ПОЛИЦАИТЕ МЕ СМАЧКАХА! ПРОКУРОРКАТА – ПРИЯТЕЛКА НА „ПОТЪРПЕВШАТА”, МЪЖЪТ НА ПРОКУРОРКАТА ПЪК СЪДИЯ. КАКВО ДА ПРАВЯ?

На 11 Април в 13 часа ще се гледа делото с прокурор Катя Савова, която е в много близки отношения и с тримата полицаи и са градски от гр. Дългопол. С моята братовчедка са в приятелски отношения… Савова ми каза да се обърна към адв. Заеков, който и е съсед – той ще оправи нещата и сумата поискана от него беше 5000 лв., мъжът на К.Савова – Станчо Савов е съдия в окръжен съд Варна и ми беше обяснено, че ако не платя на 2- ра инстанция, каквото и да направя пак ще съм в техните ръце.

Обръщам се към Вас, за помощ и съдействие със следния проблем.
На 09.03.2012г. служител /не се е представил/ на РПУ Провадия ме е потърсил у дома. В настоящия момент съм бил извън града и майка ми попитала по какъв въпрос ме търсят. Лицето отказало да я уведоми като се обосновало, че лично ще ме информират. Притеснена и загрижена майка ми звъни на мобилния ми за да ме уведоми за случая.

Аз се обадих в РПУ Провадия, но дежурният каза, че информация по телефон не се дава и се разбрахме на 12.03.2012г. в 10:00ч. да се срещнем.Знаейки че, не съм извършил нищо нередно като съвестен гражданин в 09:30ч. бях в РПУ Провадия.

Оказа се, че има пусната жалба срещу мен от братовчедка ми Пламена Иванова, която изказваше съмнение, че някой и спукал /срязал/ гумите на личния автомобил и понеже имаме не уредени имотни спорове по наследствени земи /на баба и дядо/ се усъмнила в мен.
Естествено няма как аз да съм извършителят, тъй като по това време бях извън града, а и не виждам връзка между едното и другото.

Бях извикан от полицай Пламен Николов да дам писмени показания. Незнайно по какви причини за мен, същият се държеше арогантно и непристойно за един служител на реда и закона  – обиждаше, заплашваше, ругаеше, смееше се и повтаряше: „Ще ти стъжня живота момченце“ и след като приключихме с показанията, той каза , че трябва да ме разпита и полицай Златев.
Разпита ме и той и ме освободи. В коридора обаче, бях спрян от полицай Асенов, който нареди на постовия да ме задържи.
На въпроса ми на какво основание го прави, полицай Асенов ехидно и самодоволно каза: „Ей така, щото имам това право“ .

В разрез със всички морални, етични и законови разпоредби, бях задържан. Не ми бе предоставена декларация на която имат право  всички задържани лица. Направен ми бе обиск в нарушение на член 164 ал.2. Нарушен бе и член 63 ал.1, който визира как и  при какви обстоятелства се задържа лице.
Питам ви господа журналисти как можем да говорим за правата на човека, след като може да се задържа лице по този абсурден начин? Лице, което не е извършило престъпление, лице което не се укрива, което не е призовано по съответния ред, а съм се явил доброволно да съдействам…..
Моите премеждия не свършиха с това, напротив от тук започна ходенето ми по мъките.Стоях заключен и не знаех за какво.
Няколко пъти ги помолих за медицинска помощ понеже не се чувствах добре, а и страдам от дискова херния и болките в гърба,  и десния ми крак се усилваха от стоенето.

В отговор получавах подигравки и обиди: „ Ей лайно падна ли ми най накрая; ще ти разбия зъбите; е, са ще го отнесеш; никой няма да дойде и да те потърси” и т.н…
Това безобразие се проточи през целия ден и едва към 18:00ч. бях освободен, така както и бях задържан, без да знам защо.
Цяла нощ не мигнах от болките и напрежението, което преживях и на сутринта рано – рано към 07:00 –  30 тръгнахме с майка ми  да търсим медицинска помощ.
Вървейки си по улицата забелязах, че полицай Пламен Николов върви след нас /сякаш ни следи/, но си помислих, че и той има работа в същата посока, до момента в който не ме хвана за дясната ръка.

