Изгоненият от Music Idol Иван: Хората не ме заслужават, защото са много овчедушни

–Иване, вече колко часа си навън?
– Вече 15 часа…
– И какво се случва с теб за тези 15 часа?
– Джиткам си с фенките. Свирки, това-онова…
– Колко са фенките ти?
– Много, много, много.
– А свирките колко са?
– Към 60.
– Добри ли бяха, стараят ли се?
– Ооооо, да. Стараят се, усърдни са – всички бяха добри.
– Радва ли те тази слава?
– Особено добре ми се отразява на мъжкото его.
– Колко е голямо егото ти?
– 19 санта.
– Влязъл си първи в консерваторията, първи напусна и по такъв начин Music Idol?
– Обичам навсякъде да съм първи.
– Умишлено ли беше всичко това, театърът, който разигра?
– Е как мислиш? Правя си пиар, реклама. Това иска публиката, това правя. Иначе съм много изискан джентълмен – сър, лорд, даже лорТ с "т" накрая.
– След като си сър, ще стигнеш ли сър Елтън Джон?
– Даже ще го мина…
– След колко години?
– След 40 годинки даже ще съм много по-известен.
– Притеснява ли те по някакъв начин известността?
– Напротив, радва ме – казах ти за мъжкото его.
– Появиха се мнения, че именно славата ти изигра тоя лош номер…
– Не, не, не, не… Идеята на всички беше, че съм се държал като примадона. И че съм пречел на всички.
– Вярно ли е?
– Естествено, на мен ми ходи. Отива ми. Нали си най-големият. Тенорче.
– Оперна кариера ли искаш да правиш или поп?
– 10 години от поп музиката ще събираме кинти, после отивам да се обучавам при някой от учителите на Лучано и след още 10 години ще видиш, че ще пея на отбран кръг от 500 масона. И ще се посветя в тайните към Хазяйна. Много неща не знае човек, трябва да се посвети. Наистина не знаем много.
– В Music Idiol имаше много хора, които не те харесваха.
– Не е вярно! Всички ме харесват. Всички са ми приятели, игра е това. Половината от женките съм ги шибал.
– Кои?
– Е, първа беше Пламена. Тя го лапна първа. Норчето на задна.
– Е, добре де – нали имаше игра Пламена – Денислав?
– Е, тя първо лапна моя. После на Денислав. Аз даже му викам – "Тая е курва, братле, остави я!", ама той глупака се влюби. И сега си джитка с нея. Ама аз съм сигурен – сто процента, като не е в Мusic Idol, го лапа на някой друг. Курвата си е курва.
– Кои са добрите певци от твоите конкуренти в Music Idol?
– Нора и Деница. Казал съм го 100 пъти.
– А другите?
– Шнорхели, бе братче. Шнорхели са.
– А от журито?
– Вили Казасян.
– Другите?
– Като певците – шнорхели. Едната е тъпа чалгарка , братче, не знае столицата на Нова Заландия?
– Коя е столицата на Нова Заландия?
– Уелингтън. Това го знае всяко хлапе. Абе мани ги бе, правят си реклама на мой гръб, не го ли разбрахте това нещо?
– Ти поиска ли им пари, вече няколко пъти говориш за заплащане?
– Нееее, на драго сърце им играя играта. Връщат ми и рекламата и услугата десетократно.
– Хубаво де, другите в журито?
– Боклуци. Измислени са. Едната направила една песен и след това се скри. После дойде в България, да припомни на хората коя е, защото вероятно и тя не помни. А тоя дебелият е като свиня майка. Много е прост. Изключително прост човек.
– Хубаво, от тоя момент какво следва за теб?
– МТВ! МТВ! Максим Бехар!
– Какво ти предложи Бехар?
– Супер кариера!
– В какво време мислиш, че ще развиеш тази кариера?
– До 4-5 години. Бавничко, че вече не бива да се преиграва, както стана в шоуто.
– Престара ли се?
– Не бе-е-е-е, просто се прелигавих.
– Заради това ли си тръгна?
– Не бе, обяснявам ти – просто търсих удачния момент, в който аз съм "Най-Големият" и излязох вече да си джиткам с Максим.
– Обиди ли се вчера ?
– Не! Аз ги наредих – всички. И публика и всички! Няма човек в това шоу, който да не съм го нахранил и то стабилно.

