Тайната политическа доктрина

„Едно нещо ще кажа определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и толкова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението и покоя.”

„И действително не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или при запазване на вече основаните.”

Марк Тулий Цицерон

„Законът на живота изисква не всеки да живее както иска, а всеки да живее както трябва.”

                        Монтен

„Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал. Народ, при който този е получавал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание по-благороден оня,  чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои.”

                        Из панегерика на готския епископ Енодий към своя крал Теодорих, 505г.

„Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат да победят в ръкопашен бой един българин.”

Неизвестен   арабски географ и историк

            „Българите съставляват една голяма нация, силна и с голямо войнствено вдъхновение, която е подчинила всички народи, намиращи се в нейно съседство. Един войнствен кавалерист, който бил прегърнал вярата в исляма, заедно с хана е струвал повече от сто и даже повече неверници. Без грамадните укрепления Константинопол не би устоял на една българска атака.”

            „Златните прерии”, Массуди, арабски летописец,  943г.

„Всеки при тях, каквото посее, го взема за себе си – царят няма право над продукта, освен една малка кожа от златка, която му дава като годишен данък всеки дом.”

Ибн Фадлан, арабски летописец, „Пътешествие по Волжка България”

„Когато царуваше Симеон, той вземаше от цялата своя земя данък по едно повесмо прежда, и лъжица масло, и едно яйце за цяла година. Това беше неговият данък нищо друго не искаше той. И в дните и годините на светия цар Петър имаше изобилие във всичко – пшеница и масло, мед, мляко и вино. И благословено бе неговото царство.”

„Български Апокрифен летопис от XI век”

„Поданиците на България от Карпатите, от Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.”

Иван Микулич, сръбски учен

„След като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?” А те отговорил: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянство, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.”” 

„Свидас лексикон”

            „Който казва истината, Бог вижда. И който лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда.”

            Хан Пресиян

„Те, българите, бяха загубили предишната си законност и справедливост…, докато по-рано те най-много почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете, и народите се присъединявали към тях доброволно… Те никога не бяха вкусили от благоразположението на византийските императори и не уважаваха гръцките обичаи, а преди всичко се стремяха към независимост…”

Из „Готският топарх” – летопис от 1002г.

                        „Българин е кой не лъже, не краде и не сменя вяра за печена кокошка!”

                        Йордан Джинот, възрожденски поет и общественик от Македония

                        «Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай»

                        Г. Ст. Раковски                  

„Малцината чужденци, опознали тази наглед селска държава, твърдят, че макар и да се е освободила най-късно, тя значително е изпреварила гърците и румънците, сърбите и черногорците по повечето показатели, които характеризират общественото развитие и цивилизацията. Българите харчат два пъти повече средства за образование от сърбите и два и половина пъти повече от гърците… Трудолюбието на българите е пословично. Издръжливостта им е забележителна.

У. Монро. България и нейните хора, 1914г.

„Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални в света…”

Ноел Бъкстон, английски дипломат и общественик

„Родовият дом винаги е заемал важно място в живота на българина… Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, нито мечтателният и непрактичен идеализъм на руснака, той по-скоро прилича на шотландеца от равнините и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат… Българският селянин е грамотен, патриотично настроен и готов да учи. Той е собственик на земята си, живее в собствената си къща, непрекъснато купува нови машини… Бедността в оня вид, в който се среща в Европа и Америка, в България  е просто непозната.”

У. Монро, . България и нейните хора, 1914г

„Българинът е истински син на земята… Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.”

У. Милър. Балканите, 1907г.

Българин не е етнос, българин – това е мисия!

Наблюдателен и честен любител на исторически проучвания

Ние си даваме ясна сметка, че всяко неразумно интерпретирано предизвикателство застрашава нашето съществувание. Пътят за отразяването на една заплаха е труден, но  не непосилен. Изходът е в наши ръце, в силата на нашите гъвкави интелектуални качества, в нашето единомислие и единодействие в името и със силите на цялата нация, в името и с интелекта на всички граждани на страната. Водачи и войни са интелигентните и безкористните, онези, които обичат и умеят да четат бързо и избирателно, могат да мислят самостоятелно и да действат целенасочено, водени от параметрите на своята обективна стратегическа политическа матрица.

По това ще ги познаете.

Върховната цел на нашите национални усилия се заключава в съзнателно и непрекъснато усъвършенстване на родния български етос за всестранна и успешна реализация на нашата национална човешка природа.

Повече от осемнадесет столетия СЪЗДАТЕЛЯТ покровителства българския народ и неговата държава, открил в историческата му социална практика реалното въплътяване на божествените закони на човешкото съществуване.

Създали държавна организация от ранните години на човешката цивилизация, от Алтайските планини, Хиндокуш и Памир, през Кавказ, Кубан, Волга и Дунав, та чак до Балкана, Мизия, Тракия и Македония, водачите на нашия народ съумяваха със силата на справедливостта да привличат доброволно под покровителството на основаните от тях държави множество племена и народи, показвайки привързаност към толерантността и взаимното зачитане на обичайното право на всички етноси и етнически групи; гарантиране на икономическата свобода чрез равноправен търговски обмен и символични данъци; превръщане сигурността на държавата в дело на всеки неин поданик; осигуряване на равен старт чрез подбиране представителите на държавния елит според добродетелите, способностите, доблестта и заслугите, показани на бойното поле и в дни на върховни изпитания. Доблестни мъже, с елитно европейско образование и възпитание, положиха основите на Третата Българска Държава, като държава на българите, целокупна и непокътната, където се почитат Конституцията и законите.

Днес, многозначната съдба отново изправя нашия народ пред нови предизвикателства, за да изостри и изпита неговото самопознание.

Какви държавнически ценности пренесохме през превратностите на времето?

Откъде идваме ние, къде сме сега и накъде сме се запътили?

Тези въпроси поставя пред нас Новото Време и иска незабавни отговори, за да ни даде пътна карта към Новия Век, векът на глобалната и универсална комуникативна активност в индустриално-потребителското общество.

Новото Време иска да формулираме нашата нова национална политическа доктрина, да формулираме нашата главна цел, и изхождайки от характера на епохата, да опишем принципите, средствата, пътищата и основните двигатели за нейното постигане.

Ние възприемаме преди всичко разбирането за НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ, продукт на центристкия прагматичен позитивизъм, като идеен фундамент на нашата национална кооперативна политическа стратегия, комплексен интегративен показател за състоянието на човешката сигурност.

Националната сигурност на страната е онова конкретно материално и духовно измерение на социално-политическото и правно пространство, наречено български етос, в което и само чрез което става възможна реализацията на националната идентичност на природата на българина. Ние мислим за нея като за притегателен център, около който гравитира целият държавен и политически модел. За нас укрепването на националната сигурност е първостепенна мисия и конституционен дълг на всеки български държавник и политик, дело на целия живот, на което следва да се посвети цепият живот. Ние рабираме националната сигурност като обективна, исторически сложила се реалност, достигната в управление състоянието на страната в резултат на възприети огласени възгледи и осъществени действия от партийната структура на власт за защита на общонационалните интереси, чрез прилагнето на определени стратегически принципи и подходи при решаването на актуалните въпроси на:

            # Външната политика и международното сътрудничество, насочени към спечелване на повече пазари и приятели във века на глобализацията;

            # Развитие на материалните и човешки ресурси на страната и повишаване благосъстоянието на народа чрез икономическа свобода, социална справедливост, отговорно орхошение към околната среда и основан на знанието непрекъснат икономически растеж;

            # Провеждане на вътрешна политика за надеждана защита на гражданските права, имуществото, честта и достойнството на българските граждани и сплотяването на нацията;

            # Поддържане и развитие на националните традиции в бита, науката, културата и спорта;

            #  Всестранно укрепване на Въоръжените Сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Р. България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии;

            # Поддържане на високо ниво системата за управление на националната сигурност на страната, непрекъснатото й развитие и усъвършенстване.

Ние имаме твърдото разбиране, че единствено обективните научни достижения на националния интелект в интерес на цялата нация могат да ръководят нашите практически действия. За нас е очевидно, че там където започва политиката на груповия интерес и партийното противопоставяне, там завършва науката, професионализмът и обективността, а националният погром е близко.

РАЗУМЪТ е същностната и отличителна черта за човешката уникалност. Тази е първопричината за освобождаването на човешките същества от силите на природата, от заблудите на собствените си инстинкти и доближаването до първозамисъла на  Създателя.

ПРАВОТО е най-висшето достижение на колективния разум в борбата на човека за установяване законите на Божествената справедливост в съвместното общежитие, възможно единствено посредством сътрудничество в името на прогреса и човешкото добруване, гарантирано с възприетите и всепризнати между земните народи традиции, съглашения, договори и документи.

