо всички техни търсения не давали резултати, точно както в анекдота за неуловимия Джо.

В резултат успели да задържат само един от седмината – някой си Григор Карян.

При обиска в дома му опертивните иззели пистолет, бойна граната Ф – 1 и два огнестрелни патрона. Какво си мислите? След ден Карян бил освободен. “Не са представени достатъчно доказателства. Вина не виждам”, – написал на постановлението за ареста заместник прокурора Видни. Това при положение, че руско гражданство и постоянно местожителство Карян няма, а значи на него и не му било необходимо даже да се крие от следствието; търси после вятъра в полето.

А скоро делото започна да се разсипва буквално пред очите. Свидетелите, които вчера уверено опознаваха скандалджиите, започнаха да се отказват от предишните си показания. Оказа се, че никой със сигурност не е виждал участниците в побоя. В резултат углавното преследване против болшинството от бойците било прекратено.По странно стечение на обстоятелствата всички тези процедури се разгърнаха веднага, след като началникът на подмосковната милиция Николай Головкин излезе в отпуска. Впрочем, странно ли? През годините на ръководство на областното ГУВР Головкин придобил славата на човек суров и твърд. На солнцевските било по-лесно да докоснат слънцето, отколкото да се договоря с него мирно и тихо. Нещо повече, разбирайки деликатността на ситуацията, генералът преди отпътуването заповядал резонансното дело да се прибере в следственото управление на ГУВР, за надеждност. В разговор с мен Головкин потвърди, че е получил информация за опити да се подкупи районното УВР; явно не безуспешни. Но това не променило нищо кардинално. Към момента, когато делото дошло в ГУВР, то било вече фактически провалено. Било необходимо работата да започне едва ли не от чист лист. Но даже и това било все още половин беда. Макар делото да заминало нагоре,

никой както и преди сериозно и не търсел Аверин.

На всички запитвания и поръчения областното УБОП * (* УБОП – Управление за борба с организираната престъпност) отговаряло едносложно: чакайте. Само по себе си това изглеждало достатъчно странно; все пак Авера не бил бомж, което означава “Без Определено МестоЖителство”, а доста известен в столичния регион човек и, както сега се изяснява, даже и не мислел никъде да се скрива. Той до такава степен бил сигурен в своята безопасност, че, като поизчакал седмица-две, започнал да излиза сред хората. Това и го погубило. На 20 август сътрудниците от Департамента по борба с организираната престъпност на МВР

нахълтали в московския ресторант “Наполеон”, където целият цвят на престъпния свят се бил събрал да отпразнува рождения ден на свердловския авторитет по прякор Ленивия.

Само по себе си се подразбира, че не е минало и без Аверин. Сверили по списъците неговите документи, агентите лесно изяснили, че този човек се намира във федерално търсене. Само след един-два часа Авера бил доставен в зданието на областното ГУВР. Той се намирал в своето обикновено състояние, сиреч значително приповдигнато (проведените в ресторанта часове не минали даром); а затова той веднага обявил на следователите и на опертивните, че времето му е ограничено. Давайте, с една дума, по-бързо ме пускайте – иначе после всички вие ще пострадате.

Аверин се държал удивително нагло, като у дома си. Едни милиционери той обещал да уволни, на други да набие мутрите направо в ГУВР. “Кучки”, “гнусотии” и “дебили” били най-меките епитети от негова страна.

Впрочем, няма особена нужда да се преразказват аверинските бисери, защото тази незабравима беседа била записана на милиционерско видео.

По-добро доказателство за всесилието на солнцевската групировка, отколкото разшифровката на този запис, даже е трудно да си представиш.

В кабинета на следователя на ГУВР Александър Аверин се държал като на сборище на крадци, а след това демонстративно счупил служебния принтер. Камерата показва в едър план лицето на Аверин. Той седи, изтегнал се, на стола, пред следователя и оперативния работник. Малко по-настрани се намират неговия адвокат и няколко милиционера.