Дръпнах се и го попитах какво иска – „Ей са ти ебах майката“ беше отговора. Същевременно започна да вика – „Помощ-помощ полиция“ сякаш аз съм го нападнал и се получи като в поговорката „Крадеца вика – дръжте крадеца“.

Незнайно как и от къде  /явно е било предварително подготвено/ изневиделица се появиха още 3-4 полицая. Всеки от тях ме дърпаше и буташе на различни  страни като искаха да създадат  впечатление, че аз съм този, който се дърпа. Сложиха ми белезници като не спираха да ме ритат и бутат.
Кажете ми, кой нормален човек ще посмее да посегне на полицай с голи ръце?
За какво да го правя? Аз не съм луд! Аз не съм осъждан, не съм опасен престъпник,не съм наркотрафикант,не съм изнасилвал, не съм убивал, дори телесна повреда не съм нанесъл на някого.

Всичко това се разигра пред очите на горката ми майка и  неколцина свидетели /имайки предвид ранния час/ а и кой би се осмелил да свидетелства в тези времена.
Безпардонното държане продължи и в районното. Насилствено ми свалиха връхните дрехи, скъсаха ми хендсфрито и златния ланец,  спогледаха се проследих погледите им и видях,че от лявата ми ръка тече кръв.

Свидетели на това станаха двама от задържаните /по-късно разбрах, че са от Суворово момчетата/ както и заместник началника Георгиев, който не направи нищо за прекратяванена инцидента.Наложи се да извикат медицинско лице та спряха с  насилието, въпреки че линейката дойде след часове, а докторката  каза, че няма правомощия да напише нищо по случая. За болките ми каза да се обърна към квалифицирано  медицинско лице. Малко по-късно постовият ми донесе опис на вещите, които аз отказах да подпиша, тъй като не отговаряше на действителността, а именно липсваха парите – 550лв. и златния ми синджир – не бяха описани.
Ситуацията от предния ден се повтаряше с още по – голяма сила от предния ден, стоях заключен и не знаех за какво.
Едва към 02:00ч. посреднощ ме освободиха.
Но какво произлезе от цялата тази случка?

Няколко месеца по – късно получих призовка, от която следваше да се явя на 08.11.2012г. като обвиняем по член 325 ал.2.
–    извадка от обвинителния акт
–    смекчаващи отговорността обстоятелства – не осъждан   
–    причина за извършване на деянието – не зачитане на установения в страната правов ред
–    щети – няма причинени
–    граждански иск – няма предявен
–    веществени доказателства – няма
Бидейки в много тежко здравословно и финансово състояние, в невъзможност да се лекувам, да си наема адвокат и да търся правата си, се обръщам към вас с молба за помощ и съдействие.

Вярвам във вашата адекватна и компетентна намеса за да може един редови гражданин, какъвто съм аз, да не се страхува за живота и съдбата си от призованите да бдят за човешките ни права и свободи. Прилагам и личностна характеристика от домоуправителя.
Благодаря за вниманието!

P.S. Да допълня ,че от психическия тормоз ,майка ми Диманка Иванова получи инсулт на 22.11.2012 и в момента е в интензивно отделение.
На 11 Април в 13 часа ще се гледа делото с прокурор Катя Савова,която е в много близки отношения и с тримата полицаи, и са градски от гр. Дългопол  .С моята братовчедка са в приятелски отношения … Савова ми каза да се обърна към адв.Заеков, който и е съсед – той ще оправи нещата и сумата поискана от него беше 5000 лв., мъжът на К. Савова – Станчо Савов е съдия в Окръжен съд – Варна и ми беше обяснено, че ако не платя на 2- ра инстанция каквото и да направя пак ще съм в техните ръце.

Мартин Димитров