СВОБОДАТА и нейното осмисляне и целеустремено използване е първият тласък в развитието на човешкия геном и първоизточник на собствеността. Чрез борбата за придобиване на повече свобода, човек се стреми към своето съвършенство.

СОБСТВЕНОСТТА ние възприемаме като основа и гаранция за всички обществени и лични свободи. Произтичаща от разумното използване на свободата и свободното време, ТЯ прави човека и народа суверенен,  независим в своите възгледи, постъпки и развитие, като му осигурява по-голяма свобода и свободно време за постигане на разумни цели (собственост като имущество и умения). Отношението към нея, към нейното целенасочено и ефективно използване за благото на отделната личност и цялата общност, е белег за проникване и съхраняване в Творението Божественото откровение.

ЛЮБОВТА е движещият мотив за осъществяване на обществено-полезното сътрудничество между свободата и собствеността.

СОЛИДАРНОСТТА е онази характеристика на социалната среда, която гарантира човешкия прогрес и безконфликтното човешко съществуване.

СИГУРНОСТТА е следствие от човешката солидарност, естественото състояние на обществото и първостепенно условие за свободното човешко развитие.

СЪВЪРШЕНСТВОТО за нас е божествената цел на човешкото съществуване. Да подкрепяме този естествен човешки стремеж е основната мисия на нашата доктрина.

Ние възприемаме разбирането на Аристотел за ПОЛИТИКАТА като висше човешко изкуство, насочено към фокусиране всеобщите усилия чрез рационални методи да се намери общия интерес на всички хора, живеещи в етоса.

Същевременно, ние не забравяме мислите, стремежите и завета на Огюст Конт за превръщане на политиката в позитивна наука, основана върху наблюденията, опита и изводите от него, а не в „организиран хаос”, движен от властващите груповите интереси и партийни пазарлъци. Освен това, ние помним: прогресът във всяка една наука, включително политическата, винаги се е измервал с времевия интервал между откриването на закономерностите и разработването на механизмите.

За нас ДЪРЖАВАТА, чиято справедлива власт се основава на равноправния съюз между законовата сила, социалната справедливост и общественото мнение, е неприкосновено историческо завоевание на всеки земен народ, на цялото Човечество, което следва да се уважава и защитава със силите на всеки за всички и на всички за всеки.  Само в нейните законови рамки може да се прояви националната политическа, икономическа, научна, културна и спортна идентичност на човешката личност. И действително не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или  при запазване на вече основаните.

Престъпленията срещу Държавата и Държавността ние възприемаме като престъпления срещу Човечеството и Човечността.

ЦЕЛТА  НА  ПОЛИТИЧЕСКОТО  ДВИЖЕНИЕ: „Ние смятаме за очевидни следните истини – всички хора са създадени равни и са надарени от техния Творец с някои неотнимаеми права, към които отнасяме тия на живот, свобода и стремеж към щастие. За осигуряването на тия права хората са учредили правителства, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните. Когато някоя форма на правителство стане гибелна за тези цели, народът има право да я промени или премахне и да учреди ново правителство, основаващо се на такива принципи и организация, които според народа биха осигурили неговата безопасност и щастие. Разбира се, благоразумието изисква да не се променят отдавна установени правителства поради маловажни и временни причини. И действително опитът показва, че  хората са по-склонни да страдат, докато злото остава търпимо, отколкото да се защитят, като унищожат формите на управление, към които са привикнали. Но когато дълъг ред злоупотреби и узурпации, неизменно преследващи една и съща цел, свидетелства  за намерение да се постави народът под властта на неограничен деспотизъм, то не само негово право, но и негово задължение е да отхвърли това правителство и да намери нови пазители на своята сигурност и бъдеще.”

1. Икономическата програма на нашата доктрина е основната и решаващата точка от нашите планове.

Във време на глобално обобществяване на труда на личността, налагане диктата на финансовите пазари и приватизацията на света, когато съществуването на човешкия род зависи от това доколко човекът работи за обществото и обществото работи за човека, е изключително важно да формулираме нашия политикоикономически възглед. Една икономическа политика в общочовешки план има смисъл само тогава, когато тя е достатъчно балансирана в производствени разходи и разпределение на материални блага и ориентирана изключително към потребителя, към народа, към масовата покупателна сила. Тя може само дотолкова и дотогава да се признава за добра, доколкото всеотдайно и разумно служи на човека и му носи благополучие. Борбата за осъществяване на нашата икономическа политика, насочена към изграждане на социална пазарна икономика на основа достиженията на човешкото знание, свободната конкуренция и защитата на потребителя, ние разглеждаме като неразделна част от борбата за демокрация и е неразривно свързана с нея. От успехите на нашата икономическа политика зависи съдбата на нашата демокрация.

Демократизация на икономиката, или защита на народния интерес чрез икономическата политика, ние разбираме преди всичко в осигуряване на инвестиционен простор за ефективно използване спестяванията на населението и вътрешните заеми, постъпленията от различните социални и други фондове и средствата, натрупани от икономията на държавните разходи. Освен общоприетите, ние сме склонни да причислим и възприемем като основни и неотменими демократични човешки права и правото на нисък лихвен процент, и правото на стабилен валутен курс, и правото на стабилни цени, и правото на минимално заплащане на труда, като необходими условия за нормално човешко възпроизводство.

Демократизацията на обществото и гарантиране на народния суверенитет и гражданските свободи са немислими без демократизация на собствеността. Следва да се признае правото на обща народна собственост (държавна, общинска и предприятия с общественополезен капитал) за „свещено и неприкосновено право”, доколкото ние възприемаме, че основната и главната гражданска добродетел е ДОБЛЕСТТА – нравственият стремеж да се постави общото благо над личния интерес. Държавните и общински ръководители следва да имат за свой върховен дълг да съхраняват, разумно да стопанисват, управляват и непрекъснато да умножават общата народна собственост, за благото на българското общество и да предоставят прекрасни и равни условия за развитие на частната и лична инициатива на предприемчивите българи.

Основният стълб в нашата икономическа политика, който крепи обществената солидарност като източник на социална справедливост и сигурност, е възприемането на „социализацията на прогреса и печалбата” като фактори, играещи огромна роля в реформирането на старата структура на обществото, постигнато посредством създаването на една масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве на населението. Ние смятаме са свой човешки и синовен дълг, чрез своята икономическа политика, да постигнем и гарантираме приличен и достоен жизнен стандарт на всички слоеве от населението, и особено на тези, които без собствена вина, поради болест и старост или поради това, че са станали жертва на две световни войни, една революция и една дереволюция, не могат вече непосредствено да вземат участие в производствения процес.

Основният фактор и двигател на нашата икономическа политика е национално отговорният български бизнесмен от общия и частния сектор. Ние мислим за него като за хармонично триединство между национални организатори на производството (националния предприемчив интелект), националната работна сила (масов потребител на блага и възпроизводител на човешкия ресурс) и национален капитал (национални финансови институции и служители). За него следва да бъде цялата държавна и обществена поддръжка и подкрепа.

Започвайки от един консенсусно приет минимум, осигуряващ на всеки гражданин нормален жизнен стандарт, следва да се приложи прогресивно подоходно облагане, за да се осигури социално справедливо разпределяне тежестта на всяка икономическа реформа или криза. Забогателите по един или друг начин граждани следва да разберат, че е тяхно задължението да предоставят една част от излишъка си на разположение на държавата, след като тя гарантира неприкосновеността на тяхното имущество, чест, достойнство, право на чиста печалба и защита от фалит. По презумпция се изключва отклоняването от заплащане на всякакви данъци и такси от приближени на властта или разхищение и лошо управление на държавни средства от властимащите, за което се следи и наказва най-строго. Не се облагат с данъци доходите от високопродуктивен индивидуален труд, упражняван извън страната – едно чисто завоевание, в противовес на което се облага богатството – неработещият капитал.  За гарантиране и запазване мира в държавата ни е крайно необходимо капиталистите да дадат част от доходите си за подсигуряване работата на държавната машина. Държавните и обществени нужди трябва да бъдат заплатени от онези икономически фактори, които няма да почувстват тежест, защото са спечелили достатъчно, а тяхната бъдеща печалба и разрастване на бизнеса са гарантирани и могат да дадат.

2. Световната икономическа практика и нашата стопанска история ни подсказват няколко конкретни действия, укрепващи морала и солидарността в обществото и повишаващи неговото благоденствие.

Висшите управници и техните семейства,  по време на присъствие в управлението няма да имат право на участие в държавни и обществени поръчки, а така също придобиване на имоти и приходи от имоти. След като се приспаднат разходите и възнагражденията от приходите от настоящите им имоти, остатъците се предоставят на предприятия с общественополезен капитал или във фондове за подпомагане на социално слабите и талантливите. След края на успешното управление, държавата ги компенсира с достатъчни по размер безлихвени заеми с продължителен гратисен период.

