Николай Гочев: Може ли всяка група хора просто да отиде и да затвори СУ – най-големият университет в България. Тези хора трябва да имат някаква протекция, за да се направи това нещо.

Не съм упълномощен да говоря тук от ръководството на СУ. Не смятам, че съм нещо повече от щатен преподавател в СУ. СУ има към 1600 щатни преподаватели. Това е огромна институция не само за България.Това каза в „Студио БГНЕС“ пред Явор Дачков Николай Гочев – преподавател по старогръцка култура и литература, преводач на антични философски текстове. Не смятам, че моето мнение би трябвало да има голяма тежест, гледайки броя на хората и това че аз съм един от тях. Мисля, че трябва да се види същественото, а то е кой извършва това действие, на което сме свидетели. Има граждани, които са съобщили, че няма да се провеждат учебни занимания за определен срок и това е много сериозно. И трябва да се разбере кой прави това нещо и да се знае кой носи отговорност за това, за да може после да му се търси отговорност, каза Гочев.

В публичното пространство се казва и се разбира, че това действие се извършва от университета, от студентите. Има и преподаватели, колеги. Поради това изглежда, че това е действие, предприето от СУ от една общност от преподаватели и студенти. Трябва да се разбере ако са представителни тези хора, тогава обществото трябва да разговаря с тях като с представители на университета. Би могъл човек да каже: ние виждаме еди какво си и съдим по такъв и такъв критерий, уточни Гочев.

Да видим количеството. Колко са хората, които си мислят, че представляват СУ?

Над 24 000 студенти, плюс докторантите, значи около 25000 обучаеми. Хората, заели се с това дело (бел. ред. – окупацията на СУ) трябва да бъдат много – да кажем 1/3. Физически може би не всеки може да вземе отношение. Но аз бих желал да видя между 8000 – 10 000 студенти, тогава бих казал да, тези хора са напълно представителни. Сега ние виждаме ли 10 000 студенти, за преподавателите нека да видим 700-800 преподаватели, сега не виждаме толкова.

Въпросът е за представителността като възлагане. Хората могат да бъдат упълномощени. В Академичния съвет хората са десетки – не много, но те са упълномощени, това са декани по факултети, студенти, тези хора са малко, но понеже са упълномощени, съгласно вътрешния правилник това е университетът, около Академичния съвет съществува Ректорския съвет, разбира се. Академичният съвет да каже какво се случва в момента. Другият критерий е нещо като качество. Въпросът за личните качества на хората, които са се заели с това дело. Думата елитарност е тежка и рискована, но защо да не допуснем, че съществуват хора с по-висок морал от останалите и хора с отчетливо по-висока интелигентност? Подават се сигнали за съжаление и в този случай човек трябва да внимава какво му се казва и как. Като се говори за морал и съвест кой може да каже къде е моралът повече и къде по-малко. Казва се, че Конституционният съд (КС) трябва да решава въз основа на морала. Това значи, че може би КС не действа в никакъв случай от морални съображения. Кой може да съди за това. Може ли един гражданин да каже конституционните съдии не действат спрямо морала. Как той е проверил морала? Има и такива студенти, които не съвпадат с действията на хората вътре в СУ. Как можем да разберем, че моралът на студентите, които искат да продължат семестъра си, е по-нисък от морала на студентите, които не искат семестъра да продължи.

Това сигурен белег ли е за висок морал, да искаш оставката на правителството и т.н., заяви Николай Гочев.

Той каза, че е чул Георги Близнашки да говори за революция в положителен смисъл.

„Революциите не са само положителни явления. Има революции, които донасят големи беди на цели народи, не можем да кажем: вие правите революция и това е великолепно. Това, че правиш революция може да бъде много осъдително. Нямаме начин ние да измерваме морала нито с уреди, нито можем да намерим добър белег. Някой може да си позволи да ги определи студентите на друга група, а не на Ботевата чета например, за голямо съжаление няма сигурен белег за морално действие“, заяви Гочев.

Уви, моралното действие се разпознава много трудно и поради това е трудно да се съди. Нямаме критерий и да разберем кой човек колко е умен и е най-добре да не се правят намеци за това, че еди къде си са се събрали интелигентни хора и за това те са представители на университета. Всеки трябва да помисли и да каже нещо и да прецени. Ако някой може да каже, че в момента има 10 000 души в СУ. В двора на СУ няма хора, има камери, но хора няма, подчерта Гочев.

Всеки, който влиза в интернет трябва да знае, че това, което вижда, е това, което му представят камерите. Около СУ няма хора, ние минаваме оттам. В 12 ч. друг път е много оживено, от там не може да се мине. А в момента буквално няма никого. СУ изглежда така все едно някой го е заключил и си е отишъл. Това ме наскърбява. Сега като гледам това пусто място си казвам: дали си заслужава, коментира Гочев. Той поясни, че си позволява да има мнение, което не съвпада с мнението на много други хора.

„България е една прекрасна страна, в която хората живеят сравнително добре, в огромна част от страните по света хората живеят много по-зле от България. Те са тормозени много повече от държавния апарат, а и нямат свобода на словото“, заяви Гочев.

За аналогията с княз Фердинанд, Гочев коментира, че Фердинанд е затворил СУ за няколко месеца, той така е решил като княз.

„Сега СУ също се затваря не от княза, а от група граждани. Тези граждани се държат като Фердинанд, това е любопитно. Как успяват, откъде такава сила? Виждате колко меко реагира ръководството на СУ, може би защото ръководството усеща, че тези хора имат сила. Откъде идва тази сила? Може ли всяка група хора – десетки души просто да отиде и да затвори СУ – най-големият университет в България. Тези хора трябва да имат някаква протекция, за да се направи това нещо.

