Подозрителна мистерия в битката за БКИЦ Скопие

В пълна мистерия протече втория в историята конкурс за поста Директор на БКИЦ Скопие. Без никъде да е обявен списък на допуснатите кандидати, събеседването се е провело на 16 юни 2009 г. в сградата на Министерство на културата. Срокът за уведомяване на кандидатите за постигнатите резултати е тридневен и изтече на 19 юни. На тази дата обаче никой от конкуриращите се не е бил уведомен. По наша неофициална информация, на първо място е класиран Димитър Христов, главен експерт в Министерство на културата. На второ място е поставен досегашния директор на БКИЦ Скопие Спас Ташев. От биографичните бележки за Димитър Христов, поместени в сайта Словото ( http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=466 ) е видно, че същият е автор на стихосбирките:

·        "Работен ден", 1982 г., изд. "Народна младеж" (отличена с наградата "Владимир Башев");

·        "Ранена свобода", 1989 г., изд. "Народна Младеж";

·        "Писма до Ева", 1992 г., изд. "Седан";

·        "Български видения", 1997 г. изд. "Захарий Стоянов" (отличена с наградата на СБП за поезия);

·        "Балада за любовта", 2002 г., ИК "Виста"

·        "Романтика и пепел", 2004 г., ИК "Мултипринт"

·        "Сърдечен ритъм", ИК “Христо Ботев” С. 2006 г.

·        „Молитва за България”, 2007 г., изд. Национален музей „Земята и хората”.

От информация, поместена в личния блог на Спас Ташев (http://patriotaivan.blogspot.com/) се установява, че същият е автор на следните книги и научни публикации:

·        (Ташев, С., в съавторство с Петровски, Ф), Светлина. Light. Каталог. Избор на документи од Бугарските масонски архиви со посебен акцент на македонските деjци и револуционери. Скопjе 2009, с. 16.

·        Ташев, С., Агентът и марсианците или една 25-годишна история. София 2008, с. 78.

·        Ташев, С., Имиграционни перспективи пред България в контекста на предстоящото членство в ЕС. В: Европейското бъдеще на България и развитието на населението, Център за изследване на населението при Българската академия на науките, София 2005, с. 438 – 460

·        Ташев, С., Методи Кецкаров и българското културно-просветно дело във Вардарска Македония 1941 – 1944 г., В: С България в сърцето, каталог, Национален исторически музей, София 2005, с. 143 – 154

·        Ташев, С., Документи за дейността на Службата за държавна безопасност при МВР на Р Македония през периода 1991 – 1998 г., В: Известия на Националния исторически музей, том XV, Велико Търново 2005, с. 254  –  272

·        Tašev, S., Caractéristiques démographiques spécifiques des différents groupes ethniques en République de Macédoine, Études Balkaniques, Sofia, 2004, 2, p. 3 – 18

·        Ташев, С., Демографски аспекти на сигурността. В: Население, София, 2004, кн. 1 – 2, с. 45 – 52

·        Ташев, С.,  Тенденции в демографското развитие на Р Македония, В: Македонски преглед, София 2004, кн. 1, с. 29 – 54

·        Ташев, С., Етническа самоидентификация на българите мюсюлмани в Албания и Косово, В: Ислямска заплаха или заплаха за исляма, София 2003, с. 56 – 63.

·        Ташев, С., Миграции на българите от Македония към Източна България преди Освобождението. В: Население, София 2002, Кн. 1 – 2, с. 15 – 33.

·        Ташев, С., Българо-унгарски миграционни паралели. В: Българи и унгарци – 1000 години заедно. Bolgarok es magyarok – 1000 eve edyutt. Будапеща – Budapest 2002, с. 65 – 70.

·        Ташев, С., Покаянието на жертвите. ДС и македонския въпрос през 80-те години на ХХ век, София 2001, с. 24.

·        Ташев, С., Репатриране на диаспората в миграционната политика на някои европейски държави. В: Население, София 2000, кн. 2, с. 15 – 33.

·        Ташев, С., Трайно заселване на задгранични българи в България през 1878 – 1945 г. В: Население, София 2000, Кн. 1, с. 17 – 31.

·        Ташев, С., Процеси на реемиграция сред българите от Северното Причерноморие (1989 – 1999 г.). В: Българите в Северното Причерноморие, София 2000,  Т. VII, с. 601 – 609.