Прогресивни такси върху покупко-продажбите, получаването на пари и онаследяването по образец на световната и европейска данъчна практика. Лихви за забавяне внасянето на таксите.

Събираните в държавната хазна средства от данъци и други приходи трябва незабавно да се пускат в обръщение и в никакъв случай да не залежават. За тази цел следва да се осигури достатъчно ефективен инвестиционен простор.

Държавата следва да има една обща държавна Отчетна и спестовна банка, от която по всяко време Управляващите ще могат да имат пълни данни за държавните приходи и разходи и динамиката на гарантираните от държавата спестявания, за да могат да планират експанзията на инвестиционната си политика. Тази банка ще има задължението да финансира ниско лихвено бюджета, а той от своя страна ще се задължава да влага излишъците си, ако има такива, при 1% лихва.

Не трябва да се допуска чужди лица да контролират повече от 7% от парите в сферата на обръщението, за да няма опасност при изтеглянето на тези финансови средства да се предизвика икономическа криза и държавната политика и националният интелект да се поставят в зависимост от чужда политическа воля. Следва да се пристъпи незабавно към изплащане на държавните заеми с парите от валутния резерв, още повече, когато лихвата, получавана от този резерв, е по-малка от тази на заемите, с цел да се намали размера на заемите до общата сума на годишните държавни валутни постъпления. За същата цел може да се разпродаде валутния дълг на гражданите, които имат валутни спестовни влогове, като им се начислят до 80% от лихвите, които плащаме по външните си задължения. По този начин се освобождава държавата от външна зависимост, а средствата от дължимите лихви ще останат у гражданите, които ще получат от 1,5 до 2 пъти по-големи доходи, отколкото сега.

 Парите в обръщение, универсалният посредник в кръговрата на стоки и услуги,  трябва да съответстват на необходимата парична маса на глава от населението и бизнес активността му, за да се задоволят всички нужди на гражданите. Това съответствие трябва да бъде обвързано с растежа на населението, ръста на разходите за потребление и издръжка на живота и характера на разплащането между търговските субекти.

Следва внимателно да преразгледаме отношението ни към валутния борд в онази му част, диктуваща обвързването на финансите на страната с определен валутен стандарт, което налага ограничения в задоволяване нуждата от пари, „оправдава” трупане на гигантски  валутни резерви – гарант срещу лошо управление и позволява източване на национално богатство във вид на евтино евро при непрекъснат инфлационен ръст – обстоятелства изкуствено наложени ни от насажданата с години отвратителна финансова дисциплина, за което нейните „радетели” трябва да получат полагаемото възмездие. При нас паричният стандарт, който трябва да бъде въведен, следва да се обвърже със стойността на човешката работна сила, съобразена със световните стандарти на изхранване, възпроизводство и благоденствие, а също така със световната производителност на труда.

Следва да се отнасяме с по-голяма критичност и подозрителност към различните финансови съвети и чуждите оценки за нашите финансови институции и държавна политика, като проявяваме изключително внимание към държавния годишен бюджет и особено разходната му част. Всеобщо уважение и награди заслужават онези правителства, които съумеят да съставят обективен бюджет и го изпълнят без  излишъци и с минимално възможен дефицит.

Ние ще преразгледаме     нашата политика по отношение на заемите. Всеки външен заем е още едно доказателство за нестабилността на държавата, за пониженото доверие на нейните граждани към финансовите й институции, за ниския рейтинг на нейните индустриалци и банкери, и в крайна сметка за ниското ниво на националната сигурност и мизерния й суверенитет. Държавата трябва да се отвори за заеми към своите граждани повече, отколкото към чуждите финансови институции, но преди това трябва да се постигне единодействие и единомислие сред управляващите. В законодателната, изпълнителната и съдебната власт няма място за кукловоди; за манипулативни апаратчици и политически софисти; за демагози, клетвопрестъпници и предатели; за лъжепророци и вероломни отстъпници; за неискрени и лицемерни рожби ехидни, за всички онези, които ограбиха и ограбват понастоящем с различни трикове огромната част от гражданството, спекулирайки с политическо доверие. Ето затова е необходим строг граждански контрол за действията на властимащите чрез независима и свободна преса, чрез граждански комитети и организации, чрез правоохранителните органи.

Не бива да се допусне подкопаване фундамента на държавата чрез концентриране на индустрията и търговията само в ръцете на едрите капиталисти, без участието на дребни и средни собственици. Дребните и средни собственици, заедно с държавата, следва да владеят 70-75% от производствените мощности и услугите, за да се гарантира националната сигурност и личните граждански свободи. Това владеене може да се изразява и в участието на социални, научни, културни и пенсионни фондове в капиталите на предприятията и разпределението на печалбата.

Безработицата е най-голямата опасност по пътя на реализиране целите на нашата доктрина. Ние ще окажем решителна подкрепа на занаятчийството, на едноличните селскостопански производители, на дребния и среден бизнес като обезпечим защитен и гарантиран пазарен достъп и нормален ръст на благосъстоянието им, необходими за едно непрекъснато и значително възпроизводство. Същевременно ще стимулираме, в разумни граници, потреблението на луксозни стоки, като събираните от тях такси ще насочим към поевтиняване на родното производство и издигане на неговата конкурентна способност.

Нашата земя, почвата, която ражда и храни всички нас, е най-голямото национално богатство и тя трябва да принадлежи изключително и само на представители на нашата нация. Тя, земята, създава истинската свобода и аристократизъм на духа, отглеждан в здраво тяло, поради обстоятелството, че хората и държавата се самозадоволяват от страна на жизнено необходимите им качествени храни и суровини, и са биологически независими. Ние ще освободим земите и собствениците на земя от бремето на непосилните данъци и задължения и с повсеместна финансова подкрепа ще направим така, че нашата земя да изхранва цялото население и да създава излишъци, позволяващи на държавата да води активна хуманитарна политика в региона.

Но едновременно с това, като работим за създаването на свободни и развити пазарни отношения и свободна конкуренция, като подкрепяме развитието на селското  стопанство, индустрията и търговията, ние не ще позволим в никой случай да се развие спекулата, и особено онази част от нея, която предвижда големи печалби от тези сектори. Липсата на спекула и умерените цени ще задържат парите в ръцете на национално отговорните бизнесмени, ще увеличат капитала в частни ръце, ще послужат за възстановяване на индустрията, земеделието и животновъдството, ще предотвратят пролетаризацията на населението и трудовата емиграция и ще спомогнат за създаването на така желаната средна класа – опора на демокрацията и държавността.

Развивайки свободния пазар обаче, ние внимателно ще наблюдаваме и твърдо ще противодействаме на явлението, наречено „парадокс на свободата”, при което в резултат на умишлено предизвикана абдикация на държавата от регулиране на икономическите процеси, пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда неомонополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които, след овладяването му, постепенно ликвидират самия пазар, налагайки порядки, подобни на тези в комунистическата централно планирана икономика, но вече не под партийния диктат, а под диктата на икономическите групировки, овладели посредством политическия слугинаж Държавата.

3. Формирането на нашата националноотговорна политическа линия е душата на нашата доктрина.

Без национална кооперативна политическа стратегия, без огласен и консенсусно възприет замисъл на базата на тази стратегия; без осигуряващ стратегията финансов, материален и интелектуален ресурс; без подробно съставен, математически моделиран и проигран план за ефективно използване на този ресурс; без мотивирани доблестни личности за претворяване в реалност начертания план е невъзможно да се управлява разумно и справедливо една държава по посока защита на общонародния и обществен интерес. Нашата история свидетелства многократно, че необузданият и неуравновесен политически и индивидуален темперамент, съчетан с квазиреволюционния наукообразен не събуден разум раждат винаги политически чудовища. Внушените импулсивни митингови решения, взети под натиска на уличния диктат и дирижираното класово-партийно и гражданско противопоставяне, не решават натрупаните противоречия, не ликвидират с магическа палка гражданското недоволство, не наказват престъпниците, а създават нови. Пътят, начертан в грях и безумие, води само към погибел и страдания, колкото яростно да се самопровъзгласяват временните „елитни” водачи за герои или полубогове. Вече повече от десетилетие държавата ни се унищожава  под добре обмислените удари на „гениални” партийни стратези от службите за сигурност, имащи за цел да съхранят за себе си, за своите наследници и приближени построеното от покореното и ръководено от тях народонаселение. Единственият шанс за държавата ни са масовото гражданско образование и възпитание за издигане на гражданската ни активност и безкористната финансова и политическа подкрепа на народите от европейската демократична общност, които първи смело загърбиха наследеното блоково противопоставяне от „студената война” и огласиха новите принципи на сътрудничество в „Парижка Харта за Нова Европа” на 21 ноември 1990г. и в Лисабонската стратегия от 2000г.

