Контрабандата процъфтява, но какво от това? Мафията се кипри като въшка на чело!
Какво ли не се изписа за митниците?! Кой ли от управляващите нови демократи не са заканваше люто, че ще разрови мръсотията и ще изчисти Авгиевите обори. Да, ама не! И как да стане това, когато контрабандата е скрита полу-официална политика, водеща началото си от тъй наречения скрит транзит. В годините на “зрелия социализъм” скритият транзит се извършваше под ръководството на БКП, с помощта на службите на МВР. Ненапразно всички министри на МВР бяха членове на ЦК на БКП. Ненапразно всички началници на Окръжните управления на МВР бяха членове на Окръжните комитети на БКП и изпълняваха спуснатите им нареждания.Така беше изградена една стройна, безпроблемно функционираща контрабандна система, подчинена на върхушката на БКП. Извън всякакво съмнение е фактът, че това носеше определени приходи и за държавния бюджет.
Смяната на поколенията в БКП доведе до мимикрията на Партията и БКП беше преименувана в БСП. Не може да се отрече правилният анализ на обществените настроения от страна на БКП, което й позволи някъде около 1985-1986 г. да започне масиран износ на капитали, да изпрати на обучение в западни държави синове и дъщери на деятели от партийната номенклатура.Така, в края на 1989 г., България се оказа с изпразнени пенсионни фондове, с външен дълг от над 11 млрд. долара, с изнесени зад граница чрез създадените от БКП външнотърговски дружества над 3 млрд.долара и т.н. Все по това време започнаха да се завръщат и обучените в чужбина наследници на партийната номенклатура на БКП и се поде призивът да се даде път в управлението на държавата на образованите на Запад млади хора. С тяхна помощ и тази на верни на родителите им съратници се роди и доктрината „РАН-АТ” – един план, целящ откровеното ликвидиране на България като икономика и държава. Ето защо не трябва да ни учудват действията на всички правителства след 1989 г., защото техните действия под мъдрото ръководство на БКП/БСП са насочени само към едно – да се осигури икономическото господство на партийната върхушка и мимикриралата номенклатура. За осъществяване на тази стратегическа задача пълноценно се използват и митниците, които от организация за противодействие на контрабандата бяха превърнати в агенция за съдействие и организация на контрабандата. Това, което е неизменно, е фактът, че всичко става под ръководството на БСП чрез назначенията на възлови места на министри на финансите, на директори на Агенция “Митници”и тясното им взаимодествие с ръководеното от тях през цялото “демократично” време МВР.
Като доказателство за горните твърдения нека разгледаме какво се е случило в периода 1992-2009 г. на един невралгичен митнически фронт, какъвто е Свиленградска митница. Директор на Агенция”Митници”за периода 1992-1997 г. е нововазначеният отново на същия пост и през юни 2008 г. г-н Христо Кулишев. Ненапразно този период се нарича златен век на новата българска контрабанда и се характеризира с добре ръководен привиден хаос, роди се терминът „вдигната бариера”, масово се използваха фалшиви печати, пълни влизащи камиони се вписваха като празни, не се приключваха ТИР карнети. Така например, по мои сигнали, Хасковската окръжна прокуратура /прокурор Митьо Колев/ е установила, че за периода 1993-1996 г. в Свиленградска митница са останали неприключени 333 броя ТИР-карнети със щета за държавата в размер на 16 650000 долара във вид на неизплатени обезщетения. Виновни няма! По случайност беше заловен турски гражданин с неприключени над 120 ТИР-карнета. Наказани митнически служители пак няма! По онова време с особена сила е действал канал за внос на акцизни стоки, като влизащите камиони не са вписвани никъде. Еднократно е извършена проверка на гръцкия ГКПП срещу ГКПП Ново село /сега Кап. П.Войвода/ и за кратък период от време е установено влизането на около 20 камиона с цигари, които не са били записани в никакви документи на българското ГКПП. Установени са смените, през които са минали, както и служителите, които са били на работа. Следствие, съд, наказани –няма! За какво следствие и съд може да се говори там, когато в един момент в местния “Ротари” клуб членуваха началникът на местното следствие, районния прокурор и районния съдия, началникът на митницата, съпругът на известна местна адвокатка, която по някаква“случайност” водеше и печелеше почти всички дела срещу митницата, а около членовете на клуба бяха местните наместници на СИК И ВИС? Коментар не е нужен.
