Фарсът „съдебен процес“

В два поредни броя "Капитал" публикува съвместно разследване с телевизия re:tv за убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски.
Двадесет и четири годишният студент по право е намерен убит в квартирата си в Париж. Френските разследващи откриват, че преди смъртта си той е бил търсен многократно от Георги Желязков. Дрехите на Желязков и друг негов приятел – Стоян Стоичков-Барона, са открити изоставени в квартирата на убитото момче. По тях има и кръв на Борилски. Изчезналият телефон на Борилски е активиран със SIM картата на Георги Желязков. Самият Желязков е син на бившия зам.-директор на варненското следствие Борислав Желязков, който в момента е влиятелен адвокат в града.
Когато делото срещу Желязков и Стоичков попада в България, с него започват да се случват странни неща – първо папките изчезват за близо 10 месеца из дебрите на прокуратурата, а впоследствие се оказва, че от тях липсват и доказателства. След като следствието в България в крайна сметка завършва, през 2003 г. обвинителният акт е внесен във Варна. Магистратите в морския град обаче си правят отвод и отказват да гледат делото с мотив, че се намират в изключително близки отношения както с майката, така и с бащата на обвиняемия Георги Желязков.
Няколко месеца по-късно същите съдии, въпреки че са декларирали "изключително близки" отношения с родителите на обвиняемия, се произнасят по искането на Франция за екстрадиция на Желязков и Стоичков. Искането на френските власти не е уважено…
След отвода на варненските магистрати делото е разпределено в Шумен – град, който се намира в апелативния район на Варна. Съдиите от двата града се познават и работят заедно.

Процесът започва

В края на 2003 г. процесът в Шумен започва. Делото е разпределено на състав, председателстван от съдия Нели Батанова (една година след началото на процеса тя е избрана от доминирания от представители на НДСВ Висш съдебен съвет за председател на съда.)
Делото тече мудно. Заседанията се насрочват през странно дълги срокове. Въпреки че не е особено натоварен, съдът гледа делото средно по четири пъти в годината.
Срещу мощната защита на обвиняемите – пет известни варненски и софийски адвоката, прокуратурата изглежда безсилна. Представителите на държавното обвинение се сменят (през делото минават общо трима прокурори), като във финалната фаза се явява бившият следовател и районен прокурор във Велики Преслав Огнян Куздов.
Според майката на Мартин Борилски – Иванка Въчева, Куздов до такава степен се е притеснявал от обвиняемите, че се е обръщал към нея и адвоката й с молба те да правят възражения от негово име. Заради "личен празник" Куздов не се явява при прочитането на присъдата по делото.

Една закъсняла версия

В едно от последните заседанията по делото след седем години мълчание Желязков и Стоичков отново проговарят за събитията около убийството. До този момент те отричат да са виждали Борилски в месеците около смъртта му. Пред съда обаче двамата изведнъж си спомнят, че са видели убития в деня на смъртта му.
По думите им вечерта на убийството са имали среща с убития пред кантората му. Оттам с такси отиват в квартирата му. Пред апартамента ги чакали "двама едри, костюмирани французи". По думите на Желязков и Стоичков петимата се качили в апартамента на убития с асансьора (който между другото едва побира двама човека).
В апартамента настанало сбиване. Непознатите нападат Борилски с нож и го порязват по ръцете и лицето. Според версията на обвиняемите ситуацията изведнъж се успокоила и непознатите призовали Желязков и Стоичков да се измият и преоблекат и да напуснат жилището. Нещо, което те изпънили, за да оставят по думите им ранения Борилски с двама непознати, но за сметка на това агресивни французи.
След като напускат квартирата, те се обаждат по телефона на свои приятели, без да споменават за инцидента, и напускат Париж с първия възможен влак, за да отидат към Монпелие.
За телефона, който е изчезнал от жилището на Борилски, разказват, че им го е продал в таксито за 200 долара (според Желязков) или 200 евро (според Стоичков)…
Въпреки драматичната случка нито Желязков, нито Стоичков съобщават на някого за станалото.
Въпреки двудневния оглед на местопроизшествието са открити само следите на Желязков, Стоичков и Борилски.
След пет години процес Шуменският окръжен съд излиза с решение, с което оневинява напълно двамата обвиняеми…

Имитация на правосъдие във Велико Търново

Оправдателната присъда в Шумен е протестирана от прокуратурата и делото е разпределено на Апелативния съд във Велико Търново. Процесът е насрочен за 22 декември – дата, която според близките на Борилски не е избрана случайно. На делото присъства лично френският посланик Етиен дьо Понсен. Той коментира за "Капитал": "Знам, че присъствието ми е необичаен акт за един посланик. След оправдателната присъда се почувствах задължен да отида. Най-малкото защото именно френски власти са извършили разследването."
По-малко от осем месеца след решението на съда в Шумен Апелативният съд във Велико Търново потвърждава оправдателните присъди.
Дългото близо 30 страници решение на съдийския състав Йорданка Неделчева, Здравко Трифонов и Румян Жеков прилича на заяждане на дребно с прокуратурата.
Решението е пълно с фактологически и граматически грешки и заключения, които будят недоумение.
Съвсем безрезервно съдът приема показанията на Стоян Стоичков. Както и тези на Георги Желязков за това, което са си говорили т.нар. френски нападатели. Съдът обаче не коментира многото доказателства по делото, събрани от френските власти, че Борилски е бил просто стажант в кантората и не се е занимавал с чувствителни дела.
Още по-интересно звучи и заключението на съда за това защо Желязков и Стоичков не са могли да преценят дали по Борилски е имало смъртоносни рани…
Една от основните тези на съдът е, че обвинението не е доказано, защото няма доказан мотив за убийството. Магистратите обаче пропускат показанията на свидетелите, посрещнали Желязков и Стоичков в Монпелие и Ница, както и не коментират показанията на свидетелите, че двамата обвиняеми неистово са търсили пари.
Без съмнение обаче най-значимият пропуск на магистратите е схващането им за това кога точно е станало убийството. За да определят точния час, те използват показанията на един от съседите на Борилски. Магистратите обаче пренебрегват факта, че този свидетел признава, че е употребил алкохол същата вечер и не може да даде точни показания.
И още: съдът приема показанията му като достоверни с мотив, че апартаментът му се намира според написаното в решението точно под жилището на жертвата.
Истината е друга – този свидетел живее действително на долния етаж, но в другия край на коридора…
Прозорецът му не гледа към улица, а към вътрешния двор, през който има пасаж към десетина други кооперация и в който движението е усилено.
Грешките на съда не спират дотук. След като напускат жилището на Борилски, двамата подсъдими отиват до първата срещната кабина и се обаждат по телефона. Желязков звъни на баща си и на приятели в Ница. Обажданията са фиксирани в 21 часа и 15 минути. За съда обаче часът на обаждането е друг. Магистратите стигат, по думите им след "перфектен фактически анализ" до дефинитивен и обоснован извод, че обаждането в действителност е станало 15 минути по-рано – 21часа и 2 минути.
На пръв поглед малки и незначителни разлики. В същото време това изкривено заключение на съда е един от много примери за това как магистратите удрят рамо на защитната теза на обвиняемите.
В едномесечен срок Върховният касационен съд трябва да каже дали тези грешки са проблем. Той може или да върне делото за ново разглеждане, или да потвърди решението на апелативния съд…

Росен Босев

В. „Капитал”