Ние разбираме: нашите национални амбиции следва да отговарят на нашите национални възможности. Затова и нашата национална доктрина следва да отчита особеностите на всички минали и действащи местни, регионални и глобални корпоративни и кооперативни политически стратегии.

На висши държавни постове следва да се поставят стратегически ръководители с доказана компетентност, признати лидери в своята специалност, добродетелни и способни, осенени от Всевишния в еднаква мяра с морал, ум и характер. Това живо национално богатство трябва да бъде търпеливо, грижливо и упорито култивирано, всестранно мотивирано и осигурено, охранявано непрекъснато и повсеместно  от законните силови и тайни структури, от всички граждани и граждански организации, за да работи спокойно и всеотдайно за благото на БЪЛГАРИЯ – благоденстваща, целокупна, непокътната.

Нашите висши държавни ръководители ще изградят такава система за анализ, отчетност, прогноза и контрол, която не ще допусне нито един техен служител да прокара вредно управленско решение, да се отклони от лоялното изпълнение на служебните предписания и етичния кодекс или да отклони дори най-малка сума от нейното предназначение, без това да се открие и санкционира най-строго.

4. Нашата национална доктрина отдава съществено значение на националното образование и възпитание.

От многовековния човешки опит е известно, че хората живеят и се направляват от идеи, както и че тези идеи ги завладяват чрез възпитанието и просветата, които ги налагат посредством най-различни методи. Затова във възпитателния процес ние ще утвърдим, запазим и съхраним онова, което усъвършенства психическите качества на човешката личност и способността на ума за бърза обработка, анализ, съхраняване и използване  на информацията; развива двигателните умения и навици; открива и окриля извори на добротата и положителните емоции и укрепва силите за психическо и физическо противопоставяне на злото.

Нашите национални традиции в обучаване и възпитаване на подрастващите – продължителите на патриархалното семейство, рода български и величието на нашата държава, са характерни не толкова с усвояването на разностранни, задълбочени, абстрактни и модерни интелектуални знания, отколкото с възпитаване на гъвкави интелектуални качества и придобиване на практически навици и опит за самостоятелно съществуване, позволили на младите поколения, поставени в равноправни условия, да достигнат до най-високите върхове на световната наука и култура, показали качества на хармонично развити личности.

Утвърждавайки класицизма, като форма на обучение по история, ние ще се противопоставим на всякакви опити да се изтрият от спомените на нашите граждани важни и определящи събития от историята на света и нашата държавност, без да спестяваме както заслугите, така и вината. Обективният прочит на миналото ще бъде поднесен така, че да утвърди вяра в държавността, мирното съжителство, разбирателството и взаимната търпимост в сърцата на всички наши граждани.

Отчитайки, че „просвещението на народа е вървяло досега без система, затова няма обществено мнение и обществена мисъл, правилно поставени за държавните работи и политика”, ние ще въведем задължително за всички граждани изучаване основите на правните, социологическите, политическите науки, изучаване и усъвършенстване езика български и ще дадем свобода на езотеричното познание и гражданското обучение и възпитание в такава степен, че това да изключи всякаква възможност за манипулиране тяхното гражданско съзнание и от най-опитните и изкусни в софистичните полемики политически магьосници.

Нашите университети и научни институти ще бъдат истински свободни, но подкрепяни финансово от държавата. Нашите преподаватели и учени ще бъдат независими от политическото управление, но финансово добре осигурени, за да поддържат високо ниво на информираност, висока научна продуктивност, отлична методическа подготовка и неотразимо обаяние сред студентите. Техните възпитаници трябва да се сравняват с най-добрите световни образци.

С всички сили е средства ще работим за отстояване на нашата национална религиозна и културна идентичност. На нашата земя от векове съжителстват три от великите култури, три от великите религии, показвайки толерантност и към други вероизповедания, които не застрашават живота, имуществото, честта и достойнството на гражданите. Самият наш народ, разпръснат по света, е исторически разделен между тези три култури и религии, което още повече ни обединява с много братски страни. Това е наше уникално национално достояние и в никакъв случай не бива  да се допуска разкол, вражда и раздор вътре и между културните и религиозни общности, между християни, мюсюлмани и юдеи; между православни и католици; между атеисти и религиозни.

Нашите научни, културни и спортни достижения изграждат нашия образ пред света. Ние ще подкрепим морално и материално нашите дейци, за да блести този образ неотразимо.

5. Нашата национална доктрина може да бъде реализирана само в рамките на ползотворното обществено-политическо сътрудничество.

Изповядвайки твърдото убеждение, че „свободата на един народ представлява съвкупност от личните свободи на всички негови членове”, ние трябва да преосмислим нашето отношение към либерализма и либералните учения. Когато се вкарат в тоталитарния държавен организъм секретите на неолиберализма, цялата негова политическа същност претърпява промяна. Неолиберализмът, неолибертарианският дух, чувството на „всепозволеност” и „безнаказаност”, подобно на СПИН, разгражда имунната система на жертвите си: разрушава се надеждната опора за социалната защита на гражданите в „името на победата на комунизма в целия свят или смърт” и се открива ерата на свободната и безконтролна манипулация, на ерозията на гражданското съзнание и неустойчивостта на ценностите, на хазарта и приключенията със собственост. Либерализмът води в крайна сметка до конституционната парламентарна държава, която заема мястото на единствения дотогава регулатор на отношенията, гарант и защитник на покорените обикновени трудови хора, на безгласните „съгласни” представители на наемния труд и свободните професии – „пролетарската”, партийната диктатура. Политическата практика показа, че когато промяната е осъществена умишлено без национално отговорен стратегически политически замисъл, без ясна представа за „единна държавна воля” (суверенитет), без помирение и национално съгласие, под уличен диктат и с чужда „помощ”, една парламентарна демокрация е, преди всичко, училище за разногласия и разединение, неразбирателство, разправии, тайноцелни партийни боричкания, лично обогатяване и пране на пари, на партийни кризи – с две думи училище за всичко, което служи да разруши индивидуалната и национална политическа активност, да подкопае националната сигурност и накърни държавния и народния суверенитет, за да се облагодетелстват вдъхновителите.

При този, наложен ни от съдбата избор, не ни остава нищо друго освен да установим строги общонационални критерии за кандидатите да ръководят независимите властови структури и система за граждански контрол по тяхното прилагане. Модерните и демократични общества не познават други критерии за издигане стратегически личности в управлението на държавните и обществени дела освен добродетелите и способностите, между впрочем една древна традиция в политическата история на нашата държава.

Трябва изпит, изпит във всичко, е казал Дякона.

Следва да помислим и за качеството на вътрешния партиен живот, между партийните отношения и обществената активност на обикновения гражданин. Сега до кормилото на държавното управление и в ръководствата на голямата част от политическите партии и гражданските организации са се наредили личности, узурпирали отломките на някогашните силни тоталитарни партия, съюзи и движения, разрушени от тях самите с оръжията на безграничната амбиция, изгарящата ненавист, безмилостното отмъщение, омразата и злобата. Отношенията в партийните организации и между партиите, оставени без необходимото внимание, помощ и контрол, са склонни да се изродят в груповщина и откровена вражда, което отваря огромни рани в обществения организъм и заплашително тласка страната към деспотизъм, ако призваните политически сили не са способни да установят едно демократично управление, основано на социалните пазарни принципи и гарантиращо благоденствие за всички чрез икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда, едно демократично управление, защитаващо гражданските права и свободи и правовия ред. Ние с всички сили ще подкрепяме доброто администриране и добрите администратори и общественици, всички онези, които с реални действия изкореняват причините за всяко обществено недоволство, мобилизират гражданите на борба с противообществените явления, съдействат активно за ликвидиране на последиците от регионални и национални бедствия и аварии, оказват помощ на нуждаещите се и изпадналите в беда, независимо от името на коя партия или гражданска организация са издигнати на власт.

