Кой е пребитият Кочо Мучев, или последователите на Остап
Afera.bg публикува журналистическото разследване на Жулиета Цветкова, направено в началото на декември 2001 година. В него главно действащо лице е Кочо Мучев, собственикът на хотел “Черно море”, който бе пребит в морската столица.
Пред репортер на afera.bg бивше спецченге, участвало в потуленото разследване по скандалната приватизация на хотел “Черно море” коментира побоя така: “Ако пак се е забъркал в подобни афери, както тогава, побоят над него изобщо не е учудващ”.
Ето е цялото разследване на колежката Жулиета Цветкова:
РМД глътна интерхотел "Черно море"
Купувачът на централния градски хотел завлече Международната банка за търговия и развитие още с първите 10 процента от цената на сделката
Не търсете в правния мир акционерното дружество "Интерхотел Черно море" АД, притежавало някога едноименния хотел в най-привлекателната част на Варна. Активите и пасивите му вече са в регистрите на работническо-мениджърското дружество "Черно море хотел мениджмънт", което преди близо четири години напазарува 58 на сто от капитала на "Интерхотел Черно море" с обещанието до 2009 г. на равни вноски с едногодишен гратисен период да изплати за придобивката левовата равностойност на $5,4 млн. Приватизационната сделка бе и предшествана, и съпътствана, и следвана от скандали и пикантерии, всички прегазени от скромния по численост, но събран под синьо оцветен партиен чадър екип на изпълнителния директор на хотела и шеф на РМД-то Кочо Мучев.
Сделката
Договорът за продажбата на мажоритарния пакет от "Интерхотел Черно море" АД е подписан на 21 януари 1998 г. Подписи под него полагат тогавашният шеф на Агенцията за приватизация Александър Съботинов и изпълнителният директор на работническо-мениджърското дружество "Черно море хотел мениджмънт" АД Кочо Мучев. Както е обичайно за подобни дружества, Мучев е и шеф на хотела, който купува, а адресът и на покупката, и на купувача е един – кабинетът на хотелския бос. Според официалната информация от АП акционери в РМД-то са 71 на сто от работниците и служителите на "Интерхотел Черно море" АД. Дребна подробност е разпределението на акциите им, позволяващо на сплотената групичка, спомената по-горе, да взема безапелационно всякакви решения от името на дружеството. РМД-то се сдобива с 99 165 броя поименни акции с право на глас, представляващи 58 % от капитала на дружеството.
От останалите акции 25 % са предложени и изкупени от масовата приватизация, 15 на сто са предназначени за продажба при преференциални условия на лицата от чл.5 ал.2 от ЗППДОП и 2% – за удовлетворяване на реституционни искове по чл. 18 от ЗППДОП.
Цената на сделката е $5,4 млн., 10 на сто от които са внесени като депозит за участие в проведения десетина дни по-рано търг с явно наддаване. Остатъкът трябва да се изплаща в брой за срок от 10 години на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Забавянето носи увеличение на неизплатената част от цената с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния изтекъл период. Като обезпечение на сумата в размер на левовата равностойност на дължимите $4 860 000 и лихви по забава се учредява залог върху придобитите акции.
