Президентът на България финтира във Виена европейските журналисти.Скри се като мишка.
Във Виена в неделя привечер президентът на България си позволи спрямо европейските журналисити , отразяващи дискусията ЕВРОПА В ДЕБАТИ , в която никак не случайно точно него и само него бяха поканили от всички държавници в Европа , да приложи един некоректен номер , известен от векове в нашата страна с израза : „ номера от селски вечеринки“ . Плевнелиев донесе във Виена един много грижливо сгънат лист , предварително подготвен , дълбоко засекретен и пазен като съкровище. Нямаше как – ненарушима практика е всеки европейски държавник , взел , макар и само символично, участие в представително и значимо политическо събитие да отговори публично на въпроси , поставени му от акредитираните журналисти.Още повече когато интересът е само и точно към него – беше длъжен да говори публично и да отговаря ясно и конкретно.Не го направи.Скри се като мишка.Независимо , че от антуража му услужливо разпространяваха като нещо кой знае какво , полуистината че Росен Плевнелиев е живял осем години в Германия.Разбира се , пропускаха двете му култови признания : бил спал по „паркинзите“ и бил живял в едно село. Толкова много искаха да го питат за този период от живота му ,че той буквално премина в нелегалност.Тихо и кротко се скри.
В неделя , на месни заговезни – 10.март.2013 година България изживяваше един от поредните върхови моменти на народното недоволство ; кризата ескалираше – блокираха се възловите железопътни гари и международни пътни коридори . Президентът на България,просто ме е срам да кажа ,подхвърли на вестника , съорганизатор на разходката му и само на този вестник ,петдесетина изречения в нещо като ексклузивно интервю.От тях в почти половината говори нещо за Марио Монти , един предсрочно подал оставка бивш италиански премиер.Питах колегите какво общо имат тези прозрения на българския президент точно в разгара на най-продължителната , най- дълбоката и най-сериозна криза на държавността в България.Казаха ми , че го били питали и думите му ,според него,били иносказателни.Какво точно значи това никой не знаеше. А така нареченото „микроинтервю“ с президента на България бе публикувано само един ден след като в същия австрийски вестник финансовият министър на Германия и европейският комисар по регионалното развитие бяха развили личните си виждания за бъдещето на Европа–многостранно,откровено и задълбочено. От президента на България никой във Виена не очакваше подобно нещо , него просто всички журналисти искаха да го питат само едно – как той , лично , оценява ситуацията в България от позицията си на президент , избран от народа , но посочен като кандидат от партията , чието правителство е в оставка. И още малко –каква е неговата лична , персонална отговорност за случилото се и за случващото се в България.; къде е бил досега .
Никак не бяха случайни думите на федералния президент на Австрия Хайнц Фишер , макар че той много коректно премълча да назове поименно България , за политическата отговорност на всички власти – законодателна , изпълнителна и съдебна ; за ролята на президента като обединител и изразител на интересите на всички свой сънародници ; за личната позиция и личната отговорност на всеки президент на държава – както от Стара , така и от Нова Европа. А в онова листче на Росен Плевенелиев , което беше огласено само от един австрийски вестник като интервю с него / какъв срам и за „интервюирания“ , и за читателите / освен приказките за подалия оставка бивш италиански премиер се оказа , че има две „суперновини“– Първата , според Росен Плевнелиев : Барозу и само той , вече знаел кой ще бъде премиер на служебното българско правителство. Това признание не учуди никого. Българската история помни какви ли не куриози. Дори имаше случай , когато в една от резиденциите си ,в изблик на откровение ли , що ли , Тодор Живков бил доверил на немския външен министър Геншер кой ще бъде поредния следващ премиер на неговата , „Тодор Живковата“ , България – не само преди всички останали да научат , не само че и „по-големия брат“ все още не бил питан ,но и самият бъдещ премиер не знаел какво го чака .Така че – нищо ново под слънцето , това тайнствено прошепване на ушенце на европредседателя би имало някакъв смисъл само ако нарочения за бъдещ служебен премиер на България , който ще властва няма и сто дни , в момента е „ на ясла „ като еврочиновник и си има административно-бюрократични процедури , които трябва да се спазят ; иначе си е едно най-обикновено коленичене ,което в България е неотменима практика вече почти 80 години .
Втората , според Росен Плевнелиев суперновина в неговото ексклузивно псевдо и анти интерю е , че всички останали ще научат във вторник , 12 март 2013 година , в 16 часа името на премиера ; министерствата и министрите от служебното правителство. Голяма новина , голямо чудо. За всеки, който може да смята , дори само с пръсти , сметката е ясна – всяко служебно правителство трябва да се огласява и да поема властта бързо и то много бързо , докато все още не се е разпаднало. Което неминуемо ще се случи и е предстоящо.
Освен горчивината от псевдо европейската неделна изява на президента на България във Виена в мен ще остане още един спомен. Една колежка , симпатична и коректна дама , известно име в европейската и в световната журналистика се беше приготвила да се опита да открадне няколко минути и няколко думи от българския президент по две теми , поръчани й от американски вестникарски концерн : за върховенството на закона и за свободата на словото в България. Така е в Америка – това е огласила за приоритетно и важно първият американски дипломат в България , този въпрос трябва непрекъснато да се задава на всеки и на всички български властници – непрекъснато , при всеки повод , настойчиво и натрапчиво .Не успя.Не попита. Нямаше шанс : Монти , Барозу и вторник , това беше всичко което президентът на България донесе в неделя във Виена.
Може би Пленелиев си е въобразявал , че някой ще се поинтересува от обвития в най-дълбока тайна обяд с бъдещия премиер – месечник на България , но остана разочарован. Както каза измамената колежка – вместо да тичам по един криещ се от всички журналисти държавник , ще напиша за бягството от отговорност на българския президент , който повтаря „подкрепям протестиращите“ , а те тръгват и срещу него.
Димо Ангелов ,
Виена , 11 март 2013 година