Всяка партия, показала достойнства да управлява обществото и държавата, изразителка и защитничка в своите предизборни послания на общата народна воля, на народния интерес и суверенитет, често става притегателен център за  амбициозни кариеристи, за финансови играчи и доказани клептократи, за собственици на не трудови доходи, които използват енергията на мними и реални политически връзки за задвижване на пералнята за „мръсни пари”. Наредила се до държавното кормило, такава партия неминуемо се превръща в проводник на тясно партийния интерес, на частната партийна воля и срастването й с властовите структури я подтиква  за действия срещу суверена, срещу народа, чрез реализиране на корпоративни политически стратегии, което в крайна сметка води до застрашаване на националната сигурност, ограничаване и накърняване народния суверенитет. Тъкмо затова организиране създаването и реалното функциониране на политическа партия по общочовешките закони, насочена към охрана и защита на суверена, на общонародния интерес, на националната сигурност е много сложна и трудна дейност, върхът на политическото изкуство, чиято цел е да направим от враговете си свои приятели и дружно да вървим напред, като използваме творческата енергия на експертите – безценният интелектуален и морален капитал на нацията. Партийният живот в такава партия това е тържество от знания, умения, морал, високо чувство за отговорност, дисциплина и самодисциплина, самоотричане, самообразование, саморазвитие и самоусъвършенстване за достигане на най-високите върхове на човешката цивилизация. Това е преди всичко познаване и  признаване достиженията и заслугите на другите до тебе, охрана на тяхното достойнство и авторитет, създаване на условия да се покажат откъм най-добрата си страна. Ние си даваме сметка, че много малко хора са готови да поемат този кръст, но за благото на Родината, пред зоркия и безмилостен поглед на народа, възприемането на това предизвикателство е истинска проява на мъжество и политическа храброст. За да засилим тъкмо тези тенденции и стимулираме подобни нагласи, ние ще съдействаме за установяване на законен прокурорски надзор за дейността на ръководствата и членовете на политическите партии, с оглед повишаване и обвързване на персоналната и колективна отговорност.

Правителствата и хората в повечето случаи се задоволяват със собствената си политика, ако тя изглежда добре и благоприятно извън страната. Хвалбите от отделни политикоикономически емисари, засвидетелстваното чуждоземно уважение към политическите лидери винаги има своята цена. Трудно се поддържа обективна и активна гражданска позиция, когато от много посоки се лансират откровени политически мошеници, готови да предизвикат безпокойства и безредици, вълнения и улични стълкновения, глад и мизерия, за да се явят като „месия”, като безалтернативни „спасители”, докато в един момент изтъргуват на добра цена държавния суверенитет. С особени резерви следва да се отнасяме към даването на подкрепа за стратегически чуждоземни икономически предложения и препоръки, било то и Вашингтонски консенсус, към дейността на недоказани национални ръководители, които лобират за тези препоръки, защото след стратегическия провал не би могло да се отправи справедливо обвинение към „съветника”, щом самите ние, преди това, сме подкрепили онова, което ни е предлагано. Ние гледаме с подозрение на всички онези, които ни карат да пришпорваме събитията и да вземаме съдбоносни решения в условия на дефицит на време и липса на полезен ход (цайтнот и цугцванг), които се представят за доброжелатели и покровители в замяна на доброволното ни подчинение.  Особено сме бдителни към съветите на онези „приятели на радикалстващата демокрация”, които ни „подкрепят” и ни подтикват да установим правото на една корпоративна партийна сила, за да могат те самите, в един изгоден за тях момент, да го атакуват със силата на колективното човешко право, като ловко ни внушат съгласието да възприемем „чувството за колективна вина” и се лишим от възможността за суверенен избор.

Ние знаем: гъвкавият политически интелект, макар и бавно, но винаги постига повече, отколкото грубата революционно-военна сила.

Ние не забравяме, че завоюванията на парламентарната демокрация много бързо могат да доведат до деспотизъм и отнемане на всички свободи, ако представителните властови институции участват в едно национално шоу с показен характер, а не упражняват реално, в интерес на гражданите, предоставената им от народа власт. Самоцелното и произволно законотворчество; загубване усещането за разликата между закон – в смисъл на „правила за справедливо поведение” и закон – в смисъл „изражение волята и интереса на мнозинството по някакъв конкретен факт на управлението”; непрекъснатото изменение и допълнение на току-що приети закони, по чиито противоречиви предписания никой не живее, в резултат и на занижения контрол, много бързо може да доведе гражданите до отвращение от политиката и политиците и да разруши европейското доверие в способността ни да се управляваме. А това, съпроводено с недоволството на малцинствата от работата на правителството по подобряване на икономическото им положение, е на крачка от гражданските вълнения и ограничения суверенитет.

Ние сме наясно: „Както моралните възгледи създават институциите, така и институциите създават моралните възгледи”.  Това ние разбрахме много добре след като изпихме горчивата чаша на тоталитаризма и вкусихме от плодовете на прехода към демокрацията. По време на „развития социализъм”, когато господстваше пролетарската форма на неограничената демокрация, насаждана от демагогстващата партийно-стопанска номенклатура, властта отговаряше на необходимостта да облагодетелства отделни социални групи и управлението беше принудено да отстъпва пред претенции, чието удовлетворяване рушеше и малкото от останалия морал на обществото. Докато властващата идеология на егалитаризма проповядваше, че всеки е равен, с който и да било друг, в сферата на разпределението приближените до властимащите винаги бяха по-равни от другите.  И за да отклонят вниманието на гражданите от законното им право на собственост над натрупания през годините на тоталитаризма ресурс, тези обиграни партийни апаратчици, с избухването на демокрацията, за да „зарибят” гражданите, провъзгласиха ерата на „неограничената икономическа и политическа свобода”.

Тези мутирали политически акробати, когато наблюдават амплитудите на електоралните приливи и отливи , вероятно са прави да възприемат политическата свобода само като виртуална идея и никога като факт. В „демократичната” политическа практика те се обиграха да прилагат тази идея според изискванията на случая, така че тя да привлече недоволните народни маси към една политическа партия с цел да сразят другата, която е на власт и услужливо работи за поражението си. Задачата става лесна щом и самият политически противник е запален на тема  свобода – т. нар. „либерализъм”, идея, заради която е склонен да отстъпи нещо от своята власт и най-вече от властта да контролира икономическите сили, за да я получи след време обратно, по същия начин, за да можем с „леви-десни, леви-десни, дружно да вървим напред!”. В края на тази игра обикновено идва „горският”, изгонва боричкащите се огледално симетрични либер-социо-демократични владетели от гората и поставя цялата власт в ръцете на парите, на местните и световни пари, под формата на различни фондове и финансови институции, охранявани от Вашингтонския консенсус.

А сега да поставим въпроса така: възможна ли е изобщо идеята за свобода и, ако да, тогава защо не се научим да я използваме умерено? Защото достатъчно е да се даде на един народ пълна свобода и самоуправление за известно време, за да се превърне той, умело дирижиран, в дезорганизирана тълпа, за което много скоро и твърде скъпо ще си плати. От този момент нататък настъпва изтребителен конфликт, провеждан по до болка познат сценарий: жестоко класово партийно противопоставяне, дирижирано от определени тайни структури; задкулисно съглашателство, съпроводено с най-върла демагогия; зарибяване на народа с перспектива за бързо забогатяване и накрая мародерство, глад, мизерия и тотално обедняване, докато клиентът стане готов да приеме условията на местните и световни финансови акули, под диктата на дебелобузите си и дебеловрати синове, сред пепелището на държавата. Тайната цел е населението на тази страна да се превърне в тълпа, за да не може здравомислещият ум да очаква разбиране от нея. Нашите политически магьосници и шарлатани знаят и отчитат: „Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак никога толкова важна, колкото днес. Тяхното неосъзнато действие, подчинено на съзнателната дейност на определени хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.” В тази ситуация определен ефект носи най-вече трикът да се предизвикат безсмислени противоречиви дебати и възражения, които „зомбираната” тълпа по-лесно ще възприеме, тъй като нейната сила е в повърхностното разсъждение. Хората, превърнати от своите вероломно водачи в тълпа, обезличена маса народонаселение, произволен сбор от електорални единици – еквивалентен на „политическа нула”, водени само от дребни страсти, от отмъщение и разплата, от незначителни вярвания, навици и обичаи, от традиции, сантиментални теории и медийни образци, много лесно стават плячка на партийни разногласия, които спъват каквито и да са споразумения. След време те чуват от своя роден политически елит, че „политиката няма нищо общо с морала”, че те „не се възприемат насериозно”, а държавник, който управлява с морал не е опитен и квалифициран политик, и следователно нестабилен на своя пост и ялов в коалиционното сътрудничество. Седемте Велики Човешки Качества: откровеност, прозрачност, толерантност, разбирателство, сътрудничество, почтеност и честност в очите на народа, се възприемат от водачите като седемте смъртни гряха в политиката и под ударите на обиграните партийни апаратчици често помагат за снемането на управниците от трона много по ефективно и сигурно, отколкото и най-жестоката икономическа криза. Заслужава ли да се ръководим от такива велики политически качества и да търсим хора, които да ги притежават?                                      

Бихме ли могли да обясним на нашите граждани с думи прости и убедителни, че свободата не се състои в разпуснатостта, нито правото – в разюздаността; също така достойнствата и силата на човека не се състоят в правото на всеки да провъзгласява  разрушителни принципи в името на свободата, на съвестта, равенството и други подобни; че свободата на словото и на личността далеч не се състоят в правото да се интригува, клевети и безпокоят другите, като се злоупотребява с ораторски качества, медиен комфорт и информационно надмощие над вълнуващите се тълпи, а именно, че истинската свобода се състои в разбирането за неприкосновеността на личността, в критериите за честност и точното изпълнение на всички закони на обществото; че човешкото достойнство се включва в съзнанието за своите права едновременно със съзнанието за неприкосновенността правата на другите, а не в неограничените фантазии, бликащи от неудовлетворените нагони на личното „АЗ”.

