Еееее, полицията пак ревна – не можем да следим отвлечените!
Полицията се оплака отново, че не можела да следи отвлечените защото нямала достъп в реално време до трафичните данни в репортаж с Миролюба Бенатова по новините в БТВ в момента.
Както съм коментирал и преди това е постоянен опит за некоректен и спекулативен натиск, защото в конкретният случай на отвличане, те нямат проблем да получат достъп.
Отделно това изказване е некоректно защото:
1. На отвлеченият мобилния телефон се отнема и изключва веднага (тоест информацията е безсмислена)
2. МВР разбира за отвличането (ако въобще) с голямо закъснение – около 24 часа по късно, когато се оплачат роднините. Сиреч изречението "реално време" е безсмислено, така или иначе, и става въпрос за преглед на стари логове, които така или иначе, се пазят година
3. Отделно детайлни location записи все още няма имплементирани в нито един мобилен оператор, все още, и действието на закона предполага такива да действат едва след година, така че дори да пренебрегнем предните две точки, това няма да помогне отново никак
4. В частният случай на отвличане, могат спокойно да получат разрешение от съдия постфактум, и достъп от операторите до около час.
Въобще те използват всеки случай да коментират ЗЕС, без реално твърденията им да имат каквато и да е реална стойност дори да стане тяхното.
А в конкрерният нов случай на отвличане, сякаш се изпускат по интересните въпроси:
Набелязването (как са избрали да отвлекат този)
Прикриването зад полицейски действия (чрез дрехи, коли и оборудване, което е дало основание на свидетелите да мислят, че наистина става въпрос за полицията. И тъй като това оборудване и облекла е на отчет, е безспорно потвърждаване на предположенията от последните 5 публични случая на отвличане, че има сериозно съдействие отвътре в МВР. И ако това е факт, свободния достъп до трафичните данни няма да улесни полицията в откриването, а ще улесни отвличащите в проследяването и набелязването на жертвите)
Примерите с Италия отново са спекулативни и съм ги коментирал тук – http://delian.blogspot.com/2009/04/blog-post_16.html
Делян Делчев