Любимите убийци транжори
Леко невменяем, ревнив, недоспал, пиян или огладнял. Който в емоционалния хаос почиства невнимателно след обезкостената жертва. Няма нужда от профайлър за психологически портрет на следващия заподозрян. Ченгетата пак ще арестуват клише. Четири разкрити убийства за няколко дни въобще не са лоша статистика за свършена работа. Коефициентът за полезна дейност се измерва в числа, зад които обаче се укриват подробности.
И те не убеждават, че е дошло преговорно време за нови полицейски заплати. Освен задоволяване на физиологичния глад – в любимите за разрешаване случаи смъртта не осигурява препитание. Убиецът е попаднал спонтанно на местопрестъплението, а постоянната му работа е съвсем друга. Продължава да ни липсва професионалистът, който обмисля внимателно. И не действа импулсивно-припряно, защото махмурлукът може да го догони всеки момент. Издирването по това описание продължава. Задържан засега няма.
Няколко поредни разчленени трупа без заподозрян транжор могат да предизвикат сериозна обществена паника. По-сериозна и от най-окървавената мафиотска война. Гилзите около нас има шанс и да ни се разминат, ако не сме гангстери. Но брадвата на неидентифицирания касапин разфасова без ясна селекция. И заради стреса от непредсказуемия подбор можем да откачим.
Затова въобще не подценяваме разкритите убийства – особено когато и двете са в един град. Но и няма как да изпаднем в ченгеджийски захлас. Като в нищо друго – при произволните масови разстрели и серийни психари имаме балкански късмет. Все още не стават в нашия квартал, нито в училището на децата ни. Там има вендета и селски бой по главата заради козички.
Във Варна намушват 50 пъти с нож, обират каквото намерят и заедно с кръвта по дрехите си го носят вкъщи. Жестоко, но и никак умно. В Перник успяват да изперат следите, но забравят за изпопадалите зъби на жертвата в мазето. Също потресаващо, но не и съобразително. Пак в Перник пречукват с винкел съсед заради силна чалга, която и полицията не може да намали. После заравят първата физическа жертва на кючека така, че и децата да я намерят.
Прилича на убийство при среднощна музикална самозащита. И донякъде можем да го разберем – в нашия блок поне от един апартамент се чува същото. Но не проумяваме плитко закопания краен резултат. На село заради три кози трима души трепят сам пастир с колове. Неособено оригинално, но от село креатив не сме очаквали. Там мотивите и оръжието на престъплението са вечни – козя саздърма, домашна ракия и сатър за прасе.
Четирите разкрити убийства са замислени и реализирани с интелекта на Манчо Панюков от Осиково. И по нищо не приличат на недоказаните поръчки, за които Златко Баретата временно е прибран. Припомнете си едновременните арести на двамата – от тях прозират двойни стандарти. При Манчо полицията беше рядко любезна и бърза. Дори ни изпрати снимка, за да се разпознаем при случайна среща.
Издирването на Баретата мина без поискано обществено съдействие и завърши със съмнително монтирани кадри. На които ченгета караха в насрещното без видима причина, крещяха за респект на журналисти и сложиха белезници на човек в покой. Все още чакаме повече подробности по случая. Но вероятно ще ги научим от биографията на bg ъндърграунда. Очаквайте я от печат след 10 години. Засега имаме право на осведоменост само за точната география на червата – те са ученически, намерени са в пернишка шахта и гледката не е приятна.
Официалният разказ за смъртта е обстоятелствен единствено когато тя е битова, пияна или потресаващо аматьорски изпълнена. Тогава няма цензура и камерите могат да приближат за близки кадри на пръснат мозък или на проснат автобусен терорист. Прилича на заговор, но няма нищо замислено. Просто понякога медиите изпитват глад за човешки карантии. А в друго време полицията не може да им ги сервира.
Тя пък се нуждае от пропагандни внушения за опасността на задържания. И ги постига с детайлни стомашно-чревни импресии. Ако ви въздействат и сте впечатлени от професионализма на ченгетата – попушете с тях за повече пари. Но не забравяйте за транжорите във Владая. Които, преди да режат живо месо, отравят кучета на двора. Там, където има елементарен план, все още няма задържани убийци.
Калин Руменов
в. „Новинар”