ЕКИП ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ
„
Изключителните“ управленски решения – брилянтни и облегнати на сериозен анализ на 40-я ден от протестите, доведоха до окървавяване на жълтите павета. Правителството на Орешарски бе избрано в атмосферата на крехко политическо и гражданско равновесие. Сърбалите попарата на Станишевото правителство граждани бяха насила натикани преди четири години в гербовите обятия. Максимата от трън – та на глог, се задейства циклично за чудещите се как да оцелеят българи.
Вследствие на обявения от властта лов на граждани – чрез рекет, изнудване, незаконни полицейски акции и гигантско подслушване, разпоредени от упълномощен да ги пази физкултурник, на предсрочните избори хората с неохота гласуваха за по-малкото зло, което вече бяха вкусили.
Малка надежда им дадоха обявените преди изборите намерения да се създаде експертно правителство, изразената от кандидата Орешарски концепция да се управлява с помощта на професионалисти, да отпадне полицейският акцент в управлението, като се премахне позицията на силов вицепремиер.
Сам чух, че съществуването на силов вицепремиер давало лош знак на европейските наблюдатели.
Стремежът към експертност, съчетан с нестандартни мерки, каквито нестандартната ситуация изисква (според Станишев) накара незнайни кадровици в сигурността да подходят креативно и да се опитат да подпомогнат националната и гражданската сигурност с редица брилянтни решения.
Министърът на вътрешните работи, бивш съветник на бившия министър-председател Борисов и бивш съветник на сегашния президент, оглави сектор “Сигурност“. Поради нуждата от експертност в сектора той бе избран и за силов вицепремиер, с лек поглед и към просветата.
Всъщност, може би не сме разбрали правилно Орешарски в предизборния период? Може би е ставало дума за премахване на физкултурния вицепремиер?
И до момента хората остават озадачени от изявленията на този министър-експерт. Оказва се, че той, който заема най-висшата позиция в сектор „Сигурност“, не е в течение на скандалите от последните години – разговорите на Борисов, Кокинов и Миро; не е наясно със случая „Мишо бирата“ и с всички скандали, свързани с управлението на МВР, довели до предсрочния финиш на Борисовото правителство. Изненада! Вътрешният министър – ни чул-ни видял.
За заместник-министъра му от ВИС и последвалите го е по-добре дори да не говорим.
Нестандартната кандидатура на Пеевски отпуши бутилката с джина, която не се знае кой ще запуши, и ще успее ли преди това да вкара обратно и магическата фигура. “Грешка”, която подпали искрата на протеста. За която всички участници в театралната постановка се извиниха многократно.
Клин клина избива, казва народът – това накара министър-председателя, твърдейки че е разбрал сигнала от хората, да назначи за шеф на ДАНС човека, който разпореди разработката на журналисти – „Галерия“. Оказа се, че това е опитен човек, чиято силна страна не е говоренето (според министър Йовчев), който подобно на Джекил и Хайд през последните години е бил едновременно в два образа – на разрешилия разработката и подслушванията на ръководството на агенцията (между които и на вярващия в него Цветлин), и на жертвата на злонамерената заповед на началника му Сертов.
Оказва се, че Писанчев (Треперете котараци!) изпълнявал заповед. А хора, които могат да изпълняват заповеди, всекиму са нужни.
Според министър-председателя това назначение е негово решение, с което желае „запазване на статуквото“ (?!).
Поправете ме ако греша, но не изгониха ли хората с камъни предното правителство точно заради „статуквото“?
Оригинално решение, абсолютно експертно и нестандартно, бе взето и за назначаването на висшата професионална длъжност в МВР – главен секретар, на странен експерт, с още по-странен тъст. Скоро го видях по телевизията и ми стана мъчно за водещите на предаванията. Те горките бяха свикнали с фигурата на филолога Калин, който поне знае езици и когато говореше, разбираха думите. Видях сълзи в очите на Цветанка Ризова. Впрочем може и да се лъжа. Главният секретар на МВР определено е знакова фигура за състоянието на управляващите ДАНС и МВР.
Кадруването в системата за сигурност е приятно, когато обстановката е спокойна, икономиката върви (контрабандата – също), гражданите пет пари не дават кой е началник. Впрочем, дори и при спокойна обстановка има една критична маса от мотивирано глупави и лобистки назначения, която една организация може да издържи.
Протестът бе провокиран от кадрова „грешка“ при която бе предложен и „избран“ за шеф на ДАНС Делян Пеевски, а вероятно ще завърши по неприятен за ръководството на сектор „Сигурност“ начин.
Изключителните управленски решения – брилянтни и облегнати на сериозен анализ на 40-я ден от протестите, взети от описаните по-горе експерти по сигурността, доведоха до окървавяване на жълтите павета. Призрачният бял автобус, като един „летящ холандец“ обикаляше светите места на храма-паметник „Александър Невски“, пълен с подплашени депутати. Провокаторите мятаха камъни на воля, а полицаи пердашеха с палки безразборно всички, които им попаднаха пред очите – нещо, което видях многократно по телевизията и Ю Туб.
Главният прокурор се самосезира за провокаторите и полицейското насилие. Нека да му напомня, че провокаторите бяха оставени да провокират, а полицаите сами заявиха, че началниците им са разпоредили да бият. Така че има още една писта за разследване.
Попитах един приятел, наясно с позитановите потайности – “Абе кой е този кадровик с нестандартните кандидатури?”
Той плахо ми отговори – “Чичо Митко. Кой е чичо Митко, отказа да ми обясни, но бил депутат.”
Чичо Митко, примката около парламента се затяга! Налягането в херметичната тенджера на българската политика се покачва! Сега трябва да разчиташ на избраните от теб специалисти да те спасяват от народния гняв. Дано да си подбрал подходящите! Който сее вятър – жъне бури!
Николай Радулов