Гамизов: Ако Бойко е политик на годината, то избралите го, да си сложат титлата „Глупаци на годината

– Г-н Гамизов, кои са, според Вас, знаковите събития на 2008 година в страната ни и в международен план?

– В България не виждам нищо значимо да се е случило и изобщо целият живот, така както се стича в България през последната година, потвърждава дълбокото ми убеждение, че България се превръща в дълбоко провинциално място, в което живеят хора, които явно са останали без мечти и без надежди. А иначе – ако погледнем малко по-глобално на нещата, защото от тях все пак зависи нашият живот, ще отбележим 2 важни събития. Първото е, че се слага край по естествен път на управлението на президента Джордж Буш в САЩ, което бележи края на един изключително тежък период за Източна Европа, тъй като президентът Буш, като лидер на свободния свят, просто изостави задължението си да подкрепя демокрацията в Източна Европа и избра чисто конюнктурното сътрудничество за сметка на тази подкрепа с бившия президент на Русия Путин и много вероятно бъдещ такъв. Второто значително събитие е естествено разразилата се и все още не достигнала пълния си размер икономическа криза в свободния свят, която е в пряка взаимовръзка с това трагично управление, което имаше в най-голямата демокрация в света през последните 8 години.

– А все пак има ли постижения в управлението през 2008 г. в България, които ще останат в историята?

– Не, не виждам такива неща и продължавам да твърдя, че България в геометрична прогресия се срива в дълбока политическа, а може би ще достигнем и икономическа, катастрофа, в резултат на това предстоящо дълбоко дезинтеграционно обществено събитие, което аз наричам политическа катастрофа. За мен най-важното нещо, което трябва да се свърши в момента, е всеки гражданин, всеки индивид просто да се подготви за предстоящите неща, които ще се случат през следващата година и които ще бъдат все по-лоши.

– Много ми се иска да съм първата журналистка, която е записала първата оптимистична прогноза от Вас за 2009 година. Коледата е празник на надеждата, трябва да бъдем все пак и оптимисти в навечерието.

– Има една поговорка, която гласи “Преди изгрев слънце мракът е най-гъст”. Аз лично смятам, че това, което предстои на изборите догодина за България, е всъщност началото на края на този кошмар, който ни се случва през последните почти 18 години и който по същество е едно продължение на предишния кошмар от 45 години, в който България беше извадена от естествения си цивилизационен път. Наричам 10 ноември нищо повече, освен третият комунистически преврат в нашето общество след 1944 и 1956 г. България беше извадена за един много дълъг период от естественото си демократично развитие, а обществото беше дълбоко дезинтегрирано на морално и ценностно равнище и последствията от това са налице в много дълъг период. Сега нацията страда, обезверена е, безпътна е. В общи линии цветът на нацията прави абсолютно всичко възможно, като индивиди да напусне тази територия, да напусне естественото географско място, което се нарича България, но аз твърдо вярвам, че догодина ще започне края на този кошмар и ние просто ще заплатим окончателно цената на тази ни безотговорност, която я практикуваме десетки години, след което ще тръгнем по пътя, по който трябва да вървим. Всъщност в България не се е случило нещо много важно. Ние не сме започнали да изграждаме истинската демокрация, която произтича по волята на народа и в името на народа. Ние сме изградили и в момента изграждаме една фалшива фасадна демокрация, която трябва да задоволи и да осигури всъщност замяната на политическата диктатура с икономическа такава, т. е. определени индивиди, които осигуряваха своето властване върху обществото с политически средства, в момента го осигуряват с икономически. Това не може да продължи още твърде дълго поради простата причина, че е неестествено състояние, не е нормално за едно общество, така че ще преживеем. Аз го наричам за себе си последният ни катаклизъм, преди да поемем по пътя, по който трябва да вървим.

– Ако 2007 година премина под знака на еуфорията от членството ни в ЕС, 2008 г. мина под знака на активните граждански протести. Събуди ли се гражданското общество?

– Не може да кажем, че е имало еуфория в България от приемането ни в ЕС , а последните протести у нас не мога да приема за граждански. В България има протести, които са тясно корпоративни на определени прослойки от обществото и които в частност защитават някакви свои корпоративни и икономически интереси. Протестите в момента в България не излъчват никакво осъзнато гражданско поведение и водачите на тези протести, и участниците в тях са хора, които ако наричат тези свои действия граждански, аз не мога да ги характеризирам с нищо друго освен с лъжци. Разбира се, те имат своето пълно право да защитават корпоративния си интерес, какъвто и да е той. Единствените, които може би се доближават до определението гражданско действие, са някои екологични групи в България. Наистина техните мотиви са свързани с общото благо и общностното начало.

