Разреждат босовете подир избори ”2009”
Традиционните поръчкови разстрели на босове от първата, втората и третата редичка в сенчестите политико-икономически конфигурации засега се разминават. (Убийството на Дончо Славов на 16 юни е извън тази „конфигурация”) Но финалът на предизборната кампания все още е далеч според мярката на тайминга за публичните елиминирания.
Същественото за предстоящото раздаване на картите във властовите схеми е нагласата на повечето основни влияещи задкулисни фактори и главни действащи лица на политическата сцена да се РАЗТОВАРЯТ с подобаваща взаимност от излишните „(не)формални играчи”.
С дори преигран патос по подобен начин бе свитната фигура като Георги Илиев. Поръчаха го властови фигури. Поръчката бе поета от новите силни на деня не само в МВР. Те я преотдадоха на франчайзинг на бивши врагове и отколешни дружки на Г.И, а изпълнението бе дело на местен снайперист, колкото и да се оливаха медийните съучастници на „разбралите се” фигури да представят показното елиминиране като дело на сърби, руснаци и прочие боза.
Всъщност Жоро Илиев го меракландисаха червените отмъстители – още през пролетта на 2001 г. (Но тогава суперзнаков играч като Илия Павлов се увлече да реди кабинет – не само на 24 юли 2001 г. и логично го отстраниха от полето – с известно отлагане, за да се внуши, че е заради „дългове”). И на Главния по чудо му се размина. С известно снишаване и знаци на внимание към новите силни на деня той дори почти беше на път да внуши даже на познавачите не само в службите, че се е вписал в новата Схема.
Посредниците за Жоро Илиев бяха от ченгеджийския кръжец около „Позитано” 20, които през август 2005 се изпотрепаха да убеждават лятната публика, че чужди служби поръчали да бъде отстрелян боса на ВИС-2.
Убийството на Георги Илиев не бе просто знаково в „литературен план”– то обозначи на стратегическо ниво и „разказа” на пиеската на оперативно равнище: ИЗЛИШНИТЕ БОСОВЕ ГИ РАЗРЕЖДАТ СИСТЕМАТИЧНО СЛЕД ВОТОВЕ, КОГАТО СЕ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ ПРЕПОЗИЦИОНИРАНИЯТА И СЕ ПРЕФОРМУЛИРАТ СРАВНИТЕЛНО ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ДОГОВОРКИ.
Сега се задава подобна врътка.
Само че отсвирването на фактор като Георги Илиев се заформи преди влизането на страната в ЕС. И бе използвано и като пиаркомбинация – разчистват се „старите пушки” на ъндърграунда, за да се внуши, че ще играем на чисто с евробосовете – един вид.
Дойде времето на преподреждането за кражби от европроекти. Обаче – кофти. Посолствата бяха излъчили оперативните послания: никакви мангизи за ХОРА на комунистите, пребоядисали се като евросоциалисти.
Така повечето от потриващите кунки след убийството на Г.И останаха на сухо.
Поне за ОФИЦИАЛНИТЕ европотоци.
И се усукаха с още по голям ищах за бюджетните „разплащания”.
Точно те са най-застрашени сега.
И не за друго – просто идват множко за Клона.
И са някак в повече за новите „надзорници” на ЕС и янките не само в София, докладват наши източници в тези толкова чувствителни за нови „припознати” (точен цитат на „новия” силен на деня в Амбасадата на янките в София…) кръгове.
Кои са наредените? Кои са застрашените? Кои ще бъдат щастливо отложените? Кои ще се цункат с Господ, за да се впишат в Играта за следващите 10-15 години? Защото това е цената на този мандат, колкото и той да бъде „разграфяван” и вкарван в разписание, което някои си внушават, че могат да контролират и дори да прекъснат.
Точно този вот ще зададе „окопаването” за следващата отсрещна властова и икономическа пусия. Евентуалните предсрочни избори ще бъдат просто средство за пренапомпване на напъващия се да оцелее „елит”, а не автентично усилие на европейските и щатски фактори да генерират условия за пръкването на нов „елит” по тези ширини.
И по тази причина ще се засили взаимният интерес на тези уж противопоставени местни и външни фактори, за да се имитира поредното ПОЧИСТВАНЕ НА КЪЩИЧКАТА.
Затова шанс да оцелеят имат някои от „интегралните босове”. Онези, които са добре с всички…
Но не са преиграли съвсем.
Защото покрай основната линия ще се подредят и някои чисто вътрешни преокопавания за подвижни знакови мишени.
И така – нали не очаквате да ви редна именцата. Даже не и като в края на юли 2004 г., когато първи в списъка беше Дъч Шулц, пардон, Бай Миле.
Цената не е просто натиск с „външно”.
(Цената е КАТО да загубиш източници, партньори-анализатори, приятели – и те теб. Става дума, разбира се, за моите хора, базирани навремето в една сграда срещу Парк-хотел „Москва”, която не е посолска, обаче, по-надолу (б)е…)
И все пак – добре би било никой на никого да не вярва от кръговете на истинските босове. Поне така редят сладурски оперативен лаф общите ни „учители” – не само „мосатаджиите”.
Защото политическите пренареждания, които ще бъдат привидяни като опасност още вечерта на 5 юли (създаването на МВР, апропо), едва ли ще бъдат основната опасност. Баналната раздувка за световната икономическа и финансова криза ще бъде прикриващата рамка. Но достатъчно добре ще опише острата необходимост от РАЗРЕЖДАНЕ НА БОСОВЕТЕ – (не)ефективните и лошо по(д)ставените в този период.
Любопитно е, че никой от тях не мисли да се изнася трайно в чужбина засега – толкова са сигурни в себе си, МИЛИТЕ, Станишев.
Всъщност не е все едно кой ще има решаващата дума при политическата и икономическата Раздавачка – Първанов, Борисов, Станишев (или вторично преплетените кръгове около емблематична фигура като Петров).
Може би точно това ще определи съдбата на „разрежданите” – оттегляне или елиминиране.
Не че някой от изредените ще поръча „елиминиране”. Не. Всъщност – едва ли…
Но гушналите се в Сянката на бъдещата най-силна фигура, която ще имитира преформулиране на „националния консенсус” в „името на битката срещу Кризата”, може и да се изкушат. (След като някои премиерски съветници се изживяват като поръчители на Съдбата, пардон, за някои босове).
Ще завършим традиционно – времето ще покаже.
Любомир Живков