Тикаха едно дете в една кола, сякаш тикат престъпници в камионетка! Срам!!!!
Семейната драма в Асеновград потресе България. Надали има човек, който да е останал безучастен към потресаващите писъци на децата от Асеновград, които молят за помощ, насилствено натикани от родителите им и от закона в „колата на раздялата".
Юридическият казус със сигурност е сложен и не подлежи на коментар, но няма как една детска драма да я натикаш сред бездушните параграфи на закона или да я обясниш просто, ей така… само с Хагската конвенция.
Но очите на Николета, както и безпрецедентното, ужасяващо и жестоко поведение на социалните работници, полицията и представителите на Държавната агенция за закрила на детето, се нуждаят от думите ни.
Сълзите на децата на България са нашият срам, че живеем в държава, в която цари унизително малтретиране на невръстни деца на родна земя в името на показването на нашенските съдебни и полицейски наказателни мускули.
В очите на Николета се огледа едно безпрецедентно, ужасяващо и жестоко поведение на всичко, което днес наричаме държава – от полицията до социалните работници.
Тикаха едно дете в една кола, сякаш тикат престъпници в камионетка! Срам!!!! Сълзите на децата на България не са само повод за SMS-и, за предизборни кампании, лозунги и вдигане на рейтинга, те са нашият срам, че правораздаването ни за сетен път ни показа, че може да се превърне в едно еничарско беззаконие и незачитане от управляващите на международните детезащитни конвенции, ратифицирани от страната ни. И в цивилизованите европейски държави със сигурност има подобни семейни драми и раздели, но те се решават с помощта на институциите, с помощта на социалните служби, които са наистина социални, в присъствието на психолози, и с помощта на полицията, която със сигурност няма нашенските балкански нрави.
В България една Държавна агенция за закрила на детето ни показа, че закриля само собствените си заплати, една социална служба ни доказа, че е социална само на думи, а една полиция, че може да действа безмилостно и да изпълнява закона по буква не срещу мутри с различни прякори, а срещу две беззащитни деца.
Щастието на две деца вече е необратимо съсипано с участието на държавата ни! Две деца са емоционални инвалиди след тази "неприятна случка". Очите им излъчват ужас и той, скъпи държавници, не е по-различен от този на сираците в Могилино, нито на децата-инвалиди, за които държавата вечно няма пари. Сълзите на децата от Асеновград са нашият срам, че живеем в държава без спирачки, в държава, в която висшите ни полицаи пият и пеят по време на национален траур, а държавниците ни се заглеждат в детските очи само по време на „Българската Коледа".
Проявете поне веднъж, скъпи държавници, мъжество и избършете сълзите на децата на България! Тормозът и насилието над децата ни е по-страшен и от закона, и от всички съдебни решения. Ако това, скъпи държавници, се случи с вашите деца, ако те са подложени на насилие, ще им прочетете приказка, а не Хагската конвенция. Избършете сълзите им, за да ни накарате поне веднъж да повярваме, че живеем в държава и да повярваме … във вас. Не е Коледа, но опитайте!
Ивелина Оприкова
Агенция КРОСС