С пълна сила по онова време си течеше и фиктивният износ на алкохол, товарен от местните складове на СИК и ВИС в нарушение на всякакви нормативни изисквания. Щети за държавата – неизчислими, защото няма кой, а и да има кой, няма да му се позволи да направи реална проверка на фиктивния износ. Все пак съпоставянето на производството на алкохол и консумацията на местния пазар позволява да се направят изчисления, че загубите от възстановен акциз и ДДС от акцизни стоки още от онова време възлизат минимум на 600 млн.лв. годишно. Напразно различни обществени организации алармираха държавните органи за нанасяните щети.
С безмитните си бензиностанции България беше известна из цяла Европа, а
районът на Свиленград се беше превърнал в една голяма бенциностанция, като контрабандата течеше в двете посоки. Бяха направени телевизионни предавания,
бяха посочени конкретни цифри, като например че годишната загуба от невнесен акциз и ДДС възлиза на около 100 млн. лв. – отново няма виновни.Та как да има виновни, когато всичко се развиваше под грижовния поглед на отгледаните от БКП отрочета! Стигна се дори българската Сметна палата да разкрие, че МВР в продължение на 17 години, без да е имала юридическо основание, е събирала процент от печалбата на фирмата, държаща бензиностанциите на ГКПП Кап.Андреево. Този факт буквално смая европейските комисари и чуждестранните посланици у нас. Тогава не може да не си зададем въпроса не е ли държавата тази, която, вземайки процент от печалбата, е пазила и насърчавала контрабандния бизнес с гориво на Капитан Андреево? От простите изчисления за влизащото в бензиностанциите дизелово гориво и зареждането от преминаващите през пункта МПС ставаше ясно, че за 24 часа от
резервоарите се губят около 40000 литра дизел. Но кой да се реши да установи истината при закрилата на ДПС и МВР?
Контрабандата на стоки от Турция за България се осъществява под прекия
контрол на местния началник на митницата. За целта, начело и в групата за щателен митнически контрол се поставят най-доверените служители.Обичайната практика е, когато има товар за пропускане и в двете посоки, на съответното трасе да се сложи доверен служител, който да оформи документите по необходимия начин. Така при износ се подготвяха два комплекта документи и данните се вкарваха в системата БИМИС едва след като камионът напуснеше територията на ГКПП. Такива действия направиха популярни Бейчетата, Марло, Бузука, Памука, Меката мебел и други лица с екзотични прякори. Друга хватка за улесняване на контрабандния внос е играта с пломбите при транзита. Пломбата се поставя без да е задействана напълно.Това позволява камионът да спре, да се разтовари багажът, който е в повече и тогава да се яви в митницата за обмитяване.
За кратко време България от транзитен пункт за наркотиците се превърна в основно балканско депо за преразпределението им в посока Европа. Нещо повече – страната стана основен производител на синтетични наркотици, което се потвърждава и от годишните доклади на Държавния департамент на САЩ. И пак това не става без помощта на верни митнически служители. Така на Капитан Андреево бе заловен митническият служител Г. Симеонов при опит да помогне за безпроблемното преминаване на автомобил с укрити в него 30 кг. хероин. В Турция беше задържан камион на местен митничар, като в него бяха открити укрити наркотици. А какво да кажем за аферата Куйович и задържания бивш митничар от митница Свиленград, М. Анков?