Във всяка държава, в която има лоша организация на властта, чиито властови структури са разядени от непотизъм, клиентелизъм, щуробаджанащина и корупция, некомпетентност и безличност, където законите се прилагат едностранчиво и несправедливо от управници, които са загубили своята самоличност сред лавина от привилегии, увеличаващи се непрекъснато и под въздействието на „европейските ценности”, се създават добри условия за ограничаване на суверенитета и това рано или късно ще последва. Единственото, което може да спре този процес са вътрешните силови структури и достойните представители на четвъртата власт, естествените източници на национални отговорни кадри и стратегически ръководители, системно разрушавани, корумпирани и компрометирани, за да се постави държавата под зависимостта на чужда политическа воля, която да гарантира спокойния живот и безнаказаното съществуване на подкупните управници, онези подпухнали от преяждане питони, търсещи спокойно, сенчесто, топло и влажно  място за смилане на храната, каквото е Европейския съюз и Евроатлантическите ценности.

Вие не може да си представите до каква степен на наивност може да изпадне един, дори много умен и начетен индивид, но без национален морал и самосъзнание, когато му се отдаде възможност да навлезе в политиката и му се помогне да се издигне в обществото с някоя голяма идея, и обратно, колко лесно е да му се наложи робско подчинение от онези, които са му помогнали да се изкачи на политическия Олимп, робско подчинение, за да си възвърне отнетия аплодисмент. Тази психология на домораслия квазиполитик помага в работата на онези, които искат да подчинят държавата, и по един или друг начин да ограничат националния суверенитет, тъй като този агресивен ренегат, този цивилизован лумпен може да бъде манипулиран във всяка посока, в която им е необходим. Тези „политически тигри” на вид имат малодушни овчи души и вятърът спокойно минава през главата им. Този род хора, които с готовност влизат и в тайни организации, макар и умни, но по душа са кариеристи, авантюристи и общо взето хора повърхностно мислещи, толкова дребни, че не могат да издържат под налягането на собствените си знания и лесно влизат в плановете на големите финансови играчи и доброволно се поставят в ролята на движеща сила на машините и механизмите, конструирани от онези и работещи за тях. Те влизат в различни ложи от личен интерес или любопитство, за да захапят залък от някаква благинка, а някои просто, за да имат възможност по някакъв начин да представят пред богатите и влиятелните своите химери и фантазии и се порадват на тяхната забележителна щедрост към мечтите им за успех и аплодисменти. Омаяни от подобно отношение и поведение към нищожеството на собствените им личности, те по естествен път придобиват вярата в, и подхранват доверието към онези, които са им оказали „незаслужено” внимание, и лесно достигат до убеждението с чия помощ се проявяват личните им заслуги, и че не е възможно да получат от своята държава това, което им е дадено отвън. Тези компрадорстващи сатанисти дойдоха отдавна, те са сред нас от години и действат по силата на чуждото внушение: купуват, а което не могат да купят разбиват и рушат и отново купуват, но вече за жълти стотинки, след което продават на своите покровители с изгода за себе си, за да не остане никаква възможност за придобиване на собственост от гражданите на България, за онези, които тук раждат и възпитават децата си, тук изкарват хляба си и утре, ако се наложи, тук ще положат костите си, защитавайки законите на своя начин на живот, духа и традициите на бащиното си огнище. Тези национални продатели ненавиждат националните стратегически личности – националните таланти и експерти, гражданите-публицисти – новите философи на духовната власт, живото национално богатство, реалната гордост на нацията: плетат комплоти и компромати срещу тях; залагат капаните на мнимата партийна дружба и доверие чрез лицемерна демагогия и бясно оплюване, за да бъде немислимо и непостижимо единението на българската нация.

Повече от десет години те шетат на бял кон из пазвите на България!

Но докога, но  докога, народе-е-е-е-е????

Разбира се, ВИЕ може да не се интересувате от политика, да заемате позата на щрауса или още по-достойната – на отвратения от политиката и политиците електорален сфинкс, но това няма да ви спаси от нейните последствия, когато за вас е безразлично кой ще управлява държавата, понеже „всичките са маскари”.

ВСИЧКИТЕ  МАСКАРИ искат да мислим за ВСИЧКИТЕ като за МАСКАРИ!

Затова, в бездействие с власт, ТЕ поощряват мошеничеството, кражбата, мързела, пиянството, наркоманията и проституцията, корупцията и користолюбието сред нас и нашите деца, за да ни направят нестабилни и неспособни да разбираме и уважаваме законите на собственият си начин на живот и източниците на собственото си благополучие. ТЕ много добре разбират, че силата на масите е сляпа, една сила, която винаги е зависела от благоволението, финансовата подкрепа и внушението отстрани. Не може слепият, който е воден от сляп, да не стигне до пропастта, т.е. личности, издигнали се от народа на гребена на вълната на уличното недоволство, колкото гениални и мъдри да мислят, че са, без стратегически политически разбирания не могат да напреднат като лидери на масите, без да доведат нацията си до гибел. Само, който е трениран от детството си да бъде независим, който е изградил в себе си активна гражданска позиция, защото „поет може и да не си, но гражданин да бъдеш си длъжен!”, може да има познание върху способите, чрез които могат да се изработят основните политически принципи на справедливото държавно управление.

Възможно ли е представителите на широките народни маси, поотделно или вкупом, да направят спокойно и без дребна завист проста политическа преценка, да оценят „зарибяващо” финансово предложение, да се заемат с въпросите на държавното управление, като не ги смесват с частните си интереси?

Могат ли те, самостоятелно, да се защитят от външна икономическа, финансова и политическа интервенция, от външен и вътрешен враг??

Никога! Това е немислимо!!!

Подобни планове за стратегическо политическо противодействие могат да бъдат изработени обширно и ясно само от стратегически политически ръководители, от съмишленици-интелектуалци с огромни знание и опит в управление на социалните процеси, и то в условия на единомислие и единодействие, за благото на Отечеството.

Едно нещо следва да знаем определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и токова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението от покоя.

Затова ние следва да бъдем особено търпеливи, настойчиви и взискателни към обучението, възпитанието и утвърждаването на лидерите на нашата нация. Ние сме наясно, че управлението на обществените и държавните дела не може да бъде поверено на лица непосветени в тайните на неговото изкуство. Нашите национални стратегически личности, бъдещите лидери на нашата нация ще бъдат подготвени от нас самите, издигайки ги не по наследствено право, а по доблест, бележитост и способност, по практическите им реални действия за защита на общото благо в превратно време и в години на изпитания. НО, ако някой, от нас избраните за лидери, покаже през време на подготовката и в процеса на управление лекомислие, малодушие, мекушавост и бездействие – качества, които могат да уронят престижа и авторитета на властта и да застрашат сигурността на нацията, ние, с механизмите, които ще предвидим, ще го отстраним незабавно. Само безусловно способните, дори и на оправдани и общо приемливи силови действия, ще получат правото да се разпореждат със съдбините на Родината. Нашите лидери, в своето управление ще утвърждават върховната гражданска добродетел – ДОБЛЕСТТА, проявявана в постоянен стремеж да се постави общото благо над частния интерес  и ще унищожат КОРУПЦИЯТА, изразена в предпочитане удовлетворяването на личните и групови интереси пред защита правата на народа – едно откровено клетвопрестъпничество. Нашите лидери ще блестят с умствени способности и гъвкави интелектуални качества, които ще им позволят да поддържат непосредствен контакт с всички народностни групи, социални слоеве и граждани, разделени днес от партийното противопоставяне, наложено от олигархията, с цел да ги подчини и установи контрол над материалния и човешки ресурс на нацията, чрез овладяване лостовете на държавното управление.

6. Нека сега да оставим настрани хубавите думи и се въоръжим с политическо мъжество за да изтърпим долуказаното. Ако ние приемем за момент, че хората с лоши инстинкти са повече на брой, отколкото добрите, какво ни пречи да упражним цялата сила на закона диференцирано, вместо безкрайните съдебни дискусии? Всеки саморасъл, ниско образован квазиполитик се стреми към власт, иска да стане, поне местен велможа-диктатор, стига да може. В живота много рядко се срещат хора, които не биха пожертвали благополучието на сънародниците си, за да осигурят собственото си благополучие. Именно такива биха могли да създадат ядрото на нашата републиканска аристокрация, армията от държавни служители, истински слуги на суверена, набирани единствено според компетенциите им, открояваща се на фона на рационалното знание, а не водени от пролетарска интелигентщина или интелигентна пролетарщина.

