ИВА НИКОЛОВА: КАКВО НИ Е НАРЕД, ТА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ДА Е?

Да, медиите имат соб­с­т­веници. Не се сещам някъде да нямат соб­с­т­веници. Който не иска да споделя дадена кауза и идея преди всичко, да отиде да изтегли един кредит от банка, да нап­рави най-независимата медия на света, и тя да обере цялата аудитория, а другите да изгинат. Трябва да си абсолютно недемок­ратичен човек, непазарен човек, и да не знаеш правилата на играта, за да приказ­ваш такива приказки, като някои колеги след напус­кането си в пос­ледно време. Не ти харесва – иди си, но много моля не прави геройс­тво от увол­ненията си.

– Гос­пожо Николова, реагирахте остро срещу думите на нем­с­кия пос­ланик за медий­ната свобода в Бъл­гария. Какво Ви под­разни в неговата позиция?

– Не приляга на един пос­ланик да изнася тези, неп­роверени чрез фак­тите. Освен това, не обичам да ме въз­питават хора, които не раз­бират от занаята ми. Аз не го уча как да е пос­ланик. При все, че имам много претен­ции към него. Той излезе заедно с френ­с­кия пос­ланик у нас с дек­ларация по повод на вът­реш­нополитически събития, но неговият колега – нем­с­кият пос­ланик в Париж не е излязъл с дек­ларация към френ­с­ките власти, които дис­к­риминират мои сънарод­ници, без оглед на това каква е тях­ната етническа принад­леж­ност. Това не ме интересува. Тези хора, тези бъл­гар­ски роми, са депор­тирани от Фран­ция и тук се показва двоен стан­дарт. Това се е случ­вало само в Хит­лерис­тка Гер­мания и не мога да си пред­с­тавя как в съв­ременни условия това може да се случи. Тамош­ният гер­ман­ски пос­ланик немее по въп­роса, а тук ще ни учат на свобода на медиите и словото. Не съм съг­ласна. Още повече, че „Дойче Веле” има принад­леж­ност към Гер­мания. Да си съберат екипа на „Дойче Веле” и на тях да им обяс­няват какво да правят. Искам да им видя реак­цията.

– Защо поз­воляваме чужди дип­ломати да ни поучават по всякакви теми?

– Защото сме крайно ком­п­лек­сирани хора. Но аз съм типична бъл­гарка, и затова че сме най-бедната дър­жава в Европа, според мен трябва да покажем на всички европейци, че нашето лично дос­тойн­с­тво е обрат­ноп­ропор­ционално на нашата бед­ност. И като една типична бъл­гарка искам да кажа, че във властта влизат само нетипични бъл­гари и затова те никога не отс­тояват бъл­гар­с­ките интереси.

– Много хора твър­дят, че за четири петилетки и половина идеологичес­ката цен­зура се замени с икономическа автоцен­зура. Лукс ли е да си независим и мис­лещ жур­налист у нас?

– Ако е лукс, аз съм най-луксозния човек на този свят. Винаги съм била свободомис­леща и независима. Да, медиите имат соб­с­т­веници. Не се сещам някъде да нямат соб­с­т­веници. Който не иска да споделя дадена кауза и идея преди всичко, да отиде да изтегли един кредит от банка, да нап­рави най-независимата медия на света, и тя да обере цялата аудитория, а другите да изгинат. Трябва да си абсолютно недемок­ратичен човек, непазарен човек, и да не знаеш правилата на играта, за да приказ­ваш такива приказки, като някои колеги след напус­кането си в пос­ледно време.

Не ти харесва – иди си, но много моля не прави геройс­тво от увол­ненията си. Увол­нявана съм, но това не съз­дава моята твор­ческа биог­рафия. Моята твор­ческа биог­рафия е от това, че винаги съм правила неща в съот­вет­с­т­вие със стан­дар­тите на занаята. С увол­нения не се прави биог­рафия. Тя се пише с жур­налис­тически материали. И страшно ще ужася увол­нените напос­ледък като кажа, че това не е позиция. Те не съдър­жат позиция. Те съдър­жат раз­с­лед­ване, инфор­мация, репор­таж, но не и позиция. Ние позициите си ги изказ­ваме като граж­дани, но това не е жур­налис­тика.