Купувачът няма пари и за първата вноска
Още с внасянето на първата сума – депозита от $540 000, лъсва истината за пробития джоб и непукизма на РМД-то, оглавявано от Кочо Мучев. Казано простичко, Мучев отива на пазар без пари, разблъсква не без височайша подкрепа останалите кандидати за хотела – Международната банка за търговия и развитие и Световния търговски център, и когато най-после се добира до желаната стока, няма с какво да плати дори 1/10 от цената й. Комбинативният мозък на бившия счетоводител намира решението на проблема в кредит от МБТР с акции за обезпечение и клауза за 12 на сто годишна лихва и по един процент неустойка за всеки ден след падежа, определен за 21 януари. Надеждата е, че до 10 дни РМД-то ще получи пари от БРИБанк, която обаче ги отпуска едва през май срещу ипотека на обособени части от хотела. И още една тайна Мучева надеждица, подхранвана от адвокатите му Даниел Косев и Симеон Славков толкова по-усърдно, колкото повече време се бави с връщането на борча към МБТР – че нечие юридическо прозрение ще успее да изкара надлежно сключен договор и анекс към него нищожни. Усилията не се увенчават с успех и след дълго очакване банката започва да се тревожи за парите си, дължими с безумни лихви и неустойки. Шефът на варненския й клон всуе предлага разсрочвания и допълнителни споразумения на Мучев и когато номерата на хотелския бос прехвърлят границата на търпимото, ръководството на МБНР подава в съда молба за откриване на производство по несъстоятелност. Мотивът е резултат от елементарна сметка – РМД-то няма с какво да плати натрупания си борч, па ако ще за една нощ Мучев и компания да преобразят хотела с 410 легла в замък с екстри като за холивудски звезди и да печелят като местни крезове.
Последователите на Остап
Или групата на Кочо, ако така звучи по-непретенциозно, е толкова скромна, че хотелският бос почти не я афишира. В нея се въртят няколко имена официално и още толкова под сурдинка. Официалните: Петър Русков, член и на двата борда – на "Интерхотел Черно море" и на спипалото го РМД, е председател по съвместителство на секцията на "Подкрепа" в дружеството, а по ведомост отговаря за горивото на хотела и е подчинен по книга на началника на отдел "Техническо поддържане". Виктория Костадинова – председател на единия директорски борд по регистрация, а оттам и по възнаграждение, с малкото уточнение, че живее и работи на 3000 км от България – в службата ни за търговско-икономически връзки в Берлин. Петър Обретенов – юрист, председател на другия борд, топла връзка с редица институции от фазата на "Времето е наше". Като прибавим и Кочо Мучев, ето ги каре спатиите, управляващи и сега "Черно море хотел мениджмънт" АД, което е погълнало неплатеното "Интерхотел Черно море" АД и "хапката" му е вписана от Варненския окръжен съд.
Много по-интригуващи обаче са неофициалните, но много по-влиятелни за времето си играчи в театрото "Черно море". Тях ги носи мълвата, виждат ги по вечери, обслужват ги по закуски, дочуват разговорите им с Мучев. Възможностите им лъсват малко след хвърленото с полицейска акция съмнение, че в приватизационната сделка за хотела има нещо нечисто. На 20 февруари 1998 г. призори за разпит са изведени от домовете си Мучев, Русков и началника на отдел "Поддържане" Стоян Илиев. Според запознати те е трябвало да обясняват произхода на парите си и да отхвърлят съмненията за нерегламентирано използване на оборотни средства. Тогавашният окръжен прокурор Георги Аврамов официално заявява, че има данни за криминална приватизация чрез подставени лица. Акцията организираха неуспелите ни конкуренти, обяснява се по медиите Кочо Мучев. Обясненията му пред оперативните работници и шефове от сектор "Икономическа полиция" потъват с отстраняването им след идването през юни същата година на прословутата софийска бригада начело с полк. Иван Стефанов и ритането от шефския кабинет на РДВР на Наско Рафайлов, чиято съпруга е бивш главен счетоводител и неудобен свидетел на Мучев. И се разперва синьо чадърче над тенисиста на маса, поддържано не само от местните сини шефове Стелиян Севастиянов и Добрин Митев, спрягани от мълвата за първи покровители на комбинатора. Според намалелия до неузнаваемост персонал на хотела чест гост им е тогавашния шеф на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев, известен със страстта си към игрите на щастието. Я познайте от пръв път как е обогатен след последната трансформация предметът на дейност на РМД-то – естествено, с "организиране на забавни и хазартни игри". И как без убеждението, че си недосегаем, защото браниш вярно нечии интереси, можеш да продаваш парчета от ипотекиран хотел"? Може, щом не друг, а лично съпругата на друга звезда на ония години – следовател No 1 Бойко Рашков, изповядва сделката като нотариус.
