Смачкаха не само свободното слово, но дори и мечтите ни за него
Гражданско предложение за телевизионно предаване на журналиста Иво Инджев
От: Свободни граждани за свобода на словото
Линк на петицията: http://bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Последните няколко месеца са период на драматичен обрат в преобладаващата част от медийното пространство в резултат на тенденцията към политически авторитаризъм и икономически олигархизъм, който застрашава нашата свобода и ни кара да се чувстваме ВСЕ ПО-МАЛКО СВОБОДНИ в България.
Почти по същото време се роди и започна да се развива алтернативно медийно пространство в интернет и блого-мрежите, чрез които активните граждани могат да се обединяват, макар и временно, около конкретни каузи и казуси, за да дискутират и (евентуално) да се организират в тяхна защита. Но както стана ясно след отминалите протести, това е крехък процес и може да бъде счупен лесно, а това заплашва съдбата ни на свободни хора.
Макар блоговете да са едно от малкото пространства на тази свобода, още по-малко са тези, които последователно разширяват полето на нашата свобода. Освен това, все още, а и за дълги години напред именно телевизията ще си остане основното поле на публично присъствие на конкретни тези и мнения, а именно на него на пълни обороти заработи машинарията на машинациите с “общественото мнение” от страна на онези, които имат близо седем десетилетия теория и практика за това. Арогантният контрол над почти цялата медийна среда и публичен живот от социалистическите и производните им авторитаристи ще доведат до възпроизвеждане на това омразно статукво на не-свобода, в което последователно ни натикват през последните години.
Затова сме убедени, че трябва да правим нужното, за да се разширяват възможностите за отстояване на ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА СВОБОДАТА чрез телевизионни предавания. Смятаме, че свободата трябва постоянно да се отстоява, защото тя не е вековечна даденост, и един от начините това да става е чрез свободното слово, което в последно време е потъпквано по сталинистки и подменяно с лъжи по гьобелсовски.
Убедени сме, че RE:TV е телевизията, която прави най-много за отстояване на свободата и именно тя е в състояние да разширява телевизионното пространство на свободното слово, без да се чувства особено зависима в редакционната си политика от флуктуациите на икономическия (рекламодателския) интерес и политическото вмешателство.
Затова ние се обръщаме към собствениците и управленския екип на RE:TV с предложение да преценят конкретните програмни възможности на телевизията и да поканят и още един представител на свободното слово, господин Иво Инджев, да води свое предаване в RE:TV.
Това предложение от нас като свободни граждани не е, защото смятаме, че той единствено олицетворява истина. Истината и обективността не са неща, върху които една определена личност може да има монопол. Но се надяваме да го видим на екран, включително и защото това ще означава, че нещо се е променило в състоянието на свободата на словото в България от момента, в който г-н Инджев беше свален от екран.
Подписваме се в подкрепа на това предложение, защото ние като свободни граждани сме убедени, че дължим свободата на себе си и имаме дълг към децата ни, които искаме да живеят на първо място СВОБОДНИ, и чак след това добре.
Линк на петицията: http://bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Подпиши писмото
Общо подписи: 246
Преглед на всички подписани
……………………………………………………………………………………………..
Тази гражданска инициатива съществува от доста време, но никога не съм я коментирал. Нормалният човек ( нека ми бъде позволено да имам тази претенция) не коментира лесно „себе си”. Особено , когато е трудно това да се направи без елементи на нарцисизъм или поне нескромност.
Осмелих се обаче да публикувам самата петиция, защото тя започна да живее „свой живот”. Пови се вече и в социалната мрежа „Свежо”, една от най – големите за четящите на български език в интернет. Това я прави достъпна вече до много, много хиляди българи. И мълчанието ми би могло да се превърне точно в онова, от което се опитвам да се опазя- в подозрение за някаква поза на „страничен наблюдател”, който се къпе в съзерцанието на „народната любов” и чака нови овации…
Първият въпрос, на който е логично да отговоря, е дали съм бил информиран за подписката от нейните инициатори и дали съм бил съгласен с нея. Отговорът е да. Макар да не помня подробности и да не съм се интересувал от тях ( беше преди доста месеци).
Вторият, се налага също толкова естествено, е дали бих работил в RE:TV и дали бих водил свое предаване там. Тук отговорът е малко по многословен – не и като се натрапвам.
Но най- важният за мен въпрос е друг: как и защо стана така, че в Европейска България граждани се борят ( тези цели 246 подписа под инициативата никак не са малко за такъв специфичен случай, сбутан в медийното ъгълче на публичността) за правата на един журналист, вместо да е обратното, журналистът да изпълнява естествените за него функции на част от механизма за защита обществения интерес?
В подписката участват добронамерени хора. По презумпция те са образовани хора, граждани с активна позиция и с умения, които навсякъде по света се ценят високо, щом са в състояние да участват в такава „електронна” инициатива. Вероятно преобладаващата част от тях са млади. За какво ви говори това – нали уж го нямаше гражданското общество?
И точно тези граждани с активна позиция „мечтаят” един журналист, принуден да напусне националния ефир в най-гледаната телевизия по причини, които Докладът на държавния департамент на САЩ за човешките прави за 2006 г., в частта му за България , определя като „напускане под политически натиск”, не да бъде възстановен на работа, а да получи ефирно време в „ обем” десетки пъти по-незначителен от гледна точка на достъпа на зрители до него.
Нека не бъда разбиран погрешно. Не си „прося” възстановяване в телевизията, която напуснах. Нито пък искам това, което казвам, да звучи пренебрежително към наистина уважаваната RE:TV. Съвсем друг е акцентът тук.
Оказва се, че смачквайки гражданското общество властите са успели да ограничат дори „мечтите ни”. Борбата на гражданите в случая е за възможния минимум, който теоретично би могъл да се постигне. И не защото тези граждани не искат друго. Те просто са реалисти и знаят, че е направо немислимо да пледират за нещо подобно по отношение на моя милост, който да възстанови правата си в друга медия, а само в онази, която очевидно проявява почтеност и висок стандарт по отношение на свободата на словото.
Това е гражданска присъда за състоянието на свободата на словото и медиите в България ( без да обобщавам за всички, разбира се, н за общата нагласа и ситуация).
Под инициативата им няма как да се подпиша. Но под тази присъда се присъединявам два пъти: като журналиста и като гражданина Иво Инджев.
Иво Инджев