Г-Н МИКОВ, ТРЯБВА ЛИ И ЗА В БЪДЕЩЕ Т.НАР. КОМИСИЯ ДА РАЗМАХВА КАРТОНЧЕТА, ПАПКИ И ДЕЛА И ДА ТРЪБИ „КОИ СА ЛОШИТЕ”?!

Не е ли време да се сложи край на разединяването на обществото имайки предвид, че тези за които Комисията разполага с някакви материали са значителен брой български граждани? В условията на икономическа криза и недостиг на бюджетни средства е ли допустим разхода от десетки милиони левове за издръжка на Комисията при съмнителната й ефективност?

На основание гореизложеното твърдим, че ЗДРДОПБГДСРСБНА създаде един административен орган, чиято дейност води до последващи ограничителни и лустрационни действия, които пък по своя правен характер са противоречащи на общоприети норми на вътрешното и международно право и на международни договори, по които Реп. България е страна.

 ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Миков,

В качеството си на граждани на Република България и като членове на граждански, неправителствени организации, милеещи за единството, целостта и просперитета на българския народ, се обръщаме към Вас с надеждата, че най-сетне ще успеем да предизвикаме един обективен анализ, съобразен с актуалните обществено-политически отношения в държавата.

За всички разумни хора е видно, че нацията е раздирана от икономически, обществени, политически и социални, противоречия. Историята ни учи, че „съединението прави силата“, а разединението води до деструктивни процеси, които в исторически план почти винаги са предизвиквали дълбоки кризи, пагубни за българския народ и държава.

Категорични сме, че е дълг на всеки български патриот, милеещ за народа си да помогне за единението на нацията, за постигането на политически и социален диалог в обществото, за обединяване на обществените усилия около една, приета с консенсус Национална доктрина, гарантираща успешното развитие на българската нация и държава.

В тази връзка предоставяме на Вашето внимание един от основните проблеми, който създава сериозни противоречия и противопоставяне в обществото – „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА“ (ЗДРДОПБГДСРСБНА) и създадената „Комисия за досиетата“, в качеството й на административен орган, призван да прилага закона на практика.

От съществено значение за нас като граждани на Република България стои въпросът „дали все още са актуални нормативните текстове на Закона и регулират ли реално съществуващи обществени отношения днес?“

Според нас с разпоредбите на посочения по-горе закон очевидно се е целяло да се създадат обективни пречки определени лица, български граждани да заемат определени управленски длъжности и да упражняват правото си на труд, като критерият за това ограничение е тяхното обществено положение в миналото.

С текстовете на цитирания закон се въвежда принципа за колективна отговорност, с оглед принадлежността на определени български граждани към структурите на бившата Държавна сигурност или на разузнавателните служби на БНА, без да се преценява конкретната дейност и проявления на определяния субект. Последно посоченото е недопустимо с оглед един от основните принципи на правото, а именно че отговорността може да бъде единствено и само лична и то за конкретни действия или бездействия, които следва да бъдат преценявани с оглед законосъобразността или незаконосъобразността на това поведение и в никакъв случай колективна. Следователно, в процесният случай се създава презумпция за колективна укоримост на определени категории правно регламентирани дейности без установяване конкретната форма на деяние – действие или бездействие и формата на субективно отношение към фактите от обективната действителност.

В тази връзка следва да се има предвид и това, че дейността на бившите служители на цитираните по-горе структури е била все пак правно регламентирана. И като цяло „…ней-ната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно…“ (Решение № 10/22.11.1997 г. на КС на РБ по конст.д.№14/97). Безспорно е обстоятелството, че по-голямата част от правото, определяло правомощията, функциите и задачите на бившите специални служби е действащо и към настоящия момент, например глава I от НК на Реп. България.

Съдържащите се в закона нормативни текстове представляват т.нар. „непропорционално ограничаване на човешки права“ по смисъла на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (обн. ДВ бр. 66/92 г.) поради отсъствие на съответствие между предлаганите въз основа на тях последващи ограничения и мерки и преследваната цел. Според Европейския съд за правата на човека в Страсбург „…подобна мярка е допустима в посттоталитарните държави в условията им на преход от тоталитарна към демократична форма на държавно устройство и управление“. Но подобна мярка е категорично недопустима в условията на установен стабилен демократичен режим и обществени ценности, каквато е формата на управление на Република България понастоящем.

