Тайната на последните часове на Сталин

По техните спомени историкът и публицист Николай ДОБРЮХА – единственият, на когото те така откровено са разказали всичко или почти всичко, което помнят за своят Стопанин, публикува откъси от неговите нови разследвания.

Спомен първи. Когато Стопанина умря, Берия ни изхвърли всичките.

Козлов Константин Фьодорович, роден през 1924 година. В охраната на Сталин е бил от май 1947 година. Завършил служба през 1984 година. Последно време е работил като заместник началник на охраната на министъра на отбраната на СССР Дмитрий Фьодорович Устинов.

“… След съответната подготовка ме сложиха (приблизително през юли 1944 година) отначало да охранявам правителственото трасе. Аз се научих по звука на мотора да определям на кой от вождовете какъв автомобил му принадлежи …Когато ме преместиха да охранявам вилата на Сталин ни ръководеше полковник Пьотр Николаевич Тюрин, бивш заместник началник на Първо управление на охраната. Началник беше полковник Раков. Първо управление на охраната отговаряше само за безопасността на Сталин. Второ – за останалото висше ръководство. Двете управления влизаха в състава на ГУО – Главно управление на охраната под командването на генерал Н. С. Власик … Ако Сталин трябваше да пътува за някъде, първо там пристигахме ние, и Тюрин организираше обща охрана на обекта …Нашата група, която охраняваше Сталин, както се казва, по периметъра, се считаше за комендантска, защото представляваше комендатура да Главната вила на Стопанина. Тази вила се намираше във Волинское (сега Кунцево или Давидково) и се наричаше Близка или Зелена (заради цвета на сталинската къща). В комендатурата на вилата служеха, доколкото си спомням 101 човека.

Самата вила и прилежащите и постройки ( кухня, гаража на Сталин и за непосредствено обслужващите Сталин хора) бяха оградени с ограда, зад която около къщата на Сталин носеха денонощно дежурство 6 поста конна охрана. Тази ограда, на свой ред, беше оградена, така да се каже, с филтрираща територия, оградена с втора ограда с две порти. Първата – главна или за гости. Втората – стопанската … По този периметър, ако не ми изменя паметта, стояха 13 наши поста.

Освен оградата около самата вила и по-високата втора ограда (за да не се вижда първата) , имаше ( в горската част) още и трета ограда … от бодлива тел. Между втората ограда и бодливото заграждение през нощта пускаха овчарки.

… Аз носех служба на един от 13-те поста и на стопанската порта. Над всеки пост имаше “гъба”, оборудвана с вътрешен телефон и морски прожектор: като го включиш веднага всичко се вижда! На главната порта слагаха само старши офицери от старослужещите, в числотоq на които аз (тогава още съвсем млад човек) не влизах. При това е важно да се има предвид, че цялата наша комендатура се подчиняваше още и на главния телохранител на Сталин Хрустальов, макар неин непосредствен началник да беше полковник Королков. Често се налагаше да се срещаме с Хрустальов, но, разбира се, не всяка седмица, защото той през цялото време се намираше около Стопанина. Разписанието в комендантската група беше такова: 3 часа на поста, 3 часа в резерва, 3 часа почиваш …

Дежурствата на главната порта протичаха с голяма отговорност. Задължително се водеше журнал, в който се отбелязваше: кой, кога и с каква кола е пристигнал и заминал. Прозорците на колите не бяха затъмнени. Затова се виждаше кой седи в колата. Но пък нямаше изискване да се отваря багажника и оръжието на охранителите на пристигащите при Сталин гости не се отнемаше. Разбира се, самите ние винаги бяхме въоръжени с бойни патрони. За носенето на службата на всеки от нас се издаваше нож, пистолет “Валтер”, наган и автомат Калашников … Работата по оглеждането на колите с гостите на главната порта изпълняваха обикновено двама майори. Единият излизаше към колата и гледаше: кой е в колата, какво има в колата. И ако всичко беше наред, вторият по негова команда отваряше портата. Но не мога да твърдя, дали са записвали в журнала, кога е пристигал Берия …На стопанския изход, където дежурех и аз, огледът беше по-щателен… Ние задължително оглеждахме багажниците и всички съмнителни места на пристигащия транспорт.

“Не искаш да заминаваш? Да се арестува!”

Предизвиква въпрос факта, че веднага след смъртта на Сталин всички, които са работили на тази вила, буквално са били интернирани от Москва. Странно е, но даже доячките (когато Сталин отивал на юг, натам изпращали две негови крави и доячка) също били отпрате, както се казва, зад девет планини. На мен ми провървя: на 22 април 1953 година ме изхвърлиха в град Владимир.

