Досиетата Доган – 7: Няколко писма и още едно име

Пролетта на 1981 г. носи едно изпитание за Ахмед Доган. През месец март той получава писмо на турски език, в което турски журналист му определя среща. Писмото много прилича на опит за вербовка от страна на турските тайни служби, само че не е. Това е поредната проверка от страна на ДС спрямо агента. Офицерите от ПГУ са написали писмото и следят за реакциите на агента. “Сава”, без да се колебае, веднага се обажда по телефона на водещия си офицер и му съобщава за писмото. Няколко дни по-късно лично пише сведение, в което анализира създалата се ситуация. Историята с писмото е показателна за лоялността на Доган спрямо ДС и неговата праволинейност в това отношение. Около тази случка за пръв път в архивите се появява и името на първата жена на агента, българката Мая (б.а. – името е измислено), от която по-късно, той ще се сдобие със син. Друг интересен факт е излизането на още едно име на Ахмед Доган, което до този момент не е било споменавано.
Ето и сведението на агент “Сава” относно полученото писмо:
Сведение
Относно: Обстоятелствата, при които агент “Сава”е получил писмото, и лицата, които знаят истинските му имена и точен адрес.
1.    Мая във връзка с писмото
Независимо с какво се занимавам през деня, ставам между 10.00 и 11.30 часа и си лягам между 02 – 02.30 часа. В деня, в който получих писмото, имах среща с Мая на пл. „Славейков (12… ч). Преди да обядваме (в студентския стол срещу антикварната книжарница), направихме един обход на българските и руските книжарници (подобни обходи правя два пъти на ден – към обяд и надвечер).
След като обядвахме, тръгнахме за моята квартира, за да й дам една книга, която трябваше да се прегледа за изпитите при проф. Николов (б.а. – името е измислено). Влизайки в кухнята (заедно с Мая), забелязах, че имам две писма – поставени върху хладилника от хазяина. Писмото, което беше от най-малката ми сестра, отворих още в кухнята; през това време Мая продължи и влезе в моята стая. Второто писмо, за което всъщност и става въпрос, отворих в стаята си в присъствието на Мая, но забелязвайки, че е на машинен шрифт и при това на латиница, го прибрах в една аптечна кутия заедно с първото писмо. Въпреки вроденото си любопитство Мая не прояви интерес към писмото, защото тя знае, че сегиз-тогиз си кореспондирам и с Петя Борисова (б. – името е измислено).
След десетина минути Мая трябваше да си ходи. Оставайки сам, направих опит да прочета “загадъчното” писмо. Веднага след това (някъде към 14… ч.) се обадих на др. Маринов. Това е фатическата страна на въпроса. Мисля, че е редно да направя и някои изводи – оценки, които касаят Мая не само в ограничените рамки на по-горе изложения фактически контекст, а в по-широките рамки на нейната личност – имам предвид нейния интелект, характер, нравственост, убеждения, политическа подготовка и информираност и т. н. Съвсем близо до ума е да се поставим мислено на мястото на вършителя на дадено действие, за да усетим наред с по-общата му нагласа и някои детайли относно неговото поведение, конспиративност и т.н. Но ако искаме да сме последователни в подхода си – по същата логика би трябвало да се поставим и на мястото на Мая. В това отношение е напълно допустимо Центърът да намери нужните контрааргументи, които не изключват Мая като човек, който има пръст в тази работа. С това съм напълно съгласен. Онова, което Центърът трудно може да установи на сегашния етап, е интимният механизъм на личността на Мая, а именно доброто познаване на нейния вътрешен душевен живот е едно от основанията да не се съглася с факта, че тя е съзнателно включена в историята с писмото.
Накратко, като имам предвид:
1.    конкретната й политическа подготовка и информираност;
2.    интимния механизъм на нейната душевност;
3.    особения статус, който имам пред нея: изпълнявам ролята на учител, любовник, приятел;
4.    страха й, че подобен факт (писмото) би ме разсърдил и би сложил край на отношенията ни,
стигам до извода за неоправданото съмнение относно ролята й в историята с писмото.
Лично за мен търсенето на доказателства за евентуална роля на Мая в случая с писмото е празна работа.
Погледнато отстрани – Мая неизбежно попада в кръга на заподозрените лица, но погледнато от моя гледна точка – свързването на адресанта на писмото с личността на Мая е възможно най-правилното обяснение. Искам да бъде правилно разбран. Знам не малко случаи, когато професионални революционери са били подхлъзвани поради чувственото обвързване с жена, защото именно поради своята привързаност на базата на симпатии, любов, приятелство и т.н., те са ги изключвали от кръга на лицата, които трябва да се проверят. Моя милост няма намерение да споделя тази слабост. При каквито и обстоятелства да ми се налага да живея – от няколко години винаги съм проверявал хората, с които по един или друг повод ми се налага да общувам. И то проверка не еднократна… Изцяло съм солидарен с идеята, че е необходимо да се съмняваме във всекиго – без това да преминава в маниакала мнителност.
