« Върни се назад Публикувано на 13.04.2013 / 8:14

ГОЛЯМ ЗАЛЪК ГЛЪТНИ, ГОЛЯМА ПРИСЪДА НЕ ПРОИЗНАСЯЙ

От конекрадец предприемач не става. От комунист – съвсем нищо. Понеже партията ви лиши от върховното човешко право – да мислите. Тя го вършеше вместо вас. Като си представя нейните олицетворения – от Тодор Замфиркьов-Живков, през Мако Даков, Пеко Таков, чак до дядо ви Пело Пеловски, изобщо не се изненадвам, че пропиляхте богатството на цял един народ.

Другарко Неда Филчева,

Прочетох вашия своеобразен обвинителен акт, под надслов „На гости в страната на Лъжците“, поместен в тази медия в петък, 12 април 2013 г.

Ако твърденията ви са верни, приемете моите извинения. Бях подлъган от източник, който приемах за достоверен.

Прочее, в своя сайт „Диагноза“ го допълних с още един:

„В отговор на публикацията на настоящия текст в Afera.bg се появи следната биографична подробност за съпруга на другарката Пеловска:

„Даниела Пеловска…

Съпруг – Румен Пелов Пеловски, завършил в Москва. Преди 1989 г. е зам.-директор на ДСО „Хемус“. Неговият баща – Пело Пеловски, по Живково време е член на ЦК на БКП и министър на търговията.

Първата съпруга на Румен Пеловски е Рая Лазарова Пеловска /родена през 1947 г./. До 1982 год. е работила като стюардеса в БГА „Балкан. През 1968 год. се жени за Румен Пеловски. През 1982 год. се развеждат. Тя сключва нов брак с десетина години по-млад от нея известен футболен деятел, който в момента е щастливо женен втори път за известна телевизионна журналистка.

През 1967 г. на Румен Пеловски и Рая Пеловска се ражда син – Пело Руменов Пеловски. До 2011 г. Пело Руменов Пеловски е съдружник с Богомил Славчев Николов във фирма „Софпак“ – ООД, София.

В късната есен на 2012 година държавата обявява за продан дела си от 33 % в „ЧЕЗ – Разпределение”. Сделките минават през Софийската фондова борса. За 3-4 дни предлаганите акции са изкупени. Купувачи са юридически и физически лица. Един от скромните купувачи е Богомил Николов. Той купува само 540 бр. Средната цена на акция е около 1 600 лв. Между другото, Богомил Н. е имал общи участия във фирми с Р.Г. – близка на Р.Овч.

Във всичко това, няма абсолютно нищо лошо и противозаконно. Но все пак, каква ирония….

„Другарю“ Пеловски, озаптете “другарката” си! Баща Ви ще се обърне в гроба…..“

Можете да се уверите. За улеснение прилагам връзка с публикацията: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%BB

Което не ме оневинява. Защото съм наясно, че този тип „откровения“ често са ненадеждни. Затова още веднъж поднасям своите извинения за объркването. Също на Даниела Пеловска.

Имате право да подирите удовлетворение и другаде.

Обаче трудно ще намерите друг автор, който толкова пунктуално да се позовава на източника на всяка информация.

Все пак не мога да пропусна гордостта, с която споменавата вашия дядо. Изобщо не се притеснявам да го определя като престъпник и нищо повече. Същества като него ни докараха до това дередже. Сториха го с небивал терор, непознат в историята. По международни оценки жертвите на комунистическия режим са повече от 222 000 невинни българи. Да споменавам ли съсипаните съдби на техните роднини и близки?

Някога вашите любими роднини убиваха, грабеха, национализираха. Поробиха един прекрасен и уважаван народ, който се гордееше с достойнствата си. Постигнаха го с чекистката нагайка и автоматите на своите съветски господари. Така превърнаха нашенци не в овче стадо, а в огромна глутница от помияри, готови да лижат всяка ръка, която им подава коматче.

След време, по заповед пак на чуждите си господари, вашите дядовци и баби, бащи и майки, заграбиха национализираното и новосъздаденото от целия народ. Нарекоха го приватизация. А техните слуги от т. нар. демократични сили свършиха мръсната работа, за да унищожат всяка надежда за промяна.