Реалната власт в крайна сметка принадлежи и се упражнява от чиновническото тяло и ако законните администратори са партийно независими и функционално мотивирани, и имат за цел да наложат програма на всеобщия рационално пресметнат интерес, която впрочем ще обсъдят с представителите на професионалните интереси в консултативни камари, за да съчетаят доколкото е възможно всеобщия с частния интерес, то тогава ще се съдейства най-пълно за укрепване на националната сигурност, защита на народния суверенитет, за усъвършенстване на българския етос.

Нормалното функциониране на нашето  демократично републиканско управление се основава на принципа на разделението и независимостта на властите, деклариран гръмогласно от разрушителите на тоталитарната еднопартийна система. Като разграничава три вида власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, световната обществена практика и нашият исторически опит много лесно ни убеждават, че всичко е загубено, ако един и същ човек или едно и също управление (партия или коалиция), съставено от първенци, от благородници или от народа, упражнява влияние върху тези три вида власти: властта да се създават закони, тази да се изпълняват държавните решения и властта да се съдят престъпленията или делата на държавниците. Това разделение, от друга страна обаче, трябва да бъде подчинено на определени общи и задължителни за всички правила, които да създават умереност и хармония в динамичното сътрудничество, а не безпомощно разделение и пасивност. Този принцип у нас се изражда в непрекъснати усилия на спечелилата изборите политическа сила срещу суверенитета, чрез опити да се подчинят трите власти на един единствен партиен диктат, на една единствена, манипулирана от определени и постоянни „тайни” сили, частна воля, което до голяма степен е постигнато.

Усилията на нашите външни и вътрешни недоброжелатели са насочени към тестване на разбирането и способността ни да  защитим държавния и народния суверенитет. Ние възприемаме лансираната от тях идея за ограничения суверенитет като поредния завоалиран опит да се легитимира политиката на олигархически глобализъм, изразена главно в приватизацията на света и поставянето на правителствата под контрола на финансовите пазари, което води неизбежно до извършване на посегателство над гражданските права и свободи на собственото население. Жертва на тези домогвания  се оказва, както винаги, нашия модел на държавно управление – РЕПУБЛИКАТА – хармонично единство между трите, известни досега на човечеството, форми на държавно управление; властовата система, предназначена да уравновеси предимствата на монархията (осигурени от твърдия и благосклонен авторитет на признатия лидер на нацията), тази на аристокрацията (които осъществяват благоразумието и мъдростта на парламента) и тези на демокрацията (гарантиращи мерките, целящи опазването и защита интересите на народа). Вътрешните недоброжелатели на нацията, под маската на червената партийна олигархия вчера и криминално-кредитната олигархия днес, проникнали във висшите партийни структури, системно изкривяват нашия републикански модел и го превръщат в олигархически деспотизъм, използвайки инерцията на българската патриархална политическа традиция и наивната вяра на народа в победата на демокрацията сама по себе си, в автоматично постигане прокламираните от Конституцията свободи, без постоянни, систематични и вечни граждански усилия.

Време е да познаем себе си и разгадаем бъдещата съдба на нашия етос, за да получим справедливо пътна карта към Храма на Човешкото Съвършенство.

Тежко на онзи народ и неговата държава, разпилял в партийно боричкане стратегическия си политически, научно-технически, художествено-творчески, културен и спортен елит!

Тежко на онзи народ, изгубил своята национална душа и приел диктата на Вашингтонския консенсус.

ДА   СЕ   СПАСИМ,  БРАТЯ !!!

БОЖИЯТА  БЛАГОДАТ е върху всеки, който внася разумни корекции и разпространява тази доктрина!

20  РАЗУМНИ   ПРИНЦИПА В  УПРАВЛЕНИЕТО НА СПРАВЕДЛИВАТА   ДЪРЖАВА

1. ДЪРЖАВАТА е монолитно правноорганизирано обществено достояние на исторически отседналото на определената географска територия народонаселение. Най-висш показател за нейната справедливост е състоянието на националната й сигурност, оценяна по консенсусно приети научно обосновани критерии. Конституционен дълг и мисия на всеки гражданин и политик е да познава параметрите на националната  сигурност на ДЪРЖАВАТА и неотстъпно да ги защитава през целия живот с цената на целия живот.

2. В ДЪРЖАВАТА се общува официално на един език, който се развива и обогатява според изискванията на времето и когнитивните закони за развитие на човешкия мозък. Обучаване овладяването на този официален език и речевото общуване е грижа на държавните общообразователни и административни учреждения. Гражданинът на ДЪРЖАВАТА смята за свой дълг и въпрос на чест да усвоява знанията за историческото минало, литературно-художествените произведения и културно-битовите обичаи на официалния в държавата езиков етикет.

3. Установените в ДЪРЖАВАТА символи, светини, национални паметници се уважават и почитат от всички граждани. Посегателство, поругаването и унищожаването на културно-историческото наследство и държавническите традиции се преследва от закона като най-голямо престъпление срещу човечеството и човечността.

4. ДЪРЖАВАТА има за първа грижа здравето, моралът, образованието, благоденствието, социалната сигурност и солидарност на гражданите си. За благоденствието на всички граждани са абсолютно необходими икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда.

5. Основният стълб в икономическата политика на една справедлива и демократична ДЪРЖАВА е възприемането на принципа за „социализацията на прогреса и печалбата”, като фактор играещ огромна роля в реформиране социалната структура на обществото, постигнато посредством  създаването на една масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве от населението.

6. ДЪРЖАВАТА създава, гарантира и поддържа равни правни условия за развитие на предприемачеството, научно-техническото и литературно-художественото творчество като подкрепя търсещите и доказалите се национални таланти. С особена материална подкрепа се ползват младите творци във всяка една област, дори когато техните творчески усилия не дават предвидения резултат, защото народът е казал: „залудо работи, но залудо не стой”.

7. ДЪРЖАВАТА насърчава онази икономическа дейност, при която се уважава и зачита човешкото достойнство. Подкрепя безусловно материално и морално националните бизнесмени – индустриалци или селскостопански производители, които: внедряват световните технологични новости и създават такива;  увеличават производителността на труда и намалят себестойността на продукцията; подобряват качеството на произвежданите стоки и услуги и  ги предлагат на научно обосновани цени, съобразени с нормално присъщите разходи и общата покупателна способност на гражданите; не използват спекулативни похвати и монополен диктат в пазарните отношения; предоставят на своите наемни работници възнаграждения и осигуровки съобразени със европейското заплащане и производителността на труда и отчитат честно и почтено всички задължения, данъци и такси на ДЪРЖАВАТА.

8. ДЪРЖАВАТА се издържа от излишъка на богатите, след като всестранно е защитила тяхното имущество, живот, чест, достойнство, разрастване на бизнеса и предотвратила опасността от фалит. След приемането на един необлагаем минимум, съобразен с потребностите за нормално биологическо и социално възпроизводство, ДЪРЖАВАТА установява прогресивно подоходно и наследствено облагане, от което никой гражданин не би могъл да се отклони под заплаха от сериозни имуществени санкции.

9. ДЪРЖАВАТА създава равни условия за развитие и защита на всички видове собственост. ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА не може да позволи подкопаването на нейните устои като концентрира цялата индустрия и селско стопанство само в  ръцете на едрите собственици. ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА  е немислима без демократизация на собствеността, без равнопоставеност и развитие на дребната и средна собственост, на държавната, общинската и кооперативната собственост, където да намерят инвестиционен простор средствата, набирани от обществените фондове. Всички държавни и общински ръководители следва да имат за първостепенна грижа  да умножават и съхраняват общата собственост, като я поверят в ръцете на доказани доблестни експерти по мениджмънт и стопанско управление.

 10. ДЪРЖАВАТА регулира и се грижи за развитието на свободните пазарни отношения и твърдо противодейства на явлението „парадокс на свободата”, при което в резултат на умишлено предизвикана абдикация на държавата от регулиране икономическите процеси, пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда неомонополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които след овладяването му, постепенно ликвидират самия свободен пазар, налагайки порядки, подобно на тези в комунистическата централизирана планова икономика, заменяйки диктата на една партия с диктата на многопартийна коалиция, чието ръководство е окупирано от икономически олигархически групировки, в стремежа си да подчинят ДЪРЖАВАТА.