– Преди време начертахте една апокалиптична картина с прогнозата си за политически убийства. Каква политическа зима ни очаква?

– Няма такава прогноза, това беше една злонамерена интерпретация. Тогава казах нещо много по-важно, а именно, че ни предстои едно дълбоко политическо състояние на неразумност. В резултат на тази дълбока политическа неразумност в България хората, които я практикуват, могат да стигнат крайности. Всичко, което се случва в момента в България, аз го приемам като доказателства за нещата, които казах. За съжаление тази неразумност потвърди и тази не съвсем коректна интерпретация на моите думи, защото се случиха и политически убийства. Хората, които заемат в момента положението на политически елит в България, независимо дали се намират в ляво или дясно, независимо каква претенция имат за своята политическа ориентация, имат няколко общи черти, които са изключително вредни и опасни за обществото. Първата черта е, че те са дълбоко безотговорни към общностния интерес и всъщност въобще не го различават. Те практикуват политиката като място, в която задоволяват собствените си амбиции. Вторият мотив, поради който са в политиката всички тези лидери, е личностното им обогатяване или т.е. решаването на някакъв личен корпоративен интерес, който не е могъл да бъде задоволен на естественото поле на конкуренцията, на нормалното поле на конкуренцията, независимо каква професия и бизнес-практика са имали, т.е. некадърниците, хората, които са показали най-слаби резултати в естествената селекция на индивидите, нашето болно общество ги излъчва за лидери. Резултатът от цялото това нещо не може да бъде никакъв друг освен катастрофа. Третият важен мотив, който за мен е изключително притеснителен, е, че същите тези лидери, освен че притежават горните две качества, успяват да насаждат на свой ред в самото общество усещане за безпътица и безалтернативност на собственото си политическо лидерство. Преди дни прочетох и бях възмутен от статията в сп. ”Макс”, в която Иван Костов говори по изключително циничен начин, даже бих казал “извратен начин” за неща и качества, които той никога не е притежавал и никога не е могъл да ги практикува – неща като човеколюбие, неща като въздържане от насилие, въздържание към материалното, към общностното и т.н. Всичко това говори за разболяване на политическата класа у нас в размер, който е абсолютно непоносим за общественото тяло. Ние вече имаме политически лидери, които започват да функционират извън нормалността на човешката психика, а такива периоди в историята винаги завършват не като големи драми за обществото. В момента, в който един лидер започва да възприема себе си като незаменим, когато започне да възприема себе си като натоварен с историческа мисия или натоварен с някакви свръхестествени задачи, това не може да бъде характеризирано по никакъв друг начин, освен като лудост. А такова поведение е опасно за абсолютно всички хора на обществото и с това поведение не е характерен само въпросният Иван Костов. Подобно интервю четох и с Бойко Борисов през лятото, имаме си и един Волен Сидеров, имаме един Ахмед Доган, имаме вече един Станишев, който от лятото започна да се държи дълбоко неадекватно спрямо нещата, които се случват в обществото, и естествено един президент, който до такава степен се отдели от реалността в България, че започва да заприличва на средноазиатски съвременен диктатор, който живее в абсолютно измислен свят.

– В края на годината различните медии направиха своите номинации за политик на годината. Бойко Борисов беше обявен за “Политик на 2008 г.” от Дарик радио за трети път. Как си обяснявате този феномен? Все пак определени слоеве в обществото го одобряват и гласуват за него и въобще ако зависи от Вас, има ли политик, който бихте номинирали за политик на годината?

– Абсолютно съм сигурен, че няма политик, който заслужава да бъде наречен „политик на годината”, тъй като тия хора не са политици, а нещо съвсем друго, но този факт го забелязах и четох коментарите за номинациите на Дарик. Ще Ви цитирам коментара на един читател на сайта на Дарик за въпросното събитие, тъй като и аз съм съгласен с него. Ако Бойко Борисов е политик на годината, то тогава хората, които са го избрали за такъв, трябва спокойно да си сложат титлата „Глупаци на годината” и въпросните хора не трябва по никакъв начин да се оплакват, че са зле и че ще бъдат зле. Аз споделям това мнение от този форум. Хората, които искат да се наричат граждани, трябва да знаят, че има директна връзка между качеството на живот, между публичните услуги, които се предоставят и искаш да получиш, и фактическия избор, който правиш. Ако избираш политици като Бойко Борисов, като Доган, Волен Сидеров, ако не вършиш нищо, тази, по същество мъртва, политическа класа да си замине, ти просто нямаш право да се оплакваш. Ти сам себе си се обричаш на това нещастие.

