Ако ни мирише откъм главата, докога ще мълчим като риби?
Истеричната реакция на държавния глава подсказа на всички мислещи хора, че има над какво да се замислим. Пришпорени, шефовете на телевизията започнаха да се замислят ден и половина по-късно. Без да се замислям, напуснах.
Още година и половина след това-замислете се, моля. Нормално ли е, през цялото това време да няма нито един публично оповестен опит да се провери каква е истината? Ако въпросът за подаръка на Манждуков е толкова тъп, защо негово държавно главичество изобщо си даде труда да реагира ( повече с нападки срещу питащия, отколкото с аргументи)? И защо в гневната декларация на обидената височайша особа от същия този 8 октомври 2006-та не беше казано ясно ” не, президентът не е получил мезонет от Манджуков”, а любознателните граждани се препращаха към справка с декларираното имотно състояние на сърдития Първанов?
Това бягство от ясно дефинираното отрицание се повтори буквално, когато ловецът Първанов попадна в капана на медийните разкрития за вълчия му излет по време на национална трагедия? ” Бил съм в гората, но не съм стрелял”, заяви той с опънато лице, прикривайки следите си с уклончиви отговори. Съответно обслужващият персонал мете и маза след него.
Все някой трябва да яхне метлата. Лесно е да се занимаваме само с белязаните 200 лева на корумпирания лекар. Ами “незабелязаните” лъжи на законодателите на корупцията? В лично качество президентът Първанов в това отношение е обобщаващ образ на лъжливостта на властта и има повече мажоритарно-законодателна отговорност за будалкането на народа от целокупния парламент. Не бил информиран за скандалите в МВР, твърди скандално самият той. Дори колегата Велислава Дърева, която събра цялата си злъч да го защити със сатирични контраарг
ументи срещу подигравките около злополучния му ловен излет по време на национална драма, не издържа и даде в пресата воля на раздразнението си от удобната лъжа за “неосведоменотта” на Първанов по казуса с катастрофалния разпад на държавността откъм “борбата” с престъпността. “Той ли не знае”, изригна във в. “24 часа” Дърева само дни след като самата тя се опита с публицистична еквилибристика да осмее опитите да се търси сметка на забавляващия се с преследване на вълци за неговата хайка по време, подходящо за траур.
Ако ни мирише откъм главата , докога ще мълчим като риби?
Мисълта, че отговорът на този въпрос е важен за всинца ни, ми дава кураж да Ви занимавам отново с казуса, който може и да изглежда като реваншистки вопъл на журналист, уволнен след сблъсък с въпросната глава.
Ако сте зарибени от идеята да търсим отговори, вместо да се мятаме като риби на сухо, нека не позволяваме да ни държат на изкуствено инфорамационно дишане. Да се възползваме от възможностите на информационния поток, който не могат да управляват, както послушните си поданици.
Един колега от уважавана медия ( с доказани успехи в разследващата журналистика) направи светкавично разледване по въпроса дали наистина Георги Първанов е получил мезонет ( или два?) от спонсора Манджуков. Резултатът, само три дни след телевизионния скандал от 8 октомври 2006-та, беше като при положителен тест за спин-съмнението се потвърди на лабораторно ниво,но предпочетоха да го потулят, за да се прикрият срамотиите на носителя на вируса. Каквото и да значи това за бъдещите масови жертви на приносителя на опасния корупционен синдром. Друг колега, от също така влиятелна медия с национален обхват, твърди под сурдинка, че е стигнал до подобен резултат в разследването и до …невъзможността да го направи публично достоянние.
А е толкова просто! Прави се проверка в съответната служба по вписванията за съответния адрес към съответната дата и кой е бил тогава собственик. Дали пък случайно не е подставено лице? Задава му се съответният въпрос за евентулна близост със съответния истински притежател на имота и при съответна лъжа му се търси съответна отговорност.
Обаче страх лозе ( или Лазов-един жокер за разследващите) пази. А също “интереса клати ЕС”, в смисъл, че и най-страховитият за националните ни интереси доклад на ЕС оставя непоклатими личните интереси на началниците, готови да ни жертват заради егоизма си.
Е, да живее 21 век и неговият интернет-интернат за мислещото малцинство, което все пак пробива кордона на самодоволното мнозинство и налаганото от него организирано мълчание, чрез което се опитват да ни “респектират”, маргинализират и неутрализират, докато ни…мобилизират. Може би?
Иво Инджев