Кой разчита на полицията?
В понеделник миналата седмица погребаха убитият в полицията Пламен Куцаров. Никой не отбеляза този факт в медиите, освен телевизионния Канал 3. Целокупното гражданство се давеше от информации от политически удари в гръб, ужкомпромати и работата на празни обороти на родните ни политици.
Една от основните теми на седмицата бяха съвещанията и говоренето на МВР за отвличанията и какво евентуално тепърва трябва да се направи. Нито един политик не коментира скандала как Пламен Куцаров е бил извлечен от дома си без заповед за задържане и то по пижама, с чувал на главата. Никой не коментира как е била арестувана и приятелката му – като за целта са били използвани два автобуса антимафиоти! Мълчание.
В деня на ареста, братът на Куцаров вижда хаоса в дома му и го дава за издирване на полицията! Отговорът естествено е: не го намират в полицейски управления, болници и прочие, докато на следващата сутрин извикват брата и му обясняват, че брат му е починал от притеснение!
Три месеца семейството на Пламен Куцаров не можеше да получи трупа му, за да го погребе. Три месеца майка му и близките му не получили разрешение да го видят. Докато най после получават разрешението и Погребалната агенция на близък на семейството извършва траурния обред. На майката, не препоръчват да го вижда, тъй като за трите месеца в моргата останалото от сина й не е за гледане…
Това бе събитието, за което всички медии мълчаха единодушно през изминалата седмица.
Една година след като Михаил Миков оглави поста министър на вътрешните работи, той призна в студиото на Дарик радио за отвличанията:
"… този престъпен бизнес става интересен и по причина, че все още не сме успели да противодействаме ефикасно."
Какво може да се каже за годината управление на министър Миков. В последно време на МВР определено не му върви. Тъкмо съобщиха, че са заловили шестима похитители с маски в колата, само ден по-късно се оказа, че става дума за някакви шегаджии, които бяха пуснати!
Опити за спасение в 12 без пет. Месеци преди изборите, министърът и висшето ръководство на МВР се амбицираха да дискутират организираната престъпност и по-точно отвличанията. Най после се стигна се дотам да се обсъжда как МВР конкретно ще работи по отвличанията, каква мобилна група трябва да създаде, и какви промени следва да се направят в законодателството. Само че парламентът си отива и приключва мандатът му, а докато заработи следващият парламент, я камилата, я, камиларят. Ще си отвличат, ще взривяват, ще грабят и полицията ще отчита в пресбюлетините си какво се е случило.
Другата слабост на МВР в този мандат се оказа агентурният апарат. След като 20 години разтурваха тази мрежа, сега от полицията са готови да дават луди пари за информация за престъпления – само че едва ли ще се намери кой да се хване на тази въдица! Ето защо в разкриването на престъпления ще се разчита предимно на случайността, или на данните, с които засипва МВР, ДАНС и Прокуратурата депутатът Яне Янев. Ако перефразирам известна крилата мисъл на бивш вицепремиер, коментарът за тази трескава депутатска активност би звучал така: Егати полицията, щом Яне Янев ще й дава имена на похитители!
Всъщност от списък с шест имена на евентуални спецове по отвличания, които Янев гордо занесе в МВР, двама се оказаха покойници!
Тъкмо се намери смелчага, който да разкаже за отвличане – и хоп! Прокуратурата взе, че обяви, че разполага със защитен свидетел! Иди че съдействай на полицията.
Стар и отлежал е и проблемът с изтичане на информация от МВР. Отдавна не се спори има ли изтичане на информация от МВР или не. Нещата преминаха вече в друга плоскост: коментират се щетите от това явление. В същото време течът създава несигурност, както за работещите по дадени престъпления, така и за тези, които се опитват да съдействат с информация на разследващите полицаи. Емблематични примери в изтичане на информация от МВР си остават: случаят със зам-директора на ГДБОП, Иван Иванов, осветяването на агент на ДАНС от вътрешния министър Румен Петков, публикациите на СРС-та в пресата, безумното говорене на депутати по дела, съдържащи класифицирана информация.
Само за 2008 г. са потвърдени данни за корупционно поведение на 58 служители, уволнени са 13, посочи Михаил Миков в Дарик радио. Към тези цифри се прибавят и лишените от достъп до класифицирана информация. На фона на тези стари слабости в МВР полицаите скочиха за по-добри заплати и условия на труд. Т. е. нещата с вътрешните работи в държавата се влошават с всеки изминал ден.