– А какво Ви накара да бъдете критичен към премиера Сергей Станишев? Преди време изказванията Ви за министър-председателя бяха позитивни, доста различни, дори Ви обявиха за скрит пиар на кабинета. Кое Ви накара да си промените позицията?

– Аз винаги се учудвам, когато ми задават този въпрос, защото той предполага, че човек трябва да има позиция, която никога да не бъде в релация с поведението във времето на определен политик. Начинът, по който оценявам хората, които са свързани с обществения живот, е много простичък – аз наблюдавам техните действия по оста на времето и когато те вършат правилни неща, те винаги получават моето одобрение, а когато спрат да ги правят – моите критики. Винаги съм се учудвал от тази арогантност, която се изисква от българските политици – никога да не бъдат забелязвани техните лоши действия, които са десетки, а да бъдат преекспонирани само техните добри действия. Моят метод за оценка на хората, от които зависи моят живот, просто не е такъв. Ако те вършат правилни неща, те получават и моята гражданска подкрепа.

– Ако трябва да начертаем бъдещото управление на България след парламентарните избори, какво ще представлява то? Кои политически сили ще конструират новия парламент?

– Дълбоко корумпирано, дълбоко измамно и ще бъде първото управление, което ще успее напълно да интегрира в себе си цялата криминална престъпност, която в момента прави опити да се изпере, и да се превърнат обикновените бандити в едни престъпници с “бели якички”, част от тях вече успяха да го направят. Изключително цинично, изключително арогантно ще се случва всичкото това нещо и аз не случайно говоря за катастрофа. Догодина в България няма абсолютно никаква алтернатива освен трагичната. Всякакви комбинации между сегашните политически партии и сегашните политически субекти ще носят това, което ние говорим в момента.

– Ако трябва да определите Вашите успехи – в личен план, като общественик, като бизнесмен, какво ще сложите на първо място, какво ще отличите? Все пак краят на годината е период на равносметка. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите?

– В края на годината гледам много повече неуспехите си и нещата, които не съм свършил, и гледам много критично на тях. Тази година аз бих определил за себе си като годината, в която аз и екипът, с който работя, стигнахме до дъното на истината за реалността в България. В буквалния смисъл на думата стигнахме там, където е най-непрогледният мрак и нещата, които видяхме за българското общество, ни накараха да бъдем, може би, едни от най-тъжните хора в България. Затова сме и категорични, че ще продължим да работим по простата причина, че сме дълбоко убедени, че все пак бъдещето може да бъде и различно. Нямам никакво съмнение, че през следващите 15 години нашият живот няма да бъде такъв, какъвто ние искаме да бъде, а именно, че той няма да бъде напълно свободен и демократичен, няма да зависи от нашия труд и решения, а ще зависи от едни лоши хора, за които ние преди малко говорихме. Ние вярваме, че това нещо ще бъде променено и че ние ще бъдем част от тази промяна.

– Какво ще си пожелае, г-н Гамизов, в Коледната нощ?

– Всяка Коледа прекарваме много традиционно у дома – моята съпруга е много грижовен домакин. На Коледа аз винаги си мисля не за нещата, които си мислим като пожелания и мечти, защото нещата, които се случват в живота ми, се случват винаги в резултат на това, което изработя, и в резултат на това, което направя сам с двете си ръце, и разбира се в резултат на сътрудничеството, което имам с моя екип тук и в чужбина. Затова и винаги на Коледа се сещам, че в държавата, в която живея всъщност има най-много нещастни хора от всички европейски държави и си мисля какво си мислят те за бъдещето на всяка Коледа, която ги изправя пред новата година. Винаги се натъжавам от нещастието и безнадеждността, която е затиснала обществото. На тази Коледа ще си мисля как нещастните хора да станат поне малко по-щастливи, а ние ще направим през следващата година с екипа ми щастливите хора да бъдат повече. Не ми се иска да казвам абсолютни стойности, но ми се иска нещастните хора в България да бъдат по-малко нещастни.

– Коледата е празник на очакванията и на надеждата. Пожелайте нещо оптимистично и на нашите читатели?

– Няма да им пожелая, по-скоро ще ги помоля нещо. Иска ми се да бъдат граждани да отстояват правото си да бъдат свободни хора и да решават сами съдбата си. Това не е пожелание, а от все сърце ги моля да започнат да го правят, защото ако не започнем да го правим всички заедно, животът в България няма да стане щастлив.

Ивелина Оприкова

Агенция “CROSS”