Драганово

Бедствията у нас се използват за политически цели не от вчера. В напрегнатите политически схватки и борбата за печелене на гласове родните кандидат-депутати  прилагат всякакви прийоми.Най-често те обещават, дават надежди за обикновените избиратели, разчитайки на късата им памет и на своята бъдеща недосегаемост.И така е не само при сегашното управление. Това у нас е традиция…

Демагогията и популизмът шестват в обществения ни живот още от Освобождението. В стремежа си да запазят властта си управляващите често спекулират и със страха на хората от бедствия и аварии.

Така се случва и на изборите за 12 ОНС, проведени на 17 февруари 1902 г.

В Горнооряховска избирателна околия, брояща 15 039 избиратели, влиянието на управляващата Прогресивно-либерална партия клони към нулата.Това вещае крах за нейния кандидат – търновския адвокат Стоян П. Бурмов, и принуждава партийните шефове да се намесят грубо и безцеремонно в изборния процес.

Инициативата поема действащият от 9 март министър на вътрешните работи Александър Людсканов, зет на партийния бос Драган Цанков.

Той насочва усилията си към голямото горнооряховско село Драганово, което по това време е с 900 къщи и 5000 жители.

Людсканов търси подкрепа за кандидата си Бурмов, разчитайки на страха у населението от ново наводнение, подобно на страшното от 1897 година.

На 14 и 15 февруари той е в селото и обещава да направи дига, чиято първа копка да бъде на 16 февруари – в деня за размисъл!, а изграждането на вала да приключи до пролетта, преди прииждането на водите.

Условието обаче е драгановчани ”да гласоподават за нашите кандидати.”

На намерилия се неверник – г-н Цанов, който се усъмнил в министерските обещания, Александър Людсканов троснато отвръща:”Тук министър ви говори, утре ще се уверите, че валът ще стане.”

Наплашени от тежката година, драгановчани напускат партиите си и всички обещават да гласуват за Прогресивно-либералната партия, макар в селото да няма “ни кьорав цанковист”.

От тях идват и голяма част от гласовете за Стоян Бурмов, който обаче печели само 1000 бюлетини и все пак пропада…

На 15 февруари 1902 г. в Драганово пристигат инженери, които стартират подготвителните работи, но веднага след изборите флаговете по коловете за отмерване на набелязаните места са прибрани скорострелно, след което, противно на тържествената министерска дума, спира изграждането на вала.

Явно Людсанов е недоволен от слабото представяне на партийния кандидат, а от това губи голямото горнооряховско село.

Разбрали измамата, драгановчани търсят възмездие.Техен представител-правдолюбец решава да изобличи министър Людсканов и ползва услугите на вестник “Мир”.

Органът на опозиционната Народна партия охотно предоставя страниците си за изобличителната дописка, озаглавена “Компрометиране на държавната власт-отворено писмо до министра Александър Людсканов, министър на вътрешните работи”.

Тя е прочетена с патос от избрания от Горна Оряховица депутат-народняк Недялко Каранешев от трибуната на Народното събрание на 31 май 1902 г. по време на бурни дебати за манипулациите на изборите в горнооряховската избирателна околия.

Както и следва да се очаква обаче, управляващите цанковисти остават глухи към изобличаващите ги факти.

Борислав Гърдев