Аверин (крещи): – Аз искам да погледна! Къде е моята камера? И аз искам да погледна този плешив негодник, който, чуваш ли, който ми се подмазва!

Следователят: – Показания не давате ли?

Аверин: – Аз нищо не давам въобще. Въобще нищо не давам. Своите години аз ще си ги отлежа, като човек. А ти, плешивец ( следователя – А. Х.) к…во, след два месеца ще си на пенсия, е…б….н. Заедно с него (към оперативния работник – А. Х.)

(Чува се шум на възмущение).

Аверин: – Да, да. Заедно с тях. Аз никого не съм заколил, никого не съм убил.

Оперативния: – Затова пък оскърбявате всички.

Аверин: – Аз никого не съм оскърбил.

Оперативният : Следователя оскърбихте.

Аверин: – Слушай, ти. Ако той се държи неправилно. Разбира се, да ти е…а майката, ни х.я себе, хвана се бандитът, майка ти. Ох ! Хвана се. Да ти е…а майката на равно място! Хулиган! Пристигна на рожден ден на хулиган! Абе , вие, … кучки, давате ли си сметка какво говорите! Вие, гадости! Чисти гадости!

Адвокатът (успокояващо) : Саша, Саша!

Аверин : върви на х…й! Вие сте чисти мръсотии. От къде сте толкова негативни, не мога да разбера. От къде имаш, ти младият, толкова негатив, кажи?

Оперативният: Не имаш, а имате.

Аверин: а ти, л…..но еб – ное. Откъде имаш толкова много негатив, кажи? Аз дадох милион и двеста. Слушай, аз дадох милион и двеста хиляди! Давай, давай по-нататък. По-нататък какво? Какво можеш ти да ми направиш?

Оперативният: Само ще послушам как се ругаете и обиждате всички. И към съдията: за 15 денонощия.

Аверин: Х…ъ с тях! Аз ще си отлежа не по-лошо от хората. По-нататък? Аз сега ще му набия е…лото на този у …ну, който седи в ъгъла.

Оперативният: по добре мен тогава.

Аверин: Ти не струваш това. Слушай, ти как се казваш?

Оперативният: Игор се казвам.

Аверин: Игор, гледай тук сега. Аз пристигнах в ресторант. Аз отбелязвах там рождения ден на своята внучка. Да получи се кипеж , сбиване- Послушай, какво има в това, свръхестествено? К…ва, получи се побой. Аз набил е…ло фсошнику, по-нататък какво. Аз с него съм се оправил. Ти каква изгода имаш от това?

Оперативният: Никаква.

Аверин: – Да ти е…а майката, какво се е…те, кажи? Аз се договорих. Аз им дадох пари.

Оперативният: Колко?

Аверин: Какво значение има колко, майка ти да е…а! Слушай ти, демон, аз още веднъж ти казвам: аз платих толкова, колкото ти и не си сънувал . Аз платих толкова? Ти какво се еб…..ш?

Оперативният: Казаха ви: ще ви разпитат и ще ви пуснат срещу подпис. А вие всички нас вече ни оскърбихте.

Аверин: Аз никого още х… не съм покрил. Аз ви казах: момчета не блатуйте. Чуваш ли, му…ло, аз самият мечтаех да стана милиционер. А ти – г…о! Ти още не си се бил родил, когато аз мечтаех да стана милиционер! Аз бях в МПМ, е… твою мать. Знаеш ли какво е това МПМ? Не знаеш.

Защото ти си дебил. Кажи какво е МПМ? Е, кой? Млад Приятел на Милицията! Това съм аз.

А ти си х…плет. Ти ми приказваш някаква х…ню. Ти, ох…евшая рожа, б…ь! Аз мечтаех да бъда в милицията. Мечта. И какво по-нататък? Какво искаш? Аз моите пет години ще си излежа, е… твою мать. Аз всички вас на х… видел! Аз още през 89-та на х… видел всех вас. Слушай ти, аз съм приятел с всички крадци в Русия, и те са ми приятели. Я на х… видел тебя със всичките ти боклуци! Ти даже не разбираш, с кого разговаряш! Ти даже не разбираш!