… Старостин, Горундаев и Туков помолили Берия да ги приеме. Те искали да разберат какво става? В какво се състоят причините за такава категорична изключителност и спешност? Берия ги приел. Приблизително в седем и половина вечерта те излизат от Берия (това се случи, като сега си спомням, на Кузнецкия мост), излизат и казват: “Момчета, ние заминаваме … Връчиха ни билети, за да заминем още днес! … Казаха: колкото по-бързо се махнете от очите ни – толкова по-добре за вас …”

Един от нас (Лунков Саша) казва: “Никъде няма да замина!”

“А, няма да заминеш? … Да се арестува! “ И веднага го вкараха в карцера. Престоя там около три денонощия, докато ние го отървавахме. Специално ходихме на прием при Ворошилов. След всичко това на нас не ни оставаше нищо друго, освен по-бързичко да се изнесем от Москва …Когато си спомням, как бързичко разпъдиха цялата охрана и прислуга, която работеше на вилата, където почина Сталин, на мен всеки път не ми дава покой въпросът: “Защо Берия, също както нас, не изгони и сътрудниците от другите сталински вили?” На този факт никой досега не е обърнал внимание и никой никога не го е обнародвал. А за това би следвало да се разкаже обстоятелно: разпъждайки комендатурата на Близката вила, която се числеше под № 1, сталинската комендатура под № 2, която беше в Кремъл, Берия не пипна. Не пипна той и комендатура № 3 на вилата на Сталин в Липки. Остана си на мястото и комендатурата на Далечната сталинска вила в Семьоновско и в Зубалово, където живееше дъщерята Светлана.

Слухът, че от цялата прислуга от Близката вила не е изселил само коменданта на сталинската къща И. М. Орлов, който уж към момента на смъртта на Сталин “току що се е върнал от отпуска и е имал почивен ден”, не съответства на това, което се е случило в действителност. В действителност нещата са били така … Всеки път между нас, охранителите, се обсъждаше случай, станал с Орлов, за който Сталин беше заповядал, Орлов да бъде махнат от вилата. Причина за това беше станала зимна шуба от катерички… Малко преди смъртта си Сталин поръчал на Орлов шуба за зимните си разходки. И помолил, шубата е по-топла и по-лека. Е, Орлов и му поръчал лека шуба от белки. Когато донесъл тази шуба, Сталин едва не побеснял: демек, ако за мен ще шият такива царски одежди, аз ще струвам на държавата прекалено скъпо … отучили сте се да броите народните копейки … не плащате от джоба си … С една дума, заповядал Орлов да не бъде допускан и на косъм до Близката вила! И Орлов го изпратили на Далечната. А когато Сталин почина, Орлов го върнаха обратно. Той добре познаваше стопанството на вилата. Това беше важно, тъй като тук се канеха да откриват музей на Сталин.

“Как ние ловихме риба със Сталин”

… Спомням си, как ловихме пъстърва за Сталин. Бяхме около 10 човека. Метнахме серкмето в езерото Рица. Теглим за въжетата. Сталин (във форма), Поскрьобишев и Власик ходят по брега – наблюдават как ние теглим. Теглим-теглим, а не можем да го изтеглим. Оказа се, че мрежата е попаднала във върха на едно дърво. Сталин гледа, гледа как ние се мъчим и изведнъж казва на Власи и на Поскрьобишев: “Какво стоите? Трябва да помагаме!”. А пък те – с бели кители. Но какво да се прави, като Сталин е заповядал?! Окаляха се така, че сигурно, дълго след това са избягвали да ходят за риба със Стопанина … Стопанина, между впрочем, не обичаше едра риба. Казваше: “За мен – по-дребна. Тя е по-вкусна!” Той разбираше от риба. И самият той умееше да лови.

Спомням си, как се възмущаваше Сталин от всякакви изхвърляния на началството. На вилата му работеха постоянни работници, а ние бяхме задължени със седмици да ги “охраняваме”, за да не направят нещо неразрешено. Сталин за тази “охрана” от нас на постоянните работници наруга нашето началство. Тогава то започна да преоблича нас в работнически дрехи и да ни кара вместо работниците да копаем градината, да метем или да правим каквото и да е. Когато забеляза, че са ни преоблекли, Сталин махна с ръка: “Дори и тук не може да се въведе ред!”

За двойниците

Относно двойниците на Сталин ще кажа, че съм чувал много за тях, но нито веднъж не съм ги срещал. Мисля, че, дори и да ги е имало, то когато са минавали през портата, ние бихме ги видели. Едва ли щяха да ги превозват в багажника сред нощите през главната порта? Не! Никой от нашите хора не е говорил за това, макар и помежду си тогава да обсъждахме почти всичко, което наблюдавахме. Материалите, в които за първи път достоверно се разказваше, какво се е случило през последните дни с вожда, ги има в книгата “Как убиваха Сталин”. Аз съм чел откъси от нея в “Комсомолка правда" в края на миналата година.

