ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СВЕТЪЛ ВОИН! ВЕЧЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ЗА СНАЙПЕРИ.
Един воин на Светлината има рожден ден. Всичко е лично. И нищо не е случайно. Позволявам си публичност на посланието, защото сега е време, в което отново се завъртяхме във въртопа на онези, които никога, никога, никога не пожелаха да тръгнат по Пътеката на Воина. И тъй като, очевидно Тяхно е Времето в България, ние, малцината мърцина, просто смирено изчакваме мигът, в който да извадим меча от камъка.
Честит рожден ден, Светъл, мой Воин!
Малък знак – подарък за теб и за всички онези, които Знаят колко е по-важно да си на Божието стреме, отколкото в алчната паст на търговците в Храма.
ВЕЧЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ЗА СНАЙПЕРИ.
Нито за кастилски ками забити между ребрата.
Ставаме все по-добри,
по-добри,
чак да не повярваш…
Толкова умопомрачителна енергия пропиляхме
по несъществуващи фронтове,
битки за слава,
и кръстоносни походи,
че не усетихме дори как годините станаха пяна.
Вече нямаме време за черни магии
и заклинания в полунощ,
от които врагът ни да пада мигновено убит
само защото сме недосегаеми.
Ставаме все по-милостиви,
все по-милостиви,
чак владиката се изчерви…
Трябваше да преминем през рубикона на отредения ни живот
за да ударим глава в стените на светлината
и да узнаем, че
оръжието ни прави слаби,
а да си воин означава не да трошиш тухли с главата си,
а да засияеш смирено и тихо с прошка в шепите.
На отсрешния тротоар млади хашлаци мерят фитнесмускули
и момичета с голи пъпове и надути цици
изумено са зяпнали,
убедени, че оттук тръгва истинския живот.
До тях рап-хлапета с фешън прически
си мерят трибандовия звук на джиесема
и яко се басират, че новия джип на татко ще отнесе
бъдещето им със скоростта на светлината.
Наоколо някакви измислени политици
с влажни длани и меки китки,
се бутат с лакти кой да отхапе по-мазното парче от баницата.
А меките им мъжки атрибути като махало
се клатят уповайщо насам-натам,
натам-насам,
докато времето им свърши.
Вече нямаме карма да бъдем съдници.
На държавата,
тотализатора,
досадната съседка,
енергото,
онова копче премиера,
и турския фес на рязания…
Играта е към края си.
Миговете са преброени.
Как да пропуснем, че слънцето се е надвесило над нас и
разтворило устни пари с дъха си,
тревичката надига гръбче, въпреки че е стъпкано от нечия мокасина,
отърсва се и усмихнато отпива росата,
старицата отчупва парченце кифла
и трохите запълват бръчките около устата и,
и разнебитените и подпетени обувки са знаците,
без които по никой начин няма да стъпим на луната…
Приижда ли времето, когато ставаме
все по-добри,
по-добри,
чак да не повярваш?
Или просто Бог за пореден път си прибира вересиите.
==================
КАК МИ ЛИПСВАТЕ МОИ МОМЧЕТА, МОИ ХЪШЛАЦИ,
невротично захапали цигарите,
вдишвайки на живот и смърт нетърпението, че сте живи.
Как се е струпала такава навалица от мушмороци,
юпита, фризирани мишлета, унисекс,
обръснати и гладки като охлюви,
с безцветен лак на ноктите.
След тях ни диря, ни миризма –
еднакъв дъх на целофаненото нищо.
Вече няма мъже България,
в България вече няма мъже.
Някакви хлъзгави подобия се вият по пътищата,
бутат се напарфюмирани по борсите,
раждат се не в ризи, а в костюми,
не са чували за Достоевски и Бог за тях е
иконата, която държи попа като им освещава офиса…
Как ми липсвате мои лоши момчета!
България ражда такива синове – метеори само за да ги убиват.
И докато хъшове,
хайдути,
знаменосци,
воеводи,
партизани,
и вся остальная сволоч
без страх хуква да брани свободата си,
мишоците пълнят торбичките със жълтици.
Те не удрят по масите,
нито се бият,
не стрелят по нощите
и не ходят по сокаците,
нямат хвърковати чети и верни комити,
самодиви не им превързват раните,
те киснат по спа-центровете…
И жени нямат, защото не се знаят от кой пол са.
Новите строители на България.
Държава на предадените и убитите мъжкари.
Държава без мъже.
Веселина Томова