Списъкът на Яне, бялото слънце над пустинята
Отдавна прочутият борец срещу корупцията Яне Янев обещаваше да извади спъсък с имената на най-крадливите политици на прехода. Така нареченият „Топ 10 на забогателите от властта“, както се очакваше, ще види бял свят предизбрно на 15-16 юни в ръцете на еврокомисаря по правосъдието Жак Баро. Днес в моето прадаване палавият Яне открехна леко завесата на списъка за най-нетърпеливите. Първите трима, които ще си оспорват златните, сребърните и бронзовите медали, се оказаха обичайните заподозрени – двама бивши премиери и един бивш и настоящ мандатоносител – Костов, Царя и Доган. Дръпна ли Яне дявола за опашката? С подобно тривиално начало, без огласяването на сензационни доказателства, по-скоро рискува да получи присмех от своите герои в Топ 3.
Нищо ново под бялото слънце на изборната пустиня. Стара претоплена манджа, ще махнат повечето с ръка. Техните имена отдавна се въртят сред публиката като символ на обръчите, корупцията, приватзацията и реституцията. И тримата са стари, опитни и втърснали артисти на политическата сцена. И на тримата не им пука от хулите на враговете и тримата са обръгнали отдавна на критиките. И тримата упорито продължават да са живи и здрави напук на всички душмани. Тримата тенори от списъка на Яне отдавна са се издигнали над тълпата и не присъстват в светския шум, освен, ако сами не пожелаят. Те пеят своите арии от високо в облаците. И тримата се зареждат от енегрията на своите безславни критици. Да кажеш, че някой от тях, тримата старци, е корумпиран или забогатял от властта, не е новина, даже не се смята за шик от ценителите. Всичко, което можеше да чуем за Доган, Костов и Царя, вече го чухме през годините. Тримцата даже не си правят труда да отричат обвиненията и клеветите по техен адрес и по правило ги подминават с презрение. Да критикуваш в наши дни Иван Костов, Ахмед Доган и Симеон е все едно да пикаеш върху постамента на паметник. Както искате, така го разбирайте.
Безспорно като за начало Яне се прицели в тримата най-големи играчи в българската политика. Но този залп по тях е с халосни патрони и няма да има никакъв ефект. Бронебойни патрони точно за този вид политици у нас няма открити, няма открити. Щом напористият Яне Янев иска да направи впечатление на европейците, трябва да приложи към своята класация доста обемен документален материал с доказателства, уличаващи в престъпления неговите мишени. Засега той твърди, че разполага с хиляди страници документи, изнесени от държавната администрация и, най-вероятно, от службите. В България има много празни слухове, но службите за сигурност действат тихичко от години и са събрали в изобилие данни за скрития живот на крадливите политици. Защо тези данни не стигат за съд е друг въпрос. Дали ДАНС и прокуратурата стоят зад гърба на Яне Янев ще разберем по качеството на доказателствата за кражбите, които той ще извади пред Европа.
По-важната част в списъка на Яне ще бъдат имената от трето място надолу. Големият недостатък на неговия Топ 10 е, че е прекалено къс. В такъв именик на корумпираните заслужават да попаднат стотици имена на министри, техните заместници и чиновници от няколко правителства на прехода. Всяко вадене на политик извън списъка ще бъде безпринципен компромис. Тестът за Яне ще бъдат имената на министри от НДСВ, БСП и СДС, които разполагат със сериозен ресурс да му отмъстят, ако ги набута в класацията. Дори може да се стигне до съд или саморазправа, ако той не представи в обществото достатъчно убедителни доказателства за техните престъпления.
Сега си обяснявам защо Иван Костов доскоро упорито ухажваше РЗС за коалиция и дори предлагаше пакт за ненадападение на Яне. Прозорливият десен лидер е оценил потенциала на Яне Янев да прави скандали и е искал да предпази себе си и десницата от неговите критики като го направи верен съюзник за бъдещата власт.
Николай Бареков