Кръгът „Монтерей” нападна Яне, става опасно, пазят го от МОСАД

В същото време стана ясно, че след многократни заплахи за живота и здравето на Яне Янев, както и заради мълчаливия отказ на държавните структури да осигурят охрана въпреки препоръките на прокуратурата, Политическият съвет на РЗС е подписал договор с българо-израелски екип, който ще осъществява денонощна охрана на лидера на партията.

Услугата от израелска страна се предоставя под формата на безвъзмездна помощ със съдействието на бившия шеф на МОСАД ген. Дани Ятом, а от българска страна е сключен договор с частната охранителна фирма „Авангард секюрити” за сума от 3000 лева със срок до 5 юли.
Екипът ще осъществява и логистична подкрепа по време на публичните прояви на кандидатите за депутати на РЗС.

Ето как остро критикува Яне и „говорителят” на кръга „Монтерей” Виктор Вълков в интервю пред Мария Друмева от в. „Марица”:

– Г-н Вълков, писателят Петър Христозов твърди, че вие сте потомствен шпионин. Нещо повече – вас ви ползват различни чужди разузнавателни служби?

– Ако различни чужди разузнавания ме ползват така, че аз да не знам за това, то …може и така да е. Като министър, като лидер на партия |БЗНС| минах през достатъчно проверки и моето име никъде не излезе. Няма и да излезе въпреки, че имената на много хора излязоха. За мен е повече от сигурно, че някои от тях са попаднали в списъците на ДС случайно. Нищо не пречи на един служител да сложи едно картонче, или нещо друго и да пише, че е разговорял с лицето Х, че го е вербовал. Какво пречи да се направи това нещо? Абсолютно нищо. Иди и доказвай после, че не е така. Когато се отвориха досиетата много хора протестираха. Твърдяха, че не са работили за ДС, на някой може да се вярва. Но тези неща не бива да се драматизират. Държавата така беше устроена. Лошо е, когато подобни хора са си служили с клевети, с доноси, очерняли са други.

– Казват, че сте потомствен разузнавач, навярно защото и баща ви е работил за чужди разузнавателин служби. Така ли е г-н Вълков?

– Трудно мога да допусна, че баща ми е работил за някакво разузнаване. Спомените за моя баща са спомени на едно 6 годишно дете. Загубих баща си, когато бях на 6 години. Обесиха го на 10 април 1942 година. След смъртта му съм чел за него, разказваха ми за него и приятелите му. Моето убеждение е, че баща ми е бил журналист, при това много добър, все пак е бил главен редактор на в. “Пладне”, който излиза до 1934г. Спира да излиза в момента, в който се забраняват политическите партии и всякави вестници. Защо не допускам, че татко е бил разузнавач. Защото след закриването на “Пладне” той става журналист на свободна практика. Тези, които вербуват обикновено търсят хора, които имат достъп до интересни данни. Един журналист на свободна практика освен новини от сладкарница “Цар освободител”, какво друго може да “донесе”?!. Както и да е. Той беше една от известните фигури на крилото Пладне на БЗНС – не сучайно и вестника се казва така. В Пладне бяха Ге Ме Димитров, Никола Петков. Истината е, че баща е жертва на група фашизирани журналисти. Темата “фашизъм” специално съм я коментирал с д-р Желю Желев. В България фашизъм може и да не е имало, но според мен, имаше фашисти, като Ляпчев, примерно. Един прекрасен ден \ през ноември 1941 г.\ правят на баща ми една провокация, организирана от служител на РО2 Христофор Янев. Той се запознава с татко в концлагера Гонда Вода. Уговаря го да му организира среща с представители на американци и англичани. Самият Янев, обаче, се оказва подставено лице на ГЕСТАПО. Така баща ми е арeстуван от ГЕСТАПО. Един месец е в неизвестност, след което ГЕСТАПО го предава на българските власти с препоръката, ако може да бъде ликвидиран. И се случва точно това. Монтират един смешен процес. Доказателство за това е обвинителният акт на прокурора, като забележете, че тогава България е в положение на война. Та в обвинителният акт е записано, че баща ми се е поставил в служба на американската разузнавателна служба “Интелиджънт сървис”. И децата знаят, че това е английска, а не американска служба. Но това го има в обвинителиня акт. Баща ми е осъден на смърт и екзекутиран на 10 април. Това е. Майка ми не се занимаваше с нищо, беше домакиня. Помагаха ни вуйчо и леля. След това сестра ми, която е 11 години по- голяма от мен, започна да работи и така.

