Борис Велчев мълчи как плъхове „захапаха“ доказателства в столичната прокуратура

Където и да е бръкнал или погледнал проверяващият екип е открил нередности в работата на Софийската районна прокуратура (СРП).
Прокурорите в СРП нямат представа по колко дела наблюдават, налагани са изключително леки наказания по дела, следени от ОЛАФ и Европейската комисия, прилагат се евтини трикове за удължаване на сроковете за разследване, липсват дела и веществени доказателства, цифрите в статистиката се разминават, ръководството на СРП не упражнява достатъчен контрол върху работата на обвинителите и на администрацията. Това са само част от изводите в доклада за ревизията на работата на СРП през последните 18 месеца, с който "Правен свят" разполага.
Докладът е от 140 страници. Той бе предаден на главния прокурор Борис Велчев на 18 май, но обвинител №1 все още не е готов с анализа и не е ясно какви мерки ще предприеме.
Проверката бе разпоредена през март от заместник-главния прокурор Валери Първанов. Проверяващият екип бе в състав – ръководител Катя Антонова – прокурор в отдел "Инспекторат" при Върховна касационна прокуратура (ВКП), и прокурорите: Виктория Владимирова и Димитър Генчев – прокурори в отдел "Инспекторат" при ВКП, Бонка Великова и Стойчо Ненков – прокурори в Софийската апелативна прокуратура и Роман Василев, Иванка Трифонова, Албена Костова и Венцислав Андреев – прокурори в Софийска градска прокуратура.
Два месеца "ревизорите" се ровиха в текущите дела и в архива на СРП, за да стигнат до потресаващото заключение, че там нищо не е както трябва.
Шефът на СРП Александър Налбантов има седем заместници – Виктор Чаушев, Димитър Арабаджиев, Куман Куманов, Людмила Николова, Руси Алексиев, Радослав Димов Рачев и Христо Динев. Всеки един от тях отговоря за различни отдели в СРП.
Още в началото на проверката ревизионният екип се е натъкнал на затруднения заради липсата на точна отчетност в дейността на СРП, на пропуски и слабости в деловодната дейност. Заради това много от изискваните справки, преписки и дела са били предоставени на проверяващите в непълен обем и с голямо закъснение. Не само това, но и

Налбантов се е опъвал и с нежелание е съдействал на екипа.

Като пример за това ревизорите сочат следното. По време на проверката те са се настанили в кабинета на Налбантов. Но след първата седмица той "недвусмислено поставил въпроса за освобождаването" на стаята. Шефът на СРП им предложил да се преместят в сградата на ул. "М-р Векилски" (там се намираше столичната следствена служба, част от помещенията се ползват от СРП-бел.ред.). Но в крайна сметка проверяващият екип го е задължил да си преотстъпи временно кабинета. А той къде е работил през това време не е ясно.
Още в първите дни на проверката, "ревизорите" са стигнали до извода, че ръководството на СРП проявява субективизъм по отношение на прокурорите.
Така например се оказало, че предимно едни и същи прокурори дават дежурства. За месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2008 г. за дежурни прокурори са определени Илиян Рангелов, Чавдар Пастованов, Чавдар Костов, Момчил Георгиев, Иван Петров, Валентин Ортакчиев. Дежурства дава и Спаска Кинчева – прокурор в звеното "разследващи прокурори". Няма критерии, по които се определят дежурните обвинители. Оправданието, че те самите са изявили желание, не било документирано.
Освен това се оказало, че натоварването на прокурорите не е равномерно. Най-ниска натовареност се констатира на разследващите прокурори, които отгоре на всичко предоставили невярна справка за наблюдаваните от тях досъдебни производства и преписките.
За разлика от тях, при останалите прокурори има драстична разлика в броя на възложените дела и преписки. На 76 от обвинителите са разпределени повече от 1000 преписки и дела, докато на други в пъти по-малко.
Констатирано е

нарушение на случайния принцип на разпределение на производствата.

Например вместо системата да определя кой от звеното на разследващите прокурори ще поеме нов случай, това го прави лично Налбантов. Това е била и една от констатациите на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който е обърнал внимание на районния прокурор да отстрани нарушението.
Намерени са и различни заповеди на Налбантов, с които определя конкретни прокурори за наблюдаващи по различни дела и преписки.
Установено е още, че на 24 прокурора не са разпределяни дела, по които е изтекла давността. Това са всичките заместници, обвинители от специализираното звено и от други два отдела. Имало и разлика в броя на възложените дела за решаване по давност на отделните прокурори от другите трите отдела.
За последната година не са изготвяли обвинителни актове прокурорите Александър Налбантов, Евгени Стоянов, Благовест Байраков, Д. Василева, Ина Джокова и Б.Ангелов.
А не са участвали в съдебни заседания – пак Налбантов, заместниците му Руси Алексиев, Димитър Арабаджиев, Виктор Чаушев, Куман Куманов и Людмила Николова, както и прокурорите Валентин Ортакчиев, Валя Илиева и Мартин Бешков.
Проверяващите са се натъкнали и на друга любопитна подробност, а именно

Налбантов си е приписвал "чужди заслуги".

