ПРОТЕСТЕН КИЧ
Уличният протест от последния месец и половина започва да се задавя в некадърни метафори и да задълбава в несвойствен кичозен патос. Копирайтърите му ли се изчерпаха и изнервиха, или го налазиха скучните сериозни хора? А може би пък някой се опитва да го обвие в бездарие, за да го омаловажи и обезсили? Не знам, но това вече не е бунтът на ироничните умници – такъв, какъвто започна в средата на юни. На старта си той бе талантлив и вдъхновяващ. Все още има такива елементи, но напоследък позьорщината тръгва да набира сила.
Кичът, както знаем, е некадърна, евтина имитация на формата без никакво вникване в съдържанието й. След като още в самото начало на протеста някой нарече участниците в него „интелигентни, млади и красиви“, започна масов наплив за вписване в тези рамки. Това определение е от типа на манекенските клишета – „всички жени ме мразят, защото съм красива“, и може само манекенска глава да го роди.
Задължителното снимане за спомен вечер на улицата с плакат в ръка и свирка в уста, шегичките във Фейсбук „Къде бе снощи? Ще ти пишем отсъствие!“ започват леко да приличат на атрибути на посещенията в модно заведение, а не на истински осъзната активност в името на така нужната промяна.
Една от най-големите издънки на протестиращите е удоволствието, с което си разпращаха по интернет фотомонтаж на самоковския депутат Александър Методиев (бат Сали). Някой бе взел снимка на ром от чужда медия и й бе залепил главата на въпросния народен представител. И стана много смешно, като след расистки виц.
Шегичките с килограмите на Искра Фидосова са толкова лош вкус, че дори не подлежат на коментар. А масовата лична злоба срещу журналистката Велислава Дърева, която не е съгласна с тезите на протестиращите, издава опасен симптом – вярата в това, че съществува само една истина, твоята, и който не я споделя „от-до“, е тъп, манипулиран или корумпиран. А, и грозен!
След сблъсъците с полицията в нощта на 23 срещу 24 юли се претопли и февруарското клише „нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба“. Чудя се – дали протестиращите, които споделяха настървено стиха на Гео Милев във Фейсбук, се чувстват „роби“ и дали носят „вековна злоба“. Защото май всичко започна като справедлив граждански натиск, а не като „вековна злоба“.
Има много начини една гражданска енергия да се самоубие. Най-сигурният е да се вземе на сериозно и да си повярва прекалено, без да иска да слуша критики за себе си. Остава и неприятното усещане, че се пишат и протестни биографии в навечерието на промяната, особено от суетни интелектуалци, които търсят внимание като малки деца. Най-голямата опасност за справедливия протест ще дойде отвътре, не отвън.
Eлена Кодинова
В. Преса