… Когато със Сталин се случи това (болест или не знам какво там), разбира се, ние веднага започнахме, да го обсъждаме. И до сега винаги обсъждаме това, когато се срещаме. То се случи в моята смяна. Смяната ни застъпи в 4 часа сутринта (съдейки по всичко, това е било утрото на 2 март 1953 година – Авторът). Ние стояхме до седем. Някъде в около четири и половина или в пет часа колите се разотидоха. Ние, разбира се, не ги видяхме, но добре чухме сигналите им… Накратко, разотидоха се. Но след някое време, чуваме, пристигат. Всичко това беше в течение на тези 3 часа, докато аз дежурех! Не можеше всичко това на 13 часови да им се привиди! Ав нашата преса през всичките тези години пишеше, че повече от половин денонощие никой не е ходил при Сталин. Това не е истина, защото между 6 и 7 часа сутринта при него отново пристигнаха. Естествено, аз веднага запитах съседа: “Ваня, да не е започнала война?” А той ми отговаря: “И аз не мога да разбера каква е работата?!”

В седем часа пристигна смяната. Излизаме ние през своята порта. А там ни съобщават, че Сталин е зле … Измислицата, че лекарите не са пристигали при Сталин около 14 часа е попаднала в нашия печат от завеждащия стопанството на вилата Лозгачов. Аз добре го познавах и не преставам да се учудвам на това, какво е наприказвал той … А всички говорят : “Лозгачов, Лозгачов, Лозгачов каза така…” Кой, всъщност е този Петя Лозгачов? Вижте, тук беше кухнята, а тук – складовете. Ето, именно тук, той мъкнеше кошничките с продуктите, облечен във вечно накъсана синя престилка. А разказва, че в неговите задължения влизало да носи пощата на Сталин, когато пакетите с документите правителствените куриери ги докарвали … Как е могло това да се случи? За какво, пита се в задачата, тогава са били дежурните офицери от МГБ? Демек, именно той бил открил лежащия на земята Сталин. Че кой би го пуснал и близко до сталинските покои, още повече, че всички врати се заключваха. И просто така никой не можеше да влезе през тях …

Дори и да е имало убиец, то той е само свой

… И още, доколкото аз знам, никакви комуникации от вида на тунели на метрото, пролуки, подземия под къщата на Сталин не е имало. Мисля, че това са глупости! По-скоро, в сутеренната част е имало само тръби за отоплението . А и кой би могъл да проправи 250-метров таен ход под двете специализирани огради към къщата? Не! Нищо такова там не е имало, което би позволило тайно да се проникне в къщата. Даже скривалището и продоволствените складове се намираха отделно от къщата …

Според мен, ако нещо са направили със Сталин, то това не са били добрали се отвън килъри, а тези, които са имали до него обичаен достъп. Според мен, не напразно синът на Берия Серго казваше, че татко му всичко е можел сам да го направи …

Спомняйки си как ние, охранителите, обсъждахме случилото се тогава със Сталин, ще кажа направо: ние стигахме до един извод – че Сталин са го убили! Не може да стане така, ни в клин – ни в ръкав, за някакъв си половин час човека да почине! Разбира се, всичко може да се случи, но нали Сталин не се чувстваше така, като че ли с него ще се случи нещо такова.

Сега на Запад, например в Англия, се издават книжки с “Откровения за смъртта на Сталин” от някакви си специално приближени до него хора. В една от тези книжки се казва: “В неделя, на 1 март 1953 година Сталин си легнал да спи в 4 часа. Един от неговите охранители, Гоги Зауташвили, родом от Гори, дежурил на пулта от където светвали и гаснели лампички, показвайки, коя от вратите Сталин отваря и затваря в своите три стаи. Зауташвили забелязал, че една от лампичките светнала и не изгаснала. Това означавало, че Сталин в една от стаите е отворил вратата и тя не се е затворила. Като почакал няколко минути, Зауташвили съобщил за това на дежурния в този ден началник на охраната М. Старостин. Той отначало се страхувал да безпокои Сталин, но след час се решил да му позвъни. Отговор не последвал. След няколко позвънявания охранителите по заповед на Старостин разбили металната врата към квартирата на Сталин. Той лежал на пода в позата на неродено дете, главата му лежала върху ръката, а краката заседнали в прохода между втората и третата стаи, пречейки на вратата да се затвори. Сталин не можел да говори, дясната част от тялото била парализирана …”

Е, какво да се каже по повод на това “откровение”? Пултът, който следял движението на Сталин от стая в стая, действително го имаше. Но от никакъв Гога няма и помен. Всичко контролираха Хрустальов, Старостин, Туков и Горундаев на смени. Дори и да е съществувал някакъв Гога Зауташвили, ние щяхме да знаем това. Ние бяхме задължени всички свои да познаваме в лице. Що се касае до останалите “Откровения” от този откъс, то за тях може да се каже: чуват звън, но не знаят от къде идва!”

