На кого ни оставяш, бат’ Бойко!
В разстояние само на няколко дни двама политически мъже – Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, дадоха заявки за оттегляне от активен партиен живот.
Докато намерението на първия в настоящия момент по никакъв начин не може да придобие някакво съдбоносно значение, действието на втория хвърли в шок привържениците на ГЕРБ. „На кого ни оставяш, бат’ Бойко!", по всяка вероятност са изревали ужасените сподвижници на партията на столичния кмет.
Ето какво е казал Бойко Борисов пред столичен вестник в отговор на въпроса защо няма да се кандидатира за депутат: „Никаква разлика не правя между това дали си кмет на София или премиер, освен повечето възможности. Разликата е малка, за да ме блазни премиерският пост. А и моята любов е МВР. Ако състезанието беше за главен секретар на МВР, щях да обърна земята. И нямаше да допусна конкуренция."
А сега де, ново двайсет! Как да го разбираме? Ясно е какво иска да стане, но на какво се надява?
Прочие, ако съм на мястото на БСП, тутакси ще му дам поста главен секретар на МВР. И след това ще му сложа за министър Татяна Дончева, за да осъзнае цялата тежест на положението, което сам си е избрал.
Коментарите на гръмотевичното интервю на неформалния лидер на ГЕРБ не закъсняха. Владимир Каролев прогнозира (цитирам): „От ГЕРБ ще останат две големи нули, ако Борисов се пенсионира." В скоби казано, и от НДСВ ще остане същото без царя, но това Каролев деликатно е премълчал. Пък и, както казах, темата не е актуална.
Прогнозата на жълтия столичен общински съветник е много точна – без Борисов няма ГЕРБ. Както е рекъл класикът, когато говорим за ГЕРБ, подразбираме Борисов. В последните дни обаче не е ясно какво да подразбираме, когато говорим за Борисов – очевидно не ГЕРБ.
Политолози и наблюдатели почти вкупом направиха предположението, че Борисов ще остане на кметския пост до президентските избори, когато ще атакува една друга длъжност – тази на държавния глава. Въпреки че в неговата представа не е толкова апетитна, колкото главния секретар на МВР, той със сигурност е убеден, че повече му приляга: работа – малко, отговорности – почти никакви, непрекъснато те показват по телевизията.
Поне така си мисли Борисов, а очевидно, че кметуването започва да му тежи: никой не го беше предупредил, че столичният градоначалник трябва да работи и ако не работи, каквото той прави вече няколко години, ще започнат да му държат сметка за това. Вместо да напада управляващите и да се оправдава с международното положение, постоянно го карат да дава обяснения ту за боклука, ту за трафика, ту за детските градини. Уморен е от атаките, раздразнен, изпуска си нервите и даже пострада по време на футболен мач. Сега прекарва най-важния момент за всеки политически лидер – предизборната кампания, в гипс.
И като капак на всичко заявява, че се отказва от състезанието, преди то да е приключило.
Казват, че най-после наел някакви професионалисти да го съветват в кампанията. Ако е вярно, те със сигурност са се хванали за главите и в момента си скубят косите заради въпросното интервю. Сигурен съм и в това, че са му дали съвет – „Незабавно опровергавай!", а в това най-много го бива – да обяснява, че не е искал да каже онова, което е казал. Очаквам в следващите няколко дни, макар и гипсиран в Банкя, да се разтвори в традиционен стил по всички телевизионни екрани и да ни разясни, че думите му са изопачени от подставени от Станишев журналисти. Нещо, което напоследък му се случва твърде често.
Юрий Асланов
В. „Монитор”