– Г-н Вълков, вие сте член на Надзорния съвет на "Интернешънъл Асет банк"- една много интересна банка?

– Да, така е. В надзорния съвет съм, там одобряваме решенията на управителния съвет и разглеждаме предложения, свързани с дейността на банката като – отпускане на кредити, разкриване на кловоне и т.н. Честно казано не знам колко клона има нашата банка в България, но със сигурност са доста. Рейтингът й е добър. Тя не е от най- големите банки в България. Ние нямаме и такива претенции. Както казах, ние не сме МОЛ, по-скоро сме бутикова банка.

– Твърди се, че банката в чийто надзорен съвет сте е всъщност банката на СИК, по точно на Младен Михалев – Маджо?

– Да, така се говори. Аз съм разглеждал списъка на акционерите. В този списък няма такова лице. Този човек стана бизнесмен, в това няма нищо лошо… Виждате как през два три месеца се появяват информации по вестниците, че е прострелян. А той си живее нормално.

– Действително колегите от тиражен седмичник често “прострелват” Маджо…

– Да, последния път го “простреляха” през февруари. Аз мисля, че той е жив и здрав. По повод на една такава информация преди години се наложи лично той лично да се обади по телефона и да казва, че е жив и здрав и че нищо му няма. Аз го познавам .Имам добри впечателиня от него. С него \Маджо\ се познаваме по спортна линия, покрай футбола. Той е свързан със “Славия”, аз с “Левски”. С него се запознахме на един мач. Добро ми е впечателнието от него. Разбира се, аз не съм се занимавал изледване на биографията му, но мисля, че той е един разумен човек. Самият факт, че срещу него няма нито едно обвинение, трябва да ви говори за много неща. Човекът си е напълно свободен. Няма обвинения, няма доказателства за никакви престъпления. Защо живее в чужбина? Така си е избрал, това си е негова работа. Но той си идва в България и няма никаква причина да не го прави. Да, ходи с охрана. Но повечето хора с позиици в бизнеса ходят с охрана. Доколко тази охрана ще им помогне, това е съвсем друг въпрос. Знаете, че тези които ги застреляха, те всички бяха с охрани.

– Като човек заниваващ се с банкерство, може ли да кажете – ликвидни ли са българските банки?

– В известна степен да. Говоря за тези банки които са свързани в по-малка степен с банки от други страни. ДСК, доколкото знам я купи една унгарска банкова верига. Тя изпадна в затруднение, а тази верига е част от една друга по-голяма международна такава. Веднага тръгнаха слухове. Видяхте какво стана с ДСК. Но на мен са ми дадени уверения, че банките в България са стабилни. Тиражират се слухове, че Първа инвестиционна банка е пред фалит. Трудно вярвам на подобни информации. Аз не мога да се представя как у нас ще фалира банка. Не ми се вярва, просто не искам да го вярвам. Банките не фалират чак толкова често.

– Вие по какъв начин инвестирате парите си, влагате ли ги в банка?

– Да, в банка са. Държа ги в банката, в чийто надзорен съвет съм, имам и разплащателен влог в ДСК. Там си плащам сметки, телефони, води… Дали може да се вярва на банките? Вижте, моите авоари не са чак толкова големи, че да се плаша от голям финансов срив. Ако банките фалират аз пак ще преживявам \смее се\.