В случая нямам намерение да изключа Мая от полето на съмнението и проверката, а само да изместя ударението, което според мен неоправдано се поставя върху нея.
2. Хора, които ме познават:
1. Сунаев /б а. – името е измислено) – кмет на с. Дръндар – Знае, че имам две имена: Ахмед Исмаилов Ахмедов и Ахмед Хасанов Аптулов (Догалов), че уча в София, че живея на този адрес. Нямам лични връзи с лицето.
2. Саидов (б.а. – името е измислено) – секретар в с. Дръндар, беше ми учител от II до IV клас (по всички предмети), знае какво уча и къде живея. Преди една година ми изпрати едно писмо с молба да си дам точните координати на година и дата на раждане (по паспорт). Мотивира се, че в книгата съм бил записан погрешно. Нямам лични връзки.
3. Калина Петрова (б.а. – името е измислено) – от гр. Шумен, изкарала е философия в СУ, работи в Окръжна библиотека “В. Коларов” град Шумен. Има декадентова ориентация, не е член на БКП. Имахме приятелски отношения (на духовна основа), разведена е. Последният косвен контакт беше новогодишната й картичка (с поздравления за творческа реализация).
След това сведение ДС, разбира се, не продължава мнимото си разследване около писмото. Тя се захваща с една далеч по-важна задача – да направи така, че “Сава” да остане в София и след завършването на университета. Майор Маринов естествено има няколко идеи как може да се случи това и ги споделя в поредната си докладна записка до началника на Отдел 05 на ПГУ на ДС. Тя е от октомври 1981 г. и гласи:
На 20. 10. 1981 г. от 14. 30. часа проведох среща с агент “Сава”.
Във връзка с устройването му на работа в София се оказват две реално осъществими възможности.
Да започне работа като научен сътрудник в БАН и да се яви на изпит за зачисляването му като аспирант на свободна аспирантура. Във връзка с горното агент “Сава” чрез проф. Савов (б.а. – името е измислено) е подал необходимите документи.
Да се яви на изпит до края на 1981 г. и да бъде зачислен като редовен аспирант. Като такъв ще разполага с повече лично време. От м. март 1982 г. ще му бъде отпусната и аспирантска стипендия от 150 лв. За целта е подал необходимите документи.
Чрез Савов е дал за публикуване в сп. “Философска мисъл” следните теми:
–    “Симетрия и наука,
–    “Симетрия и диалектика”
–    “Симетрия и логика”,
които ще бъдат печатани послеователно в №1, 2 и 3 на списанието през 1982 година.
Хазяйката на аент “Сава”, която в момента се намира на гости на сестра си Юлия (б.а. – името е измислено) в Париж е взела установъчните му данни и най-сериозните теми, с които се занимава.
Поела е ангажимента заедно със сестра си, която работела като преводачка и имала много връзки, да търсят възможност да му помогнат да замине на специализация зад граница.
Във връзка с бъдещата работа, като изхождах от нашите планове за работа с агент “Сава”, го посъветвах да прави необходимото за започване на редовна аспирантура.
Моето мнение е, че аспирантурата ще ни даде възможност по-пълноценно да проведем езикова и оперативно-техническа подготовка на агент “Сава” по програма близка до тази на К/Н.
Майор Маринов
През декември 1981 г. Доган получава още едно писмо – този път от Париж. То е от неговата хазяйка, която заедно със сестра си прави всичо възможно, за да уреди квартиранта си на специализация във Франция. Писмото, разбира се, надлежно е предоставено от “Сава” на ДС и до днес стои в агентурното дело на Доган. Едва ли докато е писала писмото си, хазяйката е осъзнавала, че всъщност се опитва да внедри агент на комунистическите служби за сигурност в западен университет. Ето и нейното писмо:
Париж 6. XII. 1981г.
Драги Меди,
Отидохме с Юлия в Сорбоната, поразпитахме, поориентирахме се, даже ни дадоха името на един преподавател там. Разбрахме и кога има часове. В сряда от 6 до 8, т.е от 18 до 20 часа. Намерихме и аудиторията, в която чете и решихме в сряда (някоя сряда де) да го пресрещнем, като излиза. Понеже в 18 часа ще бърза, та на излизане ще го срещнем, но чакам теб, все пак да пратиш нещо, така наизуст да не говорим. Ако той не се заинтересува, то ще ни каже, като прочете това, което ти ще си пратил, към кого да се обърнем. Но чакам от теб да пратиш това нещо, защото когато питахме към кого да се обърнем, ни зададоха въпроси и аз не можах да отговоря с точност. Те зададоха въпроси, за да ни упътят по-точно. Те питаха симетрия в коя област – в логиката или в математиката, защото за тук са диференцирани. Аз се чудех какво да кажа и казах в логиката и тогава те ми дадоха името и часовете му. Та чакам да ми пратиш.
Поздрави Мая, Ицо, Мустафа и до скоро виждане! Надявам се в началото на януари да си дойда.
