ЖЕСТОКА, ПОНЕ ЗАСЕГА БЕЗКРЪВНА ИСТИНСКА ВОЙНА. ВОЙНА ИНФОРМАЦИОННА, ПСИХОЛОГИЧЕСКА: „АКО ТРЯБВА ДА СЕ ЛЪЖЕ, ТРЯБВА ДА СЕ ЛЪЖЕ НАГЛО”

Същността и съдържанието на този тип война по принцип се заключава в стремежа на всяка цена да се получи превес в управлението на общественото съзнание по начин, чрез който, въздействайки върху хората, да ги накара да действат против своите интереси, в интерес на определена политическа сила или личност.

Традиционният способ за пряко въздействие върху съзнанието е основан на убеждаването на хората, обръщайки се към техния разум с използване на рационални аргументи. Но наред с него съществуват и ирационални методи. Тяхното умело използване е в състояние да окаже разрушително въздействие. Да елиминират рационалното начало, заставяйки хората да бъдат употребени в интерес на точно определени цели.

Известният психолог В. Л. Лисичкин определя този въпрос, като аналог на вирусно заболяване. “Така, както вирусът, внедряващ се в клетката, се нагажда към управляващите процеси в молекулата ДНК. Клетката външно си остава такава, каквато е била и даже процесите в нея протичат по същия начин, но вече я управлява вирусът.” – пише той.

Но в тази война това не е достатъчно! Освен в индивида е нужно и  внедряване на аналога на вируса вътре в противостоящата структура, в нейната система и дейности. Без това не може да се очакват съществени резултати(знаем какво стана с парламентарните групи на РЗС и АТАКА в 41 ОНС.) Тук се крие и рискът за изграждащите се на конюнктурен принцип предизборни и след изборни коалиции.

Прилаганите методи в тази „тиха, безкръвна война”, водят началото си от древността. Но за целта не е нужно да се връщаме толкова много назад. Оказва се, че съвременните методи не се различават значително и от използваните такива през миналото столетие. Логично е там да потърсим и аналози на тези твърдения.

Да надникнем в кухнята на една от най-успешно работилите пропагандни машини през първата половина на ХХ в. Тази на начистка Германия. Част от нейните теория и практика успешно сa прилагани, прилагат се  сега, в  много страни, в т.ч. и в България. Прилагат се и в наши дни.

В основата им лежи всеизвестната сентенция: “Една лъжа, повтаряна многократно, се възприема като истина.” Затова и един от ефективните методи е методът на голямата лъжа. Апологетите на тази пропаганда я обосновават така. Възприемчивостта на масите е значително ограничена, тяхното разбиране – незначително, за сметка на това бързото забравяне е значимо. Само този, който хилядократно ще повтаря ординарни понятия, масата ще пожелае да запомни.

Пред мен е дневникът на Йозеф Гьобелс министър на пропагандата и информацията на нацистката държава от 1933 г. Намирам едно ярко признание:

 „Ако трябва да се лъже, трябва да се лъже нагло. На голямата лъжа по-охотно вярват, отколкото на малката. В случай на какъвто и да е неуспех, незабавно трябва да се търсят врагове. Ако няма такива, трябва да се измислят. Голямата лъжа осигурява нужния успех във времето, а след това за нея никой вече не си спомня.”

В устоите на друг метод, използван от тази пропаганда, лежат ограничените  възможности на хората да възприемат напълно ставащото около тях. Човек не успява да обработи цялата постъпваща информация. Неговата оперативна памет е ограничена. Допълнителната, излишна информация той възприема като шум. Поради това важна роля играят простите формулировки, повтарянето, затвърдяването на определен набор положения.

По отношение на средствата за масова информация, в дневникът срещу датата 27 март 1940 г. е отбелязано: „Информацията предавана по радиото и чрез вестниците у нас са предназначени за народа. Те трябва да се популяризират, а информацията трябва да бъде популярна. Те трябва постоянно да повтарят главните лозунги. Трябва да са наясно, че ние пишем и говорим за народа, а не за интелектуалците. Всичко трябва да бъде примитивно. Народът на първо място иска да се обръщаме към неговите чувства, а не към разумът му. Нашите образовани хора са забравили за това. Винаги трябва да се повтаря и повтаря главното. Никога да не се снижава интензивността. Именnо в това се състои и същността на пропагандата. На вожда много му харесва нашата пропаганда. Особено за това, че тя е насочена към примитивните инстинкти”. Мисля че това не се нуждае от коментар.

Интересен е и методът, основан на това, че в подсъзнанието на човека е заложено безспорно, корелиращо постъпките на определени лица, “стадно” чувство за принадлежността към дадена обществена група. (носенето на отличителни знаци, символи), синхронизира постъпките, подчинение на лидерите и т. н . На тази основа успешно се пропагандира расова и религиозна изключителност, преимущества на “начина на живот”, отделяне на “интелектуалците” от сивата маса нецивилизовани и т.н. (“На българина чипът му е сбъркан” – Симеон Сакскобургготски, “Тази материя е сложна и хората не са в състояние да я разберат” – Камелия Касабова и много др.)