Оперативният: А какво да разбирам?

Аверин: Ти даже не разбираш! Е какво, момчета, давайте, аз нямам време нито х…й за вас. Аз имам рожден ден на уважаван човек.

Именно след тези думи развилнелия се не на шега Авера хваща стоящия около него принтер и демонстративно го удря в земята. Същата нощ той бил пуснат срещу подпис за ненапускане на населеното място. Препрочетете тази стенограма още веднъж; усещането е такова – като че ли бавно откачаш. Някакъв абсурд; обявеният за федерално търсене престъпен авторитет избива до полусмърт офицер от спецслужбите, устройва пиян скандал в милицейското главно управление, чупи държавно имущество. А пред него – едва ли – не му се извиняват за причиненото безпокойство; ние само ще ви разпитаме и ще ви пуснем, вие, ако обичате, не псувайте. Защо?

Отговор на този въпрос дава самият Аверин: “Аз платих толкова, колкото ти и не си сънувал”.

С други думи, ако имаш пари (без значение откъде) ти можеш да се държиш както ти скимне, разбивайки глави наляво и надясно; после все едно ще те спасят, ще те откупят. Въпросът е изключително в цената.

В своите откровения Авера-младши назовава цифрата милион и двеста хиляди (явно не рубли). Мисля обаче, че това съвсем не е пределът; най-малкото, в указаната сума със сигурност не е било включено заплащането за неговото освобождаване от стените на ГУВР. По какъв начин Аверин е излязъл на свобода, това предстои да разбере сега служебната проверка, която началникът на ГУВР разпоредил веднага след моето депутатско искане. За съжаление, в момента на описваните събития Головкин все още се намираше в отпуск: в противен случай делото можеше да завърши иначе. Освен това, повлия факторът време; когато Аверин беше докаран в ГУВР, беше вече десет часа вечерта, и никой от ръководството не си е бил вече на мястото. По-точно така: днес милиционерските началници твърдят, че са узнали за устроения от Авера скандал едва постфактум, вече след неговото освобождаване. То ест за самото задържане са им доложили, но не им съобщили всички детайли. “Че ако знаех, как той беснее тук, аз със собствените си ръце бих …” – първият заместник началник на ГУВР Иван Шаев. Шаев свива юмруци в безсилна злоба. Именно ръководителят на криминалната милиция на Подмосковието Шаев е замествал в този период Николай Головкин и, следователно, носи пълна отговорност за случилото се.

Смислено да обяснят, какво се е случило през нощта, нито Шаев, нито някой от ръководителите на ГУВР не могат.

С една дума, случил се млад следовател и се изплашил да задържи Аверин. Наистина, непонятно, какво е попречило на тогава неопитния следовател (неговата фамилия е Егоров) като минимум да позвъни и да се обърне за съвет към някой от старшите началници. (Генерал Шаев изказа предположение, че, може би, се е притеснил да тревожи началството в толкова късно време.) Свенливостта и плахостта – това въобще са отличителни черти на мнозина подмосковни милиционери. В частност, началникът на УБОП Александър Макаров, който бил отлично осведомен за аверинските безчинства, също не се осмелил да тревожи генералския покой; а самият той, естествено, не е можел да повлияе на следователя. Или – не е поискал. Ще се повторя:тази версия се предлага от Шаев, Макаров и следователя Егоров – сиреч, от хора, които са заинтересовани. Но аз лично вярвам в нея трудно. Опитайте се да направите елементарен експеримент: доближете се на улицата към който и да било постови и му процитирайте само няколко аверински тиради; мисля, че ще имате възможност да се приберете в къщи не скоро. Впрочем, аз предложих да направи нещо подобно на генерал Шаев, защото в Москва едва ли някой го познава в лице, но той под благовиден предлог отказа. Тогава къде е проблемът? Отчасти всичко си отива на мястото, ако се добави, че углавното дело по факта на аверинския скандал (член 167, 319 УК на РФ – умишлено унищожаване на имущество и оскърбяване на представител на властта) беше възбудено от областната прокуратура едва на десетото денонощие, и то изключително след пряката намеса на подмосковния прокурор Сергей Замуруев. Колко успешно се разследва то, е трудно да се каже, доколкото местонахождението на неговия главен фигурант на никого не е известно.

