Новите мъже на България

Доведе ли до нещо хубаво смяната на поколенията в България през последният четвърт век? Какви нови тенденции наблюдаваме и дали те помагат за развитието на България и за укрепване на имиджа на нейните водачи? Един пробен камък за отговорите на тези въпроси е военното обучение и изслужването на задължителната военна служба до 2 февруари 2007 г., когато с четвъртата поправка на Конституцията на България, тя беше отменена и от 1 януяри 2008 г. се пристъпи към професионализация на българската

армия.

Малко предистория ще ни е нужна за обективна оценка на тази тематика.

Още с установяване на стоково-паричните отношения в България е въведена и задължителната военна служба за българите. През февруари/ март 1878 г. важната задача, осигуряване на собствена военна защита е решена с помощта на временното руско управление  начело с княз Дондуков-Корсаков и е създадена българската земска войска, основана на принципа на задължителната военна служба като постоянно действаща армия. Подобна е била ситуацията и в Европа, когато в Средновековието задължителната военна служба е била поставена като задължение от монарсите. След 1793 г. от революционна Франция тази практика е разпространена  наново в цяла

Европа. С прекъсвания от 1916 г. тази практика е възстановена от британското

правителство. В САЩ задължителната военна служба е въведена от 16 септември 1940 година. По-късно тя е отменена, през 2007 г. социологическата агенция „Харис” оповестява свое проучване за връщане на задължителната военна служба в САЩ. Според това изследване едва 24% от американците поддържат идеята за връщане на задължителната военна служба, други 73% смятат, че е важно младежите да служат на страната си , но по желание, а не задължително.

В българското политическо пространство този въпрос е силно обсъждан особено след 1992 г., когато се предлагат варианти за  частична отмяна на принудителната военна служба. Проблемите касаят и емигриралите ни младежи, както и тези които са останали и ще бъдат призовани на служба.

Проблеми има и с онези, които учат висше образование и продължават да забавят образованието си с добиване на нови допълнителни знания.

Проблемите със задължителната военна служба се решават различно от политическите ни мъже от т. нар.”преход”.

По-старите са отслужили своята военна служба- Иван Костов служи в далечните 1969/70 г. като радист в Кърджали, Огнян Герджиков служи 1964г. в Божурище, в Кърджали служат и Евгений Бакърджиев и Юнал Лютфи . Военна служба е отслужил и Ахмед Доган.

Даже Тодор Живков е отбил военната си служба като трудовак от 10 май до 19 октомври 1935 год. в Шеста рота на Първа пехотна  работна дружина в София.

Владимир Живков, неговия син също служи в НШЗО Плевен.

Новите политически мъже обаче убягват на военната служба без да смятат, че е важно да служат по този начин на родината си, но иначе днес те са големи „патриоти” и „мъжкари”!

Ще споменем някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив Велико Търново.

Сергей Станишев по думите на личното му пресаташе Таня Генева  не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Звучи познато за българската история след Освобождението, но сега?

Завършил средното си образование в 35-то СОУ”Добри Войников” в София. Значи на наборна възраст през 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика? Съветският гражданин Серьожа не е бил войник и в редовете на Червената армия, нито в БНА. До 30 годишна възраст Станишев е трябвало да отбие военна служба, или това е датата 5 май 1996 година, но това не се е случило.

През 1989 г. Станишев завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”.

Безспорно военна и мъжкарска тема, нали?!

И какво толкова, ако няколко десетки хиляди будали от твоя набор са набивали крак по плаца, сърбали са войнишката чорба и нагъвали копърка цели две години и са мечтали насън за жени, а умните „мъже” не правят така, защото имат „гръб”и са „хитреци”, може би по природа?!

Един бивш народен представител от СДС разкрива подобна картинка и с прескоченото задължително военно поприще от друг държавен мъж – Председателят на 40-то Народно събрание Георги Пирински.

