ЯВОР ДАЧКОВ: КАК, БЕЗ ДА ЗНАМ, СПРЯХ ДЕЛОТО „ГАЛЕРИЯ”

„Господин Председател, Във връзка със събитията от последната седмица считам, че ИД „Галерия“ е напълно компрометирано… Бе прихванат разговор между Недялко Недялков и неустановен мъж, ползващ мобилен телефон с номер 0887954270, водещ се на сдружение „Гласове“. Въпросният мъж обяснява на Йорданов (Недялко Недялков-бел.ред.), че всички са „залепнали там“ и псевдонимите са „Галерия 1“, „Галерия 2“ и „Галерия 3“, но все още не знае конкретните имена. По молба на Йорданов въпросният мъж се ангажира да разбере още подробности…

От гореизложеното следва, че ИД „Галерия“ е компрометирано, поради което е затруднена по-нататъшната работа по него… Считам за целесъобразно експлоатацията на СРС да бъде спряна, а ИД „Галерия“ да бъде прекратено.“

С тази докладна записка от агент Сергей Стаматов се слага край на прословутото дело „Галерия“, заради което ДАНС подслушваше телефоните и следеше журналисти, политици и бизнесмени.

След като бяха разсекретени 30 страници от това дело, с удив­ление разбрах, че имам огромен принос за прекратяването на разработките, тъй като в телефонен разговор с Недялко Недялков съм му казал дори имената на съответните дела.

Сдружение „Гласове“ е мое, а номерът на телефона, който агент Стаматов цитира, също е мой от 2000 г. до ден днешен. Смешното е, че дори не си спомням този разговор с Недялко, нито откъде съм се сдобил с имената на секретните разработки.

Предполагам, че някой ми ги е казал също по телефона, но не бих си позволил да цитирам имената сега, защото не съм поискал разрешение. Във всеки случай това не е бил действащ човек от службите, защото такива през 2008 г. не познавах.

Не изключвам и въобще да не съм провел такъв разговор, след като не си спомням за него, а службите да са си го измислили, за да имат повод да прекратят разработката „Галерия“. Това пък поставя под съмнение достоверността на документите, които бяха разсекретени.

Смешно е и че агентурата на ДАНС не може да установи притежателя на телефон, който съобщава точните наименования на оперативни дела, които са строго секретна информация. Най-смешно, обаче и жалко, е самото дело „Галерия“, което е част от успешния опит за дискредитация на новопоявилата се агенция за национална сигурност.

Тя бе създадена след дългогодишен натиск от страна на евроатлантическите ни партньори и замислена като отделно звено за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Създаването й бе посрещнато със силна съпротива от политиците, дори и от политици от управляващата тогава тройна коалиция.

Вътрешният министър Румен Петков бе флагман на съп­ротивата срещу новата агенция, защото правилно бе разчел това като отнемане на власт от него и опит да се създаде независима от политическите партии структура, която да разследва политици, магистрати и вископоставени чиновници.

Под силен външен натиск ДАНС все пак бе създадена и след като не успяха да попречат на това, враговете й се опитаха да я компрометират отвътре.

Разработката „Галерия“ е част от това компрометиране, в което участват служители на ДАНС.

От публикуваните документи става ясно и че така нареченият журналист Огнян Стефанов също взема дейно участие в разбиването на новосъздадената агенция, като прави специален сайт, в който се пуска класифицирана информация.

Стефанов е бивш агент на ДС и съдружник с оръжейния търговец и бизнес партньор на Младен Михалев-Маджо – Младен Мутафчийски. Огнян Стефанов е основно средство на враговете на ДАНС, чрез което новосъздадената агенция бива компрометирана, след като в сайта „Опасните“ изтича секретна информация.

Подслушват журналисти заради Огнян Стефанов

Делото стартира, за да прикрие агентите, които давали информация на сайта „Опасните”

През лятото на 2008 г. стартира сайтът „Опасните“, който започва да публикува информации от коридорите на новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност.
Информациите показват, че са предоставени от хора в самата агенция.

Тъй като сайтът „Опасните“ е анонимен, авторите на публикациите не застават с името си, служители на ДАНС започват съвсем обяснимо оперативни действия, за да открият кой стои зад анонимната медия

Междувременно в „Опасните“ започват да се публикуват и клюки около любовния живот на президента Първанов, както и за интригите в тогавашните ВАЦ-ови издания „Труд“ и „24 часа“. Целта на сайта е не да информира читателите си за каквото и да било, а да покаже, че от ДАНС изтича информация, и то от най-високо ниво.

Много се заблуждават онези, които мислят, че ДАНС започва да подслушва журналисти заради публикуваните любовни истории между Георги Първанов и певицата Мариана Попова.

Служителите на ДАНС са обезпокоени от това, че в „Опасните“ излиза и сериозна класифицирана информация, свързана с организацията и дейността на новосъздадената агенция, както и с персоналните назначения в нея

Само за няколко седмици агентите откриват и доказват, че зад сайта „Опасните“ стои Огнян Стефанов, съдружник на Младен Мутафчийски и съсобственик на сайта „Фрогнюз“.

Интересно е, че и до днес Огнян Стефанов отрича този факт публично, защото знае, че би могъл да бъде подведен под наказателна отговорност.

Схемата е била много проста: хора от ръководството на ДАНС, които не са искали агенцията да заработи пълноценно, са

пускали информация на Мутафчийски и Стефанов

които от своя страна са я публикували в анонимния сайт „Опасните“, за да компрометират прохождащата институция за борба с корупцията по високите етажи на властта.

След като Огнян Стефанов е установен от служители на ДАНС, хората отвътре, саботиращи работата на агенцията, групирани около тогавашния й заместник Иван Драшков, предприемат контрадействия, за да заличат следите си и да вкарат в кюпа още дузина имена на журналисти и политици, за да се размие истината за връзките им със Стефанов и изтичането на секретна информация от ДАНС.

Така са създадени няколко информационни дела с името „Галерия“ и започва следене на телефоните на няколко журналисти и публични фигури, както и избирателно през определени хора или други медии да се пропуска информация за това подслушване.

В резултат избухва публичен скандал, след като депутатите Татяна Дончева и Минчо Спасов откриват, че и техни телефони са подслушвани покрай тези разработки. Започва разследване на специална парламентарна комисия, а скандалът „Галерия“ добива публичност като
посегателство върху свободата на словото от страна на властта.

Това е равносилно на атомен взрив вътре в самата агенция, която е тотално компрометирана, а истината остава затрупана под множес­тво коментари, спекулации и фалшиви анализи, като по този начин целта бива постигната.

ДАНС е овладяна от онези, които най-много не искаха нейното създаване, за да бъде превърната по време на управ­лението на ГЕРБ в инструмент за поръчки срещу неудобни политици или бизнесмени, чийто бизнес трябваше да бъде отнет в полза на Бойко Борисов или на Цветан Цветанов.

И до днес обаче за това дело се говори твърде неясно и никой от читателите, зрителите или слушателите не можа да разбере защо се е случило то.

Поради тази причина повтарям гореизложената версия, която и друг път сме публикували, за да е ясно, че големият удар след т.нар. скандал с делото „Галерия“ бе срещу ефективната борба с корупцията по високите етажи на властта.

 Явор Дачков

В. Галерия