По наша информация, Аверин се крие сега в Турция, в курортното местенце Кириш, където солнцевската върхушка вече отдавна се е обзавела с верига от разкошни вили.

И това е още един повод за размисъл, защото да излезе зад граница за човек, обявен за федерално търсене практически е невъзможно. (Ако, разбира се , не му дойдат на помощ граничарите или спецслужбите.)

Аз изобщо не се съмнявам, че сега, след излизането на тази статия, и в МВР, и в Генпрокуратурата веднага ще се разтичат, ще се засуетят. В Подмосковието ще отидат комисии и проверки. Генералите важно ще бърчат вежди и гръмогласно ще обявяват, че нито един виновен няма да остане безнаказан.

Я стига! Цялата борба с организираната престъпност отдавна е сведена вече на нула.

Лидерите на солнцевската, както впрочем, и на останалите ОПГ, с пълно основание се чувстват истински стопани на живота. Те имат главното стратегическо оръжие на нашето време: парите. А когато има пари, може от нищо да не се страхуваш – нито от прокуратурата, нито от милицията, нито от ФСБ. Аз имах възможност да се убедя в това многократно. Добре си спомням, как преди пет години същата подмосковна милиция се опитваше на изпрати на койките друг авторитетен член на солнцевската общност Арнолд Спиваковски, издънил се на наркотиците. Само личната намеса на генералния прокурор позволи тогава той да бъде арестуван; в областната прокуратура се оказа, че солнцевските имат добри връзки. (И изглежда са си ги запазили и до сега.) И все едно, въпреки убийствените доказателства, въпреки че “неизвестни” злосторници взривиха колата на следователя, в чието производство се намираше това дело, съда напълно оправда Спиваковски. (Оперативните служби зафиксираха тогава многочислени преговори, които водиха лидерите на солнцевските. От тях ставаше ясно, че

за освобождаването на Спиваковски е бил хвърлен грамаден ресурс – примерно около 2 милиона долара.)

Може да се приведе и друг, съвсем неотдавнашен пример, когато през май сътрудниците на областния криминален отдел освободиха някой си гражданин Коломнин, заподозрян в организирането на убийството на главата на управата на столичния район Черьомушки. В този ден Коломнин трябваше да бъде задържан и, научил за това, той чисто и просто напусна зданието на УУР* ( * УУР – Управление на криминален отдел) – нищо че навсякъде го съпровождаха оперативни работници, а в кабинета вече с нетърпение го очакваше прокурорския следовател.

Впрочем, криминалният отдел, както и УБОП, се подчинява пряко на генерал Шаев. Но това така, между другото …

Млад приятел на милицията – така именува себе си солнцевският авторитет Александър Аверин.

Сам по себе си много забавен факт. В действителност – аз съм дълбоко убеден в това – всичко е точно обратното. В действителност ролята на младите приятели, на момченцата за всичко, изпълняват за солнцевската – пък и за много други групировки – милиционерите, прокурорите и чекистите, тези, които са задължени от служебния си дълг да се борят с организираната престъпност, но в действителност отдавна вече са станали неделима част от нея. И все пак не ме напуска надеждата, че след излизането на нашата статия количеството на такива хора ще се намали; поне малко. Мисля, че разбитият служебен принтер не е прекалено висока цена за това. Моля тази публикация да се счита за официално депутатско питане към Генералния прокурор и към министъра на вътрешните работи.

Статията подготви Поли Стаменова