Нашите държавници и политици успешно прилагат и друг ефективен метод, често използван от рекламните агенции: “Винаги казвайте истината, казвайте много истини, казвайте много повече истини, отколкото очакват от вас, но никога не казвайте цялата истина.”

В този смисъл значителен дял се пада на митовете.

Митовете, характерни за древните, примитивни общества, би следвало да са си заминали с миналото, но сложността, непредсказуемостта за съдбата на хората в съвременния свят имат от психологическа гледна точка пряка аналогия с древния свят. И съвършено неочаквано за много хора митовете с тяхната ирационална власт се появяват отново в миналия век. Те  продължават да действат и сега явявайки се и като съществен, необходим атрибут  на такава война. Тяхното изучаване е станало предмет на редица науки. Заслужава внимание изследването на немския философ Ернст Касирер. Неговият принос в изследването на митовете  през ХХ в.е всепризнато. Написано преди половин век то е свързано със ситуацията в хитлеристка Германия. Четейки го, на човек му се струва, че е написано в наши дни и отразява- нашата действителност. “Митът достига своя апогей, – пише Касирер –  когато човек се среща с неочаквана и опасна ситуация… такава потребност възниква само тогава, когато човек се сблъсква със задача, решението на която не отговаря на неговите естествени възможности.”

„Като средство за въздействие митовете се създават на основата на истински факти, заложени в лъжлива информационна структура. “Съвкупността от митове въздейства върху мирогледа на хората и изменя обективната картина на заобикалящия ни свят, предизвиквайки неадекватно изкривяване на реалността” – пише Касирер.

Сложни образования от такъв тип носят названието политически митове. Митът винаги е интерпретиран като резултат на несъзнателна дейност и като продукт на свободна игра на въображението. Но тук митът се създава в съответствие с определен план. Като пример да разгледаме структурата и съдържанието на категорията “пазар”, превърнала се в един от главните митове след 10 ноември, оказал решително въздействие върху развитието на държавата в периода на прехода. В материалната му основа са заложени трудностите в икономиката на България и СИВ през 80-те години на миналия век, но многократно засилени.

Интерпретацията на мита – 45 години движение по неправилен път. Изходът – преход към капитализм.

Кой? Този на Адам Смит т.е връщане назад със 100-200 години. Научна основа – модната дума “самоорганизация”, взета от съвременната наука синергетика. Всичко трябва да бъде предоставено само на себе си, без намеса на държавата, “пазарът” сам всичко ще организира и регулира. Резултат от мита – катастрофа на икономиката, разгром на наукоемки и високотехнологични производства и затриване на цели отрасли в промишлеността и селското стопанство.

Забравено бе, че чисто пазарната стихия в началото на 30-те години на миналия век постави САЩ и целия Запад на границата на катастрофата и само с намесата на държавата и използването на определени лостове за регулиране на икономиката позволи на президента Рузвелт да изведе САЩ от кризата. И много други в това число и дребни митове като: “Най-успешното правителство за последните 16 години”(това на Костов), “Българският етнически модел – рожба на Доган и дело на ДПС”, “Ако дойде на власт левицата – отново $10 заплата” и т.н.

Новите политически митове не възникват спонтанно, а са изкуствено творение, създадено от добри, ловки майстори. Митът сам по себе си е неуязвим.

Многообразна и решителна е ролята в тази война на “четвъртата власт” – средствата за масова информация. За тяхното въздействие изключително образни са думите на основателя на обществото Кришна: “Сега за никого не е тайна, че с помощта на средства за масова информация може с невиждано майсторство да се създаде завеса от лъжи и илюзии, така че никой да не може да отличи истината от лъжата, реалността от фалшификата.” Реалността може да отстъпи на втори план, да играе подчинена роля. Отработени са редица методи за ефективно информационно въздействие. Към  тях се отнася и терминът ”Brain washing”  – промиване на мозъци. В този план разговори за свобода, демокрация, възможности за волеизява при избори се превръща в мистификация.`

По този повод известната журналистка Еми Барух пише:  „Медиите трябваше да интерпретират света, в който живеем, да показват на хората какво се случва в институциите и да задават на властта въпросите, които вълнуват гражданите. Вместо това най-гласовитите се превърнаха в инструменти за манипулация, в платени рекламни агенти на мощните групировки, в търговци на влияние, в мистификатори.

И не заради лъстивия маниер, с който премиерът съблазнява суетата на българската журналистика. А заради един елементарен и престъпен заговор между банкери, политици и бандити, които създадоха медиен картел – удобен инструмент за политически рекет и изнудване.”

В заключение ще цитирам думите на Гьобелс произнесени на 26 юни 1941 г., на четвъртият ден от нахлуването на немските войски на територията на бившия си „съюзник”: „Както тогава, така и сега същият водач ще заповядва, а ние ще го следваме. Има ли въобще някой, който да се съмнява кому богинята на победата в края на тази гигантска борба, която се води днес, ще сложи лавровия венец на най-големия исторически триумф върху главата ?

Краят на водача е известен!

А какъв ще бъде на нашият бивш водач бъдещето ще покаже!

Димитър Кафанов