Обсъждайки практиката на Европейските правораздавателни органи, Конституционният съд в своята константна практика утвърждава принципа, според който подобни мерки „…като такива с временен характер и породени от наличие на заплаха за демократичния ред и ценности са навременни и пропорционални на преследваните цели, но като допустими единствено за едно посттоталитарно общество, намиращо се в началото на своето демократично развитие“. И подобни мерки като „..такива с временен характер…“ са ненавременни и непропорционални в съвременните условия, когато Репбулика България е страна с необратимо установени демократични ценности и демократична форма на държавно управление.

Цитираните нормативни текстове създават предпоставки и в последствие водят и до нарушаване правото на труд на определена категория български граждани с оглед на тяхното обществено положение в миналото. Конституцията с разпоредбата на чл. 48, ал.1 и ал.3 прогласява неоспоримостта на правото на труд за правните субекти.

В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредите на чл. 25,б.”с” от Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП), според които „…всеки гражданин следва да има право на достъп при общи условия и без всякакви неоснователни ограничения до държавните служби в своята страна…” и на чл. 26 -МПГПП регламентиращ „равенството на гражданите пред закона … и забраната за всякаква дискриминация основана на всякакви признаци…“

В подкрепа на горепосочените мотиви и разсъждения могат да бъдат приведени още редица правни аргументи, които в крайна сметка обосновават извода, че ЗДРДОПБГДСРСБНА е нормативен акт, изгубил своята актуалност, а създадените с него административни органи, прилагащи закона са административни структури с нулев капацитет на полезна дейност и без никаква ефективност за благото на обществото.

В тази връзка предлагаме като председател на Народното събрание, като върховен законодателен орган, да организира обществена дискусия с оглед приемане на необходимите стъпки към сериозни промени в посочения закон, които от една страна ще гарантират правото на всеки български гражданин за достъп до личните материали, намиращи се в архивите на бившата Държавна сигурност, а от друга – ще гарантират пълно съответствие с принципите за давност и секретност, залегнали в Закона за класифицираната информация.

Основни принципи, които са най-същественото изискване за пълноценното ни сътрудничество в сферата на специалните служби с нашите партньори от ЕС и НАТО. Тук възниква и въпросът съобразена ли е дейността на Комисията с практиката на специалните и полицейски служби в България и дали някой е правил анализи, отговаря ли тази дейност на най-добрите Европейски практики по опазване на националната сигурност и обществен и социален ред в държавите членове на ЕС?

Ето защо насочваме Вашето внимание, ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, именно към въпроса дали е допустимо в бъдеще да съществува създадената със закона Комисия като административен орган, изпълнил своята функция и регулираща понастоящем една „мъртва“ и отживяла своето обществено значение материя?

Трябва ли и за в бъдеще т.нар. Комисия да размахва картончета, папки, дела и да тръби „кои са лошите“ при по-ложение, че не е установено чрез съд и присъда и доказано защо и с какво именно тези „са лошите“?

Не е ли време да се сложи край на разединяването на обществото имайки предвид, че тези за които Комисията разполага с някакви материали са значителен брой български граждани? В условията на икономическа криза и недостиг на бюджетни средства е ли допустим разхода от десетки милиони левове за издръжка на Комисията при съмнителната й ефективност?

На основание гореизложеното твърдим, че ЗДРДОПБГДСРСБНА създаде един административен орган, чиято дейност води до последващи ограничителни и лустрационни действия, които пък по своя правен характер са противоречащи на общоприети норми на вътрешното и международно право и на международни договори, по които Реп. България е страна.

Ето защо изразяваме своето становище, че създадената със ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисия следва да се заличи като административен орган, респективно нейните правомощия бъдат силно редуцирани и ограничени, като със съхраняваните от нея архиви бъде процедирано съгласно съществуващия Закон за архивите.

АСОЦИАЦИЯ НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА