Етем се прави на депесарски шут
В нашето глобализиращо се време министър Емел Етем ни напомни от името на ДПС, че има още една област, в която границите са паднали: политическата наглост на преялите с власт у нас е станала безгранична.
Нахалство без граници е да кажеш от името на най-централизираната, най-йерархичната и подчинената на една единствена човешка ( раболепно изтъквана почти като свръхчовешка) воля организация, като ДПС, че някой друг в политическото пространство страдал от вождизъм и егоцентризъм. Именно това прави Емел Етем в изявление на фолклорен събор в почивен ден, сякаш за да демонстрира, че наглостта не знае почивка.
Госпожата намерила за необходимо да поучава десните как да си решат проблемите и с присъщата загриженост на гробокопач, който полага старание да си осигури работа, сочи като основен проблем на дясното пространството точно онова, което е емблема на ДПС: вождизмът и прекомерното его на лидерите.
И това при положение, че в случая с ДПС дори не може да се говори са „лидери”- там има само един единствен такъв!
Упреците срещу лидерите на десните партии не са нито новост, нито лишени от основание. Но е връх на падението именно от висшия ешелон на вождистката партия ДПС, която има абсолютно несменяем вожд вече 20 години, да се вайкат над чужди вождистки мавзолеи. Ако има политическо формирование, което да е 100 процента представително за явлението „култ към личността”, това е именно ДПС.
Дори в неформални разговори, каквито като журналист съм водил, подчинените на Доган се произнасят за него със страхопочитанието на поданик, вперил покорен поглед към обожаемия началник. Да, партията ГЕРБ се олицетворява от Бойко Борисов, а в ДСБ Иван Костов е безспорен водач, заради което го обявяват за командир. Но нито единият, нито другият има „култовия” 20 годишен стаж на култа към личността на Доган, нито пък те могат да се мерят с него по ролята му на едноличен фактор в т.н. „голяма политика” през всичките тези години.
Но и това не е всичко. Явно самозабравянето на овластената ( по волята на вожда Доган) госпожа е толкова голямо, че тя най-сериозно обявява ДПС за …спасител на дясното. По думите й, понеже движението много стабилно стояло в центъра, периодично спасявало ту лявото, ту дясното. Типичен пример за 50 процента истина, равна на 100 процентна лъжа!
Човек трябва да е от друга политическа планета, за да не знае, как Доган и компания „спасиха” правителството на СДС през 1992-ра, например. Това, че изобщо се бяха коалирали със сините за малко, се оказа точно толкова „спасително” за демокрацията и демократите, колкото пактът „Молотов-Рибентроп” от август 1939 г. за Полша, част от която беше „спасена” в резултат на това от Сталин от нацистките му съюзници под формата на съветска окупация.
Полша, разбира се ( за да продължа аналогията, колкото и да е уязвима, като всяка аналогия) възкръсна, но с цената на огромни жертви. СДС- също. Разликата е, че поляците помнят „добрините” на „спасителите” си и по никакъв начин не биха допуснали повторение на историята.
Дали и сините у нас са способни на това усилие и да дадат отпор на гробокопачите си, сред които се появиха „спасители”, въоръжени с фалшиви печати, усмивки и аргументи, но с истинската подкрепа на Доган?
Иво Инджев