ПРЕЗ 2014 В АВСТРИЯ СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ
Петък , 27 декември 2013 година , беше последния работен ден за австрийските фирми, те ще отворят врати отново на 06.01.2014 , понеделник. Има и изключения, разбира се. Станах много рано във Виена и тръгнах – исках да се уверя, доколкото ми стигнат силите и времето през този ден, на място и на живо, дали трудовия пазар в Австрия е свободен от 1 януари 2014 година за българите и дали те са желани.
Истината е, че не успях да отида във всичките фирми, които си бях отбелязал – до някои от онези фирми, които са подали обяви, че търсят нови хора / не казвам работници / така и не стигнах. По две причини: първата е, че съзнателно пренебрегнах едно цяло съсловие – учители, архитекти, инженери, лекари и медицински сестри. Направих го нарочно – те са интелигенция, учили са да се оправят, ако искат сами. Втората причина е, че не ми стигна времето. Мислих си, като отида на адреса на фирмата и ще ме отпратят – ела догодина, шефът го няма, ти защо питаш ? Оказа се, че съм сгрешил.
Много рано, в 6 часа сутринта от България пристигнаха едновременно два автобуса /обичайно по това време пристига само един на една лицензираната автобусна линия/, тази сутрин пътниците бяха над 70. Нямаше туристи, болшинството бяха обикновени хора, българи. Помолих шофьорите и прегледах имената на пътниците, ей така, да видя какви имена са в списъците. Българи като българи – над 70 % мъже, от тях имаше по-някои и с турски, и с цигански имена, но цели организирани групи нямаше. Жените не бяха много, повечето отиваха отново да гледат в провинциите на Австрия безпомощни възрастни хора –за последен път полулегално, с известен риск. Вярно, имаше за цвят, предимно мургави няколко девойки, както наричат тук жриците на един от древните занаяти, но ако ги нямаше градът нямаше да е Виена. И още две неща ми направиха впечатление: болшинството от пътниците си бяха купили билети за автобуса в двете посоки, с отворена дата за връщане – само трябваше да се явят някоя вечер на автогарата и да отпътуват за България. Жените някак се оправяха сами, нито тези, които отиваха из цяла Австрия за да работят като социални асистенти, нито девойките ги очакваше някой. Виж, мъжете – от юноши до пенсионери – почти всичките ги чакаше по някой познат , личеше си , че са новаци.
Австрия едва ли е страната в Европа, която ще е най-примамлива за българи – работници през 2014 година. И не само защото немския език е почти неусвоим, дори на елементарно ниво – поне да можеш да си напазаруваш, а и защото заплатите, които се предлагат на категорията работници никак не са високи, дори за нашите български представи. Истината е, че заплатите не впечатляват, но данъците и наемите – много.
За мое учудване, макар че след почти четвърт век общуване с австрийците си мислех, че с нищо не могат да ме изненадат, много любезно и веднага почти навсякъде, където отидох, бързо и без излишни въпроси ме приемаха не някакви пъпчасали чиновничета, а шефовете на различните фирми, дали обяви, че през 2014 година търсят работници.
Вълшебната думичка беше БЪЛГАРИН. И на мен не ми се вярваше, но първото нещо , което се коментираше навсякъде , без изключение , беше страната , от която ще дойде кандидата. Не казваха нищо за румънци и хървати , не споменаваха поляци / които имат право на работа отдавна вече /. Но питаха : БЪЛГАРИН ? И след утвърдителния отговор, по-подробно, отколкото ми се искаше, обясняваха.
Изводът и то не само за Виена / защото там са шефовете, а обектите са в Австрия , в необятната бивша СССР , колкото и да е трудно за обясняване – в Македония и Сърбия; дестинациите на обекти в Азия и в Латинска Америка са навсякъде по континентите /е, че се търсят български строителни работници в Австрия, а къде ще работят е друга тема. Ще ги назначават и ще им плащат австрийции по австрийското законодателство .
Всички, с които говорих много държаха да ми обяснят какво е това , според тях и според законите, СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ В АВСТРИЯ през 2014 година. Първото, според австрийците , е да не си съден и нямаш криминални прояви. Такива хора те декларират, че не само няма да допуснат във фирмите си , а и веднага ще информират компетентните власти за незабавно обратно принудително връщане в България. С огромно внимание и с подозрение се отнасят и ще се отнасят към безработните с добра професионална квалификация – шофьори , кранисти, багеристи , водачи на пътно – строителни машини , кофражисти , арматуристи , зидари , мазачи. Австрийците така и не си представят , че един мъж в зряла възраст , глава на семейство с квалификация и опит, е бил с години на социални помощи.
Уверих се , че ще мине време докато във фабриките на австрийските фирми ще заработят българи – фрезисти , стругари , шлосери , монтажници. Не че няма работа – има. Не, че немския език е непреодолим проблем. Това е абсолютно валидно и за шивашката, и за текстилната индустрия, за занаятите, за продавачи и продавачки в австрийски магазини , за стотици професии – недоверието. Неразбираемо е – като можете да работите и то квалифицирано и почтено, защо вече четвърт век не работите ? Как така се примирявате ? Отговорът ми остана за следващи разговори.
Признавам си, че една безобидна статистика в този петък ме остави без дъх : само седем процента от българските студенти в Австрия досега са работили почасово – 4 часа дневно , пет дни в седмицата. Не е имало бюрократични пречки – работили са 92 % от индийците /учещи предимно за лекари / ;63 % от турците; 41 % от сърбите ; 29 % от румънците. Няма обяснение – от българките , учещи изкуство / най – общо казано /, работят близо 100 %. В Австрия от започналите да учат право българи са завършили 21 % , лекари – 17 %.
От много отдавна живея и работя в България и в Австрия . Не се чувствам емигрант – майка ми е стара, жива е на село в България и се грижа са нея; фамилията ми е във Виена и всеки си изкарва самичък препитанието. Аз съм от онези , чието достойнство се потъпква от пенсионната реформа – хем съм стар , хем все ме хващат някакви приумици на промени. Но не се предавам – жив съм , привечер автобуса тръгва от София и рано-рано е във Виена, късно вечер тръгва от Виена и сутринта съм в София. Автобусът пътува всеки ден, аз – когато ми се налага. Работя – за австрийци , за българи , по специалността и не съвсем. За едното препитание само. Богат в този си живот няма да стана , но в деня на падането на Берлинската стена тръгнах.
Може би нямаше да напиша тези редове, ако ги нямаше и онези – тарикатите. Дето ги има по цял свят. Има ги и в България, тези дни ще нападнат и Австрия. Далавери , мними болести , социални помощи … Богат арсенал от трикове имат, но Австрия е държавата , която ще ги озапти и с уважение към тях ще ги прогони.
Такава е Виена, такава е Австрия – вече има СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ.
Димо Ангелов
Виена