Да гориш в изборния огън
Няма да си поемем дъх от избори. Днес след края на първто полувреме можем да отделим минутка-две за трезв анализ. ГЕРБ, НДСВ и Лидер са най-доволни от „европейския“ си резултат. Сините се върнаха отново на сцената и са доволни за пред публиката. БСП се закопа сама. Всичко останало беше според очакванията, дори половинчатият резултат на Яне Янев. Започвам анализа отзад напред.
Цялата работа на РЗС прилича на изборния им резултат. Има нещо, ама няма нищо. Тръгнаха мощно в атака, но стигнаха до неубедителното 4,60. Добър резултат, ако избирахме Народно събрание, но сега стига колкото за осмото място. РЗС получиха ролята на губещия. Ще им бъде изключително трудно да мотивират своя млад електорат да гласува още един път за тях. Разочарованието ще победи позитивната поука. След месец изборната активност ще е по-висока, а на Яне ще му е трудно да привлече още резерви. Проектът на Яне заприлича на демонстративната акция на службите срещу кмета на Гърмен Ахмед Башев. Работата стигна доникъде. ДАНС удари шумно пишман ислямиста, а накрая го превърна в герой на съселяните и в ортак на Доган. Яне тръгна с много шум да прави избори, а накрая завърши пред хлопналите порти на европарламента.
Представянето на червените заслужава сериозна критика. Изненадващо, въпреки мащабната кампания, БСП не успя да мобилизира дори твърдото си ядро. Това издава сериозен проблем в партията, който не може да бъде прикрит с PR. БСП излиза от управлението в лошо състояние. Освен с опонентите, в партията имат трудности и със собствените си членове и симпатизанти. Има разминаване между елит и членска маса. Тъкмо беше намерен външен враг в лицето на тандема Костов-Борисов и слабият резултат върна дебата отново в рамките на БСП. Положението изглежда зле, щом страшилище като Иван Костов не можа да уплаши червените и да ги мобилизира да гласуват за своите. Все пак БСП има шанс, ако успее да запази дистанцията с ГЕРБ след месец. Следващият парламент ще бъде каша с поне седем-осем партии и тогава ще дойде времето на любимите червено-шарени коалиции.
Ето едно синьо изречение. Сините са завърнаха, защото направиха нещо, което отдавна отлагаха. Събраха се Костов и СДС. Иначе резултатът не е особено впечатляващ като съберем процентите на СДС и ДСБ от миналите европейски избори през 2007 година и ги сравним със сегашните 8%.
НДСВ и Лидер са големите изненади на вота. Царистите направиха невъзможното и възкръстнаха буквално от пепелта, като надминаха единия си мандат от предишните избори. Всички отписваха НДСВ, но явно партията има твърдо ядро и доста подръжници, което успя да устои по многобройните етажи на властта през годините. Нищо чудно и ДПС да е дало по едно рамо на братовчедите по линия на либералната солидарност. Ако е така, значи Царя никога не би станал васал на бившия си бодиград и ще продължи да се наслаждава на властта в компанията на другия „мъдрец“ Ахмед Доган. Тихо и полека партията на Христо Ковачки правеше кампания от врата на врата. Преди това бизнесменът разумно се освободи от излишния баласт на Каракачанов и Дилов. При него няма нищо скрито-покрито. Който иска в тази криза да си гарантира хляба, знае правилната партия на шефа. Все пак Ковачки взе доста гласове там, където няма собствени предприятия. Остава да видим дали примерът ще бъде заразителен и за други негови колеги. Целта е повече от апетитна. При следващия раздробен парламент целта на Лидер е да поеме палката на балансьора от ръцете на досегашния диригент.
ГЕРБ победи за трети път в избори, Борисов за четвърти. Дистанцията с БСП е обещаваща, но за парламента няма да свърши работа. Има много условности пред ГЕРБ, преди да поеме властта след месец. Засега тройната коалиция продължава да превъзхожда генералската партия като резултати. БСП, ДПС и НДСВ имат общо 9 мандата, ГЕРБ и Сините – само 6. Казано в думи – ГЕРБ продължава да печели избори, но е толкова далеч от властта, колкото и преди. Най-лошият подарък за рождения ден на Борисов през юли е една победа, която да го направи премиер-заложник на малките партии.
БСП и ГЕРБ могат да прецакат всички кандидат-балансьори, ако решат да направят коалиция. Или кабинет по програма. На какво ли не са способни политиците в една тежка икономическа криза. Положението може да стане много по-зле, отколкото е днес. Никой няма да иска да гори сам в огъня. Особено този, на който му трябва рейтинга.
Николай Бареков