Според данни в Унифицираната информационна система (УИС) районният прокурор на столицата се е произнесъл с отказ да се образува досъдебно производство по три преписки. Но всъщност не той, а негови подчинени са изготвяли и подписвали постановленията.
Пак според УИС Налбантов е наблюдавал 206 преписки и 11 досъдебни производства, но въпросните данни не са се потвърдили при проверката.
Другото грубо нарушения, което са открили ревизорите, се отнася до сроковете за разследване.
Масова практика в СРП било без правно основание да се спират производства, а още същия ден или най-много до два дни да се възобновяват, отново без правно основание. Според проверяващите целта е била да се санират сроковете, т.е. да се удължават, без да се иска разрешение от по-горестоящата прокуратура или от главния прокурор.
Налбантов проявява субективно и безпринципно отношение към подчинените си, което се доказвало от водените дисциплинарни производства, твърдят още ревизорите. Някои прокурори били наказвани за леки прегрешения, а други, които извършвали по-тежки нарушения, минавали между капките. В доклада са изброени 18 такива случая. На някои прокурори заповедта за дисциплинарно наказание се връчва веднага, а на други – едва след решението на ВСС. На някои прокурори веднага се съставя акт за встъпване в длъжност, а на други – едва след тяхна изрична молба. За

системно неспазване на сроковете срещу конкретни прокурори се образуват дисциплинарни производства, а срещу други – не,

или едва след предложения от ИВСС или от отдел "Инспекторат" при ВКП.
Един от изводите в доклада гласи: "Има напрегнат микроклимат сред прокурорския състав, създаден от безпринципното отношение на административния ръководител и на част от ръководния състав към редовите прокурори. Ревизионният екип проведе среща с отделни прокурори, по своя преценка и по тяхно желание, които споделиха, че СРП не е работеща институция. Така създадената организация на работата демобилизира и води до депрофесионализация на прокурорите, в резултат на което прокурори напускат системата. Смятат, че ръководството проявява субективизъм и толерира едни прокурори за сметка на други. Споделено бе, че се оказва натиск по отделни преписки, който не се реализира директно, а чрез непрекъснати проверки относно срочността на произнасяне, по който показател винаги могат да се констатират нарушения поради големия обем на работа и да се стигне до дисциплинарни производства против най-натоварените прокурори. Съобщиха се, в т.ч. и в писмен вид данни за използване от административния ръководител на обидни епитети към прокурорите, вкл. и пред част от колектива. Сподели се, че устно е забранено на прокурорите да възразяват и сигнализират по-горестоящи инстанции. Формално се отчитат резултати, но по същество, в организацията на дейността и на прокурорския и на административния състав съществува хаос. Налице е

грубо и безцеремонно отношение от страна на административния ръководител към част от прокурорите,

в резултат на което се работи под стрес. Констатира се страх у колегите за споделяне на проблемите.
Получиха се оплаквания и за подаване на невярна информация относно натовареността и решените преписки и дела на отделни атестирани прокурори. Отделни прокурори определиха Софийска районна прокуратура като "лошо военно поделение", в което всеки деловодител е на по-високо ниво от прокурора. На последно място прокурорите споделиха, че сегашното ръководство на Софийска районна прокуратура, в този екип, няма нито желание, нито потенциал да изпълни възложените му функции".
Същото отношение Налбантов проявявал и към администрацията на прокуратурата. Някои деловодители толерирал, а с други се държал зле.
Нарушения са открити и при назначаването на чиновници. Изискванията били, след като някой мине през конкурс и бъде одобрен, то с него да се сключи безсрочен трудов договор. Но вместо това Налбантов определял изпитателен срок и преди изтичането му или веднага след това освобождавал служители.
Така например миналата година Лилия Стратиева спечелила конкурса за длъжността "Съдебен администратор" и била назначена, но на срочен договор. В началото на тази година тя се оплакала на главния прокурор, че Налбантов й отказва достъп до документите, свързани с дейността й. Заради жалбата й шефът на СРП я уволнява. Жената подава жалба в съда и иска от прокуратурата близо 11 000 лева. Освен това тя праща и сигнал до заместник-главния прокурор Валери Първанов, който указва на Налбантов да спази трудовото законодателство. Но последният така и не се съобразява с разпореждането на Първанов.
Друг пример – съдебният деловодител Роза Георгиева е

била уволнена, защото запалила цигара на работното си място.

