565 години от знаменитата „Варненска битка на народите”

На 10 ноември се навръшват 565 години от великата битка на народите, провела се край Варна. Походът на младия полско – унгарски крал Владислав III Ягело през 1443 г. е инспириран от падането на Солун 13 години по – рано и опасността османските войски да завземат Цариград, както и от желанието на папа Евгений IV да спре османската инвазия в Европа и разпространи католицизма на Изток.

В състава на сборната армия влизат унгарци, 500 полски доброволци, чешки хусисти, 700 босненски войници, водени от Богдан Ковачевич, както и войски на сръбския деспот Георги Бранкович.

Армията прекосява Сърбия и през Западна България достига Златица.

Поради тежката зима походът е прекратен.

Изненаданата Османска империя бърза да сключи 10 годишен мирен договор, с който Сърбия получава автономия, а Унгария няколко дунавски крепости.

Недоволен от постигнатото папа Евгений IV праща в Унгария своя емисар Юлиано Чезарини, освобождавайки крал Владислав Ягело от клетвата по сключения договор и стимулирайки го да започне нов поход срещу османците.

Сборната армия по време на втория поход от 1444 г.се състои от  около 20 000 души, командвани от полско – унгарския крал Владислав III, а срещу нея османците противопоставят три пъти по – голяма войска , водена от султан Мурад II.

Обединената армия се спуска по течението на река Дунав,  превзема крепостите по пътя си, минава покрай Търново , завладявайки  Шумен и Варна.

Оттам с помощта на генуезко – венецианския флот войните е трябвало да бъдат прехвърлени в Цариград.

Навсякъде, откъдето минават войските на Ягело,  ги подпомага подпомага въстаналото българско население, повярвало, че е дощъл часът на неговото освобождение.

При Варна християнските войски са горчиво измамени.

Венецианците и генуезците срещу щедро заплащане помагат на османските войски да прехвърлят войски на европейския бряг, влизайки в колаборация с тях.

На 10 ноември 1444 г. в 9 часа сутринта започва решителната „битка на народите” при Варна.

Християнската армия се разполага във формата на дъга от Варненското езеро до възвишенията при местността „Планова”.

Атаката започват мурадовите войски, които завземат по – изгодните позиции на височините на Флангенското плато.

След първите неуспехи на армията на крал Владислав III, кралските отряди и конницата на влашкия квяз Влад Дракул разбиват анадолските спахии.Един от тях обаче, Дауд паша, успява да събере хората си и сразява корпуса на епископа на Егер.

Когато вижда очертаващия се разгром  трансилванският войвода Янош Хуниади повежда армията си срещу румелийските отряди, принуждавайки ги да отстъпят към планините.

Така двете крила на османската армия са сразени.

Владислав III избързва, напада еничарите, турските части се прегрупират около султан Мурад II и редът в унгарските редици е нарушен.

20 – годишният крал е свален от коня и обезглавен.

Въпреки усилията на Хуниади, сред християнската армия настъпна униние и смут.

Тя се пръска, малка част от нея намира убежище зад предварително изградените барикади, след това напуска крепостите Варна, Бедрич и Шумен, превзети по пътя към черноморския бряг.

Армията е разгромена, половината от нея е избита, с останалата част Хуниади отстъпва към Дунав, за да се спаси,  битката загубена, след което пред османските турци се отваря фронт за окончателното завладяване на Балканския полуостров, Цариград и продължаването на агресията към Европейския югоизток.

Освен всичко друго, фаталният край на похода на Владислав Ягело завинаги спира амбициите на католическа Европа да подпомага с армии и въоражение освобождаването на Балканите и в частност на България.

След време отворената ниша ще бъде заета от Русия с мита й за дядо Иван, който ще освободи братята – християни.

Младият полско – унгарски владетел е погребан в малката черква „Света Богородица Панагия” според братя Шкорпил, а паметта му е увековечена със специален музей, открит през 1964 година…

Борислав Гърдев