КАЛИН ЯНАКИЕВ И ПРОПУСНАТАТА ВЪЗМОЖНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО „КАЧЕСТВО” ДА СЕ ПОКАЖЕ КАТО НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ „БЪЛГАРСКО” КАЧЕСТВО
Проф. Калин Янакиев (не го познавам, а до днес нямах и изградено кой знае какво мнение за него) е решил да напише отговор на публикацията на Любослава Русева – човек, когото много слабо познавам, но много силно уважавам. Статията на г-жа Русева може да се види тук: http://reduta.bg/v2/article/хюснието-или-какво-е-да-си-количество .
Мога да разнищя материалът на г-н Янакиев, но – в светлината на въпросите – е по-лесно само да попитам: #Защо? Защо му беше нужно да пише отговор и защо му е нужно да продължи да се закопава самичък – не знам, но и не питам; това си е негова работа.
Но да вземем още заглавието – щом се налага да пише „отново“, значи предишният път написаното не е било достатъчно добро.
А от първото изречение на статията пък става ясно, че г-н Янакиев вероятно за пръв път в живота си се е сблъскал с онлайн културата, в която всеки един от нас, Интернет-пионерите, би могъл (но няма да го направи!) да каже: „ругаха ме, осъждаха ме, упражняваха се в сантиментализъм на мой гръб“.
Няма да го направим, защото ние не обръщаме внимание на нещата, които не са стойностни. А определно ругатните, осъждането и т.н. не са стойностни неща и обикновено са дело на Интернет тролове.
Самият факт, че г-н Янакиев не само е обърнал внимание на статията на Любослава Русева, а ѝ е посветил дълъг отговор, означава само едно: че тя, статията (а не г-жа Русева) е попаднала право в целта. Г-н Янакиев се е почувствал засегнат. Надявам се, че е от истината, защото това ще рече, че у него е останала съвест, която се бунтува. Макар и да прави уточнението, че отговаря, за да защити не себе си, а твърдението:
„Това е протест на българското качество
срещу българското количество. Най-сетне
българското качество трябва да бъде чуто.
Но тези хора разбират само от епидермален
натиск, затова трябва да възобновим
количеството на този протест. Те трябва да
видят срещу себе си количество. (Калин Янакиев)“
Няма да правя цялостен разбор на публикацията на г-н Янакиев – както казах по-горе, важният въпрос от нея е „Защо?“, но трябва да отбележа, че когато един човек няма аргументи срещу някоя теза, той обикновено се нахвърля не върху тезата, а върху човека, който я е изказал. Виждали сте такива хора и на моята стена – колчем отворя някоя макар и малко критична дума срещу протеста, тутакси се появяват обидени хора, които ми обясняват аз какъв съм, кои са ми роднините, близките и приятелите. Обикновено такова разводняване на разговора при мен се прекратява по силата на правилата за поведение на страницата ми (вижте ги в полето „бележки“/notes горе под името ми).
Ето признаците, че г-н Янакиев всъщност няма какво да каже по адрес на тезата* на г-жа Русева, а само и единствено по адрес на самата журналистка:
„… своето сантиментално „разказче” (достойно за
читанка за шести клас) и г-жа Любослава Русева,
на чийто опус („Хюснието, или какво е да си
количество”, в-к Преса ) основно отговарям тук.“
***
„… въпреки сантименталното описание на това
българско количество от Л. Р….“
***
„Според сантиментално-сълзливата и примитивна
логика на моята критичка …“
***
„…разказчето на моята критичка по доста
ироничен начин разобличава самата нея…“
***
и т.н. подобни цитати, които можете да прочетете в статията му, а прекрасният разказ на Любослава Русева можете да прочетете тук: http://reduta.bg/v2/article/хюснието-или-какво-е-да-си-количество и да си направите изводите кой е писал честно и кой – обидено. Кой е писал по съдържанието, а кой – по формата.
Уви, статията на г-н Янакиев няма да ме направи не само негов почитател, но няма и да ми позволи да видя протеста – днес (подчертавам – днес, а не когато започна!) – като нещо друго, освен ПиАр хепънинг, който злоупотреби с доверието на онези десетки хиляди, на онзи 1-2 процента от софийските граждани, които излязоха преди стотина дни, за да кажат на политиците, че повече така не бива.
Народът го каза, политиците ги чуха, но „протестърите“ решиха, че това трябва да се превърне в българския „Окупирай Уолстрийт“, вместо в българския „Солидарност“, българската пролет или – къде ти – в българския капитализъм с човешко лице. Жалко за пропуснатата възможност на българското „качество“ да се покаже и докаже като нещо повече от „българско“ качество.
______
* – Всеки може сам да реши каква е тезата ѝ, но за мен тя се събира в това: „Забравих да кажа, че когато попитах Хюснието какво има предвид под „живея така, както живея”, тя отговори: „Грозно.” Не каза лошо или мизерно, не каза, че е нещастна или отчаяна.“