Спомен втори. Стопанинът починал изведнъж

Коломенцев Генадий Николалевич е роден през 1923 година. След института за народно стопанство “Плеханов” (отделение за хранитлени стоки), през 50-та година бил изпратен в Главното управление на охраната в 6-то отделение, което осигурява храненето и обслужването на висшето ръководство.

“… Така се случи, че работих около 38 години като отговарящ за храненето на ръководителите – от Сталин до Горбачов, в това число и като началник на Специалната кухня на Кремъл … Ние провеждахме особен подбор на хората, които работеха при Сталин: сестрата-домакиня Валя Истомина, двете сервитьорки – Кленина и Миронова. Имаше читерима готвача. Главният – Борис Владимирович Судзилонский, след това Маренов, Свилкин и Бугаков . На смяна изпращаха още и Колобов.

Когато Сталин умря, Берия разгони цялата сталинска прислуга! Кой където може. Единствената, която се пенсионира беше сестрата-домакиня Валя Истомина. Впрочем, именно тя приготви тялото на Сталин преди полагането му в гроба. Нейната девическа фамилия беше Жбичкина.

И така, как почина Сталин… Това ми разказа Иван Михайлович Орлов, комендант на вилата на Стали, където почина Сталин. Докато Сталин беше жив, аз нито веднъж не съм ходил на тази вила. А когато той почина, на мен ми позвъни Орлов, питайки: “Генадий Николаевич, ти никога ли не си идвал на вилата? Аз отговарям: “Не”. – "Ела, ще видиш, как Сталин е живял, каква е обстановката…"
И аз пристигнах. Вилата беше най-обикновена. Нищо помпозно. Орлов ми показа валенките, с които Сталин обичал да се разхожда, тулупът, който Сталин винаги обличал, след това най-обикновена шапка с дълги наушници. Той ми показа всичко това и казва: “Сталин имаше такъв ред. Пристига. Пийва си чай или нещо … И отива в стаята си. Затваря се. Край! Без да позвъни, никой не може да влезе при него. При него имаше звънец. Ако му трябва да извика някого, той натикаше звънеца. В онази нощ, когато той умря, нямаше нито звънец, нито нищо … Сутрин Сталин ставаше към 10-11 часа… Бръснеше се. Бръснеше се сам. Не ходеше на бръснар. Охраната се обезпокои. Позвъниха в ГУО. От там пристигнаха. Когато разбиха вратата, той лежеше на пода около кушетката , на която спеше. Той имаше кушетка. Сталин лежеше на пода полумъртъв…

– Мъртъв ?

– Мъртъв !

– А всички казват, че той умирал няколко дни …

– Не-е-е-е. Не-не, той вече беше мъртъв. Край! Всички тези разговори и вестникарски съобщения са безсмислици. Той вече беше мъртъв …

Това е откровението на Орлов, което той направи пред мен приятелски. Приблизително месец след погребението на Сталин.

Митовете за вожда

…Налагаше ми се да наблюдавам Сталин често. И ето какви митове съм длъжен да разсея. Първо, Сталин беше трезв човек. Трезв. От момента на започване на работата си аз съм бил на всички официални сталински приеми и банкети. Но нито веднъж не съм видял Сталин поне малко да е пийнал … И цялото му обкръжение знаеше това. И пред него не си позволяваше нищо излишно. А ако си позволеше, то обкържението му го правеше тайничко. Хрушчов обичаше да си пийва. Булгарин обичаше да си пийне повечко. Каганович също. Но … тайничко. Сталин – не! Той си позволяваше само две малки конячни чашки. Той пиеше грузински коняк. Спомням си, как му доставях тези коняци. Коняците “ОС”, “КС” и “Енисели” винаги ги имаше на специализираната база. Още веднъж повтарям, не арменски, а грузински. За вината казват, че той обичал хванчкара или нещо подобно … Глупости! Той не пиеше такива вина. Ние специално за него купувахме от трима грузински колхозници техните домашни вина … Имаше двама братя Немцецвиридзе, а третия съм го забравил. Те живееха някъде в Кахетия. От тях купувахме вината. И аз задължително ги пробвах лично. Това бяха сухи домашно приготвени вина. През лятото Сталин обикновено пиеше бяло сухо, а през зимата – сухо червено вино.

… Въобще нашата служба по храненето стоеше най-близко от всички до Сталин, по-близко от каквато и да било охрана. Охраната стоеше зад вратата, а ние бяхме край масата … Сталин, впрочем, се хранеше много обикновено. Грузинец, но грузински блюда почти не поръчваше. Може би защото основно беше живял между руснаци. Обичаше пелмени. Вероятно заточението в Сибир си беше оказало своето влияние. Обичаше обикновени яденета, макар че у нас ги приготвяха така, че всеки лакомник да си оближе пръстите.