 11. ДЪРЖАВАТА трябва да има една Обща Държавна и Спестовна Банка, в която да се влагат средствата,  постъпващи от различните социални фондове, спестяванията на населението и държавния бюджет. Кредитната политика на тази банка трябва да бъде в услуга на националната инвестиционна активност, научно-техническия интелект и развитие на разумната потребителска способност на населението. ДЪРЖАВАТА  трябва повече да се отвори за вътрешни заеми към своето население, вместо за външни заеми към чуждестранни частни кредитори.

 12. ДЪРЖАВАТА следва да създаде неприкосновен материален и финансов държавен резерв, който да попълва и увеличава планомерно, като го използва при необходимост в качеството на пазарен регулатор и за оказване на помощ на собственото население и на населението на съседни страни при бедствия и аварии.

 13. Най-голямото богатство на ДЪРЖАВАТА е нейната територия, за която са проливали кръвта си нейните чеда през историческото й съществуване. Земята, почвата, която е предпоставка за изхранване на цялото население и натрупване на излишъци, е най-голямото национално богатство и трябва да принадлежи само и изключително на гражданите на ДЪРЖАВАТА. ДЪРЖАВАТА освобождава използваните по предназначение селскостопанските земи и техните собственици от непосилни данъци и такси, като същевременно ги подкрепя материално и технологично за развитие на едно съвременно и конкурентно производство. Същевременно ДЪРЖАВАТА издига бариери срещу всякакви спекулативни сделки със земя и средства за производство, като нарушителите санкционира най-строго.

 14. ДЪРЖАВАТА развива своите външнополитически и външноикономически отношения за печелене на повече пазари и приятели във Века на Глобализацията. Националните амбиции на гражданите на ДЪРЖАВАТА следва да отговарят на националните им възможности и същевременно да се поддържа разбирането в близки и далечни партньори, че нищо от проблемите на Балканите, Европа и Света не може да бъде решено без участието на ДЪРЖАВАТА ни, колкото и малка да е тя.

 15. Правото лежи в основата на ДЪРЖАВАТА. В Правната доктрина следва да залегнат всички справедливи български държавнически традиции и прогресивните достиженията на европейското и световното право. ДЪРЖАВАТА  възприема разума като източник на всяка правна норма и със своите правозащитни и правоохранителни органи съдейства на гражданите в борбата им с различните прояви на правен произвол.

 16. ДЪРЖАВАТА  съдейства за  обучение и възпитание на населението в гражданска активност и непримиримост като използва възможностите на добре подготвените, обективни и независима представители на Съдебната система за осмисляне, регулиране и контролиране политическия живот в страната и осъществяване на народния суверенитет при делегиране на законодателната и изпълнителната власт на доблестни политици и експерти чрез редовни, свободни, честни и тайни избори.

17. ДЪРЖАВАТА провежда планомерна националноотговорна кадрова политика и се грижи търпеливо, настойчиво и взискателно за обучението, възпитанието и утвърждаването на лидерите на нацията и ДЪРЖАВАТА. Стратегическите ръководители от държавно, регионално и местно значение се подготвят от ДЪРЖАВАТА, като тяхното издигане и придвижване в йерархията става не по партийна принадлежност, наследство или произволно право, а по талант, интелектуални качества, доблест, бележитост и способност, показани в обучението и в реалните практически действия по защита на общото благо.

 18. ДЪРЖАВАТА следва да има безспорен, обективен и безотказно работещ механизъм за оценка деловите качества и доблестните прояви на лидерите и тяхното незабавно отстраняване от лидерските позиции при проява на бездействие с власт, лекомислие, малодушие, мекушавост и други качества, моито могат да уронят престижа на властта и да застрашат сигурността и единството на нацията или солидарността в  общността. ДЪРЖАВАТА, с помощта на независимите медии, активното гражданско общество и специализирани институции, организира непрекъсното наблюдение за публичния живот и дейност на лидерите на ДЪРЖАВАТА и нацията, които в  управлението трябва да утвърждават върховната гражданска добродетел – ДОБЛЕСТТА, проявявана в постоянния стремеж да се постави общото благо над частния интерес и да се борят с КОРУПЦИЯТА, изразена в предпочитане удовлетворяването на личните и групови стремежи пред защита правата на народа и интересите на ДЪРЖАВАТА.

 19. Властта в ДЪРЖАВАТА  принадлежи и се упражнява от административното тяло и ТЯ се грижи  държавни чиновници в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, в областните и общинските администрации да бъдат юридически подготвени, партийно независими, функционално мотивирани, всестранно осигурени и защитени, за да могат да наложат и изпълнат програма на всеобщия рационално пресметнат национален интерес, която да обсъдят с представителите на гражданските сдружения и професионалните съюзи в представителен и работен формат, за да съчетаят доколкото е възможно всеобщия с частния интерес, с оглед укрепването на националната сигурност и защита на народния суверенитет.

 20. ДЪРЖАВАТА организира и провежда своята дейност по регулиране и контролиране на обществените отношения с оглед гражданите да подкрепят всяко държавно управление и всяко министерство, независимо от коя партия и партийна коалиция произлиза то, когато с действията си показва, че използва силите си не за да се задържи по-дълго на власт с цел лично или групово облагодетелстване, а използва дарбите и способностите си да допринесе за подобряване положението на народа.

НАШАТА МЕЧТА – ТЯХНА  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

(модифициран компилат)

Обществото им  превърнахме в джунгла. Единственото валидно право е правото на по-силния. Парите и властта те правят недосегаем. Независимо от начина на придобиването им. Няма наказание за престъпниците по законите на страната им. Няма наказание и по законите на морала им. Бандитите се радват на най-висока почит и уважение сред тях. Те са пример за подражание. Детето гледа със захлас и преклонение „добре облеченият бизнесмен” и презира учителя си и дори родителя си, защото не са мутри.

Защита границите на нашите безгранични претенции е гарантирана. Направихме така: никой да не защитава човека, семейството, дома. Престъпниците по правило остават ненаказани. Когато крадците са безнаказани, трудолюбивият и пестелив човек няма шанс в конкуренцията с мръсните пари.

Обществото им е разделено. Почти всяка чужда дейност е зависима от одобрението на нашия елит. Зависимостта е власт.  С Властта крадем от тях, а после с техните пари купуваме гласовете им  и така се възпроизвеждаме.

Покварата е проникнала дълбоко в душите им. Божието тайнство и ритуалите превърнахме в стока. Материалната облага и плътската наслада са новите им ценности.

Почтеният човек няма вече шанс. Честността обикновено поражда присмех и снизхождение. Първо идва примирението, сетне отчаянието. Лишаваме ги от самочувствие, а сетне и от воля. Такава съдба сме отредили за тях днес. Да бъдат гости в своята Родина, докато „стане турско” и ги поробим отново.

Малко или повече, внушихме на всички, че имат вина. Заради примирението, конформизма и страха да ни се противопоставят.

Ние обичаме Родината им. Тук се родихме и пораснахме. Тук срещнахме любовта. Тук създадохме семейства. Тук искаме да завършим своя път. Искаме да оставим след нас България по-добра от тази, която заварихме. За да останат тук и децата ни и техните деца.

Искаме България, в която депутатът, министърът и кметът са наши слуги, а не господари да им са техните избиратели. Всяка власт, която се упражнява извън принципите и процедурите, определени от закона на нашия интерес е нелегитимна. Противопоставянето на нелегитимна власт е не само наше право, но и граждански дълг на платените от нас медии.

Искаме България без зависимости: да не зависим от никого другиго, а от другите – да не зависи нищо. Всеки от нас да може свободно да избира своето поприще. Всеки от нас да може да печели толкова, колкото позволяват уменията му,  в безогледна конкуренция с всички останали.

Искаме справедливост и всичко. Справедливо е, който работи другите повече и да получава от другите повече. Справедливо е, който е дал, за да му се даде, да получи и да му се върне стократно. Справедливо е, който е престъпил закона да бъде наказан, но стиска ли им да го направят? Не е справедливо да вземаш от работливите и предприемчивите, за да даваш на мързеливите и лентяите, а ние сме работливите и предприемчивите.

Искаме България, в която трудолюбивите и пестеливите успяват да напълнят догоре нашите бездънни кесии. Искаме България за ранобудните, за тези, които работят неуморно за просперитета на нашето семейство.

Искаме България, в която всеки може свободно да служи на нашия Бог, на нашата родина и на нашето семейство. Религиозните ценности, скромността и упованието в нашия Бог са нашият морал.

Искаме да си върнем щастието от това, че сме Божии създания, но без чужд бог и без господар.  За да направим земята за нас РАЙх. Да върнем достойнството си от това, че сме над човешките същества. Да им върнем гадостта да се наричат българи.

Това беше нашата мечта, която направихме тяхна действителност. За да я постигнем, първо трябваше да променим другите, да ги опитомим, да ги укротим, да ги направим покорни.

Защото промяната на душата е душата на всяка промяна.

Никола Ников