– Защо толкова често набеждават вашия кръг “Монтерей”, че е правителство зад кадър. Непрекъснато пишат, че дърпате конците на официалните правителства?

– Аз вече на шега казах, че не сме кръг, а агенция. Защото в агенциите дават по-големи заплати. Ние сме хора, които се познаваме от много години, запознали сме се по- различни причини и поводи. Сред нас има бивши дипломати, бивши служители и т.н. Казвам бивши, защото повечето сме пенсионери. Трето – повечето от нас са от махалата. “Монтерей” за нас е нещо като махленска кръчма.И е много страно как дърпаме нечии конци. Конци се дърпат с влияние, с пари. Виждате колко правителства се смениха през послединте години. Много е интересно как на всички им дърпаме конците.

– Чия собственост е ресторанта “Монтерей”, където отсядате и от чието име идва и названието обвития в митове кръг Монтерей?

– Колю Костов е един от собстевниците на ресторанта. Не съм наясно другите кои са. Но Костов е ресторантьор, има и друго заведение “Фантазия” в Овча купел, преди това в имаше в Парк хотел Москва. Мисля, че по едно време жената на Младен Мутафчийски имаше участия в собствеността. По-голяма част от времето Младен прекарва в чужбина. Преди два – три дена обаче го видях в “Монтерей”. Той нали даде едно голямо интервю на Кристина Патрашкова. По този повод се пошегувах с него. Казха му : Абе ти, вероятно, не си бил съсвсем трезвен като си го давал това интервю. Той си говори доста свободно и то по отношение на всичко. Мутафчийски доведе в ресторанта някакъв министър на Сан Марино, нали Младен е почетен консул на Сан Марино. Сега той се е включил в развитието на туризма там. Вероятно ще доведе тази цяла държава \Сан Марино\ у нас. Младен се занимава с туризъм, той много отдавна излезе от оръжейния бизнес, по-точно това стана след като го махнаха от държавното предпирятие “Тератон”. Ликвидираха бизнеса с оръжия – производсто, търговия. Според мен не беше удачно да се ликвидра оръжения бизнес. Много ни новите ни съюзници ни критикуваха за този бизнес, а всеки знае, че САЩ е най-големия износител на оръжия по света. В България се разбиха много производства. Част от тях бяха на високо на високо технологично ниво. Имаше специалсти. По време на чие упарвление се разби оръжейната промишленост? Не, помня точно, но май беше по времето на Иван Костов. Още помня истеричните вопли на Едвин Сугарев: Търговци на смърт, как може да продавате оръжие!. Като че ли само ние продаваме. Глупости. Разбиха ключови отрасли. Но…се оказа, че държавата ни е много издържлива и все още има какво да се краде. Как какво – крадат предимно от нас данъкоплатците, гражданите. Краде се от предпресъединителни и съединителни фондове, правят се заменки, концесии, вземат се гори, ниви…

– Вие сте един от най-успешните ни диплотати. Турските ви колегите имат чудесни впечатления от вас.
– Моите впечатления от Анкара са също чудесни. Мандатът ми действително беше много успешен. Отидох там, когато отношенията ни с Турция бяха почнали вече да се нормализират. Турция е държава, от която можем само да се учим. Там администрацията е желязна. Контролирането на престъпността е на завидно ниво. В Анкара не съм чул дори да се открадне кола. Навсякъде има много полиция. И то полиция, която бие жестоко. Това, разбира, се става по тяхна преценка. Полицаите бият, а след това в парламента им винаги има дискусия по въпроса,\ за побоя\. Въпреки дискусиите полицията се ползва с изключителен авторитет. Да, дискутират в парламента, но полицаите бият и то с тояги. Бият при всякакви случаи – при демонтрации, при посягане към представители на власта… Неща, които не се допускат по цял свят. Я се опитайте да наплюете или да налетите на полицай у нас. Тук разни дрогирани келеши непрекъсно правят това по мачове, по демонстрации. Ако си спомняте в Англия полицията уби един човек в метрото, само защото на полицая му се сторило, че вади пистолет да го стреля. Така, че да не обвиняваме полицията в бруталност. Аз смятам, че в някой случай точно полицията не е достатъмно брутална. Абсолютно! Да, разбира се, че ще бият полицаите, когато се нарушава реда. Защо е може полицаите да отнасят бой, а самите те да нямат право да бият?! Някой може ли да ми обясни това? Освен високия конторл върху престъпността Турция впечатлява и с високото си ниво на своята дипломация. Там политиката по отношение на кадрите и строго установена. Ако днес турският дипломат е в България знае, че след две години ще се върне в родината си, знае че ще постъпи в тамошно министерство на точно определена длъжност, знае че след три години пак ще замине. Кадрите се контролират, случани хора в труската дипломация няма…