Сталин особено обичаше, знаете ли какво? Сталин обичаше печени картофи на фурна. Спомням си, че готвачите ми надуваха главата. Ние обиколяхме всички региони на Московска област и им докарваме картофи. Не. Тези не стават. И тези не са онези. И едва в Бронници намерихме онези, които трябва … Сталин много ги обичаше. Разчупва ги. Посолява. Отхапва. Изяжда. Отново посолява … Ядеше без да бърза. Наслаждаваше се. Разбира се, и аз съм пробвал тези картофи. Оказа се, че е много приятен този сталински деликатес.

Да-а-а. Непретенциозен в яденето беше този човек. Не като Каганович. На този дявол беше трудно можеше да му се угоди …

Какво се е случило през последната нощ?

До сега главната версия се свеждаше до това, че охраната е намерила Сталин в полубезсъзнателно състояние. И след това той тежко и дълго умирал – от 1 до 5 март 1953 година.

Наистина, в различни мои изследвания се отбелязваше, че във вече обнародваните официални и неофициални съобщения за кончината на вожда има прекалено много несъответствия.

И ето нова, изглеждаща съвършено невероятна версия – версията на Орлов – Коломенцев. Според нея, Сталин веднага е бил намерен мъртъв, а всичко останало се е правело за това, лидерите, останали на чело на страната, да имат време да си поделят властта.

Изхождайки от версията на Орлов – Коломенцев, следва да се каже, че всички тези крайно противоречиво изложени в различните мемоари спомени за това, колко тежко и дълго е умирал Сталин, касаят вече не самия Сталин, а неговия двойник, който от Берия “е бил упълномощен да играе ролята на умиращия вожд … “. И я изиграл толкова трагично убедително, че не само отдавна не виждалата баща си дъщеря, но даже и грижилата се за него Валя Истомина, да не говорим пък за “случайните лекари”, не открили подмяната …

Може би с това се обяснява и факта, че спешно след смъртта на Сталин неговите най-близки прислугата били изпратени по-далеч от Москва, или въобще на оня свят, както Иван Хрустальов, уж последния човек, който бил видял Сталин здрав.

… Именно със смъртта, а не с болест може да се обясни версията за това, че при уж разболелия се Сталин дълго не викали лекари. Трудно е да си представим, че “съратниците” биха рискували да постъпят така, ако Сталин беше жив, но в тежко състояние. Всеки е съзнавал: ако вождът се излекува, за подобно забавяне никой няма да бъде пощаден. Изключение е възможно само в този случай, ако е имало място за отравяне, и Берия разчитал на него абсолютно.

В полза на това, че Сталин е бил намерен мъртъв, говори и неочакваното признание на Хрушчов, който си спомня, че веднага след като умрял Сталин, той предложил на Маленков да помисли, какво да се прави по-нататък. До сега тези думи на Хрушчов се възприемаха като грешка, защото според официалните документи излиза, че този разговор и деленето на властта са ставали по време, когато Сталин е бил още жив. И ето, сега се получава, че е грешал не Хрушчов, а всички, които са се доверили на официалните документи, съгласно които Сталин е умирал почти пет дни, и през всичките тези дни се е правело преразпределяне на властта.

Спомен трети. Как аз охранявах прозорците на вожда

Егоров Павел Иванович. Роден през 1926 година. От пролетта на 1952 година влизал в числото на 24-те най-близки “конни охранители” на вожда. Завършил службата си като личен телохранител на бившия председател на КГБ Шелепин.

“… През годините на перестройката много шум вдигнаха спомените на майор Рибин, който за първи път разказа на света как е умирал Сталин. Но аз, като един от живите свидетели на онези дни, следва да кажа, че Рибин през последните години от живота на Сталин нямаше никакво отношение към охраната на вожда на Близката вила. И всичко, което той разказваше, представляваше чужди думи. А аз ще разкажа, което знам, защото именно на мен и на моите другари ни се наложи да охраняваме Сталин през неговата последна нощ.

До ден днешен се носят слухове, че Сталин заради безопасността и заради недоверие към охраната, често е сменял маршрутите в процеса на движение. Нищо подобно не си спомням. Нещо повече, в съзнанието ми е останал един единствен маршрут: излизайки от Кремъл, ние излизахме на Стария Арбат и покрай сегашното МИД * през Садовое кольцо и през моста край Киевската гара се насочвахме по посока на Поклонной горы, а там покрай планината имаше специален проход до самото “зелено”, където във Волинско и се намираше Близката вила. И до Кремъл Сталин пътуваше по същия път.

За четирите месеца, които аз работих при него, лично съм пътувал с него толкова пъти, че бих могъл да ги изброя на пръсти, защото през последната половин година Сталин почти не напускаше Близката вила.