В периода 1996-2001г. правителството на Иван Костов не направи нищо, за да спре загубите от митниците. Напротив, чрез СИК и ВИС то тотално централизира контрабандата. Съвсем естествено и резонно се говори, че Косьо- Самоковеца, Поли Пантев, Иван Тодоров-Доктора са били сътрудници на МВР и за улесняване на тяхната контрабандна дейност са работили цели звена от апарата на МВР. Днес когато има толкова написано за връзките на Иван Костов с Андрей Луканов едва ли има човек, който да се съмнява, че всъщност тъй наречения Командир е създаден и лансиран от БКП/БСП с цел налагане икономическото им господство. Като се има предвид публикациите в пресата и някои изчисления на сведущи по въпросите на контрабандата, могат да се направят обосновани изводи, че по времето на правителството на Костов, само от скрития внос през входящите митници месечно са се разпределяли около 15 млн. лв. чиста печалба.
В този период грабенето е било толкова безпардонно, че се е стигнало до там, действащи митничари от Свиленград да имат до 20 лични камиона, с които се е превозвала стока от Турция за България. Как ли митничарите са проверявали собствените или тези на колегите си камиони? След като очевадно те не са били проверявани, може ли някой да каже какво точно се е превозвало с тях? Може би тогавашният началник на митница Свиленград – Захари Захариев знае как се е стигнало до това положение, а може би именно заради това той по-късно бе назначен за Директор на Агенция “Митници” на мястоно на Пламен Минев.
След 2001 г. на власт идва правителството на НДСВ начело със Симеон Сакскобургготски. Докато БСП на думи яростно беше против Симеон, в същото време нейни емисари са го уговаряли да се върне в България, т.е. Симеон и неговото правителство беше поредното правителство на БСП, след като народното негодувание срещу корупционната политика на правителството на Костов беше достигнало своя връх. Естествено за министър на финансите беше назначен синът на бивш номенклатурчик на БКП – Милен Велчев, за който доминираната от БСП преса положи не малко усилия да го представи едва ли не като финансов гений. За Директор на Агенция “Митници” е издигнат разбира се друг възпитаник на школата на БКП – състудентът му от Москва Асен Асенов. На какво ниво се договарят контрабандните канали си пролича от “яхтения скандал” когато правителствено-партийна делегация на НДСВ съвсем „случайно” се озова на една яхта в Монако с контрабандните босове Иван Тодоров-Доктора и Петър Петров-Амигоса. Всяко чудо за три дни – оказа се, че наш Милен не знаел с кой се среща, не му били казали с кого играе карти. Междувременно бе извъртян номерът с външния дълг, което предизвика неистовия вой за загубите на държавата от настоящия министър на финансите Пламен Орешарски. Някак странно, след като наследи Милен Велчев на поста му, г-н Орешарски млъкна за загубите, за които обвиняваше предшественика си.
По времето на Милен Велчев на помощ на митниците беше извикана английскаката фирма “Краун ейджънтс”. За оказаната “помощ”, от името на данъкоплатците правителството похарчи за англичаните около 100 млн.лв. В крайна сметка се видя, че това са напразно дадени пари, защото нито ефективността на работата на митническата система се повиши, нито нещо в митниците се промени. Това обаче не попречи на г-н Орешарски да сключи нов договор с фирмата за още помощ и пак щедро развърза кесията с парите на редовите граждани. Дали пък не става въпрос за някакви комисионни?!
Въпреки множеството сигнали и въпреки опитите на двама председатели на комисии към Народното събрание в митниците не настъпиха никакви промени и
продължи безпардонното използване на митниците и контрабандните канали за лично и партийно облагодетелстване. В частност такова си остана и положението на онзи малък отрязък от България наречен Свиленградска митница. Хората обслужвали партийните канали на Косьо, на Мето, на Маймуняка и др. отново си останаха по местата и продължиха да вършат това, което се искаше от тях – да пропускат което трябва и когото трябва. Сигналите, подавани към държавните органи са неизброими, но верно на комунистическата си същност, правителството им отвърна с гордо и пренебрежително мълчание.