– Как точно стана "нахранването"?
– Ми първо отказах да пея. Това беше едно шамарче, ама с опакото на ръката, циганската!
– В интернет се появи версия, че си отказал да пееш, защото са отказали да пуснат твои приятели. Вярно ли е това?
– Вярно е. Една братовчедка беше дошла на входа и аз викам на охраната "Аре, пусни я", той отказа и си викам "Оп-а-а-а-а-а, това е моментът!". Оня пак продължи да не я пуска, обясних им, че ако не я пуснат и аз си тръгвам, пък тоя се направи на пич и вика: "Да бе, ще си тръгнеш, никъде няма да идеш, бе дрисльо". Кой е дрисльо, бе? Много се ядосах и си тръгнах. Дойде ми, като пиленце ми дойде в момента.
– Защо не каза това преди да те изгонят?
– Какви са тия, бе, че да им давам обяснение! И «Дрисльо» ще ми вика! Боклуци!
– Казват, че си лицето на България. Приемаш ли се като такова?
– Е, не знам. Не познавам цяла България.
– Обвиняват те, че си прост. Държат се високомерно с теб.
– Сценарий, бе!
– Тази стратегия какво ще направи с теб?
– Е, тук вече не е моя работа. Тук е ролята на Максим. Трябва тая енергия да я насочи в правилна посока.
– С какво се занимаваше преди да влезеш в Мusic Idiol?
– Оперен певец съм. Пея в Софийска опера и в Националния музикален театър. Миналата година не можах да ида на прослушването, защото трябваше да пея с ректора на академията. Всичко, което казвам може да се провери.
– От Академията казват, че си много скромно момче?
– Абсолютно
– Смяташ ли, че тая скромност трябва да я въплътиш, че никой да не разбира за нея?
– Много зависи какво ще бъде желанието на публиката. Всичко зависи от желанието на хората. Ако поискат скромността ми – получават нея.
– Сигурен ли си? Ако поискат да бъдеш сериозен?
– Не са поискали, не съм бил.
– Любовта?
– Не съм се влюбвал.
– А музиката?
– Е, тя ми е основната любов. Обаче, знаеш ли, много искам да се влюбя в жена, която пее 15 милиарда пъти по-добре от мен. И дори да не пее. Да бъде много по-добра от мен.
– Това ли е мерилото?
– Дали ще е музика, дали ще е нещо друго – трябва да има нещо, което да ме предизвиква, което да ме провокира. Да се чувствам като прашинка. Мъничък, като детенце!
– Иване, какви са предизвикателствата пред теб?
– Спри. Пратени са от Господ.
– Когато пееш, чувстваш ли се над другите?
– Аз винаги съм над тях.
– Не смяташ ли, че това самомнение може да ти изиграе кофти шега?
– Да ми изиграе! Възход и падение, съвсем нормално е.
– Усещам май философски поглед на живота. Освен от музика, от какво друго се интересуваш?
– Ботаника и зоология. Обожавам. Animal Planet – аз съм я измислил тая телевизия!
– Хората, които са около теб, подкрепят ли те?
– Хората около мен да ме подкрепят е тъпо. Хората около мен ме обичат. Подкрепа е мека дума.
– В цялата драма покрай напускането ти на шоуто завъртяха майка ти и баща ти. Ти каза, че не си им позволил да дойдат.
– Е не може да ги викат и да не им платят. Къде има такова нещо по света? Всичко се движи от пари. Петарка, три нули, или четири отзад и да идват. Какво ще ми разкарват родителите, те са на работа. Губят един работен ден.
– Каза, че те чака МТВ. Смяташ ли да потърсиш някой от твоите колеги в шоуто за съвместни изяви?
– Това е въпрос, който ще реши ПР-ът ми. Ако каже – да, ще потърся.
– Пиенето демонстрация ли е, пиеш в момента?
– Естествено, не ми казвай, че и ти не разбираш. Всичко е демонстрация.
– Какво още е демонстрация?
– Всичко, което върви е демонстрация.
– Смяташ ли, че публиката разбира това?
– Боли ме к..а за хората. Хич не ме интересува какво разбират и какво не разбират. Въпросът е да вървя нагоре, а не какво разбира някой си.
– Към слава или към пари се стремиш?
– И към двете, едното не може без другото.
– Колко пари ще искаш за участие на тоя етап?
– 2000 лв. за час.
– На купона на Медицинска академия платиха ли ти? Тоя прословут купон.
– Не, това го направих за тях. Аз да не съм кретен?! Имаха си празник хората. Науката и религията са две много важни неща. Аз ще се опитам да помогна да се доближат една до друга.
– Как ще се случи това?
– С каквото мога?
– Иване, знаеш ли какво се случва в момента в държавата?
– Не ме е…е за държавата! Въобще не ме интересува!
– Преди разговора ми каза, че имаш по-висок рейтинг от Първанов, чий рейтинг искаш да надминеш?
– На Майкъл Джексън. Ама какви са тия въпроси?
– Какъв е правилният въпрос за теб?
– Какво правиш, къде отиваш?
– Отговори тогава.
– Всичко правя и навсякъде съм.
– Каза, че се вдъхновяваш, ако някой те превъзхожда. Това ли те вдъхнови в шоуто, конкуренцията?
– Каква конкуренция, бе!? Виж ги какви са умрели. Искам да надмина себе си.
– Отношението на екипа зад камерата различно ли беше от това пред нея?
– Естествено – колко пъти сме яли и сме пили…
– Изключваш си често телефона, иначе сам си го публикува? Много ли те търсят и защо го пусна в нета?
– Търся пари, ако някой предлага – да му е лесно да ме намери.
– За какво би платил ти, чисто професионално?
– За сериозна музика. За хубава музика, такава която да я усещам. Нали знаеш, че аз съм я измислил.
– Когато си сам какво слушаш?
– Джордж Майкъл, Павароти, Стинг…Все хора, дето аз съм ги измисли.
– А теб кой измисли?
– Хазяйна!
– Другият страшно известен участник в Music Idol беше Валентина Хасан…
– Естесвено, как няма да стане. Това е супер готина извратения! Ако не събуди усмивка у някого, значи този човек е зле.. Трябва да иде на лекар.Валентинчето буди усмивка и то доста чаровна. А усмивката е най-хубавото нещо.
– Твоите усмивки какво ги буди?
– Чела ли си на Виктор Юго, "Човекът, който се смее"?
– Да.
– Е, това – такива неща. Изроди. Извратениите ме карат да се смея, нечовешките неща, на които повечето хора извръщат глава и казват поучително "не е хубаво, на това не трябва да се смееш". А аз умирам – като видя някой куц или сакат умирам от смях. Сигурно нещо ми е прищракало, болно нещо вероятно, не знам. Но пък, ако видиш историята, едно време нарочно са ги осакатявали и тормозили, когато са излизали изкривени по сцените, за да им се смеят.
– Защо криеш познанията си?
– Не е необходимо да демонстрирам точно тях. Нека да си мислят, че съм прост. И после да им го сложа изведнъж. Между устничките.
– Харесва ти да те подценяват?
– Да, много ясно, после като им го сложиш, боли най-много! Друг е ароматът, нали знаеш лафа за гъза и устата?