… В колата със Сталин задължително пътуваше или Хрустальов, или Старостин с един от своите помощници. Последното пътуване на вожда, ако не ме подвежда паметта, беше на 23 февруари 1953 година, когато в Болшой театър Сталин участва в тържественото заседание по случай 35-годишнината на Съветската Армия.

… Не може да се вярва на охранителите, които разказват, че уж на тях неведнъж им се е случвало да беседват със Сталин. Работата е там, че едва ли не пред всяко дежурство старшите ни предупреждаваха, че при случайна среща с вожда, не трябва да му досаждаме с излишно внимание и да не му пъхаме ръцете си в порив да го поздравим, да не се опитваме да разговаряме, а още повече да го главоболим с каквито и да било съвети, разпитвания и молби.

Изключенията касаеха само онези случаи, когато интерес към обкръжаващите проявяваше самият Сталин. Лично към мен Сталин никога не се е обръщал. Така че не ми се е случвало да разговарям с него.

Моят шести пост се намираше тъкмо край прозорците на същата Голяма столова, където, както е прието да се счита, е свършил животът му. И трябваше така да се случи, че всичко стана в нощта на моето дежурство …

… Ще започна с описанието на някои детайли на пост № 6. Преди всичко – будката с телефона за вътрешна връзка. Прозорците на Голямата столова са разположени достатъчно високо над земята, но така, че от поста повече или по-малко може да се проследява случващото се в стаята, защото на прозорците никога не се пускаха пердета и обикновено гореше светлина. Тъкмо това обстоятелство свърши работа в онази трагична мартенска нощ. Някъде между един и два след полунощ идва при мен Старостин и пита: Как е там? Случайно, не се ли вижда движение в Голямата столова?” Аз казвам: “Ами, не …”. “Щом видиш другаря Сталин, веднага ми съобщи …” Отговарям му: “Добре”. Е, и продължавам, както се казва, да нося службата и очи не свалям от прозорците. Светлината гори, а никого няма. Няма и няма. След някое време, след около 20 минути може би, Старостин идва отново. Пита: “Как е? Не се ли е появявал” Аз казвам: “ Не, не се вижда”. И тогава Старостин казва: “Не знам какво да правя … Обикновено по това време му поднасяме чай с лимон, сега нещо не ни вика … Ако отида лично мога да му наруша почивката. Ще е неудобно … С една дума, ако има нещо, ти ми звъни!” Аз отново: “Добре”. И повече той не дойде …

Сутринта на 2-ри аз се смених. Заминах. Пристигнах на 3-ти към десет. И отново сутринта на 4-ти заминах, както обикновено. Отивам си в къщи и, боже мой, съобщение по радиото, че през нощта срещу 2-ри март другарят Сталин е получил удар и е в тежко състояние, а лекарите предприемат всичко възможно … Мислех си, как е възможно това да се е случило? Под носа ми, така да се каже, всичко се е случвало, а аз разбрах за това едва след два дни, и то от радиото … А всичко е много просто. При нас в конната охрана има неписан закон: ако нещо се е случило по време на твоето дежурство, ти по-добре на никого, освен на непосредствения си началник да не казваш! И не се интересувай, какво се е случило на другите. По-малко знаеш – по-добре спиш …

Аз самият за първи път се оказах в сталинската къща едва на 5 март 1953 година, то ест когато Сталин беше умрял. Това се случи пак в момент на моето дежурство на шести пост. Дойде при мен началникът на смяната и казва: “Другарят Сталин е починал. Хайде освобождавайте се, преобличайте се и в къщата на вахта край тялото …” Влизам в къщата, а там него вече го положили, закрили го с нещо и ние застанахме на първи почетен караул … От Санитарното управление пристигна катафалка. В нея нашата смяна натовари тялото на вожда. След това се качихме в колите и го закарахме за аутопсия и за балсамиране в специализирания институт, който се намираше в района на планетариума. Ръководеше ни Хрустальов. В института ние вдигнахме тялото на втория етаж. Постояхме малко, погледахме този, заради когото бяхме готови да пожертваме живота си. Излязоха медици, засукаха ръкави и ни взеха нашия Стопанин. А ние, потиснати, без да бършем сълзите си, слязохме долу във вестибюла. Там имаше пейки. Седнахме и почти мълчаливо започнахме да чакаме. Хрустальов остана горе. Но след някое време слезе и той. Тръгна разговор за Сталин. И тогава Хрустальов ни разказа една история за това, как Сталин, още като момче, се опитвал да се хване с ръка за преминаващ файтон, но паднал, наранил си ръката, и след това тя започнала лошо да се развива. Още си спомням, разказваше Хрустальов, че напоследък Сталин започнал да заключва вратата, че в него нараствал някакъв страх. “Особено – казваше Хрустальов – се притеснявах, когато той отиваше в банята и се заключваше. Какво ли не можеше там да се случи … “

Неочаквано отгоре донесоха зъбния мост на Сталин. Струва ми се, че той беше златен. И Хрустальов го взе за съхранение. Повече нищо особено нямаше, ако, разбира се, не ме подвежда паметта.