·        Ташев, С., Като сме македонци, не сме ли българи, София 1999 г., с. 80 (книгата е писана на скопската писмена норма и съдържа авторски статии, публикувани в периодичния печат в Р. Македония през периода 1992 – 1999 г.).

·        (в съавторство), Българска национална доктрина "България през двадесет и първи век". Втора част: Национални стратегически програми. Програма № 1. Защита и духовно обединение на българите по света, София 1998, с. 75.

·        Tashev, S., Some Authentic Turkish Documents About Macedonia, Sofia 1998, p. 19.

·        Ташев, С., Пет години независимост. Човешките права в Р. Македония 1991 – 1996, София 1996, с. 37.

·        Ташев, С., Македония в миналото на град Пещера, Пещера 1994, с. 32.

·        Ташев, С., Българите в Албания (1913 – 1993 г.). В: Етническият проблем и националният въпрос на българите, Пловдив 1994, с. 141 – 162.

При обявяването на конкурса за Директор на БКИЦ Скопие в официалния сайт на Министерство на културата

(http://www.mc.government.bg/contestsc.php?c=438&cy=2009&cm=3&cd=27) е включено едно съмнително и с опасни последици за българската национална сигурност изискване по отношение на кандидатите: „да владеят писмено и говоримо езика на страната-домакин”, т.е. да владеят официалния език на Република Македония.

От блогът на Спас Ташев се установява, че той има публикации в Република Македония в периода 1992 – 1999 г. и през 2009 на този език, който той нарича „скопска писмена норма”.

От биографичните бележки в сайта Словото за Димитър Христов се установява, че „негови стихове са превеждани и публикувани на различни езици и има издадени книги с поезия в превод на руски, сръбски, македонски и албански. Превежда поезия от руски, украински, македонски, сръбски и други славянски езици.” Употребата на понятието „македонски език” от един кандидат за поста Директор на БКИЦ Скопие поражда сериозни тревоги и влиза в остър конфликт с досегашната българска външна политика. В дипломатическите документи България използва понятието „официалния език съгласно конституцията на Република Македония”, а в научните среди се използва термина „скопска писмена норма”. При представянето на документите от български книжовен език на скопската писмена норма, преводаческите фирми използват понятието „адаптиране”, докато в биографичните бележки за Димитър Христов се говори за „превод”. В сайта на издателство „Балкани” изрично се подчертава, че Д. Христов е приет за почетен член на Съюза на македонските писатели именно като преводач. (http://www.balkani.eu/index.php?b=news&bb=04022007125206) Подобно поведение е в рязък противовес на досегашната българска политика към Македония и демонстрира безхаберие и пълната липса на компетентност и приемственост.

Тепърва ще се изясняват факторите, работили за елиминирането на досегашния директор на БКИЦ Скопие Спас Ташев. Вероятно на първо място дава отражение предизборната обстановка в България и конфликтът между ВМРО и БСП, което поставя на карта българските национални интереси. В най-скоро време ще се разбере кое ще победи: качествата или партийния билет? Не е за подценяване обаче и воденото от Спас Ташев съдебно дело срещу Комисията по досиетата, която със свое решение го обяви за сътрудник на ДС. От блога на Ташев се установява, че това е станало чрез оповестяването на един фалшифициран документ, който след наложена от Административен съд София графологична експертиза е обявен за неистински. В същото време Комисията по досиетата се е опитала да скрие регистрационен картон образец 3 и регистрационния дневник на делата за оперативна проверка от периода 1984-1985 г. От тези документи е видно, че когато Д. Христов издава първата си стихосбирка, отличена с комунистическата награда "Владимир Башев", Ташев е бил непълнолетен ученик. Срещу него е водено дело с псевдоним „Патриота”, преследван е за „противодържавна агитация и пропаганда” заради отстояваните от него позиции за българския характер на част от населението на Македония и поради тази причина е подлаган на профилактиране от органите на ДС.

Председател на комисията, извършила оценката на кандидатите е Зам.-министърът на културата Иван Токаджиев. (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=308331).

Аналитичния екип на ВМРО, изработил настоящият анализ, изчаква развитието на случая и след неговото приключване ще излезе с официално становище пред компетентните български и международни институции, медиите и политическите партии.