Мис България и жертвите на силиконовата демокрация
Скандал с победителя на „Евровизия”. Скандал с победителката на „Мис България”. Скандал с благотворителната мисия срещу заплащане на благотворителите в „Биг Брадър”. Скандал с боклука на София и с неспособността на столичния кмет Бойко Борисов да се справи с проблема. Скандал в десницата заради обединението на СДС и ДСБ. Скандал в НДСВ заради коалирането му с ДПС. Скандал в тройната коалиция заради подслушването, изборното законодателство, датите на евровота и на националния вот и… изобщо за каквото се сетите. Този преглед по реда на надзора на текущите скандали е само от последните една-две седмици.
Как ли изглежда тази картина на един абсолютно страничен за държавата ни човек? Както и да изглежда, при всички случаи той ще остане с твърдото впечатление, че
има две Българии – едната живее в света на шоубизнеса, другата живее в света на политиката.
Но между тях няма нищо общо, никаква допирна точка, никаква дори обща територия, отбелязана на географската карта като местонахождение. Още повече, ако чуе какви погнусени реплики отправя едната към другата България. Шоу-България е отвратена от политическата България, а политическата България е вгадена от шоу-България. Едните наричат другите крадци и престъпници, в обратната посока летят реплики, най-меката сред които е „вулгарни и пошли простаци”.
Но разликите свършват дотук. До изброяването на формалните признаци. Погледнем ли същността обаче, ще видим, е става дума за едно и също.
Никой не харесва последният победител на българската „Евровизия” Красимир Аврамов, но той победи чрез обявената за най-демократична форма на гласуване – с SMS.
Никой не харесва и последната Мис България Антония Петрова, която също победи чрез гласуване с SMS. Никой не вярва в благотворителното благородство на вкараните по неволя като VIP-персони в Къщата на „Биг Брадър” и всички се възмущават от циничната им меркантилност да вземат пари, за да правят добро за нещастни и болни деца. Но SMS-ите хвърчат и трупат значителни суми не само за нуждаещите се, но и за собствените им хонорари, за джобовете на мобилните оператори и за продуцентите, разбира се.
Продължаваме
в същия ред на мисли на терена на другата – политическата България.
Никой не харесва върхушката на ДПС и още по-малко лидера й Ахмед Доган, само че те имат 34 депутата в 40 Народно събрание, макар че ако се разходим из улиците трудно ще намерим 34-ма души, които да кажат добра дума за тях.
Никой не харесва и НДСВ и двойнствената му позиция да е все против решенията на властта, но да участва пряко в нея. Обаче чрез 5-та си министри, купища зам.-министри и други форми на консумация на власт царската партия е не само в сегашното управление, но заявява, че ще продължи да участва в него и занапред. Никой не харесва тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, но тя като нищо ще повтори мандата си, понеже има цяла камара процедурни врътки, които позволяват това. Никой не харесва разединената десница и иска тя да се обедини, но когато тръгна да се обединява, една камара хора със съмнителен политически морал вършат чудеса от храброст, за да попречат на това с морални мотиви. Никой не харесва начина, по който Бойко Борисов управлява столицата, но голяма част от хората искат той да управлява България.
Подреждайки тези факти, човек може да остане с твърдото убеждение, че е развил тежка форма на шизофрения. Уви, не е, макар че това щеше да е по-добрия вариант. Просто става дума за една
грандиозна подмяна на желанията, намеренията и нагласите на хората и начините, по които те се реализират.
Не с брутална промяна на правилата, а чрез елементарното им опорчаване. Гласуването с SMS е демократично, както и пускането на бюлетини в тъмните стаички. И при миските и певците, и при политиците принципът е спазен. Само че SIM-картите са купени предварително, а за пуснатите бюлетини е платено. Просто, ефективно и недоказуемо. Има ли победители? Има. Харесват ли ги хората? Не ги харесват. Да, но резултатите от демократичното гласуване сочат друго. На вас може да не ви харесват, но на нас ни харесват. Вие може да сте повече, но ние сме по-хитри.
Грандиозната подмяна важи не само за различните видове избори, а и за различните видове каузи – всичките до една все благородни. Като почнем от влизането на България в Европейския съюз и стигнем да помощта за болни и изоставени деца, което разбира се вече е дъното на падението. Искахме да сме членове на ЕС, за да получим средствата, с които можем да изравним стандартите си на живот с развитите европейски държави. Станахме членове. Получихме достъп до средствата. И отделни български граждани не само изравниха, но значително надхвърлиха дори и най-високите стандарти на живот в Европа с откраднатите от всички останали българи пари, които днес фалират, подведени от вярата си в добрата кауза.
Искаме да помогнем на нещастните деца и вдъхновено пускаме левчетата си във вид на SMS-и за български коледи и благотворителни шоу-програми, а те отиват за имиджа на някакви президенти, за които след 20 години децата ни дори няма да са чували, и за някакви VIP-персони, чиято значимост се свежда до силикона в гърдите им, броя на бирите в корема им, съмнителните им пребивавания по затворите и самопровъзгласяването им за хай лайф, само защото се обличат като карикатури и докопват неща, за които в оскъдно си и празно от съдържание и духовни ценности детството дори не са подозирали, че съществуват.
Искаме да избираме доказани и стойностни личности, които да ръководят живота ни,
спорейки дълго и настървено за въвеждането на мажоритарния вот. И когато най-сетне стигаме до него, произвеждаме оксиморона „мажоритарен кандидат, който е и водач на партийна листа”. А когато съпоставим това и с гласуването в „Биг Брадър”, при което между петима изявени певци, най-много гласове събраха „пиленцата на батко” на някакъв фолкаджия с вид на ваксаджия, за когото посветените твърдят, че се казва Милко Калайджиев, няма съмнение как ще подходят партиите в подбора на VIP-овете, превъплътени като мажоритарни кандидати. Също като при победителя на „Евровизия” – песента страхотна, изпълнителят ужасен. Лошото е, че и избирателите ще подходят по същия начин на принципа: като ще е шоу, нека да е шоу!
Еманацията на цялостната подмяна в живота ни е пред очите ни в лицето на последната Мис България
– грозноватата мома със силикон в гърдите, целуилд по тялото, бричове на бедрата и гордото признание, че се обвързва само с богати мъже. В нея няма нищо истинско и нищо хубаво, но има кой да плати, за да измести истинското и хубавото. Тя не е харесвана от никого, но има механизъм, по който може да бъде обявена за най-харесваната от всички. Силиконът в нейните фалшиви гърди е също като прекрасното бъдеще на България в програмите на партиите – те са с ясното съзнание, че това е една пихтиеста лъжа, но се надуват с нея, за да заблудят хората. Нейният незнаен и нечуван богат Александър от Русия, който плаща, за да бъде обявена за най-красивото момиче у нас, е също като онези незнайни и всъщност несъществуващи избиратели, които избират нехаресваните от никого политически сили на власт.
Ето го и обяснението защо привидните две Българии се гнусят една от друга. Защото разпознават себе си точно в онова, от което се гнусят в другия. Защото те са еднакви като се почне от избора на силиконовата миска и вресливия певец на „Евровизия” и се стигне до избора на политическите партии и управляващите коалиции. Всъщност те са едно и също. Те са едната България. Другата сме всички ние – жертвите на силиконовата демокрация. Всъщност и демокрацията в българския и вариант е такава – искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.
Ива Николова