След някое време нас ни откараха в Колонната зала на Дома на съюзите, където положиха тялото на вожда за прощаване. От там не ни пускаха никъде (даже и в къщи) до самия край на погребението.

… Впечатлението е, че Егоров, както това е присъщо на чекистите, знае повече отколкото разказва. Когато му обърнах внимание на това, че неговите свидетелства се разминават с това, което вече се счита като само по себе си подразбиращо се, той отговори: “Аз знам това. Аз също съм чел тези изследователи, но аз с очите си видях и с ушите си чух това, за което те пишат, че са го чули от други хора. И какво да се прави, ако моите наблюдения, врязали се в паметта ми до края на живота ми, се разминават с техните мнения? В книгата “Как убиваха Сталин” това, което аз наблюдавах тогава, се потвърждава с документи. Почти всички считат, че Сталин са го намерили след 10 вечерта на 1 март 1953 година. А аз добре си спомням, че между един и два часа през нощта на 2-ри Старостин още не се знаеше какво става със Сталин и защо Сталин, както обикновено, след 23.00, толкова дълго не моли да му донесат чай с лимон?”

Тези думи на Егоров ме накараха да си спомня мемоарите на Хрушчов. Междувременно Хрустальов, съгласно мемоарите на когото, е пристигнал веднага през онази нощ, извикан от чекистите, казва: “Ние наминахме при дежурните и запитахме: “Какво става?” Те обясниха: “Обикновено Сталин около 23 часа задължително звъни, поръчва чай … Сега това не стана”. Излиза, че паметта не подвежда Егоров.

Значи, разказите на болшинството от изследователите за това, че съратниците едва ли не съзнателно около 15 часа са държали тялото на тежко болния вожд без помощ от лекарите, не съответстват на случилото се.

Егоров съобщава, как Хрустальов изведнъж започнал кой знае защо да разказва на доставилите тялото на Сталин за аутопсия за това, че напоследък Стопанина започнал да заключва всички “свои” врати. Според това откровение на Хрустальов вратата на стаята, където се е намирал мъртвият, или болният вожд, все пак се наложило да бъде разбивана, което съответства на версията на Орлов – Коломенцев и се разминава с общоприетите разкази – че при Сталин просто влезли и видели какво се е случило…

Аз не съм поддръжник на една някаква версия, но в дадения случай версията на Орлов – Коломенцев, според която Сталин веднага е бил намерен мъртъв изглежда за предпочитане и поради това, че нито за болест, нито за лечение на “конната охрана” не им е било известно чак до официалното съобщение на 4 март.

Последният човек, който видял Стопанина здрав

Генералът от КГБ Докучаев ме заведе при човек, който добре познавал Хрустальов. Този човек, който тогава не пожела да разкривам неговото име, ми съобщи за внезапно променилата се съдба на Хрустальов и за още по-неочаквано прекъсналият се негов живот. Междувременно Хрустальов бил този, който както твърдят източниците, последен е видял Сталин здрав. Ето запис на разговора с този събеседник.

“- Вие, вероятно, и Хрустальов сте познавали?

– Иван Василиевич? Разбира се …

– А не си ли спомняте, кога е починал той? – зададох аз въпросът, на който вече дълги години изследователите не могат да намерят точен отговор

– Той почина 10 дни след като го пуснаха.

– А той … е бил арестуван ? Кога ?

– Веднага след смъртта на Сталин.

– А колко време е лежал?

– Десет дена лежа … Излезе … И след 10 дена умря … Той някъде след Сталин си отиде.

– А вие как си обяснявате смъртта на Хрустальов?

– Това е работа на Берия!

– Берия ли е премахнал Хрустальов? Защо?

– Берия е трябвало да го премахне, защото Хрустальов е бил най-голям от всички, фигура, беше началник сред нас, в “конната охрана” на Сталин, и … беше единствен …

Събеседникът ми изведнъж прекъсва в средата на думата (“И … затова … единствен знаеше повече от всички”, – мислено довършвам вместо него аз). – Хрустальов беше главен над всички, помисляйки малко, се опитва да избегне отговора събеседникът ми.

– Аз виждам, че вие знаете нещо повече… Нека да ви помогна да се изкажете на страниците на печата.

– Не трябва. Не трябва. Вие си мислите, че ако са минали 50 години, значи, за това може да се каже всичко? Напразно! Защото този, за когото аз бих могъл много да разкажа, и сега има дълги ръце … А пък аз имам в главата си материали за да го разоблича. Само че нима такъв поток от дезинформация може да бъде спрян? Аз не искам да приличам на Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници…”.

Тук ме осенява догадката: ето защо Хрушчов, Маленков и Булгарин са побързали да ликвидират Берия. Не напразно генералът от КГБ Докучаев изтърва думите: Берия отнесе толкова тайни, колкото, навярно нито един човек на земята.

Когато събеседникът повтори, че Хрустальов е “умрял бързо”, аз го запитах:

“А не може ли да разпитаме неговите роднини, как се е случило това?

На което, изведнъж объркано, той отговори:

Не си струва да будим у хората старата болка …”.

Отговори така, като че ли Хрустальов не просто е починал или е бил убит, а е извършил … самоубийство! Да получа повече от събеседника не успях. Впрочем, той десет години е бил сред онези, които са обслужвали Сталин, чак до неговото погребение – бил е един от тези четирима души, които са носили ковчега с тялото на Сталин към мавзолея … Той почина на 9 януари 2005 година. Затова сега може да се назове неговото име: Юрий Сергеевич Соловьов. Негов е бил пост № 1. Това е входната врата в дома на Сталин …

И така, Хрустальов е знаел нещо, което абсолютно не е предполагало да завърши спокойно живота си. Продължавам да чета откъсите от спомените на Егоров и Соловьов и в мен се създава впечатление, че във връзка със смъртта на вожда нещо е мъчило Хрустальов. Той не си е намирал място: ходел ту нагоре (на аутопсията), ту надолу (към подчинените си). Преживявал е и укорявал себе си за нещо, когато е разказвал за “плътно затворени врати”. Нещо много необикновено е криел в душата си! И с това той на някого е пречел. Много е знаел и много е пречел. Но на кого? Соловьов казва: “Берия”. Но само на Берия ли? А на Маленков? А на Хрушчов? Та нали те също са били участници в това, което се е случило на Близката вила в онези и до сега загадъчни часове.

P.S. Вместо Стопанина е “умирал” двойник?

Сега е най-подходящият момент отново да се върнем с Егоров към нощта на 2 март 1953 година.

И така … след предупреждението на Старостин (който сменил в първия пролетен ден Хрустальов) Егоров бил длъжен да наблюдава за случващото се наоколо и особено в прозорците на Голямата столова. Но нищо не е забелязал. От 2 до 4 сутринта на пост застанал той. Но този, който е сменил на поста, изхождайки от “неписания закон на Близката вила”, нищо не е разказал на Егоров. А Старостин повече не се е върнал при Егоров, значи, всичко е било наред. Макар че, след необичайното нощно откровение на Старостин, Егоров, разбира се, застанал нащрек и следил особено внимателно. Но отново, казва, нищо, не би забелязал.

Впрочем, според Егоров, Старостин е можел да звъни на Берия, на Маленков и на Хрушчов само след 2 през нощта на 2 март, когато Старостин с помощниците вече се решили да проникнат в сталинските покои и са открили тялото … Преди Егоров се е считало, че Старостин е предупредил Берия за болестта на Сталин още в началото на нощта на 1 март, тоест разликата е около 4 часа! А това не е малко, за да се направи, например, фокусът с двойника …

Междувременно, в отсъствие на Егоров на поста от 2 до 4 сутринта пристигали (съгласно хрушчовските мемоари) Берия и Маленков, и може би Хрушчов и Булгарин. И те били длъжни да се покажат в прозорците на ярко осветената Голяма столова, където на дивана Старостин и Туков по това време пренесли от Малката столова “внезапно разболелия се Стопанин”. Или Берия е бил готов с всичко, за да сложи на негово място още преди пристигането на Хрушчов и Булгарин двойник?

А когато Старостин се обадил на Берия, онзи казал, нищо да не казва за случилото се на никого. На никого!

И така, ако между 2 и 4 сутринта са пристигали и са успели да заминат Берия и Маленков, Хрушчов и Булгарин, то те задължително е трябвало да се покажат в прозорците на Голямата столова. Но Егоров не е можел да види това (по график той си почивал!), както не е видял и пренасянето на тялото там, а застъпвайки отново на пост от 4 до 6 сутринта, нищо особено не наблюдавал.

И още един детайл: ако разболелия се Сталин още преди пристигането на Берия и Маленков са го пренесли в Голямата столова, то вероятно са били длъжни ако не да изключат, то поне да намалят осветлението, на което веднага би обърнал внимание и би запомнил това предупреденият Егоров.

Тогава обаче, може би, там вече са положили не Сталин, а неговият двойник и заради него никой и не е помислял да намали светлината. Може би, именно тези манипулации – ако ги е имало – са “тайната на Хрустальов”. И, разбира се, тайната на Берия …

Думите на Берия за Сталин “Аз го премахнах” все повече започват не по слухове, а по данни на очевидци да съответстват на действителността

Материала подготви: Поли Стаменова