Организационни, законодателни и технически пречки стоят реално на пътя на полицията, за да заработи ефективно. Предпоставки, които не се решават за ден или два, а за месеци.
Да се стреля ли при даване на откуп, въпреки че това може да застраши живота на отвлечения? Да се блокират ли имуществото и банковите сметки на семейството на отвлечения, за да не може да се даде искания откуп? Рискът за живота на похитения ще намали ли този вид престъпления? Тук споровете продължават, както и натискът да се узаконят тези предложения.
Кога ще бъде закупена техника за работа на специализирана група в МВР по отвличанията? Кога ще бъде структурирана подобна група, след като в нея трябва да има висококвалифицирани специалисти по компютърни технологии, по телекомуникации, с владеене на чужди езици, психолози? Кога ще се реши проблемът с премахването на анонимните SIM-карти от мобилните оператори? Случаят с двете убиства в нощта на велика събата в столицата показа, че пред мобилния оператор МВР няма никакъв авторитет. На поискан номер на евентуалния извършител на двете убийства, от мобилния оператор отказали да дадат информация за служебно ползване! Явно освен законодателни промени, час по-скоро ще се наложи да се правят и правилници за безпроблемна служебна комуникация на МВР с различни фирми, институции и длъжностни лица.
Ако в България има организирана престъпност, то в момента тя води с много на нула срещу държавата.
Мандатът на това правителство е към края си, но промени ли се нещо в системата на МВР? Стана ли България по-сигурна за гражданите си? Може ли да се разчита на полицията в случай на необходимост?
Преди четири години в часовете по Коледа, една почернена майка, чийто син бе убит от барети при операция, звънеше в телевизии и радия и търсеше помощ от журналисти, за да бъде допусната до трупа на сина си! Никой не й даваше думата. На пресконференция прокурорът Камен Ситнилски и антимафиотът Ваньо Танов излъгаха, че момчето е било убито от баретите заради открития от него огън срещу тях!
Впоследствие стана ясно, че младежът не е могъл да открие огън, защото е бил пребит до смърт от избягалите уж негови съучастници.
Впоследствие стана ясно и че съучастниците "в организирана група" всъщност са се запознали с момчето в деня, в който двамата отвличат един англичанин от аерогарата заради дълг.
Антимафиотите не разследваха дома на този младеж, въпреки твърденията, че бил член на престъпна група за отвличания, нито докато издирваха отвлечения, нито след това. Подобен прецедент в други държави няма.
Двамата съучастници в това отвличане се договориха с полицията и получиха бърз процес и ниски присъди.
Младежът бе разстрелян от влизащите барети при акцията, както е бил пребит до смърт от избягалите с неговата кола и с неговите дрехи съучастници.
21 дена майката на това момче нямаше право да види мъртвия си син, а прокурор от Военна прокуратура твърдеше, че са го идентифицирали по документи!
На 21-ия ден чак трупът на младежа бе предаден на Погребална агенция, за да бъде погребан и снимки, направени от приятели на момчето показаха, как след 21 дни той все още е със смляно от бой лице.
И още нещо симптоматично в този случай от 2006 г. На тази майка тогава никой не даде трибуна, за да попита защо не й дават мъртвия син.
Нито една медия не изнесе на времето истината и не се коригира, че прокурор и антимафиот са говорили на границата на лъжата на пресконференция пред представители на 50 медии.
Само Нова телевизия в предаването на водещия Милен Цветков покани майката и братът на убития младеж, за да се чуе истината по тази трагедия. Разбира се имаше и поканен прокурор…
Това се случи преди четири години, след аферата с Чората. Въпросното момче не бе син на виден политик, даже не бе и племеник на политик и всичко, случило се с него потъна в горчивите спомени на почернената му майка.
На пресконференцията на прокурор Ситнилски и антимафиот Танов, двама мастити борци с организираната престъпност обявиха, че младежът е с 18 присъди. Впоследствие стана ясно, че всички обвинения са били снети и само смъртта на младежа е била причина да не падне и последното обвинение срещу него.
Подробности за този случай и снимки на убития младеж може да намерите тук.
http://www.lubamanolova.info/media.html
Може ли да се разчита на полицията в България?
Не и дано не ви се наложи…
Люба Манолова