През 1996 г. той пита  тогавашния министър на отбраната Димитър Павлов, по повод  кандидатурата на Георги Пирински – номиниран за президент от БСП /президентът е върховен главнокомандващ/!

От отговора на министъра научаваме, че наборната комисия  го е определила

за:”негоден за военна служба в мирно време” поради заболяване на костната система и го зачислява в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно човека е здрав! Знаех си, че българската медицина върши чудеса!

Премиер,председател на Народното събрание, кандидата за шеф на НАТО- Соломон Паси, водач на СДС, кандидат за кмет на София и още „нови мъже”!

Един бивш министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО – Соломон Паси, също не е ходил войник. Това не му попречи през 1991 г. да създаде Атлантически клуб, макар и баща му Исак Паси да е познат като съветник на Тодор Живков.

Твърди се, че бил твърде нисък на ръст и затова не бил отслужил, но кой знае…?

Волен Сидеров- „мачисткия” тип лидер, облечен в черно и кожа, изпънал ръка, която сочи „В атака!” също не е ходил войник, поради тежко късогледство и десет диоптъра!

За него Павел Чернев казва:”Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката, защо не е ходил войник. Не знам какво е направил, та да не му личи.Това си е клиничен случай. Е, на мен не ми се вярва да има чак пък десет диоптъра, но да не задълбаваме.”

Отново се прекланям пред българската медицина, която както и при Г. Пирински прави „Чудеса”!

Филип Димитров-български премиер, който не е отслужил военната си служба, обаче не е пропуснат да бъде обвинен от бившият главен редактор на в.”Демокрация”-Волен Сидеров, за особената му ориентация и неизпълнен дълг. Наглост или „избран компромат”?

Станишев и той обича кожените дрешки и мотори, както и трамваите, но съвпаденията случайни ли са, кой да ти каже?

Не липсват от новите политически мъже на България отървали военната служба след няколко месеца престой в родната казарма. Такива са „таралежът” от Новото време-Емил Кошлуков, съден /макар и абсурдно/, лежал присъда в затвора и след това с опростено дослужване не без намесата на ген.Семерджиев и ген.Джуров. Други подобни екстри не са ми известни.

Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.

По-младите сини лидери като Мартин Заимов и Мартин Димитров също не са изпълнили военния си дълг.

Мартин Заимов пише по този случай: „ Бил ли съм войник? Не, не съм. Аз бях британски гражданин, може да се каже наполовина враг, после невъзвращенец. Не се гордея с това, че не съм бил, но не се и срамувам.”

Да направим кратко сравнение между нашите нови политически лидери изброени тук/ със сигурност има и още такива/ и наследниците на световните монархии. Огромна разлика, елит и „псевдо елит”!

В повечето европейски монархии- Англия, Дания това е направо задължителна военна повинност, даже и кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Май жените в Европа, са по национално отговорни от нашите нови политици!

По света монархиите следват примера на Европа. Така е в  Тайланд и в Йордания, където монарсите имат даже боен опит. Така се създават водачи!

Ще завърша това сравнение с думите на Илия Божинов, доскорошен член на ВС на БСП и член на групата на инакомислещите, който обезверен от случващото се в политическото ляво, основава своя нова партия „Политическа левица” и дава мнение на познаващ Станишев отблизо:”…Сергей не познава добре живота на хората в България.”

„Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата. Това личи и на други лидери. Примерно Волен Сидеров също не е ходил в казармата и това се вижда. Хора като Сергей, които не са ходили войници, са откъснати от живота. Те са живели в някаква парникова атмосфера на интелигентни хора, не познават средния българин и не знаят проблемите.”

Казаното тук повдига много въпроси, за качествата на новите политически мъже на България, като личности и лидери и поставя основателен въпрос:

Не са ли нужни други водачи с морал, чест и опит в трудното българско ежедневие, за които България е над всичко?

Нужно е и ние да дадем своя отговор на този въпрос, по съвест с вота си на

предстоящите избори. Истината е само една!

Христо Луков