Мари
1981 година завършва добре за Доган. След проверките на ДС чрез изпращане на фалшиво писмо, успешното взимане на изпитите в университета и защитата на дипломната работа, той е приет за аспирант по философия със стипендия от 130 лв. Пред него все повече се отварят перспективи за специализация в чужбина и научна кариера. През януари 1982 г. майор Маринов пише поредната си докладна записка, в която съобщава за научното развитие на “Сава” и възможността хазяйката му Мари да го внедри неволно в западен университет. В края на докладната записка водещият офицер на “Сава” предлага на ДС да реши кой оперативен работник да поеме агента. Това означава, че на Доган предстои за пореден път да смени водещия си офицер, което, разбира се, в бъдеще ще окаже влияние на развитието му като агент. Но нека видим докладната записка на майор Маринов:
“На 18.12.1981 г. с аг. “Сава” беше проведена извънредна среща, на която за постигнатите успехи в аспирантския курс и по случай Нова година от името на службата му беше предадена сумата от 50 (петдесет) лева като награда.
Агентът разказа, че изпитите по аспирантския минимум е издържал с отличен (6) – специалността (философия), мн. добър 4.50 – английски език и мн. добър 4.50 руски език. Комисията е утвърдила неговата кандидатура за редовен аспирант в института по философия към БАН. Научен ръководител ще му бъде проф. Савов, като за тема ще бъде дипломната работа, която защити с отличие през 1981 г. Според научния му ръководител агентът е в състояние да я преработи, допълни и защити само за една година, т.е. той може да съкрати сроковете на аспирантурата. От началото на м. февруари 1982 г. официално щял да бъде зачислен на стипендия, която ще възлиза на около 130 лв.
Получил е писмо от хазяйката си Мари, която гостува на сестра си в Париж. В писмото си (което агентът ни предостави) тя му съобщава, че със сестра си са посетили преподаватели в Сорбоната и са се интересували относно възможностите да специализира.
Тъй като ги питали точно по кои въпроси се занимавал, те не могли да отговорят. Затова го молели в експозе да им изпрати по какъв точно въпрос да търсят учен, т.е. в синтезиран вид писмено да изпрати въпросите, по които работи.
В тази връзка агентът беше посъветван на български език да изготви исканата тема, ние да му съдействуваме за превода. След като въпросът беше обсъден в отдела, се реши експозето да бъде изпратено в Париж и имаме предвид и тази възможност за извеждането на аг. “Сава” зад граница.
На 28.12.1981 г. агентът предаде експозето, което с разрешение на ръководството беше възложено за превод на м-р Пенка Джанабедска – преподавател по френски език в ПГУ-ДС.
На 08.01.1982 г. на среща с аг. “Сава” преводът му беше предаден и беше инструктиран лично да го занесе за напечатване в Комунални услуги. В писмото си до хазяйката му и до сестра й да напомни, че темата му повече се доближава до английските философи. Затова, ако френските учени, с които ще се консултират, не проявят особен интерес, да се допитат кой друг учен, може и нефранцузин, а англичанин или американец се занимава приблизително с проблема. Ако бъде удобно, да помолят за препоръчването му или ходатайството пред тях.
Моето мнение е, че макар и да е малка вероятността по този начин да се уреди специализация на аг. “Сава” зад граница, не трябва да се отказваме от тази възможност.
Положителните изменения в обстоятелставата около аг. “Сава”, успешното завършване на висше образование и спечелването на конкурса за аспирант по философия ще ни дадат възможност за активизиране работата на агента.
Моето мнение е, че агентът е доизучен и проверен с нагласа да изпълнява задачи на ДС зад граница (без да е провеждана вербовъчна беседа за работа зад граници).
Това изисква целенасочена работа за подготовката му, поради което да бъде предаден на ръководство на ОР от подготовката.
Изхожайки от гореизложеното, предлагам:
1.    Да се изготви справка заключение за агент “Сава”.
2.    Да се обсъдят в ръководството перспективите за реализирането на аг. “Сава” по линия на отдел 05, ПГУ-ДС.
3.    Да се проведе вербовъчна беседа и вземе съгласието на агента за изпълнение на задачи на ДС зад граница.
4.    Да се реши на кой ОР да бъде предаден за по-натъшно ръководство.
Считам, че не е наложително аг. “Сава” да бъде назначаван като волнонаемен в ДС, каквото становище се застъпваше по-рано.
Като аспирант той ще разполага с достатъчно време за оперативна подготовка, като към стипендията му можем да предложим да му бъде разрешено допълнително възнаграждение, което би обезпечило нормално съществуване.
Майор Маринов
С това кой ще е новият ОР и какви задачи ще възлага на агента си, ще се запознаем в следващите части на поредицата. Все пак майор Маринов има още около година работа със “Сава”. Тази работа ще изправи Доган пред нови изпитания и предизвикателства, далеч по-интересни от писмото на турски език. Дали той ще издържи всички проверки на ДС, предстои да разберем…

Тома Биков

В. “Гласове”