100 ДНИ НАМЕРЕНИЯ, 100 ДНИ ИЗПЪЛНЕНИЯ. ВЪПРОСЪТ Е ЗА КОГО ДНЕС РАБОТЯТ И ДИПЛЯТ СРЕДСТВА КОНТРАБАНДИСТИТЕ.
Това което се случва в сектора „сигурност“ дали е просто комбинация от грешки и неумение или е планиран и последователно изпълняван замисъл.Изминаха 100 дни на правителството Орешарски. Протести, контрапротести, заявления, контразаявления, намерения – контранамерения. Усещането е за нещо, което е като в брадатия руски виц – “искахме по новому, получи се както винаги“.Заявеното и изпълненото, планираното и реализиранато още на този етап стават видни. Експертното правителство е съставено от експерти, но дали в областите, които са им поверени? Ефективно ли е управлението, което ни се предлага? Ето въпрос, отговорът на който е труден и нееднозначен.Ще се огранича със сектор „Сигурност“ – територия, която ми е позната.
Упреците за полицейщина срещу предното правителство се крепяха на многобройни акции без резултат, вездесъщността на Цветан Цветанов в управлението на сектора и държавата, нарастваща престъпност и намаляваща защита, която гражданите получаваха от структурите за сигурност. Арести без основание, последвани от освобождаване на задържаните. Неща, помогнали за изпълване на предизборната кампания със силно съдържание за необходимостта от промяна.
Орешарски като кандидат-премиер нееднократно публично заявяваше, че позицията на силов вицепремиер е външен признак на полицейската държава и че неговото експертно правителство няма да има същите приоритети като предишното.
Какво се случи за тези 100 дни?
Ръководството на МВР бе подменено от специалисти от ДАНС, нещо непродуктивно по своята същност. Едва ли има по-сигурен начин да блокираш дейността от това да назначиш в ръководството на МВР хора от ДАНС (бивши служители на НСС). На всички е дълбоко известна взаимната нетърпимост между двете структури. Това управленско решение говори или за непознаване на сектора, или е преднамерен ход за създаване на неработеща организация за защита на гражданите. Философията на този ход вероятно се намира в заявлението на Станишев, че нестандартната ситуация изисква нестандартни средства. Това отваря широко възможностите за управленски назначения – от зле приемани фигури до откровено и гротескно невъзможни.
Въпреки предварителните заявки, чиято разумност допринесе за резултатите от изборите, реалността е обърната на 180%. Министърът на вътрешните работи получи правомощия, равни на Цветановите. Както заяви на времето един политик, когато разговаряхме на четири очи “Полицейската държава не е толкова лошо нещо, ако е наша!“
Заявените промени в сектор “Сигурност” започнаха и завършиха с прехвърлянето на ГДБОП в ДАНС с всичките си активи и пасиви, както се казва в закона. Промяната в Закона за СРС и извеждането на ДОТО от МВР засега е на ниво организация и твърде формално.
Всички заявки за освобождаване на МВР от звена, които са извън опазване на обществения ред и сигурност като Гражданска защита, тел. 112, документи за самоличност си останаха само предизборни обещания. В проекта за нов закон те отново са част от архитектурата на МВР.
Интересна е трансформацията на обещанията за ограничаване на безмерно раздутата администрация. Първоначалната заявка направена от Йовчев беше за 50% съкращение. Нещо несъмнено разумно, защото тя съставлява около 30% от състава, а консумира около 42-45% от ФРЗ. Тоест при съкращаването ѝ наполовина би трябвало да бъде икономисан финансов ресурс, който ще даде възможност на МВР да даде 20-23% увеличение на заплатите на униформените полицаи, най-ощетени откъм заплащане и екипировка.
Тези 50% съкращение в администрацията чисто формално са 15% от щата на министерството. Постепенно и полека от намерения за редуциране на чантаджиите наполовина, заявката на ръководството на МВР се трансформира в заявка за намаляване на несвойствени дейности с 15% и възможно увеличение на заплатите на униформените с 5%. Ще кажете – това не е ли едно и също (15% от щата като брой е равно на 50% от администрацията)? Не, това е подмяна на една разумна мярка с нейната противоположност, но внимателно маскирана. Защо? Защото отказът да се изведат структурите, нямащи значимост за обществения ред и сигурност и пренасочване на съкращенията в плоскостта на 15% от щата, не са нищо друго, освен познатото манипулиране на незаетите щатни бройки, които винаги се поддържат в МВР между 10 и 15%.
Обикновено ваканциите са в най-непривлекателните и опасни места, тези, за които говорим, че трябва да се увеличат и да се отдели допълнителен ресурс.
Това на практика значи, че администрацията ще остане почти недокосната (явно отново не достигат политическа воля и кураж за преместване, пенсиониране, уволнение и трансформация на добре обезпечени с връзки служители), а реорганизацията ще е на гърба на униформените полицаи и безопасността на гражданите.
Проблемите със СРС ще бъдат решени частично, което отново значи възможност за злоупотреби и скандали – трансформацията засяга само ДОТО, но не и структурите за СРС извън МВР, а както е известно течовете и злоупотребите са свързани и с ДАНС.
Нещо, което трябва да е известно на управляващите сектора, защото те са предимно бивши и настоящи служители на ДАНС. Сегашният министър си подаде оставка от ДАНС и беше преназначен като съветник на Борисов точно по повод на изтекла информация от службата му по случая “Мишо бирата”.
Префасонирането на главните дирекции от 4 на 3, а после на 4,5 и пр. е упражнение многократно извършвано и демонстрирано през последните 10 години в МВР, но неносещо никакъв положителен управленски ефект. Всъщност, имащите представа от управлението на съвременните системи за противодействие на престъпността добре знаят, че успешното функциониране се крепи на гъвкави образувания от експерти, позволяващо бързо преориентиране на приоритетите на структурите, съобразно неформалните и светкавични промени на оперативната обстановка и насочените към извършване на високо ефективни от финансова гледна точка престъпления от противника – организираната и битовата престъпност.
Запазването на ключови служители от предишния управленски екип също е многозначително – на своите места са директорът на националната полиция, участващ в полицейските безобразия на предния екип, както и директорът на граничната полиция – пряко отговорен за пробива на границите и неприемането ни в Шенген, който необезпокоявано продължава да управлява дирекцията. Всъщност, той оставя на ръководни позиции тези, които са удобни на него или на този, който му подава управленски импулси. Престъпността в страната нараства, отново се провеждат шумни акции с минимален резултат, а контрабандата нито за секунда не е спирала.
Въпросът е за кого днес работят и диплят средства контрабандистите.
Гордостта на сегашния главен секретар на МВР, че бежанците, преминаващи “зелена граница“ се залавят 100% не мога да възприема като нещо друго, освен безвкусна шега – нали бежанците точно това целят – да попаднат в ръцете на граничарите, да бъдат надлежно препратени в центровете за бежанци и впоследствие да получат статут на бежанец. Та те палят гората, за да бъдат зебелязани! Дали някой се заблуждава, че българо-турската граница е херметична? Хората не са достатъчни, а техниката позволява контрол на не повече от 20-25% от границата.
Питам се, това което се случва в сектора просто комбинация от грешки и неумение ли е или е планиран и последователно изпълняван замисъл? Обещаното отново ли беше предизборен капан за наивници? Очевидно добрите намерения, заявени преди повече от 100 дни не могат по вълшебен начин да се трансформират в ефективна сигурност и обществен ред.
Николай Радулов