ВРЕМЕ Е ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ ДА ПОЕМЕ ПЪРВАТА

Защо пък най-после политиката да не бъде подхваната именно от хората, които са поглеждали под полите й в продължение на години – от журналистите. Те познават най-мръсните й страни, най-странните й моменти, най-скритите й зависимости. Ако някой може да предвиди клопките по пътя, това са именно журналистите. Те знаят кое е позволено и кое не, кое е приемливо за обществото и кое ще го събуди от летаргията му.Не само Николай Бареков, има още много пишещи хора, които могат да бъдат морални стожери не само като страничен коректив, а отвътре. Та нима наистина Веселина Томова би могла да бъде укорена в слагачество или задкулисни машинации?

Новината на деня – Николай Бареков влезе в класацията на най-одобряваните политически фигури още преди да е станал такава. Странно, изненадващо, съвсем не в хармония с обществените настроения на гръмогласните протестъри.

Замислих се върху резултата от социологическото проучване. Не бях провидял подобно развитие и затова първата ми реакция беше на недоверие. После обаче си спомних дългогодишния опит, който имам със социолози и това, което научих от тях – истината може да се изкривява, но не изцяло. Няма как да представиш невъобразимото за реалност.

Така че Бареков очевидно се ползва с огромно доверие.

Въпросът е кой, защо и как го одобрява. Защо са тихи гласовете на неговите поддръжници? Защо е толкова силна и гръмогласна омразата към един от най-открояващите се журналисти в днешна България, а одобрението за него е мълчаливо, но значително?

Явно живеем в две разминаващи се реалности. Държавата на протеста, който е шумен като карнавал, и държавата на тихите мравчици, които заобикалят пъстрите улици на път за работа. Вторите имат свое мнение, то се вижда, но това мнение е скрито зад завесата от дим и пъстри забавления на площада. В залата на театъра актьорите са най-видими, но публиката е най-многобройна. И нейната присъда решава края на представлението, провалът или аплодисментите накрая са избор именно на тихите зрители.

Замислих се и за още нещо. Защо пък най-после политиката да не бъде подхваната именно от хората, които са поглеждали под полите й в продължение на години – от журналистите. Те познават най-мръсните й страни, най-странните й моменти, най-скритите й зависимости. Ако някой може да предвиди клопките по пътя, това са именно журналистите. Те знаят кое е позволено и кое не, кое е приемливо за обществото и кое ще го събуди от летаргията му.

Не само Николай Бареков, има още много пишещи хора, които могат да бъдат морални стожери не само като страничен коректив, а отвътре. Та нима наистина Веселина Томова би могла да бъде укорена в слагачество или задкулисни машинации? Светла Петрова, Иво Инджев, Иван Гарелов…Имената са толкова много.

Журналистът, поел политиката, е човек едновременно с познания и с вече изграден морален кодекс, инстинктивен почти. Той му е бил нужен, за да бъде добър в професията си. Няма как това да бъде унищожено, инстинктът винаги остава. Трудно е да престъпиш границата, защото ще изпиташ непреодолимо желание да разобличиш самия себе си. Повярвайте ми, познавам този инстинкт.

Не знам нито един колега от гилдията, който да е останал журналист, без да се е преборил с изкушенията, които валят отвсякъде. Продажните обикновено стават пиари. Това е естествен ход на развитие, всички в журналистиката го знаят.

Пиарите са в дъното на днешните протести. Журналистите трябва да поемат щафетата, за да ги спрат.

Пресиян Антонов