Балъците
Да ни прощават не само миноритарните акционери на "Интерхотел Черно море" АД, но и вписаните с акцийка-две в РМД-то "Черно море хотел мениджмънт" бивши и настоящи служители на хотела. Определението е обидно, но точно – от тях не само нищо не зависи нито тогава, нито сега, но дебелоочието на компанията приватизатори стига до захлопване на вратите дори пред информацията за делата РМД-ейски. Тях все по-рядко ги канят на акционерни събрания, поне да чуят що е Кочо свършил, нито пък им дават обяснение, ако и да питат от загриженост за хляба си. Единствено от пресата научаваме за сделки, касаещи дружеството, чиито акционери сме, пишат в поредица писма, адресирани по веригата от Добрин Митев до Иван Костов несведущите. Не пропускат да посочат (зер, никой не знае), че дружество в несъстоятелност продава на безценица обособени части от хотела, че дейността му е замряла до оключване на ресторанти и барове, че го ипотекира целия пред БРИБанк, въпреки че 17 на сто от капитала се държи все още от държавата, да не говорим за останалите проценти, и до днес неизплатени. Може би и неплатими, пък и защо – бъдещият им собственик може би е предопределен от старта на игричките с приватизацията. И май ще е по-правилно да го наричаме кукловод.
Разиграване на съд и синдици
Нямаме проблеми с платежоспособността, тръби бодро Кочо Мучев през лятото на 1998 г. Дни по-късно Варненският окръжен съд я обявява и РМД-то става първото у нас, обявено в несъстоятелност месеци след успешната приватизационна сделка. Назначеният временен синдик и бивш шеф на хотела и на Мучев Марин Ногалчев се оказва неудобен и за играчите, и за кукловодите им. След полагащите се в подобни случаи медиен шум и съдебни атаки компанията успява да се сдобие с нов, непредубеден синдик. Ако щете вярвайте, но и Недялка Станчева се оказва много лоша, колчем се заравя в делата на хотела. Работата й е системно бойкотирана, необходимите й документи и договори се крият, телефонът й периодично "се поврежда", отворилите устите си служители се уволняват, а само тънка стеничка дели стаичката й от кабинета на Мучевите адвокати Косев и Славков. Съд, прокуратура и полиция са запознати с възпрепятстването на работата й. След съдебно определение за лишаване на Кочо Мучев от правото да управлява и запечатване на кабинета му Станчева е отведена в I РПУ да дава обяснения, хотелът се оключва, патроните се подменят… Не е по вкуса на Мучев и съдийката Маринела Дончева, срещу която цялата му кохорта сипе клевети и оплаквания. Съдиите се сменят, но знакът на решенията на оглавяваните от тях състави остава "минус" за бременното с неплатен хотел РМД. Точния им брой може да прехвърля на заспиване хотелският бос, докато чака изхода от поредните дела. За улеснение ще го насочим – всички уволнени служители и работници, всички останали акционери и от двете дружества, които с компанията си е слял в едно, необезщетените и до днес кредитори, а може би и някой разочарован от многото, които му аплодираха топспина. За десерт да му е държавата, дето все й се надяват изброените дотук да докаже, че я има и че защитавайки интересите си, държи на всеки мъчен лев, прибран от данъкоплатците.
Жулиета Цветкова
В. “Черно море”
От полицията потвърдиха, че през 2006 година Кочо Мучев бил подал жалба в РДВР – Варна. Шефът на ОДП – Варна комисар Митко Димитров обаче хлъзгаво се измъква, че не бил запознат с нейното съдържание.
Според електронното издание “Днес плюс” запознати с бизнес делата на пребития тази сутрин с чукове собственик на варненския хотел „Черно море” Кочо Мучев, той имал изключително остър конфликт с Манол Велев. Конфликтът станал в неговия кабинет и Мучев подал жалба за изнудване, но по нея нямало никакво движение.
Afera.bg