Тези хора имат медийна протекция, те са благоприятно настроени към това, което става. Ако имаш подкрепата на медии, можеш дори да разрушиш една държава в буквалния смисъл на думата. В България има аналогия на тези мощни световни медии, които вършат подобна работа. Медиите подкрепят някакви общности, те знаят, че са подкрепени и не се боят. Хората, от които зависят действията на държавата, знаят това и ще се отнасят меко с тях, много ще внимават. Хората, които са вътре в университета отлично знаят, че не са застрашени от нищо – зад тях са медиите“, подчерта Гочев.

За това, че много хора смятат, че българското общество е заспало, доцентът заяви, че не приема „тези груби изрази, адресирани към българското общество“.

„Не смятам, че българското общество е заспало. Обществото защо да е заспало? Тези протести в центъра на София не се разраснаха срещу правителството. Не виждам усилване в обществото на действия, които да водят до разпускане на Народното събрание. В обществото като цяло няма желание този парламент да бъде разпуснат. Тогава се взема думата от някои хора и казват – българското общество е виновно, то не разбира, то греши. Разтревожен съм от това, че някои хора си мислят за промяна в Изборния закон, интересно в каква посока. Това, че някои ще гласуват, други нямало да гласуват. Това са чудесии. Не може да се казва, че хората, които са гласували, че не били разбрали какво са направили – има си закон, има си Конституция“, категоричен е Гочев.

„Трябва да внимаваме с поставянето на квалификации на хората, не можем да квалифицираме хора като врагове на народа или като комунисти. Трябва да внимаваме какво конкретно правят тези хора и да се опитаме да разберем това действие от полза за кого е. Трябва да внимаваме за това как се наричат нещата“, обясни доцентът.

За гражданските протести, Гочев коментира, че ние слабо разбираме историята. „За историческите събития съдим по установени възгледи от векове, за които не знаем колко са добри. През 60-те г. казват какви прекрасни студентски движения имаше. Но ние не знаем точно за какво става дума при тези движения. От къде ние в нашата страна можем да разберем кое е добре и кое не е добре, а за Франция знаем. Как да знаем пък кое е добро или кое не за античността например. Студентите например трябва да са критични към източниците си“, разясни Николай Гочев.

За олигархията той каза, че има определен възглед. „Тази дума беше наложена. И се казва: у нас има олигархия. Обърнете внимание, че България не е остров някъде в океана. Не е мощна независима държава, която може да мине без целия останал свят, каквито са например САЩ, Русия и Китай. В тези държави може да има олигархия и да бъде голям проблем. Там държавата е много силна и не можеш да се обърнеш към съседната държава да кажеш помогнете. Ние не сме нито Русия, нито Китай, ние сме включени в конгломерат от други държави и при нас нещата зависят от други фактори, не от вътрешни фактори. Как така имаме олигархия, която е независима от ЕС или от западната банкова система? Тези финансови средства, с които разполагат олигарсите – да кажем, че са независими от някои банки, но тази банкова система не се управлява от България. Да предположим, че олигарсите си държат авоарите в други чужди банки. Не се ли знае кой какви сметки има в западните банки, всичко се знае. Оказа се, че банковата система все пак е под контрол, щом цяла държава в ЕС може да бъде затворена във финансово отношение, какво повече да кажем. Олигарсите са под контрол на банковата система.

Европейската централна банка, МВФ те са достъпни институции и там можем да кажем: имаме проблем с олигарсите, моля, санкционирайте ги. На Кадафи нали му запорирахте сметките, ето, запорирайте и на тези и тези олигарси. Защо не се направи една акция пред посолството на Швейцария, Великобритания или на Австрия. Не виждам обаче демонстрации пред тези посолства.

Обстановката в света е подвижна и хората трябва да внимават какво се случва и в техния град, но и по целия свят. Не може една нация да има големи успехи и да се каже, че е просто ей така изключителна. Този въпрос се обсъжда в световното медийно пространство. Не може да има изключителни нации, партии, групи, съсловия. Не може съсловието на университетските преподаватели да бъде привилегировано. Българският народ отделя големи средства, за да поддържа СУ и ние трябва да се отнасяме отговорно към жертвите, които прави българският народ през цялата ни история за българското образование, подчерта Гочев.

За това що е демокрация, доцентът заяви, че това е много мъчен въпрос.

„Ако някой казва, че някоя демокрация е фалшива, трябва да го питаме какво разбира под демокрация или пък да го питаме къде смятате, че се намира добрата демокрация, но да ни кажете въз основа на свои впечатления, а не какво чувате оттук оттам. Хората трябва да са по-скромни, не мога да кажа, че демокрацията в България е фасадна. Аз се надявам, че тя тук функционира и че в България има свобода“, коментира Гочев.

Според него, във връзка с окупацията на СУ, добре би било днес Академичният съвет да вземе решение за семестъра.

Не е възложено от обществото на Академичния съвет да прави политически изявления. Не могат да правят партийни изявления. Обществото очаква СУ да работи. Академичният съвет трябва да отчете какво имаме в тази ситуация и да кажат какво правят за осигуряването на учебния процес. Аз смятам да се подчинявам на решението на Академичния съвет. Ако той каже: утре продължава обучението, аз утре отивам на работа, съобразявам се с решението на Академичния съвет. Трябва да се внимава във всеки момент кое действие е законосъобразно и кой каква роля има в обществото. Не мога в университета да се държа като партиен симпатизант, функционер, каза още Николай Гочев.

Агенция БГНЕС