Според ревизорите тя пропуснала часа за тютюнопушене, защото спешно изготвяла справка именно по заповед на Налбантов. Възползвала се от почивката си по-късно, но била заловена, че пуши. Заради това тя е уволнена. В мотивите към заповедта пише: "… тежко нарушение на трудовата дисциплина, създала реална опасност за пожар, който е можел да се разпространи в цялата канцелария, да пострадат граждани и за здравето на околните". Проверяващите са на мнение, че наказанието е прекалено строго и че е нямало никаква опасност от пожар. Още повече, че и други деловодители пушат на работното си място, но тях не ги наказват.
Иначе деловодствата на СРП не са в състояние бързо и качествено да обработват документите, пише ревизионният екип и допълва: "Няма практика за начина на въвеждане и обучение на новопостъпилите служители. Липсват преписки и дела. Не е извършвана инвентаризация на процесуалните материали от встъпването в длъжност на административния ръководител, както и проверка по движението на преписките и делата, тяхното деловодно обработване, отчитане и съхранение. Службата не е в състояние да изготви срочно и в пълнота справки за извършената от конкретен прокурор дейност за определен период от време".
Друг проблем, с който не се е справило ръководството на СРП е свързано със съхранението на веществени доказателства. Те се намират в мазе, което не е почиствано с години, "осеяно е с паяжини и екскременти от плъхове, включително и в кашоните с веществените доказателства". Архивни дела пък са нахвърляни навсякъде, има ги и по земята и за да се стигне до определен кашон трябва да се ходи по тях. А какво остава да се намери някое архивно дело. Просто абсурд.
Още едно нарушение – прокурори масово не изпълняват разпорежданията на съда. В доклада са изброени дела, които съдът е върнал на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Но вместо да го сторят обвинителите отново внасят акта в същия му вид. И така по 5-6 пъти съд и прокуратура си играят на "на ти го-вземи си го".
Никакъв контрол върху разследващите органи не изпълняват някои прокурори. Нито един от магистратите в СРП

не е успял да каже на ревизорите точната бройка на наблюдаваните от него производства

и преписки. Нито пък са могли да кажат кое дело до къде е стигнало.
Прокурорите не следели и докъде са стигнали делата срещу неизвестен извършил, не са ли изтекли давностните срокове, не трябва ли да се прекратят.
Според проверяващите това се дължи на "нехайното отношение на разследващите органи към указанията на прокурорите, липсата на регулярен контрол от страна на прокурорите като наблюдаващи хода на разследването, голямата натовареност на отделни прокурори, лошата организация на работа, неумение за справяне с бездействието на полицейските органи".
Пропуски са открити и при исканията за налагане на мерки за неотклонение. Често се искат такива от съда, без да се представят свидетелства за съдимост, което е абсолютно наложително по закон.
Пред "Правен свят" прокурори от СРП споделиха, че изнесените в доклада факти наистина са такива. Въпреки големия обем от работа, делата не били сложни и ако човек се захване с тях ще успее да ги решава в срок и без да седи извънработно време. Вместо да седят по коридорите, да пушат и пият кафета, можеха да си свършат работата, споделиха обвинители пред "Правен свят".

СПЕЦЗВЕНОТО

В Софийската районна прокуратура (СРП) е създадено спецзвено, което разследва делата с висок обществен и медиен интерес, т.е. дела, които се наблюдават от ОЛАФ, Европейската комисия и които са за злоупотреби по различни европейски програми. В отдела влизат прокурорите Мартин Бешков, Спаска Кинчева, Иван Петров, Красимир Тренчев, Боянка Младенова, Константин Попов и Пламен Георгиев. Последният обаче бе командирован в Софийската градска прокуратура.
Първото впечатление на "ревизорите" е, че делата и преписките не са били разпределяни равномерно между прокурорите. Част от документите са разпределяни от Налбантов, а не чрез системата за случайния подбор.
Въпреки че са били отделени в спецзвено, за да работят заедно, липсвало екипност.
Според проверяващите голяма част от делата не са сложни, въпреки че има и такива. В повечето случаи става дума за документни престъпления. Прави впечатление обаче, че не малка част от тях приключват с налагането на административно наказание. Има и сключени споразумения, които не отговаряли на тежестта на извършените престъпления.
Ревизорите са стигнали до следния извод: "По тези дела е налице хаотичен и бавен темп на работа, но сроковете на разследване се продължават по реда на НПК, като са установени и нарушения в тази насока. Плановете за извършване на процесуално-следствени действия са неясни, формални и са изготвени от разследващите полицаи, като в тях се съдържат, чисто полицейски мероприятия, утвърдени от наблюдаващите прокурори".

Сп. „Правен свят”