Огнян Дойнов се разделя с властта заради подарено „Рено 5”

През 1987 г. дните на Живковия любимец Огнян Дойнов  на върховете на властта са вече преброени. Дойнов се слави като прагматик и експерт в ръководството на  БКП.На него се възлагат надежди за икономически възход на държавата по линия на коопериране с водещите  капиталистически страни  ФРГ и Япония. Облечен с огромна власт и чувстващ подкрепата на Живков Дойнов се развихря да направи от България мини ФРГ.

Предвижда се изграждане базата на тежкото ни машиностроене в Радомир и Русе.

Особено активна дейвост развива Дойнов в Радомир.Планира се коопериране с японската фирма „Кобе стил”, която трябва да достави част от основното оборудване и чрез която да се осъществи инвазията на западните пазари.

По време на перестройката съветските интереси в бранша се оказват застрашени. След натиск от Москва, инспириран от Андрей Луканов,тогава вицепремиер и министър на външноикономическите връзки,  по нареждане на Живков Дойнов прекратява договора с „Кобе стил”.

Според Огнян Дойнов причината е „една долнопробна интрига, насочена срещу мен, която в крайна сметка дълбоко увреди българските интереси”.

След  намесата на тогавашния съветски премиер Николай Рижков Тодор Живков се съгласява вместо с Япония сътрудничеството да  продължи със СССР, въпреки че „беше известно, че в СССР няма такъв завод и ако ние се кооперираме, радомирският завод ще се изплати след 50 – 100 години.”

След ревизия от 1991 г. става ясно, че вложената сума за строителството му възлиза на 1 млрд. и 367 млн. лв, като произведената продукция за десетилетието 1980 – 1990 г. е 602 млн.лв, а производственият план е изпълнен само през 1982 и 1987 г.

Дойнов е набелязан за сваляне като изкупна жертва.

Срещу него тече проверка от  началника на УБО ген.Кашев, която констатира, че при строежа на вилата му няма открити нарущения.

Разработката срещу Огнян Дойнов продължава и при наследника на Кашев – ген.Георги Милушев.

Живков  търси повод да се отърве от Дойнов, нарочен за главен виновник за провала на концепцията  за развитието на родното тежко машиностроене.

Той нарежда на вътрешния министър Георги Танев да провери  дали е подарявана на Дойнов кола от ирански бизнесмени.

Тато е недоволен, че доскорошниян му фаворит получава подаръци и коли, тъй като „не трябва да се дават поводи да се говори така”.

В спомените си Дойнов описва подробно развитието на аферата .

Той ръководи българска делегация в Техеран и след подписаните през ноември 1985 г. спогодби в знак на благодарност иранският доставчик докарва на летището една кола „Рено 5” като подарък за ръководителя на българската делегация.

При пристигането си в София  Огнян Дойнов веднага  уведомява ген.Кашев за подаръка.

„Това не е луксозна кола, съвсем малка е „ –  отказда да го вземе Кашев и „Рено” – то  под № 0909 е прехвърлено като собственост на Стопанския съвет за нуждите на протокола.

Иранските коли „Рено 5” се внасят в България от следващата  1986 г. за 6500 лв цена на дребно на една бройка.

Според търговския министър Христо Христов инсинуацията с колата е „мръсна игра, която я играеха хора от МВР”.

Така е намерен компоматът срещу Дойнов.

На пленума на ЦК на БКП на 13 и 14 декември 1988 г. той е свален от власт.

Живков йезуитски му заявява : „Ние ти вярваме, продължавай да работиш, може пък това да е империалистическа провокация.”, но същевременно му е отказано от Милко Балев на 14 декември 1988 г. да чете изказване след подадената от него оставака като член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и председател на Стопанския съвет към МС.

След като е свален от власт Дойнов безуспешно се мъчи да защити накърненото си реноме.

Пише изпълнено с болка  писмо до Живков, в което моли – „Вярвам, че Вие ще създадете партийна комисия от хора, в които вярвате, извън МВР, правителство и всякакви административни органи, която да събере всички материали, да разговаря със засегнатите лица и да установи истината.Уверявам Ви, че не търся възстановяване в политбюро , нито пък  каквото и да е възмездие.

Искам само да измия петното от себе си, пък съм готов да работя каквото и да е …Боря се само за своята чест и достойнство…Нека не вярват тези, които стоят зад тази история, че ще ме пречупят, нито пък, че няма да издържа и ще се самоубия, или пък нещастен случай ще ме сполети…”

Писмото до Първия има само частичен ефект.Дойнов не е убит, но и не е лансиран на ръководни длъжности .Пратен е посланик в Норвегия , където го сварва 10 ноември 1989 г.

Борислав Гърдев