Мажоритарен фарс
Вместо очаквания ефект да подсилят интригата на вота, мажоритарните избори се превърнаха във фарс. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Президентът сега страда, но нали именно той беше един от инициаторите за въвеждането на предизборната поправка в закона. А след нейното приемане и промушване през Конституционния съд той лично похвали законодателите и се радваше, че макар и малка, стъпката все пак е направена.
Очакванията да поникнат като гъби президентски комитети тип „Съзидание“ на Иван Гранитски също не се сбъднаха. Мастити фигури като професор Николай Овчаров, Вежди Рашидов, Божидар Димитров и академиците Любомир Левчев и Антон Дончев не станаха мажоритарни кандидати за депутати от квотата на президента. Нито БСП ги пожела, нито имаше гражданска енергия за подобни кандидатури. БСП едвам смогна да нареди като мажоритарни всичките си неудобни другари и не стигна мястото за президентската квота. Единствено Вежди и Божидар Димитров от цялата шумна компания обичайно заподозрени интелектуалци намериха пристан като мажоритарни при друг голям приятел на държавния глава – Бойко Борисов. Те изпълняват декоративната функция на цветното копче в сивия балтон на масовката от кандидати на партия ГЕРБ. Ако не дай си боже, сините бяха подкрепили общи кандидатури с ГЕРБ, трудно щяха да преглътнат бившия агент на ДС Божидар Димитров.
Класическият експеримент за налагане на нови лица чрез мажоритарни избори провежда политическият алхимик Слави Трифонов. Неговите сценаристи избраха напълно анонимна уволнена държавна служителка и се заеха да и правят имидж на гърба на политическата класа. Преди изборите доста се спекулираше, че тъкмо Слави е помазан да направи новата пропрезидентска партия на България. Ролята засега е по-семпла. Търси се отговор на въпроса доколко още едно популярно тв лице може да експлоатира отвращението от елита за политичски цели. Успехът на Атака и на Бойко явно продължава да бъде заразителен за мнозина.
Целият шум около мажоритарните избори не се оказа съвсем напразно, защото поне едни спечелиха. Братя Галеви от Дупница могат да се увенчаят като единствените успели да пробият партийния щит на изборите. В този смисъл техните шансове за пробив изглеждат за предпочитане пред тези на анонимното момиче от „Шоуто на Слави“. Ако поне един Галев стане депутат, цялата каста политици ще си има огледален образ от улицата вътре в парламента.
Изводите от нелепия опит за мажоритарност са най-малко два. Пълната промяна може да дойде само с истински мажоритарни избори в два тура за всички избрани депутати. Тогава ще се върне двупартийния модел и ще се подмени елита. Старите муцуни обаче не искат да си ходят и да се лишават от любимите си коалиционни интриги за взимане на властта. Другият извод е, че обществото не бива да се подценява. То очевидно не желае да пилее своята енергия като опитно зайче в самоцелни експерименти на една или друга политическа лаборатория. Затова не се сбъднаха очакванията за „спонтанно възникнали комитети“ по места, с изключение на „особения“ град Дупница.
Николай Бареков