– За разлика от българската, където попадат наистина странни птици?

– Вие казвате това, аз не съм казал подобно нещо. Случайният човек в дипломацията е този, който не е от кариерата. Честно казано в последните години у нас случайните хора в дипломацията намаляха. Политически назначения при посланиците почти няма. Посланиците са предимно хора от дипломацията, кадри на министерството.

– Защо в посолствата изпращат хора, за които се смята, че не могат да играят добре на българската политическа сцена?

– Такива случаи вече почти няма, или да кажем така – силно са намалели. Едно време имаше традиция – да назначат някой сравнително високопоставен партиен другар като Иван Абаджиев, и Гяуров и т.н. Тодор Колев беше културно аташе – мисля, че неговото назначаване не доведе до проблеми. Но тези случаи са вече минало. Случят Никола Филчев е горе- долу същата работа. Той също не е от кръговете на дипломацията. Аз не знам какво той е направил за България. Човекът си е дал отчети. Изобщо не съм в течение с неговия случай, затова и не мога да коментирам.

– За дипломатическите блокове, в които вие и ген.Любен Гоцев живеете се знае, че имат специален статут, че обитателите им са под наблюдение? Апратаментите на дипломатите са доста луксозни?

– Тези блокове измениха статута си. Навремето бяха собственост на БДК – бюро за обслужване на дипломатическия корпус. Тук се настаняваха изключително чужденци и дипломатически мисии. Всичко ставаше само с разрешение на БДК. Не е тайна, че в тези блокове бяха създадени условия за контрол над живущите вътре. Контролът беше от различен харакер. Полека – лека, след като настъпиха промените, чуждите дипломати и мисии не желаеха да живет в блокове, за тях това беше едно гето. Запомняха да търсят къщи извън града, къщи с градини. БДК загуби монопола си, вече не можеше само чрез него да се намират подходящи домове за дипломати. Така лека- полека от тези блокове започнаха да изчезват чужденците и сега те са доста малко. След това министерството и БДК решиха да продават блоковете, защото не можеха да намерят живущи. Така аз квартирант на апратамент в дипломатически блок станах собственик – закупих апартамента, в който живеех и за който плащах наем. В единя от блоковете остана фактически само посолство на Судан- друга мисия няма. Има някави чужденци, които живеят и започнаха да се продават апартаментите на граждани. Наричат тези апратаменти луксозни, но те са такива според разбиранията за 70-те години. В моя блок един апратамент е 160 квадрата. Аз си закупих апартамента от софийска област. За колко? Преди 10-11 години оценката беше 110 хиляди лева, тогава имотите бяха сравнително евтини. Навремето 110 хиляди лева не бяха малко пари. Взех ипотечен заем. Никога не съм обичал собствеността. Много хубаво си живеех като наемател. Аз съм от София, но тук бях наемател. Дадох домът ми, в който съм се родил в центъра на София, на сина си.

– Възможно ли е Маргините са имали план за ликвидиране на ген. Любен Гоцев?

