Госпожа Георгиева, джебчиите и генералите от МВР

В редакцията на afera.bg се получи писмо. От г-жа Георгиева. Ако трябва да бъда честна, подобни писма журналистите ги оставяме настрана, защото в тях няма екшън, корупция, далавера или нещо, от което на читателите им косите да настръхнат.

Г-жа Георгиева е обаче убийствено права.

Впрочем, прочетете писмото:

„Здравейте!

Пиша до редакцията Ви защото съм страшно възмутена от джебчийките, който обикалят из центъра на Варна и крадат от майки с колички, или с малки деца. Никой ли няма да им обърне внимание? Докога ще се правят, че не ги забелязват? Докато обираха само чужденци си затваряха очите, сега и на майките ли ще посягат? Всеки ден ги виждаме и се страхуваме да излезем, а повечето майки се разхождаме сами или с други майки, защото всичките близки хора работят по времето подходящо за разходка. Надявам се поне Вие, г-жо Томова, да успеете да направите нещо, защото положението е нетърпимо, а никой не предприема някакви мерки.

Благодаря Ви.

Приятен ден!

С уважение,

г-жа Георгиева”

Очевидно г-жа Георгиева е млада майка и е удивителна нейната мила наивност да иска от мен да направя нещо.

Ще се опитам да и обясня защо подобни човешки неволи ме докарват до бяс, че журналистиката не е в състояние да направи нищо за да изхвърли от местата им точно онези, които са ДЛЪЖНИ да решат проблема.

В продължение на 8 години варненската вътрешна дирекция на МВР бе оглавявана от ген. Веселин Петров. Същият по времето на ексвътрешния министър Румен Петков бе издигнат до длъжност шеф на Националната полиция на държавата. На финала ген. Петров напусна сам системата на МВР, притиснат от обстоятелствата по скандала с МВР и намери пристан, благодарение на варненския кмет Кирил Йорданов, като седми зам-кмет, отговарящ за сигурността на общината, каквото и да означава това.

Та, по времето, в което беше шеф на РДВР – Варна, и то осем години, ген. Веселин Петров беше един от любимците на жителите на с. Игнатиево.

А с. Игнатиево е известно като база на джебчиите в морската столица. Там са босовете, там са и „пчеличките”.

Нищо не внушаваме.

Бях свидетел обаче как един от босовете на джебчийската мафия в Игнатиево реагира по времето на ген. Веселин Петров. Три момчета поискаха от него да бъде върнат скъп мобилен телефон. Отговорът бе… бегайте оттук, защото ей сега, ще видите, че ще дойде лично генерала. Генералът не дойде, но бяха пратени куп ченгета, които трябваше да опазят джебчийския бос от „нападение” едва ли не срещу него.

Така Игнатиевската джебчийска мафия никой не я пипаше. А нейните „труженици” вилнеят из цяла Варна и правят наистина големи пари. Достатъчно е да се видят циганските къщи в Игнатиево.

След като ген. Веселин Петров го тупнаха да се грижи за сигурността на Община – Варна, неговото място зае дясната му бивша ръка и негов ексзаместник – комисар Митко Димитров.

Веселин Петров продължава да съветва бащински верния си паж Димитров и игнатиевската джебчийска мафия продължава да си стои непокътната.

Така стоят нещата, г-жо Георгиева.

Ако вече сте се оплакали в някое районно управление, сами сте се убедели, че каузата е загубена.

Какви ти джебчийки, като на такива „генерали” им се привиждат единствено грандиозни удари, с които да се издигат в кариерата и да пушат пури от по две хилядарки.

И отдавна са забравили истинското значение на полицията.

А и, както вече отбелязахме, джебчийското финансово перо от Игнатиево си струва.

Въпреки, че схемата и тамадите в нея се знаят.

Това е положението, г-жо Георгиева.

И другият път, не правете грешка, да набиете някоя джебчийка, като нищо ще вземат да ви вкарат в ареста за нанесени телесни повреди.

А мургавелката още на следващата сутрин ще се върти вече около Катедралата и ще джоби на воля.

Веселина Томова