– Пя Лучано вчера…
– Пях е силно казано, леко загатнах и понеже знаех, че ще ме изгонят им казах: Нааа! Не заслужаваха повече!
– Смяташ ли, че вотът на публиката е манипулиран?
– Не… Не мисля.
– Шоуто беше много добър старт за теб, театрална кариера?
– Холивуд!
– Преди интервюто ми каза, че ти предлагат да правиш шоу?
– Да.
– А как си представяш това твое предаване.
– Представям си го така – не искам да говоря за хора. Искам да говоря за неща. Ето виж тази бутилка – за нея може да се говори много. Темите трябва да са различни, разчупени, различни. Предметите и нещата са много интересни, жалко, че не им обръща никой внимание.
– Смяташ ли, че на тоя етап в живота ти ще се появят нови хора?
– То е задължително! Задължително хора, с които ще работя, нови приятели и нови свиркаджийки. Тях па ги има в изобилие, навсякъде. Свирките ме блазнят повече от парите даже.
– Общото между музиката и секса, че все натам те избива?
– Вълнение, емоция, екстаз, нирвана, не знам… много е общото.
– От падение страх ли те е?
– Е, нали сега сам си го организирах…
– Не, не – не изиграно, а истинско?
– Е, какво да ме е страх. Ял съм толкоз лайна, че от какво има да се страхувам.
– От Айтос си, през цялото време обясняваше, че си селянин.. защо?
– Защото е така. Там съм си аз, и си се държа и си мяткам оная работа където пожелая.
– Някой казвал ли ти е "айтоски селянин"?
– Не, щото като ми кажат селянин и като ги питам коя е столицата на Албания и той опа! Няма човек на този свят, който да не мога да нахраня. Мен може да ме храни само Хазяина!
– Приятелите ти какви са?
– Странни персони.
– И ги обичаш много?
– Естествено. Аз не съм аз без тях. Ще се прееба ако ги няма. Сетих се за още един въпрос, който искам да ми се зададе.
– Задай си го де.
– Искам да ме питат как искам да умра.
– Как?
– Голям като Павароти. Ама да не се карат децата ми за кинтите.
– Музикантът, който те вдъхновява?
– Елвис. Ненормалници. Да пукнеш от алчност и преяждане е много як грях. Да си чревоугорник наистина е готин грях.
– А греховете ти?
– Нямам. Изклал съм над 2000 пилета, защото имаме пилчарник на село. Но е за препитание, Господ прощава.
– Какво няма да ти прости Господ?
– Ако не оставя нищо след себе си. Няма да ми прости. Деца, имам предвид.
– Как си ги представяш тези деца?
– Изобщо не ме интересува какви ще са, искам да ги гледкам и да им се радвам.
– Какво задържа в себе си и не показа на публиката?
– Много неща. Това е една милиардна, от това което е в музика и душата ми.
– Ще покажеш ли себе си някога?
– Ако го поискат. В момента обаче дори да го искат, не го заслужават, защото са много овчедушни. Няма да го разберат. Прости са.
– Овчедушието в България ще се превъзмогне ли?
– Да те бият, да те крадат, да те ебат постоянно дали може да се превъзмогне? Аз мисля, че им е готино, ама не ги разбирам.

Полина Паунова

В.”Новинар”