Бунтът като фарс

У нас има един синдром – това е радостта от протеста на другите. Това е като радостта да видиш, че някой е просяк, а ти не си. В Англия например просяците имат определена социална служба – винаги ти напомнят, че ти още не си изпаднал дотолкова, че да търкаш мрамора в метрото. У нас обаче винаги се радваме на чуждото нещастие – точно както чакаме някой друг да свърши протестите и животът да стане честит – без ние да сме се постарали за това. Има обаче нещо гнило в Страната на непротестиращите по принцип. Никой не знае кой организира този протест. Задаваме този въпрос неслучайно – студентите нямат лице, млекопроизводителите също. Кой е новият Яне Янев, Яне Сандански или Лидер Вождев? Организаторите на протеста виждат явно, че лицата у нас не вършат много работа – по-скоро отблъскват, отколкото да привличат протестиращи и затова хитро протестът е безлицев. Но така не отговаря на нито един стандарт за протести. Има такъв – вижте какво правят гърците. Техният протест носи черна маска. Нашият няма лице, което може да значи, че няма и глава
Ако е така – управляващите са много закъсали.
Второто гнило нещо в Cтраната на непротестиращите по принцип – за какво се борим? Ако е за осветлението в Студентски град, аз пръв трябва да изляза пред парламента. Обаче защо пред парламента?! Осветлението се троши от същите тези, които днес пищят, че няма лампи. Мога да се хвана на бас, че човекът, който ми открадна прожектора над гаража, ще бъде отпред на протестиращите. Това не е приятно.
Трето – къде е опозицията? Необичайно и отново без лице опозицията е в интернет. Прилича на човек, който е влязъл в мрежата и не е могъл да излезе. Затова оттам говори, яде, спи и командва. В българския интернет, който мисли със слюнката си, и където слюнката е повече от мозъка, лесно може да се промъкне тайнствената организация на провалили се лидери, които да ни внушават, че нещата са зле. Тяхната кауза е симпатична – да махнем левите от властта. Как да ги махнем – с римейк на 1997-ма? Някой не е чел книги – историята се повтаря само като фарс
И няма нужда да ни се внушава днес, че нещата са зле. Можем обаче да се окажем свидетели на интернет магия – някой те кара да излезеш навън да протестираш, а той да си остане пред компютъра да гледа порно. Това също не е приятно. Това компрометира въобще идеята за протест. Заради такиво полупротести нямаме традиция в протестите.
Хората, които правят блогове, не са лидери на протести, да знаете. Трактористите, видя се, и те не са. Студентите са толкова объркани, че искат национализация (с което съм съгласен – като ще е ляво, да е ляво). Какво става – никой не може да обясни. Но ще има протест. Добре, хайде да ви видим.
Вчера от един шофьор на такси чух най-страшното нещо, което съм чувал през живота си. Каза ми: "Никой нема да излезе, народът се предаде". Народът се предаде! Това е по-лошо и от революция, и от менструация.  Откровено смятам, че кръвта на нацията е застояла. Трябва да й се пусне кръв, за да се разбере каква е диагнозата. Така става в нормалните страни. У нас – нищо не става. Ще гледаме протеста по телевизията, ясно. Длъжни сме да се съмняваме (Маркс го е казал) във вашия протест. Защото не ви познаваме. Дано се запознаем поне на площада.

Мартин Карбовски

В. “Стандарт”