– Не зная дали ген. Любен Гоцев е бил включен в план за убийства. Той по никакъв начин не може да е замесен в някави престъпни истории, комбинации, трафиции т.н. Теорията, която се лансира е, че чрез неговата смърт, би могло да се получи някакъв удар върху властта. Аз не мога да коментирам това. Важното е, че нищо не се случи. Сега ген. Любен Гоцев живее като пенсионер. Има проблеми с коленете. Такива имам и аз. Писаха, че ген. Гоцев има сърдечни проблеми, байпаси са му слагани, имал сърдечни атаки – това не е вярно.

–Покойният Георги Стоев писа и за любовната връзка между ген. Любен Гоцев и Младен Михалев-Маджо?

– Пълна измислица. То да беше само това – но не е. В едно интервю при Коритаров приживие Георги Стоев заяви, че не познава Маджо, че не го е виждал. След това насипа книги, в които твръдеше, че е дясната ръка на Маджо. Младен Михалев му бил възлагал мокри поръчки, но Стоев не ги е изпълнявал. Ние знаем, че когато не се изпълни някаква мокра поръчка, следващата жертва е точно човекът, на който я възложили като задача. А Стоев “не изпълняваше” мокрите поръчки и си живя. Беше споменал, че е идвал в “Монтерей” – също тотална измислица. Защото човек с такава подчертано интелектуална физиономия не може да влезе в “Монтерей” и да не бъде забелязан. Да вземем друг писател – Атанас Панайотов, бившо пиколо от прак хотел “Москва”, на който съм давал бакшиш да ми носи куфарите. Той също пише на тези тематики. На последна корица на една от книгите му има цена в три, четири вида валути – явно много се търсят в чужбина неговите произведения. Гледам доста скептично и книгите на Христо Калчев – който го обявиха едва ли не за Иван Вазов. За мен той е един вагинолог. Във всяка страницата на книгите под формата на различни наименования се споменава вагината. Ако това е автор, много съжалявам. Бог да го прости. Аз не знам дали подобна литература влияе на общественото мнение. Но ако е така – това е зле. В крайна сметка обаче младо поколение не чете – не само книги, въобще не се чете.

– Вашият приятел ген. Любен Гоцев е доста интересен за медиите. Някои му приписват връзки с подземния свят, с ключови фигури от ъндърграунда, по-точно със СИК?

– Тези неща са малко вероятни. Медиите закачат генерала по тази лииня – защото по-лесно от това няма. Вие сама виждате колко е широк достъпна до медиите на всеки. Възможност за изява се дава на всякакви еземпляри – и на народния трибун Яне Янев, и на футболния трибун Ивайло Дражев… Това са хора чието излъчване от екрана е по-лошо от чренобилското. Скоро имаше интервю с някакъв пловдивски герой – Петър Станчев, мисля се казваше. Той твърди, че Атанас Търев е близък с Монтерей. Нищо общо няма Търев с Монтерей. Питам Станчев – по каква линия Търев е близък с нас? Аз не съм виждал Наско Търев. Вярно е – познавам го, защото следя спорта. По тази линия познавам други имените пловдивчани като Стефка Костадинова, Христо Бонев и други. Но Търев да е от Монтерей, извинете? Станчев казва, че беловласи генерали ходели в неговото заведение в Пловдив. Аз не знам Търев да има завеение в Пловдив. Та така. А за Яне Янев какво да кажа – той е едно шарлатанче. Аз не мога да ви кажа дали е свързан със службите. Но е ясно, че върши поръчки. Аз го не взимам насериозно.

-Ген. Богомил Бонев каза, да се внимава с Яне Янев, защото опасен като Хитлер?

– Не знам дали Хитлер би се зарадвал от това, че го сравняват с Яне Янев. Все пак… Хитлер е друг кабилър!

От РЗС коментираха, че щом кръгът „Монтерей” скача остро срещу Яне Янев, то със сигурност това означава поне едно, че Яне е читав.

Afera.bg