– Защо у нас няма истин­ска раз­с­лед­ваща жур­налис­тика? Какви са качес­т­вата, които трябва да има истин­с­кият раз­с­лед­ващ жур­налист?

– Тук проб­лемът е икономически. Дори не става дума за качес­тва. Повечето западни редак­ции имат такива отдели наис­тина, има отделни жур­налисти, които обаче не се занимават с нищо друго. Те се занимават един­с­т­вено с раз­с­лед­ването, което правят. За да е качес­т­вено едно раз­с­лед­ване трябва много време. Жур­налис­тът може да му отдаде цял месец, два, три, но през това време той не дава никаква друга продук­ция. А у нас, по чисто икономически причини, защото е много скъпо да се издържа едно такова звено, жур­налис­тите между другото правят и раз­с­лед­вания. Затова нека да кажа на всички: В Бъл­гария няма раз­с­лед­ваща жур­налис­тика. Има жур­налисти, на които се под­х­вър­лят определени материали и пресята инфор­мация от заин­тересовани кръгове и тя се изнася. Затова, много Ви моля колеги, кажете: аз имам тази инфор­мация, но не го наричайте раз­с­лед­ване. Раз­с­лед­ването е нещо друго.

– Напоследък нашумя сериалът „Чет­върта власт” на БНТ. Какво е мнението Ви за него? Точна кар­тина ли е той на нашите медии?

– Вес­т­никар съм, и смятам, че вес­т­никар­с­т­вото е върха на жур­налис­тиката. Едно е да под­реж­даш думите и на след­ващия ден да ги четеш, съв­сем друго е да говориш в ефира и кой чул, кой не чул… Мога да кажа със сигур­ност след­ните неща: сценарият е писан от хора, които нямат пред­с­тава какво е това вес­т­никар­ска редак­ция. Като поетеса, аз не бих поис­кала от изкус­т­вото да бъде прав­диво. Не се боря за соц­реализъм, те се борят за това. Те каз­ват, че това е прав­дива кар­тина, а тя изначално е неп­рав­дива, защото не отговаря на абсолютно нищо, което е в дейс­т­вител­ност. Те не са стъп­вали в редак­ция, в която работят вес­т­никари. Те не знаят какво е планьорка, не знаят какво пред­с­тав­лява бюрото на един вес­т­никар. Също така не знаят как един вес­т­никар събира инфор­мация. Това са някакви глупости, срещ­нал се в една кола, дошъл от не з­нам си къде. Бях се под­гот­вила да го гледам, приз­навам си, че зас­пах.

– Живеем сякаш от протест на кон­т­рап­ротест, от вот на вот, от скан­дал в скан­дал. Докога можем да издър­жим така?

– Отдавна никой нищо не издържа. Това е инер­ция, автопилот. Първо – както едни посочени, добре финан­сирани, добре отг­леж­дани, лус­т­росани „граж­дан­ски” организации бяха наз­начени да пред­с­тав­ляват граж­дан­с­кия интерес опорочиха така нареченото граж­дан­ско общес­тво, което си остана неродена мома в Бъл­гария и още дълго ще бъде такава, така и протес­тите. Това е втора серия на същия филм. Сега опорочихме и това.

Аз съм върл репуб­ликанец, но вече ме е срам да каз­вам думата граж­данин, защото те опорочиха и нея. Учудвам се на способ­ността от нищото да правим всичко в кат­ран и перушина. Нито протести има, нито кон­т­рап­ротести има, нито граж­дан­ско общес­тво, нито политика. Какво у нас е наред, че граж­дан­с­кото общес­тво да ни е наред и медиите да са ни наред – нищо. Общес­т­вото е в една ситуация, която може да бъде минус, може да бъде и плюс. Аз, понеже съм положителен и градивен човек, гледам на това като плюс. Започ­ваме отначало и този път може да не сбър­каме.

