НЯКОЛКО ДУМИ ЗА БАРЕКОВ – ТАКЪВ, КАКЪВТО НЕ ГО ПОЗНАВАТЕ
Този материал ще го напиша под псевдоним. И това не е случайно – въпреки желанието ми да бъда максимално честен, точно тази честност ще доведе до дружното отхвърляне на моята персона от почти всички мои виртуални, а и от доста мои офлайн приятели. Просто днес ще си позволя да разкажа някои неща, които обществената нагласа отхвърля категорично. По нашите ширини като му излезе име на някой, то остава и за поколенията му. Няма значение дали има истина в това или не – достатъчно е махалата да го нарочи за обществено неприемлив и край!
Та днес искам да кажа някои неща за Николай Бареков.
Познавам го отдавна, бях по една случайност съвсем наблизо до него в началото на кариерата му в едно пловдивско радио. Беше едно момче – дълго и тънко като дървена съчка, с вечно ококорени очи и се буташе при големите, за да покаже какво може. Факт е, забелязаха го, макар че не смъкнаха от него стигмата на недораслия чирак и до днес.
Шефът на „Канал ком“ Живко Желев имаше извратено чувство за хумор и реши да влезе в ритъма на времето, като създаде в интелигентното иначе радио чалга шоу. И до днес пловдивчани помнят „Чакарака“, чийто водещ стана Бареков. По нареждане на шефа.
Тогава Николай беше звезда. Дотолкова, че най-големият собственик на заведения в Пловдив по това време – Пламен Джонсъна – реши да го кани като гост-диджей в дискотеката, присвоила си заглавието на прословутото радио шоу. Същата тази дискотека наливаше и куп рекламни пари в радиото. Оттам остана славата на Бареков като „чалга диджей“ – нищо по-различно от днешните халтураджийски светила, които не се свенят да водят програми по заведения с попфолк певачки.
Но Николай си остана журналист. Забеляза го Нери Терзиева, пловдивчанката, която и до днес е символ на най-добрите журналистически практики. Като негов ментор, тя му помогна да намери следващото поприще – на тв репортер в телевизията на Емил Стоянов, известен като президентски брат и като евродепутат на ГЕРБ в по-късни времена.
Останалото го знаете – тв „Европа“, хит в БТВ и после шеметна кариера в ТВ 7.
Онова окумуш момче от Пловдив успя.
И никой не пожела да му прости това.
Днес Бареков иска да стане политик. Просто има нова бариера за прескачане. Честно, свалям му шапка, защото никога не спира да се самопредизвиква. И докато колегите ми от Канал Ком все още потръпват, когато чуят името му, аз му се радвам. Знам и какво се крие зад тяхното раздразнение – чирачето надмина майсторите. Той е много по-известен и по-успял от тях. (Ех, тази негативна конотация на думата „успял“…) Те, великите журналисти, които градяха историята на българското радио, днес са забутани в периферията, а Бареков е на първа линия. И не е спирал да бъде там. Завист му се вика на това, и болка от липса на личностна реализация.
И още едно нещо му признавам на това пловдивско напористо момче. Много му се дразнех, докато безрезервно подкрепяше Бойко и компания. Все се чудех дали няма нещо мръсно и задкулисно в тая подкрепа и сигурно е имало.
Не мога да разбера обаче защо не му простиха, когато се извини. Цял народ си сменя мнението на всеки 4 години, а един Бареков не може. Що бе?
Ще завърша с това, че ще гласувам за него. Смятам се за интелигентен човек от висшите среди на средната класа, не съм долен ляв лумпен, както е модерно да се казва. Писнало ми е от идиоти, които искат само да наместят задник някъде и да не мръднат оттам. Бареков го знам, че не го сдържа – като стане политик, ще иска да порасне още. А за да расте, ще трябва да се учи и да се самонадминава. Ще стигне далече и искам да съм наоколо, за да видя точно докъде.
Павката