Сега удари вашият час – на внуците. През цялото това време нито един от вас не поиска прошка от вдовиците и децата на убитите без съд и присъда, на хвърлените в затворите и концентрационните лагери, на изселените, лишените от имущество, от професия, от образование, от всякакви човешки права. Но ако някой ви одраска, виете като побеснели кучета до възбога.

Днес истинските мъченици на комунистическия режим се удавиха в морето от „репресирани“ комунисти и „ченгета“. Вярващите не могат да влязат в черква, за да запалят свещ. Грухтящи стада от червени новопокръстени задръстват храмовете, по фарисейски лицемерно оглеждайки се, за да се уверят, че са били забелязани.

Не познавам безпартиен, който да не е продал душата, и да живее добре след промените, извършени от алчно червената фашистка номенклатура в нейна полза. Най-малко 90 на сто от ограбените от предците ви не успяха да си върнат почти нищо в процеса, наречен „реституция“. Даже „демократи“ като банкянската комунистка и пожарникарка презрително подхвърлят прозвището „реститути“.

А кой ще реституира живота на жертвите, пропиления в тъга, мъки и безнадеждност живот на стотици хиляди българи, без оглед на вероизповедание? Вашата партия, на която принадлежите по наследство, турцизираше насилствено родопчаните и македонизираше нашенци от Пиринския край. После обърна каиша, както се казва…

Никой не понесе отговорност. Защото страхът, стегнал душите на хората, никога не напусна този опит за държава. Вече е банално, но ще припомня: на 10 ноември 1989 г. вие си легнахте тоталитарни комунисти и се събудихте пишман „демократични“ капиталисти.

Вашият дядо и съпартийците му бяха и остават престъпници.

Уважавате ли законите, другарко Филчева, спазвате ли законодателството? Ако не е така, признайте, че уважавате произвола. Така ръководеха предците ви. Вие ги следвате.

Въпреки личните ви схващания, на тази разградена територия поне формално действа Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Той е обнародван в брой 37 на „Държавен вестник“ от 5 май 2000 г. Понеже манталитетът на подобни „душички“ като вас ми е познат, пък и заради младите и равнодушните, си позволявам да припомня пълния му текст, който не е дълъг. И така:

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Жалко, че това е по-скоро декларация, отколкото закон. Ако не беше така, България щеше да бъде различна. И вие нямаше да наследявате само активите на вашите предшественици, но и пасивите. Тогава щях да ви питам…

Не смейте да претендирате, че всеки има право на промяна и развитие. Днешните ви господари го отхвърлят. Разбира се, когато им изнася. Преди дни „демократичното“ Радио „Дойче Веле“ заяви:

„Ким Чен Ун, Башар Асад, Кадафи-младши – всички те са учили на Запад. Един от тях дори е защитил дисертация на тема демокрация. Това обаче, виждаме, не им е дало нищо. Защото кръвта вода не става.“[1]

Разбрахте ли? Роденият от престъпници става престъпник – такъв е Божественият промисъл. Доказано е научно. Прочетете нещичко от „бащата на криминалистиката“, професор Чезаре Ломброзо.

Сам Господ Бог Исус Христос е отсъдил:

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“[2]

Но вашего брата не вярва в Бог. Идоли са ви Маркс, Ленин, Гошо „Тарабата“, Тато, Луканов… И техните духовни синове и дъщери като Б.Б. и Флорес Флорес, Меглена Кунева, Костов, Доган или Местан (то е едно и също), Янето, Волен…; но и „преуспели“ в разбойничеството с красноречиви прякори: Черепа, Зъбчето, Крушата, Компира, Очите, Баретата, Трактора… и останалите фелдфебели, които партията и милицията – явна и тайна, излюпи в инкубаторите си.

А за нормалните, за хората, които, макар и тайно, не се отказаха от мисленето, няма съмнение, че дядо ви и акраните му бяха и остават престъпници. Законът ги е обявил за такива. Защото членовете на мафията са мафиоти; на престъпната организация БКП – престъпници.

Имам познати от бившето Пелово и не допускам да са ме подлъгали. Кой от комунягите не е бил дивак и варварин, бандит, мародер – злодей? Достатъчно е да разгърнете дебелия том със спомените на Елена и Добри Джурови. Това е каталог на садизма и зверствата. Но думата е конкретно за дядо ви.