Като всяко ново правителство, и това на Сергей Станишев се свързваше с надежди и очаквания, че нещо в митническата система може и да се промени. Уви, много скоро всички тези надежди бяха попарени. Правителството ясно заяви какви са намеренията му още с гневното изказване на министър Орешарски, че ще си подаде оставката, ако назначат за Директор на Агенция “Митници” Емил Димитров-Ревизоро. И така на поста си остана верният г-н Асен Асенов, който продължи да изпълнява поетите ангажименти. В медиите бяха изнесени безброй нелицеприятни факти за престъпления в митническата система. С цифри и факти бяха показани огромните загуби за бюджета на Република България от несъбран при внос и източен чрез фиктивен износ ДДС. Средногодишните суми са от порядъка на огромните за България около 2 млрд.лв. Изнесени бяха данни за стотици камиони с контрабанден товар, което даде основание на различни неправителствени оргонизации да твърдят, че годишните загуби от чиста контрабанда и допуснати митничести измами са още за около 700 млн. лв., което повишава средногодишните загуби на около 2.7млрд.лв. Това дойде много на европейските ни партньори и след безпрецедентен натиск от страна на Европа, правителството на Станишев бе принудено да освободи г-н Асенов.
Разбира се, бяха взети крути мерки да се запази статуквото и за Директор на
Агенция “Митници” бе назначен изпитаният кадър на БКП/БСП/ДС – г-н Христо Кулишев, доказал своята вярност към партийно-корпоративните идеи. Ами, знае
си човекът какво трябва да прави. Няма как 68-годишният му житейски опит да не го е научил на гъвкавост и послушание. А дали въобще е бил инструктиран да предприеме нещо, след като самият Премиер Станишев заяви, че митниците трябва да продължат да работат без сътресения и резки движения. Коментарът е повече от излишен!
Та това е. Всичко си тече по старому, и дори най-оклепаните митнически шефове в София, Пловдив, Свиленград, Бургас и другаде не бяха сменени поне за парлама, за прах в очите на хората. Мафията е толкова всесилна, надменна и горделива, че дори не хвърля прах в очите, а се кипри като въшка на чело! Всичко за митниците е ясно и какво от това? Господарите на правителствата и контрабандните канали са едни и същи – върхушката на БКП, преименувала се в БСП. Само дето от време на време се сменят пионките, изпълняващи волята на господарите. Затова докато не се смени и свали от власт тази компрадорска партийна олигархия, няма да има резултат в борбата за оздравяване на митническата система на Република България. А Европа, която досега само ни дърпаше ушите, нищо чудно и да ни бие шута!
Любомир Терзиев
Любомир Терзиев е роден през 1952 г. в Димитровград. Завършил е полицейската академия в Симеоново. Владее писмено и говоримо английски, руски и френски езици. Женен, с едно дете. Бил е митничар в продължение на 11 години. Работил е на Свиленградската митница, откъдето за назидание е преместен да подшива папки в митническото бюро в Димитровград, след като разкрива драстични случаи на копрупция с участие на някои негови колеги. Заради разкритията си Терзиев е бил заплашван с физическа разправа, правени са опити за палеж на автомобила и дома му. Бившият шеф на митниците Асен Асенов уволни Терзиев след като последният изнесе пред медиите документирани факти за конфликти на интереси и контрабандни схеми, в които са участвали Павел Тонев (директор на Регионална митническа дирекция Пловдив), Стефан Марашев (доскоро началник на Митница Свиленград), Иван Праматаров (началник на Митница Пловдив), Филип Кляшев (до неотдавна зам.-директор на Регионална митническа дирекция Пловдив). Достоверността на сигналите му са потвърдени от органите на Прокуратурата и Инспектората на министерството на финансите. С разкритията си Любомир Терзиев допринесе за уволнението на компрометирания бивш директор на Агенция „Митници” Асен Асенов. В свои изказвания пред национални медии г-н Терзиев обвини и наследника на Асенов – Христо Кулишев и неговия екип в бездействия и нерегламентирани практики, обслужващи интересите на престъпния свят. От началото на настоящата година господин Любомир Терзиев е избран за председател на Пловдивската организация на Независимия Национален съюз на офицерите в България.