Извинявам се на Румяна и на читателите
Човек и ( евентуално) да пише добре, греши. И ако е сбъркал и е човек, трябва да се поправи. И когато се налага – да се извини. Вече го направих лично. Сега го правя и публично към Вас, читателите. Колкото и да не е лесно.
Съвпадението на имената на Румяна Вълчева Угърчинска ( автор на книгата „Истината за атентата срещу Йоан Павел Втори) с друга Румяна, но Богданова Угърчинска, би могло да ми послужи като оправдание. Още по-удобно би било да се скрия зад статистически почти неправдоподобното съвпадение, че бащите и на двете Румяни са свързани с външната търговия.
Има и други подвеждащи ( ме, за да бъда честен) нишки в този сюжет, който сигурно е болезнен за авторката на книгата. Тя, както ми каза, е била и друг път жертва на това недоразумение с каскадата от съвпадения. Но да не се правя на жертва…
Жертва, истинска при това, както ми сподели Румяна Вълчева Угърчинска, е бил баща й Вълчо, репресиран ( в един от концлагерите на комунистическа България). Не съм проверил ( с което се проявявам като рецидивист), но й вярвам. Говорихме си…
Сложих многоточие, защото това обстоятелство ме обезоръжава окончателно да кажа каквото и да било в своя защита в тази гилотинирана от факта на разминаването с бащиното име на Румяна ( и с истината за нея) моя теза, че има умисъл в търсенето на индулгенции за някои от най-знаменитите престъпления на комунизма.
Да обобщя, за да спра самобичуването: написах статия под надслов „ Истината за атентата, или атентат срещу истината”, в която тези убедителни 99% ( както изглежда от съвпаденията) ме доведоха до изводи за връзка между биографията на Румяна Богданова Угърчинска ( като дъщеря на голям бос в много фирми, замесени с много интереси в областта на енергетиката и т.н.) и на истинската Румяна, написала книгата, оказали се предпоставени от грешна „база данни”.
На тази база, колкото и извинително да изглежда от фактологическа гледна точка ( понякога 1 процент вероятност или невероятност са си направо достатъчни за опровергаването на нещо, което изглежда като 24 карата факт), съм си виновен не само за съвместяването на две несъвместими биографии, но и за … каквото кажете.
Особено Вие, моите читатели. На които искам да кажа, че всичко, което съм написал и сте прочели в ” Истината за атентата или атентат срещу истината” е истина… ако беше истина, че Румяна е другата Румяна.
Иво Инджев
П.П. Правя този послепис, обръщайки се към всички яростни форумци, които сега анонимно ще изсипят кофите с помия срещу журналистиката и Иво Инджев. Ужасно е трудно да обясниш занаята си на този, който дори не се е докосвал до него. Грешките и гафовете са нещо, което съпътства всеки истински журналист, който не се е превърнал в дръжка на микрофон или в дописник – слуга на шефа си. А още по-истинското в един истински журналист е да може с открито лице и очи да се извини за тях. Затова нека хвърли камъка пръв онзи, който е безгрешен.
Веселина Томова