На 3 септември 2011 г. в. „24 часа“ помести кореспонденция, озаглавена: „Градове и села още пазят култа към комунизма“. В нея четем за дядо ви:

„Пелово, градчето до Плевен, бе преименувано в Искър с указ на президента Петър Стоянов през април 1998 г… През 1957 го наричат на партизанския командир Пело Пеловски. Срещу патрона обаче се разнася ропот. Твърди се, че веднага след Девети септември той ръководи партийно заседание, което решава без съд и присъда да бъдат избити 11 противници на новата власт. Жертвите били овързани с бодлива тел и ликвидирани с кирки, колове и лопати. Именно техните потомци одобриха смяната.“

Извинихте ли се поне на децата на избитите по силата на терористичното – мафиотското, право?

Едва ли изобщо усещате чувство за вина. Оперирани сте от съвест, милосърдие и чувство за отговорност.

Що се отнася до съюза ви с нацистите, да припомням ли пакта „Рибентроп-Молотов и подялбата на Полша между нацистите и комунистите? Неотдавна показаха позив, в който по заповед от Коминтерна БРП (к) е призовавала Царство България да да се присъедини Към Тристранния пакт. После с типичното за комунистите двуличие осъдихте стотици депутати, регентите и министрите на смърт тъкмо за това.

Да, вие – вашата „славна“ партия – терористична организация, която винаги се е борила срещу българския народ и българщината. Нима през 1917 г. в Народното събрание нейният основател Димитър Благоев не се отрече от своя български произход?

От появата на тази ваша партия, всъщност въоръжена мафия, страната ни е в състояние на необявена гражданска война. Когато преди десетина години подготвих проектозакон за декомунизация, бивш член на БКП ми препоръча: „Включете кауза за връщане на оръжието. Познавам комунистите отвътре. У тях има много оръжие.“

Послушах го. Но никой от вас не е върнал оръжието. Нито се е покаял за ужасните престъпления, с които ликвидирахте българите, българския дух, традиции и държавността.

Децата на свестните, на почтените, на т. нар. от вас обикновени хора, никога не са имали шансове. В тази „животинска ферма“, както Джордж Оруел определи обществата, основани на комунистическия принцип – отношения на подчинение между началник и нисши, без да има обществена необходимост от това, даже без комунистическа партия – „всички са равни, но някои сте по-равни“.

Затова вече близо 70 лета издънките на едни и същи фамилии: най-долнопробните, негодните, некадърните, злобните, завистливите, подлите, готовите на всичко в името на кариерата и материалнния успех, които Системата изхвърли на повърхността, все така се носите като екскременти по вълните.

„Новите лица“ произлизат пак от тях. Или от нови мераклии за кариера и слава. Гои, добичета в човешки образ, способни да продадат и майките си, само и само да пълзят към върха…

Аз, другарко Филчева, съм поднасял извинение на такъв архи престъпник, какъвто е Красимир Премянов. Защото по подобен начин допуснах да ме подведат. И го засегнах с неверни данни, тоест – несправедливо. Стиска ми дупе за това.

Вие, чревено-оранжеви другари, избраниците на Интернационала не притежавате достойнството за подобна постъпка.

Затова, макар и изчезващи като нация, в последните си часове българите ще мълвят имената ви с презрение.

Както е рекъл Господ: „… Допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си.“[3]

Едва ли сте в състояние да проумеете присъдата. Но Бог не забравя. Запомнете го от мен.

На „храбрите“ анонимни клеветници, които разпространяват небивалици за моя скромност, ще река: Четири пъти съм проверяван от две комисии по досиетата. Как не откриха нищо? Няма никаква причина да ме крият.

Почти не напускам дома си. И пак преча на подлеците, поставили се в услуга на милиционер-социализЪма. До такава степен, че изтриха статията за мен от Уикипедия… А тя не беше мое дело. Известиха ме, че поредната болшевишка издънка настояла за това – малката внучка на българофоба и певеца на партията Венко Марковски. Наричали я Вени…

Георги Ифандиев

[1] „Моят съученик, диктаторът Ким“, Радио „Дойче Веле“, dw.de, Бон, четвъртък, 11 април 2013 г., online: http://www.dw.de/моят-съученик-диктаторът/a-16728756

[2] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 15-20.

[3] Пак там, гл. 23, ст. 32.