– Защо политичес­кият език падна тол­кова ниско? И защо медий­ният език също го пос­ледва?

– Помис­лете дали е така или политиката пос­ледва медий­ния език. Опрос­тач­ването, или както казва моят любим поет Иван Радоев – обунач­ването на нацията, започна още 1990 година с кривораз­б­раното слизане при народа, с кривораз­б­раното принизяване на изказа. А сега сме в ситуация, в която тези хора и да искат повече – не могат. Има една категория хора, която е най-страшната. На тях четенето им нанася вреди и трябва да им бъде заб­ранено с указ, защото четенето е осмис­ляне, а те не могат да мис­лят. То си е Божа работа, не става всеки да може. И всъщ­ност нивото на политиците е такова. Те не могат да се изразяват по друг начин. Някои говорят с купешки фрази. Те говорят с такива защото не знаят нор­мал­ния говорим език. Други говорят на вул­гарен, мут­рен­ски език, защото не могат да се изразят по друг начин. И ние седим и какво правим? Не ги чуваме, нито едните, нито другите.

– Медиите ли съз­дадоха продукта „Бойко Борисов”, или той успя да ги манипулира така, че да го превър­нат в рей­тин­гов рекор­дьор?

– Има хора, които каз­ват, че те са го съз­дали. Но истината е, че медиите в Бъл­гария не могат нищо да съз­дадат. Могат много да раз­рушат, но не и да съз­дадат. Ние не сме градивни, дес­т­рук­тивни сме. Истината е, че той го нап­рави. Нека съпос­тавим нещата. Това съв­падна с времето, когато поп кул­турата, шир пот­ребата беше започ­нала да над­вива. На мен са ми каз­вали примерно „Абе поетесата, какво се изказ­ваш”. Когато нивото, в което някой е на по-различно такова, независимо по-високо или по-ниско на ком­петен­ция, на образование, на мис­лене е през­рян, тогава тези които презираш ще те управ­ляват. Това ни се случи. А медиите, както каза Асен Агов, вър­вят след победителите.

– Преди време написахте книга за смъртта на синята мечта. Накъде върви дес­ницата, Рефор­матор­с­кият блок може ли да е ней­ното въз­раж­дане, или ще се окаже поредна илюзия?

– Ако трябва да се изкажа като жур­налист, с тази книга, написана през 2009 година, станах пророк. Но това не ме радва, защото нямаме стабилна дър­жава, която да стои на два крака – силна левица и силна дес­ница. Мяс­тото на дес­ницата е заето от един симулант, в лицето на ГЕРБ. Също така, с онази, старата дес­ница си отидоха много знаещи и можещи хора. Просто се отказаха от политиката. Рефор­матор­кият блок няма да успее. Той допусна в сър­цевината си своите отрицания. Дес­ният избирател, за раз­лика от левия, е много кап­ризен, затова и все повече падаше дес­ницата през годините. Левият избирател може да се мобилизира само заради въз­мож­ността да прес­кочи границата, да отиде на избори. Той има такива каузи, а дес­ният иска да харесва. Така че, Рефор­матор­с­кият блок няма да успее. Аз раз­говарям с много десни хора и те не го раз­поз­нават за свой.

– Каква е прог­нозата Ви на наб­людател за пред­с­тоящата политическа зима?

– Ако имах карта за цирка, да ходя всеки ден там да гледам, щях да го пред­почета. Там поне е изкус­тво и акробатите рис­куват наис­тина, а не се прес­т­руват, че правят нещо. Иначе, има стъпки на правител­с­т­вото, които дават надежди за социално спокойс­т­вие. Някакви парични решения за майки, за въз­рас­тни, за топ­лофикация, нещата които изкараха хората фев­руари месец. Може би това ще удържи нещата донякъде. Ако обаче правител­с­т­вото не пред­п­риеме по-драстични мерки като раз­биването на монополите, които са терористи, ако не започне рязко подоб­рение на здравеопаз­ването, ако не вкара поне 4,5% пари за образование, нищо добро не пред­вещавам на цялата ни дър­жава.

В. Земя